№ 339
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500382 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 6594/01.12.2024 г., по гр.д.№ 4232/2024 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-4 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, като
представител на държавата, да заплати на Б. И. М.: 1./ по иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.1 и т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху тази сума от 24.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил този
иск за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер 50 000 лв.; 2./ по иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
сумата 8 400 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане и 3./ на основаание
чл.78, ал.1 от ГПК реализираните разноски по делото в размер на 696.30 лв.
Срещу това решение, в частта с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен, е подадена въззивна жалба от Б. И. М., който твърди, че същото е
незаконосъобразно и неправилно и постановено в противоречие със събраните
доказателства.
Въззиваемият Прокуратурата на Република България оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
1
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Б. И. М.
срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно производство,
което е прекратено. В исковата молба са изложени твърдения, че с постановление от
23.09.2013 г., по досъдебно производство № 254/2013 г. по описа на ГД „НП“ МВР, пр. пр. 4-
1555/2013 г. по описа на Софийската градска прокуратура, на Б. И. М. му било повдигнато
обвинение по чл. 225в, ал. 1 от НК — за това, че на 19.08.2013 г., в гр. София, като лекар
изпълнявал работа за юридическо лице към Медико-диагиостичиа лаборатория по ядрено-
магнитна резонансна диагиостика - „Р.“ - ЕООД, поискал и приел дар - сума пари в размер на
300 лева, които не му се следвали, за да извърши действие в нарушение на задълженията си
по осъществяване на тьрговска дейност - изготвяне на невярно разчитане на ядрено-
магнитно изследване на лице, изтърпяващо наказание „Лишаваие от свобода“ в Затвор-
Белене, обл. Плевен - В. Н. Д. и впоследствие представено пред съответната прокуратура, за
което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до пет години и глоба до 20 000 лв.
Със същото постановление му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 1000 лева. На същата дата 23.09.2013 г., преди да бъде привлечен като обвиняем,
било извършено претърсване в служебните помещения, в които работел - лекарски кабинет в
гр. София, ж. к. „Младост 1“, ул. Димитър Моллов“№15, МБАЛ „Св. Анна“. Обвинението е
прецизирано с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 21.07.2015 г. и с постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 25.04.2016 г.. Делото срещу него и 3-ма други подсъдими е
внесено на 13.09.2016 г. от Софийската градска прокуратура с обвинителен акт в Софийския
градски съд и е образувано НОХД С-30/2016 г., СГС, 19 състав. Защитникът му е поискал
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, но поради липса на
съгласие от другите подсъдими и защитниците им делото се разгледало по общия ред. По
делото са проведени 12 съдебни заседания между 23.11.2016 г. и 26.06.2018 г., когато е
постановена първата оправдателна присъда по делото. Заседанията са продължавали по
множество часове, в които са разпитани свидетелите и вещите лица. Междувременно по
искане на прокуратурата с определение от 26.06.2017 г. съдът наложил запор върху
банковите му сметки в Българо-американската кредитна банка АД, Уникредит Булбанк АД и
Първа инвестиционна банка АД за обезпечаване на предвиденото в Наказателния кодекс
наказание глоба за сумата от 20 000 лева. Защитата обжалвала наложения запор, но САС, III
състав, по в. н. ч. д.049/2017 г. оставил частната жалба без уважение. Запорът върху
сметките му бил отменен на 26.06.2018 г., когато е постановена първата оправдателна
присъда и с определение са отменени обезпеченията, чрез налагане на запор. Въпреки
влязлото в сила определение за отмяна на запора и молбите, подавани от защитата за
вдигането му и уведомяване на банките, запорът не бил вдигнат повече от 4 месеца след
отмяната му от съда. Запорът върху сметките продължил около една година и половина. В
мотивите на първата оправдателна присъда (н.о.х.д. С-30/2016 г., СГС, 19 състав, съдът е
приел от една страна, че деянието на Б. И. М. е несъставомерно, а от друга, че по делото е
установена провокация към извършване на престъпление. Присъдата е протестирана от
прокуратурата. С решение №4/18.04.2019 г. по ВНОХД №046/2018 г. САС отменила
оправдателната присъда. В решението се приема, че делото трябва да бъде върнато на
прокуратурата за прецизиране на обвинението, констатират се противоречия в мотивите на
първоинстанционната присъда. Поради обстоятелството, че въззивната инстанция няма
правомощие да върне делото на прокуратурата, с решението се дават задължителни
указания на първоинстанционния съд да върне делото на прокуратурата и делото се връща
на първата съдебна инстанция. В СГС след връщането на делото е образувано НОХД №с-
77/2019 г., СГС, 22 състав, в разпоредително заседание, след изслушване на страните
съдебното производство, е прекратено и делото е върнато на прокуратурата. След връщане
2
на делото обвинението му е прецизирано с постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 16.01.2020 г. Нов обвинителен акт е внесен в съда на
09.06.2020г. и е образувано НОХД №1954/2020 г., СГС, 22 състав. Нов обвинителен акт е
внесен в съда на 14.12.2020 г. и е образувано НОХД №4498/2020 г., СГС, 22 състав. По
делото са били проведени 9 съдебни заседания между 28.05.2021 г. и 20.04.2023 г., когато е
постановена втората оправдателна присъда по делото. Заседанията са били продължавали по
множество часове, в които са били разпитани свидетелите и вещите лица. На 20.04.2023 г.
съдът постановил оправдателна присъда по НОХД № 4498/2020 г. по описа на СГС, 22
състав. Присъдата е била протестирана от прокуратурата. С решение №379/08.11.2023 г. по
ВНОХД САС потвърдил оправдателната присъда № 4498/2020 г. по описа на СГС. Срещу
решението не е подаден протест от прокуратурата и присъдата е влязла в законна сила на
24.11.2023 г. По този начин срещу него за периода от 23.09.2013 г. до 24.11.2023 г. било
налице обвинение в извършване на умишлено престъпление по чл. 225в, ал. 1 от НК, по
което впоследствие е оправдан. Налице е основанието на чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за отговорност на Държавата в
лицето на Прокуратурата на Република България. Многократно бил ангажиран в рамките на
наказателното производство да се явява пред разследващите органи и впоследствие в
многобройните съдебни заседания по делото. Налагало му се да отделя продължително
време за участие в различните процедури във връзка с явяване пред органите на
разследването и съдилищата, както и за обсъждане на гласните и писмените доказателства и
експертизите със защитника му преди съдебните заседания. Случващото се му се отразило
емоционално - бил под постоянен стрес, изпаднал в депресия - изпитвал безнадеждност,
чувство на срам и нямал желание за живот, не изпитвал радост от нищо, като тежко
преживявал тези негативни емоции, помагайки си с алкохол и антидепресанти. Много
трудно се отърсва от това състояние. Уронването на професионалния му авторитет било
свързано с претърсването и изземването в лекарския кабинет, в който работел. Воденото
срещу него наказателно производство довело до негативни последици, които рефлектирали
както върху професионалната му реализация, така и върху личния му живот. Наказателното
обвинение довело и до здравословни проблеми. Кръвното му налягане се повишило и от
тогава се налага да провежда лечение, за да го контролира. Негативните последици от
преживяното във връзка с наказателното производство не са отшумели и до днес. Веднага
след задържането му на 23.09.2013 г. получил много тежка хипертонична криза, която
можела сериозно да го инвалидизира, за което престоял в спешното отделние на МВР
болница. Впоследствие този проблем се задълбочил във връзка с повдигнатото му
обвинение и явяването като обвиняем и подсъдим по наказателното дело. След 2013 г.
постоянно взима медикаменти за лечение на високо кръвно налягане. Успоредно с това се
развили и проблемите със сърцето, за което провел КТ коронарография в края на 2022 с
много лош резултат. Развил тежка невроза и депресия, която се обострила особено след
старта на съдебните заседания. Това се отразило пагубно на работния му ритъм и
работоспособността му, като му се наложило да се оттегли от позициите на Управител и
Медицински директор, които заемал до тогава в Медико-диагностична лаборатория по
ядрено-магнитна резонансна диагностика - „Р.“ - ЕООД. Депресията и постоянната
тревожност го тласнали към алкохола. Това допълнитено утежнило положението, най-вече
създавайки огромно напрежние между собственика на Медико-диагностична лаборатория по
ядрено-магнитна резонансна диагностика — „Р.“ — ЕООД и него в качеството му на основен
медицински изпълнител и национаен консултант в неговата верига от лаборатории. Това
наложило да се оттегли от всички ръководни ангажименти във фирмата. По този начин
огромният труд, който положил след 2002 г. за изграждането на една много успешна и
печеливша фирма, а именно Медико-диагностична лаборатория по ядрено-магнитна
резонансна диагностика - „Р.“ – ЕООД, бил пропилян. За непрестанно влошавашото се
психично състояние и алхолна зависимост имало огромно значение усещането за постоянен
тормоз, което изпитвал при всички явявания в досъдебна фаза и в съда. Заплахата от това да
бъдат спрени правата за упражняване на професията и застрашеността този „позор“ да стане
обществено достояние го фрустрирали. След като професоналният му път в Медико-
3
диагностична лаборатория по ядрено-магнитна резонансна диагностика - „Р.“ - ЕООД бил
„заличен“ успял да се завърне в Александровска болница, където работил в миналото и
работи и понастоящем. Драматичното намаление на доходите му увеличило постоянна
тревожност поради факта, че се грижил за брат си и майка му с тежка деменция. Наложеният
запор върху банковите му сметки за сумата до 20 000 лв. довел до тежки финансови
затруднения. Възможността близките приятелски отношения с майката на дъщеря му, с
която няма сключен брак, да прераснат в семейно съжителство също се провалили поради
проточването на делото — 10 години. Психическият срив, който преживял по време на
наказателното производство, му пречел да предприеме обвързване. Мярката за
неотклонение също му причинила неудобства. За осъществяване на защита в досъдебното
производство сключил договор за предоставяне на правна защита с Адвокатско дружество
„Д., А. и съдружници”. Уговореното възнаграждение по този договор бил в размер на 1000
лв. и 100 лева ДДС. За осъществяване на защита в съдебното производство пред първата
първа съдебна инстанция по НОХД с-30/2016 г., СГС, 19 с-в, сключил договор за
предоставяне на правна защита с Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници”.
Уговореното възнаграждение по този договор била в размер на 2 400 лв. с включен ДДС. За
осъществяване на защита в съдебното производство пред въззивната съдебна инстанция по
ВНАХД № 048/18 по описа на САС, 5 въззивен състав, сключил договор за предоставяне на
правна защита с Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници”. Уговореното възнаграждение
по този договор било в размер на или 2 400 лв. с включен ДДС. За осъществяване на защита
в съдебното производство пред втората първа инстанция (по н.о.х.д. с-77/2019 г., СГС, 22
състав, н.о.х.д. 1954/2020 г., СГС, 22 състав и н.о.х.д. 4498/2020 г., СГС, 22 състав и за двете
нови привличания като обвиняем на 16.01.20 г. и на 16.11.20 г.) сключил анекс към договор
N° 4470/21.01.2018 г. за предоставяне на правна защита с Адвокатско дружество „Д., А. и
съдружници”, като възнаграждението в размер на или 2 400 лв. с включен ДДС. За
осъществяване на защита в съдебното производство пред въззивната съдебна инстанция по
в.н.о.х.д. 782/2023 г. по описа на САС, 8 въззивен състав, сключил договор за предоставяне
на правна защита с Адвокатско дружество ,Д., А. и съдружници”. Уговореното
възнаграждение по този договор в размер на 2 400 лв. с включен ДДС. Не са заплащани
хонорари за явяването на защнтника му във всяко от множеството съдебни заседания, макар
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения да предвижда такава възможност —
чл. 14 от наредбата е регламентирала, че когато съдебното заседание по наказателно дело
продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по
100 лв. без ДДС или 120 лв. с ДДС, а след изменението на Наредбата — по 250 лв. без ДДС.
Не е заплащал хонорар и за никоя от частните жалби срещу определения (например за
наложения запор върху сметките му), и разпореждания на първоинстанционния съд,
разглеждани от въззивните съдилища. Според Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения (чл. 16) за частни жалби по наказателни дело възнаграждението е 200 лв.
без ДДС. Адвокатското дружество Д., А. и съдружници, се съгласило да заплати един
хонорар с анекс към договор по три от образуваните първоинстанционни производства и
четири явявания на защитник в досъдебното производство — за две прецизирания на
обвиненията срещу него и за две явявания за предявяване на материалите по делото. С
изплащането на сумите по договорите за защита претърпял имуществена вреда, която се
явява в пряка и непосредствена причинна връзка с неправомерно повдигнатото му
обвинение. Поради изложеното моли на основание чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съдът
да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 50 000 лева,
съставляващи обезщетение за претърпените неимушествени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 8 400 лева,
съставляващи обезщетение за претьрпените имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; направените разноски по
гражданското дело, включително и за адвокатско възнаграждение.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства,
съдържащи се във воденото срещу ищеца нак.преследване, се установяват фактическите
твърдения, изложени от ищеца в ИМ- воденото срещу него наказателно преследване,
4
мярката за неотклонение, мерки на процесуална принуда, оправдателна присъда, потвърдена
от по-горестоящите инстанции.
С исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи
твърдяните от ищеца имущаствените вреди.
За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Д. С. Д. твърди, че познава ищеца-доктор М. от 36 година. Тя е
общопрактикуващ лекар. Запозналие се в старозагорския медицински институт, където били
студенти. Познава Б. М. като един амбициозен, много успешен колега, който завършил
медицинското си образование като първенец на випуска. След това започнал работа в
старозагорската болница, където придобил специалност по рентгенология. От там бил
поканен в Александровска болница от проф. П. и се включил в неговия екип. Запозната е с
цялата му кариера, която е успешна. Била близка през целия период с него. Той й споделил
през 2013 г., че е обвинен за вземане на парична сума. Бил много притеснен. Споделил, че е
невинен, че и той не знае как се е случило това лично и от къде идват обвиненията и защо.
Той подозирал, че някой нарочно е направил това, някакъв служебен интерес, който той не
можел да разбера от къде идва и защо. Дотогава кариерата му била много успешна и той бил
вложил много усилия в развитието на този медицински център, на който бил управител.
Това е лаборатория „Р.“. Това не било само работата му там, но била работа по създаване на
такива подобни центрове в Пловдив, в Бургас , във Варна. Той бил вложил много усилия, за
да подбере подходящите хора, подходящия екип, който да работи, да изпълнява длъжности,
обучавал ги, така че работата му била много сериозна и отговорна и свързана с добри
доходи, които той получавал. Нак. производство му се отразило много зле. Започнал да
прави хипертонични кризи, да повишава кръвно налягане в екстремни стойности. Сочи, че
му е личен лекар и веднага разбрала, защото той споделил веднага за всичко това, още при
самия арест е получил такава хипертонична криза и е бил лекуван в МВР болница. След
което започнал да става много неспокоен, нестабилен, започнал да се притеснява за цялата
си кариера и възможността да я осъществява и да работи тази работа, тъй като имало
реакция от страна на основния му работодател в лаборатория „Р.“, също така и колегите му
започнали да странят от него. Преживявал го много тежко, започнал да страда от безсъние,
започнал да бъде по-избухлив и всички тези продължителни дела, идването на дела,
отлагането, вземането на решение, че е невинен, след това пак връщането на делото обратно,
довели до все по-голяма нестабилност и здравословни проблеми като цяло. И до момента
твърди, че продължава да получава терапия и за сърцето и за кръвното налягане. Той много
държал на тази работа, той обичал да работи с млади хора, да ги обучава, да създава екипи.
Той бил отстранен от работодателя си. Много тежко преживял това отстраняване,
допълнително усложнило състоянието му, защото това бил на работа, която градил почти
през целия си съзнателен живот на лекар и това, което му се случило, му отнела
възможността да продължи да работи. Също така отнела му и възможността да се развива
като хабилитирано лице, защото той имал намерение да прави дисертация, да се развива и в
преподавателската си дейност. След оправдателната присъда намерил сили и написал
дисертационен труд. В периода на наказателното производство той не успял да направи това
нещо и това допълнително го натоварило психически. През това време той трябвало да се
грижи за брат си, който е с шизофрения, и за майка му, която тогава вече била с тежка
деменция. Този запор го лишавал от възможността той адекватно да полага грижи за
родителя си и за своя най-близък човек от семейството. Това също го преживявал много зле,
защото се наложило да говори с приятели и близки, от които да иска средства, да обяснява, а
това оронвало престижа му пред всички тези хора и той се чувствал зле. Доказателства за
други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
5
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето. Отговорността на държавата е обективна се реализира чрез заплащане на
обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
обвинение е в тежест на ищеца като искът за обезщетение, съгласно чл.7 от ЗОДОВ, се
предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
Върховният касационен съд с Тълкувателно решение № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г.
на ОСГК на ВКС е разяснил, че обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на
наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при
този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени
блага - чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно
придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във
връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Посочено е, че съдът определя
глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната
принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл.
6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното
обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това
право. Съгласно т.1 от посоченото Тълкувателно решение обезщетението за неимуществени
вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в
мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната
жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Правният спор, пренесен във
въззивната инстанция не обхваща целия фактически състав, от който произтича правото на
ищеца спрямо ответника. По отношение на въпросите относно деяние, противоправност,
вина, вреда и причинна връзка между вредата и деянието решението е влязло в сила с оглед
на заявеното във въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , че същото се
обжалва в частта над уважения размер от 10 000 лева.
Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивните жалби, се съсредоточава върху причиняването на неимуществени вреди на
ищеца и техния размер, респ. дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
При липса на съответен правен довод на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение в този смисъл въззивният съд следва да приеме за
установено възникването в обективната действителност на следните правопораждащи
6
спорното материално право юридически факти: 1/. спрямо ищеца е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство
срещу същия е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. Ищецът е
претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена
връзка. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ. В този смисъл са и задължителните за
правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК – "Въззивният съд може да приеме определена фактическа
констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на
първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт
пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на
съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това".
Предвид обстоятелството, че Прокуратурата на Република България не
обжалва решението в частта, с която са уважени предявените искове, съдът намира, че не се
обжалва, наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника и
основанието на исковете е установено в отношенията между страните.
В настоящото производство е спорен въпросът относно обема на
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Установено е, че Софийска районна прокуратура е повдигнала и поддържала
обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по обвинение по чл. 225в, ал. 1 от
НК , за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до пет години и глоба до 20
000 лв., поддържано в периода от 23.09.2013 г. до 24.11.2023 г., за което е признат за
невиновен с влязла в сила оправдателната присъда № 4498/2020 г. по описа на СГС. С оглед
на това престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл. 52
ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на
незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда,
броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия,
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр.
д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение № 50072 от
23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по
гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и
др., обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че ищецът по иск с
7
правно основание чл. 2 ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в
исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на
тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според
стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда
обезщетение над обичайния размер.
При иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са тежестта на
престъпленията, за които е повдигнато обвинение; срокът, в който е приключило
наказателното производство; разглеждането му в различни съдебни инстанции и начинът на
приключването му; дали наказателното производство надвишава разумния срок за
разглеждане на наказателно дело /около 5 години/, предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото; взетите мерки за неотклонение – тежестта на същите; обема на
проведените с участие на ищеца процесуални действия; обстоятелството дали е търпял
ограничения на личната си свобода, с изключение на 24 часовото първоначално задържане;
дали има повдигнатото обвинение е свързано и има влияние върху професионалния живот
на ищеца; негативните последици за психо-емоционалното състояние на ищеца вследствие
на комплекса от конкретни обективни и субективни фактори и причини; дали е имало
медиен интерес към делото, който е следствие и на защитим публичен интерес за правото на
информация. Съдът следва да отчете личността на увреденото лице, респ. професионалния и
обществен статус; дали обвинението е за извършени престъпления в длъжностно качество
лице като се изхожда от това, че към тази категория лица са завишени изискванията на
обществото за почтеност и спазване на законите; но съобразявайки също, че са завишени и
обществените очаквания за ненарушаване на етичните правила за поведение при
упражняване на публична длъжност, съдът намира, че негативният ефект от незаконното
обвинение в случая се обуславя от съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Тези
фактори биха обусловили завишаване на обезщетението /при съобразяване и на създадения
от съдебната практика ориентир за подобни случаи/. Дали преживените стрес, страх, срам,
неудобство от злепоставянето на изграденото име и авторитет, дистанцирането от колеги и
познати, промяната в поведението, в обичайния начин на живот и общуване, са довели до
изключително тежки и/или необратими последици за физическото и психическото здраве на
ищеца. Следва да се вземат предвид и обществено-икономическите условия на живот в
страната през периода и към датата на увреждането. Обезщетението следва да бъде
определено с размер, който съответства на характера и интензитета на претърпените
морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда.
Съдът следва да вземе предвид и факта, че самото осъждане на ответната страна –
Прокуратурата на РБ има репариращо действие, предвид моралния, а не имуществен
характер на претендираните вреди.
Част от претендираните от ищеца неимуществени вреди са обичайни. Същите
са свързани с преживения от ищеца стрес от повдигането на обвинение и воденото спрямо
него наказателно производство, възможността да бъде осъден за деяние, което не е
извършил. Съдът отчита тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение, продължителността
на наказателното производство, възрастта на ищеца към момента на повдигане на
обвинението – 48 години, в която възраст човек се предполага, че е достигнал и се ползва от
добър социален и професионален статус. При определяне на обезщетението следва да се
съобрази, че ищецът е бил обвинен в тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Следва да се съобрази общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-
общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е
изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от
свидетелските показания, че ищецът преживял тежко воденото срещу него наказателно
8
производство. Наказателното производство срещу него е приключило в един сравнително
дълъг срок. Ищецът не е бил с най-тежка мярка за неотклонение -„Задържане под стража“,
но наложеният запор върху банковите му сметки създало допълнителни трудности за ищеца
и за зависимите от него негови близки – брат с шизофрения и лежащо болна майка, което
довело до допълнителен стрес и психическо напражение. От значение е начинът, по който
обвинението се е отразило върху ищеца с оглед личността му - негативно, но без да са
настъпили трайни психически или психологически изменения, както и на начина му на
живот. Съдът отчита обстоятелството, че вследствие повдигнатото незаконосъобразно
обвинение, ищецът е страдал от безсъние, станал неспокоен, нестабилен, започнал да бъде
по-избухлив. От значение е че вследствие на незаконното обвинение се появили
хипертонични кризи и повишаване на кръвното налягане в екстремни стойности. Съдът
отчита, че воденото наказателно производство е било свързано с повдигнато обвинение за
действията му като лекар и се е отразило на кариерното развитие на ищеца, който е
интелигентен човек, с висше медицинско образование. От значение е негативният начин, по
който се е отразило наказателното производство върху професионалния живот на ищеца –
това, че е бил отстранен от работа, което е препятствало възможността за професионално
развитие. Обстоятелството че се е понижил професионалния му имидж, довело до
прекратяване на участието му в Медико-диагностична лаборатория по ядрено-магнитна
резонансна диагностика „Р.“ ЕООД. Това от друга страна говори, че общественото доверие
към него се е понижило. По делото е установено отражение на незаконно повдигнатото
обвинение в личната му емоционална сфера. От значение е и притеснението, че не може да
помага пълноценно на близките си, които са имали специфични потребности. Изложеното
обосновава по-висок интензитет на негативните емоции и отражение в неимуществената
сфера по отношение на ищеца, а особено, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление в професионалната сфера. Спрямо ищеца е взета мярка за процесуална
принуда – забрана да напуска страната, по чл. 68 от НПК, което допълнително е ограничило
правата му до момента на отмяната й.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди. Към м.ноември 2023 г.
минималната работна заплата в страна е била 780 лв. като обезщетението следва да отговаря
на жизнения стандарт в страната.
Наличието на ангажирани доказателства относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди над обичайните, във връзка с особеностите на личния му живот и
ангажираността му като професионалист и съобразявайки принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди възлиза на 20 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищеца емоционални и житейски неудобства във връзка с воденото
наказателно производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания, като удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните
обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за
психичното и физическото състояние на ищеца.
При този изход на делото съдът следва да присъди на въззивника разноските
за първата инстанция и за въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата.
9
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6594/01.12.2024 г., по гр.д.№ 4232/2024 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-4 състав в частта, в която е отхвърлен иск по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 10 000 лв. до 15 000 лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Б. И. М., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, №**, бл. ***, вх.*, ет.*, ап.** по иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, над присъдената с решение № 6594/01.12.2024 г., по гр.д.№ 4232/2024 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-4 състав сума от 10 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума
от 24.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 481.25 лв. за настоящата
инстанция и още 455.65 лева за производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО, в частта с която Прокуратурата на Република България, като
представител на държавата е осъдена да заплати на Б. И. М.: 1./ по иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно
със законната лихва върху тази сума от 24.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 2./ по
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди сумата 8 400 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане като
необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Б. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“, №**, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, допълнително направените в
първоинстанционното дело разноски съобразно уважената от въззивната инстанция част от
иска – още 530.68 лева към присъдените с първоинстанционното решение 696.30 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Б. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“, №**, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, разноски във въззивната инстанция – 615.80
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11