Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,14.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

                                                                                          СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

                          при участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1299 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       Предявени са обективно и субективно  кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430  ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

       Ищецът твърди в ИМ, че е страна по договор за кредит, сключен с ответника през 2006 г., с който на последния били предоставени 300 000 лева в заем със срок за връщане до 2026 г. Твърди, че към договора били сключени допълнителни споразумения. С тях бил уговарян период на облекчено погасяване на дълга, както и размер на лихвата приложим след изтичането на този период. Освен това с тези споразумения към редовната главница са били натрупани просрочените вземания на банката, след което главницата вече била в размер на 353 312,11 лева. Заявява, че ответникът е изпаднал в забава с плащането на вноската с падеж на 25.04.2014 г. Поради това банката е обявила на длъжника, че цялото вземане по кредита става предсрочно изискуемо. Претендира сумата 353 312,11 лева - предсрочно изискуема главница по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на ИМ до окончателното плащане, както и 1 236 лева – нотариални такси. Претендира за разноски.

       Ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че е страна по договор за кредит, сключен на 22.11.2007 г. с банката, по който е получил 300 000 лева. Не оспорва и останалите фактически твърдения на банката, но твърди, че не е подписал посочените в ИМ споразумения.

                          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                          Няма спор, че  страните по делото са страни по Договор за ипотечен кредит (ДИК) с анюитетни вноски №015-06ИК от 18.08.2006г., по който ответникът е получил кредит в размер на 300 000 лева. Към същия ДИК Договор за ипотечен кредит са сключени седем допълнителни споразумения(ДС): от 21.09.2007 г.; от 29.04.2010 г.; от 29.12.2010 г.;от 30.06.2011 г.;от 22.02.2012 г.; от 05.03.2013 г.; от 06.11.2013 г.

             Поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 4, ал 1 т 2 от процесния договор и ДС от 06.11.2013г., за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита длъжникът е изпаднал в забава относно погасяването на кредита, поради което ищеца обявява цялото задължение в общ размер на 353 312,11 лева за предсрочно изискуемо с нотариална покана с рег.№ 7489, том 3, № 182 от 09.11.2017 г. получена лично на кредитополучателя на 07.12.2017 г.

            От нотариалната покана  се установява  че сумата 353 312,11 лв. е формирана от: - неиздължена главница, без да е посочен размер; - 133 834,49, лв дължими лихви;  - 1 292,43 лв. дължими такси и застраховки  и - 1 064,40 лв.  разноски по кредита. С оглед общия размер на задължението и посочените конкретно суми  от него, претендираната сума за главница  е за  217 120,79 лв.

              От заключението на в.л. Й. по назначената ССчЕ е видно следното: На 23.08.2006 г. по банковата сметка на Б.Ц.Я. в „ДЗИ БАНК”АД е постъпила сума в размер на 300 000,00 лева, съгласно ДИК с анюитетни вноски № 015-06ИК от 18.08.2006 г. От 29.04.2009 г.  кредита не е погасяван редовно, което е наложило и предоговарянето на същия и капитализиране на непогасените на падеж лихви и разноски. От 25.04.2014 г. кредитополучателя е изпаднал в забава и считано от 03.11.2014 г. са преустановени плащанията по кредита. Размерът на непогасената главница възлиза на 353 312.11 лева, а на начислените и непогасени нотариални такси по сделката са в размер на 1 236 лева. В с. з. в.л.Й. сочи, че погасената главница е в размер на 40 219, 70 лева без капитализациите и покрива 63 погасителни вноски и и частично 64-тата. Сумата от 259 780, 30 лева е разликата в главницата без извършените капитализации.

               В.л. Й. в допълнителното заключение е изчислила поотделно размера на: капитализираните просрочени главници 5 900,95 лева;на капитализираните лихви 71 812,30 лева; на капитализираните просрочени такси 337,00 лева и на капитализираните капитализираните застраховки  647,04 лева

        При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

        Съгласно чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума, за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока.

        Безспорно е, че ищецът е предоставил на ответника сумите по процесния договор за кредит.Установи се още,че  на 25.04.2014 г. кредитополучателя е изпаднал в забава и считано от 03.11.2014 г. е преустановил редовното погасяване на дължимите вноски по кредита, и не е заплатил на падежа дължимите суми. От този момент длъжника са изпаднали в просрочие, поради което кредита е обявен едностранно за предсрочно изискуем.

        Основното възражение на ответника е, че не е подписал посочените от него ДС, за което обстоятелство той не проведе пълно и главно доказване, поради което съдът приема, че същите са подписани от него.

        Съдът извърши служебна проверка по действителността на клаузите на ДИК и ДС към него, с оглед потребителски характер и по конкретно на клаузата на т. III от ДС от 29.04.2010 г.; чл. 3 и чл.5 от ДС от 29.12.2010 г.; чл.5 от ДС от 30.06.2011 г.; чл. 4 и ч. 6 от ДС от 22.02.2012 г.; чл. 4, ал. 2 от ДС от 05.03.2013 г. ; чл. 4, ал. 2 от ДС от 06.11.2013 г.

       Видно от тези клаузи с тях най- общо се предвижда непогасената част от начислената главница, лихва, такси и застраховки да се капитализират чрез натрупване към остатъка от редовната усвоена и непогасена част от главницата на кредита. Предвидената възможност за начисляване на лихва върху лихва, по ДПК и ДС е недопустима съобразно чл. 10, ал. 3 и чл. 26, ал. 4 ЗЗД поради следното:

                          За ответника кредитът е бил потребителски и следователно същият има качеството „потребител“ по смисъла на §. 13. т. 1 от ДР на ЗЗП, като за сключения договор с ищеца приложими са и разпоредбите на чл. 143, чл. 146 и др. ЗЗП. Поради това и претендираните в петитума на исковата молба суми общо 353 312, 11 лева, обосновани с клаузи от  ДПК и сключените ДС  не следва  да бъдат уважени, тъй като почиват на неравноправни клаузи.               

               Според приетото в Р № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. ТК, І ТО ВКС съдът следи и служебно за наличието на фактически или правни обстоятелства, които обуславят неравноправност на клауза в потребителски договор. Ето защо посочените клаузи по горе в  договора и ДС за капитализиране  просрочената лихва към главницата към остатъка от главницата са нищожни клаузи, тъй като същите представляват анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД (Р № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. ТК,ІІ ТО на ВКС).

             Съгласно чл. 10,ал.3 ЗЗД,олихвяването на изтекли лихви е съобразно наредбите на БНБ, каквито обаче не е имало към момента на сключване на ДС към договора за кредит, няма и към настоящия момент. За разлика от нормата на чл. 294, aл. 2 ТЗ, предвиждаща, че между търговци лихва върху лихва се дължи, ако е уговорена, то в правоотношението, възникнало по повод сключен кредитен договор по който кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да намери приложение. Независимо, че банковата сделка, вкл. договор за банков кредит е търговска по см. на чл. 286, ал. 2 ТЗ, правилото на чл. 294, ал. 2 ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща отношения между търговци. В хипотезата на страна по сделката - физическо лице е приложима общата норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице колизия между двете разпоредби, то съгласно § 1 от ДР на ЗЗП при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Кредитополучателят безспорно има качеството потребител по см. на § 13, т. 1 ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да се регулира от по-благоприятната  норма – тази на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

              Поради изложеното съдът намира, че посочените клаузи като нищожни не следва да бъдат прилагани в процесния договор между страните, поради което по отношение на кредитополучателя задълженията следва да бъдат определни  единствено по ДИК  от 18.06.2006г. и първоначалия погасителен план към него.

                          От една страна в претендираната като главница сума – 353 312,11 лв. са включени и други компоненти посочени по горе при обсъждането на нотариалната покана, от друга страна в.л.в допълнителната ССчЕ е посочило поотделно по пера, и общо размера на капитализираната сума -78 697,29 лв. която следва да се приспадне.

              Поради това съдът намира, че от размера на изчислената от вещото лице неизплатена главница в размер на 353 312, 11 лв. ( 217 120,79 лв.-главница + 133 834,49, лв.- лихви +1 292,43 лв.-такси и застраховки + 1 064,40 лв.  разноски) следва да се приспаднат капитализираните суми: от главницата - 5 900,95 лв.; от лихвите  - 71 812,30 лв.;  от  таксите и застраховки - 337,00 лв. + 647,04 лв. След приспадането им размерът на остатъка е: за главницата – 211 219,84 лева; за просрочените лихви - 62 022,19 лева; за таксите и застраховки – 308,39 лева и за разноски 1 064,40 лева или

общо  изискуемата сума е 274 614,82 лева,  в който размер искът по чл. 430,ал.1 ТЗ следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата  211 219,84 лева, считано от датата на ИМ -30.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

                          Над сумата от 274 614,82 лева до пълния предявен размер от 353 312, 11 лева, искът следва да се отхвърли  ведно със законната лихва от датата на ИМ – 30.01.2018 г. като неоснователен.

       По разноските:

       Ищецът само претендира за разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 25 277,07 лв.  и съобразно уважената част от иска следва да му бъдат присъдени. Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да му бъдат присъдени на основание  чл. 78, ал.1 ГПК сумата 19 646,81 лева

       Водим  от горното, съдът

 

              Р  Е  Ш  И:

 

                        ОСЪЖДА Б.Ц.Я., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК********, на основание чл. 430,ал.1 ТЗ вр. и чл.79,ал.1 ЗЗД следните суми:  211 219,84 лева- главница ведно със законната лихва  върху сумата, считано от  30.01.2018 г. до окончателното й изплащане; 62 022,19 лева - просрочени лихви; 308,39 лева - таксите и застраховки 1 064,40 лева – разноски или общо 274 614,82 лева (непогасени: главница, лихви, такси, застраховки и разноски  по ДИК с анюитетни вноски №015-06ИК от 18.08.2006г. и ДС от 06.11.2013 г. и на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата 19 646,81 лева, разноски по делото съобразно уважената част от иска като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата  над 274 614,82 лева общо до 353 312, 11 лева общо.

                       РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                 

                                               

 

                                                                    СЪДИЯ: