О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Хасково, 09.12.2020г.
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на девети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
административно дело № 1016 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските
производители.
Делото е образувано по жалба на ЕТ „ДОБРИ 73 –
ДОБРИ ДОБРЕВ“, ЕИК : 20*******, с.Минерални бани, обл.Хасково, представлявано
от Д. Х. ., чрез адв.П.И., срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 26/311/00783/3/01/04/01 от 25.08.2020г. на Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
С молба вх. № 7225 от 09.12.2020г.
жалбоподателят e направил искане, на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК,
съдът да спре предварителното изпълнение на обжалвания акт, допуснато по силата
на закона – чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП.
В искането се сочи, че разпоредбата на чл. 166,
ал. 2 от АПК предвижда, че при всяко положение на делото, преди влизането в
сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.
60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства.
В конкретния случай били налице нови
обстоятелства, които обосновавали нуждата да се иска спиране на предварителното
изпълнение на оспорения акт. Срещу дружеството били предприети от страна на
административния орган действия за принудителното събиране на безвъзмездната
финансова помощ, която била отпусната за реализиране на инвестиционното му
намерение, като вземането било насочено към Националната агенция по приходите
за принудително събиране.
Справка в регистрите на НАП показвала, че
цялата сума на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ в размер на 207 499.38
лв., ведно с начисляваща се лихва върху нея в размер на 4 784.40 лв.,
фигурирала като изискуемо текущо задължение на дружеството-жалбоподател, което обосновавало
правния интерес да се иска спиране на предварителното изпълнение на оспорения
акт.
В случая изпълнението следвало да бъде спряно,
тъй като съществувала реална опасност провеждането на предварителното
принудително изпълнение на акта да нанесе на дружеството значителни или трудно
поправими вреди. Принудителното изпълнение щяло да препятства и без това
затруднената в огромна степен негова дейност от обстановката с въведените
рестрикции по повод пандемията от коронавирус, значителният отлив на
постъпления от дейността и почти пълната липса на туристи през настоящата
година.
Плащането на подобна сума било непосилно за
дружеството, щяло да го извади от търговския оборот и било равносилно на фалит,
като дружеството щяло да бъде принудено да преустанови дейността си. Също така,
не без значение и нямало спор по делото, че инвестицията в къщата за гости била
направена. За реализацията й дружеството имало значително самоучастие със
собствени средства и не била допусната злоупотреба от негова страна.
В съответствие с Тълкувателно решение №
5/08.09.2009 г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон
предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране били подчинени на
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като следвало да се съобрази актът и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Допуснатото по закон
предварително изпълнение не съдържало законова презумпция за непогрешимост, за
избягване на несъразмерност и несъизмеримост на вредите с целите на издадения
административен акт. Предприетите действия от НАП за принудително събиране на
вземането по оспорения АУПДВ заедно с начислени значителни лихви, преди да бъде
разрешен въпросът със законосъобразността на оспорения акт, щяло да постави
дружеството в изключително затруднено положение, дори и при положителен за него
краен резултат в производството по оспорването на акта.
Предвид изложеното, се моли на основание чл.
166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК да бъде спряно предварителното изпълнение на Акт
за установяване на публично държавно вземане № 26/311/00783/3/01/04/01 от
25.08.2020г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, до приключване
на съдебното производство по неговото оспорване с влязло в сила решение.
Съдът, като се запозна с жалбата, приложените
към нея документи и с документите от административната преписка по издаване на
оспорения акт, намира, че искането е допустимо, но разгледано по същество, същото
е неоснователно, по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден по реда на чл. 27
от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 165 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., обжалването на издадените от
Изпълнителния Директор на ДФЗ или от оправомощените от него длъжностни лица
актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им.
Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по
реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл.
166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол,
каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа. За да постанови
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения акт,
съдът следва да установи наличие на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК.
В
практиката си Върховният административен съд приема, че при допуснато със закон предварително
изпълнение на административен акт е налице презюмиран от законодателя защитим
интерес от категорията на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК. Не всяко засягане на
правната сфера на жалбоподателя е значително и трудно поправимо, поради което
за всеки конкретен случай е необходимо извършване на преценка относно наличието
на предпоставките за спиране. За да спряно предварителното изпълнение
жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на
твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни.
Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи
със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за
настъпване на вреди. Тоест, за да спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на
твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни.
Такова доказване в настоящия случай не бе направено. По делото са представени
доказателства, установяващи единствено
твърденията за пристъпване към принудително събиране на задължението, но не и
такива, установяващи наличието или реалната опасност от настъпване на вреда. В
случая не са ангажирани каквито и да било доказателства за икономическото и
финансово състояние на дружеството, за неговите задължения или за
невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В този смисъл Определение №
11511 от 10.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9436/2020 г., VIII о.
Факт е, че през м. март 2020 г. в Република
България е обявено извънредно положение, а към настоящия момент е налице
обявена извънредна обстановка с оглед
усложнената и усложняваща се ситуация с броя на заразени от
COVID-19 лица. Тази ситуация и
свързаните с нея ограничения обаче не следват във времето издаването на АУПДВ и
не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Нещо повече - в случая няма никакви данни, нито жалбоподателят ангажира
доказателства, че действително тези факти и промяната в
обществено-икономическите условия в страната са се отразили на дейността му и
засегнали интересите му, съответно под каква форма. Липсват и данни, че с акта
ще бъде затруднено осъществяването на търговската му дейност.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема
искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение за
неоснователно, съответно като такова същото следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от ЕТ „ДОБРИ 73 – ДОБРИ ДОБРЕВ“,
ЕИК : 20*******, с.Минерални бани, обл.Хасково, представлявано от Д. Х. ., чрез
адв.П.И., искане за спиране на предварителното изпълнение на Акт за
установяване на публично държавно вземане № 26/311/00783/3/01/04/01 от
25.08.2020г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба пред ВАС на Република България в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: