Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 10.04.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №800 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,
ет.2 против С.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за
установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК и подадено възражение от страна на
ответника.При условията на евентуалност
са съединени за разглеждане искове по чл.430, ал.1 ТЗ вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е
депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който са оспорени предявените
искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№257/2015г. е издадена в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на докувент по
чл.417 ГПК за сума в размер на 1299 лв.- главница, дължима по договор за
стоков, лихва в размер на 337.55 лв. в т.ч. неплатена редовна лихва в размер на
314.87 лв. за периода от 05.03.2014г. до 25.02.2015г. и лихвена надбавка за
забава в размер на 22.68 лв. за периода
от 05.04.2014г. до 25.02.2015г., дължими такси и разноски в размер на 120 лв.,
ведно със законна лихва върху главцита, считано от 26.02.2015г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски.В срока по чл.415 ГПК било депозирано
възражение от длъжника, което обусловило и предяваването на настоящите искове.
Исковата молба, сезирала съда, е подадена от ОТП
Факторинг България ЕАД, като се твърди, че на 25.04.2016г., с договор за цесия,
сключен между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД, ищецът в производството е придобил пакет
от вземания в това число и вземането срещу С.Г.Г. по договор за стоков кредит
от 04.03.2014г.
Твърди се по исковата молба, че на 04.03.2014г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и С.Г.Г. е сключен договор за стоков кредит, по който на
ответника е отпуснат стоков кредит на стойност 1 299 лв. за закупуване на
преносим компютър от Технополис България ЕАД.Договорено е погасяване на кредита
за срок от 24 месеца, като кредита е усвоен еднократно по сметка на
търговеца.Договорено било, кредитът да се погасява по разплащателна сметка с
месечна вноска за главница и лихва, дължими на 4-то число от месеца, съгласно
погасителен план.Кредите се олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към
датата на сключване на договори бил 24.79 % годишно или 0.0689 % на ден.
На 17.02.2015г. поради преустановяване погасяването на
задълженията „Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени в т.12.1 на глава 6
„Отговорност и санкции“ от ОУ към договора-„при допусната забава в плащанията
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие.До предяваване на молба за събирането му по съдебен ред , остатакът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта“. Банката обявила кредита за предсрочно
изискуем, като обявила това на длъжника като му връчила наториална покана,
връчена лично от нотариус Б. А.
На 26.02.2015г. банката подала в съда заявление по
чл.417 ГПК и по горепосоченото дело била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
На 25.04.2016г. бил сключен договор за цесия между
„Банка ДСК“ ЕАД и ищеца в производството.С този договор ищецът придобил пакет
от вземания , ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и изтекли лихви, включително и вземането срещу ответника в производството по
описания по-горе договор.
Въз основа на изрично пълномощно, предоставено от
цедента, ищецът в производството и от име на стария кредитор изпратил до
ответника уведомително писмо, че вземането е прехвърлено.
На база описаното, се претендира признаване на
установено по отношение на ответника, че описаното вземане, за което е издадена
в полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
съществува.При условията на евентуалност, при преценка за недопустимост на
главния иск, се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1 299 лв.-главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и и сумата от 120 лв.-дължими
такси и разноски, поради настъпилата предсрочна изискуемост.При отхвърляне на
описаните в предходното изречение искове, се претендира осъждане на ответника
да заплати на ищеца същите суми поради настътпил краен падеж на вземанията,
както и възнаградителна лихва в размер на 86.49 лв. за периода 04.05.2015г. до
04.03.2016г..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор, в който са
оспорени предявените искове с твърдения, че на ответника не е връчвано
уведомление за сключения договор за цесия, неуведомяване на обявената
предсрочна изискуемост, нищожност на договора за цесия, както и не е получил
заплатения компютър.
По делото са представени и приети като доказателства:
договор за цесия от 25.04.2016г., извлечение от приемо-предавателен протокол
към договор за цесия, писмено потвърждение, пълномощно, уведомително писмо до
ответника, договор за стоков кредит, погасителен план, общи условия и
уведомително писмо, нотариална покана и извлечение от счетоводни книги на
„Банка ДСК“ ЕАД.В качеството на свидетел е разпитана К.А..Като доказателство по
делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.В..
От описаните доказателства по делото се установи
следната фактическа обстанвока:
На 04.03.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.Г.Г. е
сключен договор за стоков кредит.По силата на този договор банката е отпуснала
на ответника стоков кредит в размер на 1299 лв. за закупуване на преносим
компютър, продаван от „Технополис България“ ЕАД на стойност 1299 лв.Договорено
е олихвяване на кредита, годишен процент на разходите и срок на издължаване-24
месеца от усвояването.Договорени са гореописаните клаузи при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя относно предсрочната изискуемост, както и
задължение за заплащане на такса , съгласно тарифата на банката.Приложен е и
погасителен план, видно от който крайния срок за издължаване е на
04.03.2016г.От заключението на вещото лице В., по делото се установи, че не са
заплащани никакви суми за погасяване на кредита.На 17.02.2015г. на ответника
била връчена нотариална покана, с която е бил уведомен, че кредита в размер на
1299 лв. е изцяло изискуем и върху него се начислява договорената лихва,
увеличена с надбавката по договора.На 26.02.2015г. „банка ДСК“ ЕАД подала
заявление по чл.417 ГПК, като на 06.03.2015г. по ч.гр.д.№257/2015г. била
издадена гореописаната заповед за незабавно изпълнение. На 25.04.2015г. бил
сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца в производството.С този
договор ищецът придобил пакет от вземания , ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, включително и
вземането срещу ответника в производството по описания по-горе договор.На
15.02.2018г. на ответника била връчена покана за доброволно изпънение от ЧСИ с
рег.№743.На 16.02.2018г. било подено възражение от страна на длъжника по чл.415
ГП.Съобщението за това е връчено на 23.03.2018г., като на 23.04.2018г. е
подадена исковата молба от ищецът в настоящето производство.
Горното се установи по делото от гореописаните писмени
доказателства, както и от заключението на вещото лице В., които доказателства
са изцяло иднопосочни и по безспорен начин очертават възприетата от съда
фактическа обстановка.При така направените от съда фактически изводи, то
предявените искове по чл.422 ГПк са недопустими за разглеждане, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
В т.10 б. от ТР №4/18.06.2014г. ОСГТК на ВКС е
посочено, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия, сключен
след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е цесионерът при спазване на срока по чл.415 ГПК.В т.4г от същото
тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл.417 т.2 ГПК, при която
възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на
извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора-в случая
банка, то и правоприемника следва да притежава същото качество , за да получи
заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документа на праводателя му,
като противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди
за незабавно изпълнение в полза на субекти, извън изрично изброените.Тъй като
производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него
се проверава възникнало ли е изпълнителното основание, в случая-извлечение от
сметка на банка, за което според т.4 г. от посоченото ТР се изисква специално
качество и на правоприемника, то това изискване следва да намери приложение и в
исковото производство., когато заявителят е цедирал вземането си преди
стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение.В този смисъл, когато
заповедта е издадена в полза на банка, на основание чл.417 т.2 ГПК, при частно
правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на
заповедта, цесионерът който няма качеството „банка“, не е легитимиран да
предяви иска по чл.422 ГПК.цесионерът не притежава активна процесуална
легитимация да предяви иска, поради което същия е недопустим за разглеждане
/Р.№1/01.02.2017г. на ВКС по т.д.№3228/2015г., II ТО/.При посочените доводи, съдът
намира, че предявените искове по чл.422 ГПК са недопустими за разглеждане и
следва прекратяване производството по делото по тях.При условията на т.13 от
горецтираното ТР следва обезсилване на издадените в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
При горните изводи за недопустимост на предявените
искове по чл.422 ГПК, съдът дължи произнасяне по евентуално съединените искове
по чл.430, ал.1 ТЗ вр.чл.79, ал. ЗЗД вр.чл.99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1299 лв., представляваща неизплатена главница по договор за банков
кредит, обявена от „Банка ДСК“ ЕАД за предсрочно изискуема, по гореописания
начин, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 120 лв.-дължими такси и
разноски.Тези искове съдът намира, че са основателни и следва да се уважат като
съображенията в тази насока са следните:
От гореописаната фактическа обстановка е видно, че на
посочената дата между ответника в производството и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен
договор за банков кредит, като банката е отпуснала кредит в размер на 1299
лв.-за закупуване на конкретна стока, като сумата е преведена на
продавача.Договорен е начина на изплащане, договорени са и основанията за
настъпване на предсрочна изискуемост.Договорено е също така и заплащане на
такси и разноски, съобразно тарифа на банката, за която тарифа в договора е
вписано, че ответника е запознат и същата е част от приложенията към
договора.От заключението на вещото лице е видно, че таксата, съобразно тарифата
на банката е в размер на 120 лв.Ответникът не е заплатил никакви суми по този
договор, не е заплатил нито една месечна вноска.При това и съобразно договора,
банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем и е връчила нотариална
покана за обявената предсрочна изискуемост.На 16.05.2016г., между „Банка ДСК“
ЕАД и ищецът в производството е сключен договор за цесия, като видно от
приложения приемо-предавателен протокол е и вземането срещу С.Г.Г.-относно
главницата в размер на 1299 лв. и такси в размер на 120 лв.Цедента е
упълномощил цесионера, от негово име, да уведоми всички длъжници за
прехвърлявнето на вземанията.От приложеното към исковата молба уведомително
писмо и разписка е видно, че ответникът е уведомен, че вземанията на „Банка
ДСК“ ЕАД са прехвърлени на ищеца в производството.Дори да се приеме, че
ответникът не е надлежно уведомен, доколкото в разписката не е изрично вписано
какво точно се връчва, то описаното уведомително писмо е връчено от съда в
производството по чл.131 ГПК, поради което съдът счита, че е изпълнено
изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД.В този смисъл предявените искове са изцяло
основателни и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на 641.29 лв. заплатена държавна такса,
изплатено възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на Наредба №1/2004г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Оставя без разглеждане предявените от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2 против С.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца в размер на
1299 лв.- главница, дължима по договор за стоков, лихва в размер на 337.55 лв.
в т.ч. неплатена редовна лихва в размер на 314.87 лв. за периода от
05.03.2014г. до 25.02.2015г. и лихвена надбавка за забава в размер на 22.68 лв. за периода от
05.04.2014г. до 25.02.2015г., дължими такси и разноски в размер на 120 лв.,
ведно със законна лихва върху главцита, считано от 26.02.2015г. до изплащане на
вземането, за което по ч.гр.д.№257/2015г. на КРС е издадена заповед за
незабавно изпълнение на 06.03.2015г. и изпълнителен лист и прекратява
производството по делото в тази му част.
Обезсилва заповед за незабавно изпълнение от
06.03.2015г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№257/2015г. на КРС.
Осъжда С.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,
ет.2 сумата от 1299 лв.-неизплатена главница по договор за стоков кредит от
04.03.2014г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законна лихва, считано от
23.04.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 120 лв.-договорена
такса по посочения договор, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия от 25.04.2016г.
Осъжда С.Г.Г. да заплати на „ОТП Факторинг България“
ЕАД деловодни разноски в размер на 641.29 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните, а в
прекратителната част, с характер на определение, с частна жалба, в седмичен
срок пред ОС гр.Кюстендил.
Райнен
съдия: