РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Видин,07.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Видин, гражданско отделение, в открито
заседание на седми април две
хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: А. П.
Членове:
с участието на секретаря и в присъствието на прокурора..............,
като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 204 описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове от Д., п. от М. на
з. и х. чрез пълномощник адв. К. против Л.А.П. „Ф. С.- Б.”ЕАД, ”С. е.”ЕООД, „В.
с.” ЕООД и „Е.”ООД със следния предмет:
-против първия ответник Л.А.П.
главен иск за прогласяване нищожност сделките ,материализирани в договор №4 от
30.12.2008 г. за покупко-продажба на следните недвижими имоти : имот № 000210 ,
находящ се в землишето на с.И., с ЕКАТТЕ , община Д., имот№ 000186, в землището
на с.И., с ЕКАТТЕ 32370, община Д., имот № 000073, находящ се в землището на
с.К., с ЕКАТТЕ 36440, община Д., имот № 000046, находящ се в землището на с.К.,
с ЕКАТТЕ 3, община Д., имот № 000041 , находящ се в землището на с.Д. п., с
ЕКАТТЕ24579, община Д. и имот № 027012, находящ се в землището на с.Л. , с
ЕКАТТЕ 43027, община Д. с правна квалификация чл. 26, ал.1 ЗЗД;
-против всеки един от ответниците
„Ф. с.- Б.” ЕАД, ”С. е.”ЕООД, „В. с.” ЕООД и „Е.”ООД ревандикационен иск за
собственост на недвижимите имоти подробно описани в исковата молба, с правна
квалификация чл.108 ЗС;
Поддържа се в
исковата молба, че на 30.12.2008г. в гр.В. бил сключен договор № 4/2009г. за
покупко-продажба на шест недвижими имоти представляващи земи частна държавна
собственост между Директора на ОДЗ В., като пълномощник на М. на з. и
ответницата П.. Поддържа се, че в действителност
не съществува волеизявлние на М. да се разпореди с имотите предмет на договора.
След покупката купувача П. е продала процесните имоти на втория ответник „Ф. с.-Б.”
ЕАД. От своя страна „Ф. с.-Б.” ЕАД е извършил разпоредителни сделки със
закупените от Л.П. имоти , както следва:
1. „Ф. с.-Б.” ЕАД внася имот № 000073 в капитала на третия ответник „С.-е.”ООД, с
ЕИК..като апортна вноска, вписана в СВ Б.ик, с вх. № 2594,дв.вх.№ 2592 от
14.11.2011 г. , том 6, акт 168 от 2011 г.;
2. „Ф. с.-Б.” ЕАД извършва разделяне на имот № 000046 и е
обособила два нови поземлени имота – нов имот №000086 , находящ се в землището
на с.К., община Д., област В., с ЕККАТЕ 36440 с площ от 78 088 кв.м и нов
поземлен имот № 000091 с площ от 2331 кв.м находящ се в землището на с.К.,община
Д., област В. , с ЕККАТЕ 36440 при граници и съседи, подробно описани в
исковата молба. Последната фирма на 12.10.2011г. е продала имот имот № 000091 на
„В. С.” ЕООД , с ЕИК
3. „Ф. с.-Б.” ЕАД извършва разделяне на имот № 000041 и
обособява два нови поземлени имота: имот № 000043, находящ се в землището на
с.Д. п. , с ЕККАТЕ 24579 с площ от
25 153 кв.м и имот № 000046 , находящ се в землището на с.Д. п. , с ЕККАТЕ
24579 с площ от 6297 кв.м . Втория имот
№ 000046 е продаден на петия ответник „Е.” ООД , с ЕИК ********* на 16.11.2011
г.
Поддържа се, че имотите са държавна
собственост по силата на чл.10б и чл.24 от ЗСПЗЗ и представляват бивши
стопански дворове на организациите по параграф 12 и 29 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, негодни
са за земеделско ползване и не представляват земя подлежаща на
възстановяване. Съгласно чл.24, ал.1 от
ЗСПЗЗ М. на з. у. п. на с. за з. от д. п. ф. като ги отдава под наем или аренда,
учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба или замяна със земеделски земи на
физически и юридически лица. Съгласно чл.27, ал.8 от ЗСПЗЗ М. на з. и храните
или правоупълномощено от него лице може да се разпорежда със земи незаети със
сгради и съоръжения или прилещажи площи към тя на организациите по параграф 12 и по чл.29 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на
възстановяване само чрез търг, при условие и по ред определени в правилника за
прилагане на закона. Имоти с №№ 000091 и 000046 поради това, че са създадени
чрез отделяне съответно от имот № 000091 и имот № 000041 са държавна собственост, а
ответното дружество ги държи и ползва без правно основание. Поддържа се, че
Държавата не е престава да бъде собственик на имотите, предмет на сделките, материализирани
в договор № 4/30.12.2008г. и последващите разпоредителни сделки не са породили
и не са годни да породят транслативен ефект по отношение правото на собственост. Поддържа се, че сделките са нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради това, че са нарушени императивните
разпореди на чл.27, ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ, чл.45а и следв., чл.47, ал.1 от
ППЗСПЗЗ и чл.90 от ППЗДС. Процесният имот е земя, която към 12.05.2009г не е
била заета със сгради и съоръжения и не е прилежаща към тях, поради което съгласно чл.27, ал.8 от ЗСПЗЗ, в редакцията й
към датата на сключване на договора единственият способ за продажба на имота е
бил чрез търг. Имота е продаден без предварително проведен търг, поради което
противоречи на чл.27, ал.8 от ЗСПЗЗ. По реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ е възможно
лицата които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения на организациите по параграф 12
и 29 да могат да придобият собственост прилежащата към тях земя без търг по ред
и начин за оценка посочени в закона. Въпреки че в договора е посочено
обратното, в действителност към 30.12.2008г. ответницата П. не е притежавала сгради или съоръжения върху имота,
поради което не е правоимащо лице по смисъла на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ и
следователно е нарушена законовата разпоредба. Поддържа се че дори към 30.12.2008г.
П. да е била собственик на сграда или съоръжение, продажбата представлява
сложен фактически състав тъй като административно правната част от сделката
следва да включва заповед на Министъра по чл.45, ал.2 от ППЗСПЗЗ, оценка по
чл.90 от ППЗСПЗЗ и план определящ прилежащата площ изчислена по начина указан в
чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ, респективно чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, които препращат към
наредба № 7/2003г. Според ищеца такава
заповед не е издавана, оценка не е извършвана и не е определена прилежащата
площ по Наредба № 7. Според ищеца и при двете хипотези тази на ал.6 и тази на
ал.8 на чл.27 от ЗСПЗЗ административно правната част от сделката липсва.
Поддържа се, че договора за продажба е сключен при начална нищожност на един от
конститутивните елементи, касаещи административно правната част. Сключването на
договора за продажба не може да се и разглежда изолирано от предхождащите му
административни актове които са предпоставка за сключването му, а именно:
Решение на Министъра, което се обективира във заповед на собственика, оценка и
решение за провеждане на търг и последващо решение за определяне на бъдещия
купувач. Поддържа се, че административния елемент от сложния фактически състав
на сделката следва да съдържа основните елементи на гражданско правния договор
за продажба. В случая липсата на административния елемент води до начална
нищожност на самият договор, а не до висяща недействителност поради това че е
нарушен реда и последователността в осъществявания фактически състав поради
това, че административния орган няма законова възможност да одобри сключената
сделка. В договора било посочено, че продавач е м. на з. п. от Директора на ОДЗ В.- Н. Т., който е бил упълномощен със
заповед № РД 46-1228/26.09.2008 г. и е посочено, че сделката е сключена на
основание чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.45а, ал.2,3 и 4 от ППЗСПЗЗ. Подържа се, че видно от текста на посочената заповед издателят
е делегирал власт на Директора на ОДЗ да продава земи от ДПФ по реда и
условията на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ само след издаване на нарочна заповед по
чл.45а, ал.2 или ал.5 от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че след като липсва нарочна
заповед по чл.45, ал.2 или ал.5 от ППЗСПЗЗ липсва и надлежна делегирана
представителна власт. Ищецът не е издал
нарочна заповед по цитирания текст, което се удостоверява от представеното
уведомление от 01.03.2013г. на Директора на дирекция административно обслужване
и обществени поръчки при МЗХ. Липсата на надлежно делегирана представителна
власт е порок на сделката, който представлява самостоятелно основание за
нейната относителна недействителност спрямо ищеца по смисъла на чл.42 от ЗЗД.
Твърди се, че действията на лицето без представителна власт не са и няма да
бъдат потвърдени от упълномощителя. Съгласно договора цената на имота е
определена под тази по чл.90 от ППЗДС поради което е нарушена и тази
разпоредба. След като сделката материализирана в договора е нищожна,
респективно недействителна спрямо ищеца същата не е породила целените от нея
правни последици- т.е. имотите не са преминали в патримониума на ответницата и
следователно и у останалите ответници след прехвърлянето. Въпреки че не са
собственици на обособените имоти вторият и третият ответник ги държат и ползват
без правно основание. Административните процедури предприети за обособяване на
нови имоти чрез разделяне на имоти № 000046 и №000041 също са недействителни
поради това, че са предприети по инициатива на лице което не е било собственик.
Поради гореизложеното се иска:
1.По
отношение на ответницата Л.А.П. да бъде
прогласена нищожност сделките, материализирани в договор №4 от 30.12.2008 г. за
покупко-продажба на следните недвижими имоти : имот № 000210 , находящ се в
землището на с.И., с ЕКАТТЕ 32370, община Д., имот№ 000186, в землището на с.И.,
с ЕКАТТЕ 32370, община Д., имот № 000073, находящ се в землището на с.К., с
ЕКАТТЕ 36440, община Д., имот № 000046, находящ се в землището на с.К., с
ЕКАТТЕ 36440, община Д., имот № 000041 , находящ се в землището на с.Д. п., с
ЕКАТТЕ24579, община Д. и имот № 027012, находящ се в землището на с.Л. , с
ЕКАТТЕ 43027, община Д. с правна квалификация чл. 26, ал.1 ЗЗД;
2.
Да бъдат осъдени всеки един от ответниците
„Ф. с.- Б.” ЕАД, ”С. е.”ЕООД, „В. с.” ЕООД и „Е.”ООД да освободят и
предадат на ищеца следните имоти и реални части, които понастоящем са обособени в самостоятелни
имоти с №№ , както следва :
„Ф. с.- Б.” ЕАД – имот № 000210 с, находящ се в
землището на с.И., с ЕККАТЕ 32370 , община Д. с площ от 31 608 кв.м; имот №
000186, находящ се в землището на с.И., с ЕККАТЕ 32370 , община Д. с площ от
99 238 кв.м,; имот № 027012 , находящ се в землището на с.Л., с ЕККАТЕ
43027, община Д. с площ от 55 913
кв.м,; имот № 000086 , находящ се в землището на с.К. Община Д. , област В. , с
ЕККАТЕ 36440 с площ от 78 088 кв.м,; имот № 000043 , находящ се в
землището на с.Д. п. , с ЕККАТЕ 24579 , община Д. с площ от 25 153 кв.м.
„С.-Е.”
ООД – имот № 000073, находящ се в землището на с.К., община Д. , област В. с
ЕККАТЕ 36440 с площ от 46 909 кв.м.
„В.
С.” ЕООД – имот № 000091 , с площ от 2331 кв.м , находящ се в землището на с.К.,
община Д. , област В. с ЕККАТЕ 36440.
„Е.”
ООД – имот № 000046 , находящ се в землището на с.Д. п., община Д. , област В.
с ЕККАТЕ 24579 с площ от 6297кв.м.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответниците „Ф. с.- Б.” ЕАД, „С.-Е.” ООД, и
„В. С.” ЕООД оспорва предявеният иск, като поддържа следното: Според посоченият ответник по делото не са
ангажирани доказателства и не е представен акт за държавна собственост на
имотите предмет на договор. При положение че ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ определят
стопанските дворове като държавна собственост и след като имотите
представляващи стопански дворове са били собственост на граждани на които
правото на собственост не може да бъде възстановено и по отношение на Държавата
признаването на право на собственост не настъпва по силата на закона, а е
необходимо да се изпълни предвидената в цитираните актове административна
процедура. С оглед на това се поддържа, че е необходимо да има издаден акт за
държавна собственост от компетентния за това орган – областния управител.
Според ответника липсата на акт за Държавна собственост е равнозначна на липса
на решение за възстановяване правото на собственост. Прави се аналогия, че както на гражданин
който има право да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи, но
не е направил заявление за това не може да му бъде възстановена собствеността,
по същият начин и държавата не може да се легитимира като собственик без в
нейна полза да има издаден акт за държавна собственост. Безспорно било по делото, че предмет на
сделката е имот представляващ по своето предназначение стопански дворове. По силата
на чл.4, ал.1 от ЗСПЗЗ начина за ползване на земеделските земи се определя от
тяхното предназначение. Съгласно чл.1, ал.2 от ППЗСПЗЗ стопанските дворове или
части от тях намиращи се извън границите на урбанизираните територии
представляват земеделски земи ако не са застроени и са годни за земеделско
производство. По аргумент от противното не би следвало да се квалифицира като
земеделска земя тази която е негодна за земеделско ползване или е определена в
действащата карта като не земеделска. Ищецът не само не може да се легитимира
като собственик на имоти предмет на договора, но е и налице удостоверение от
областния управител на област В., че за имотите собственост на ответника няма
издадени актове за държавна собственост и същите не са записани в съответните
регистри. Ищецът не доказал твърдението си, че към датата на договора процесните
имоти имат характеристиката на земя, която не е заета със сгради и съоръжения и
не е прилежаща към тях. От представените по делото писмени доказателства и от
заключението на в.л. П. П. се установявало, че процесните имоти са стопански
дворове – имот 210 в землищетно на с.И. имот 186 в землището на с.с., имот 73 в
землището на с.К., имот 46 в землището на с.с., имот 41 в землището на с.Д. п.
и имот 27012 в землището на с.Л. са представлявали бивши стопански дворове на
организациите по §12 и §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По силата на действащата към
момента на сделката редакция на чл.44, ал.2 от ЗДС продажбата би следвало да се
извърши от Областния управител в случай, че продаденият имот е земя частна
държавна собственост, което само по себе си оборвало твърдението на ищеца.
Поддържа се, че в настоящия случай Директора на ОДЗ В. е надлежно упълномощен
за извършване на определените с пълномощното действия. Поддържа се, че и предявеният при условията на
евентуалност установителен иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД е неоснователен. Договорът
е сключен от Н. Т., който към момента на сделката е бил директор на ОДЗ Видин.
След като със заповед от 26.09.2008г. издаден на основание чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ
Министъра е упълномощил директора на ОДЗ В. да действа от името и за сметка на
представлявания, то тогава последиците от сделката възникват направо за
представлявания. В издаденият административен акт е обективирана волята на
Министъра сделките да се извършват от упълномощеното от него лице. След като е
налице надлежно делегиране на правомощие, то е неоснователно искането за
прогласяване на сделката за относително недействителна. По делото не било
доказано от страна на ищеца какъв е размера на данъчната оценка за всеки един
от недвижимите имоти. Не основателен според ответника е и предявения иск по
чл.108 от ЗС, след като от страна на ищеца не е ангажиран по делото акт за
държавна собственост, то по делото не била установена собствеността на ищеца
върху имота, което е една от предпоставките за уважаване на иска. По делото са
налице доказателства, че не е издаден и няма започнала процедура по актуване на
имотите от компетентния за това орган – областният управител. От друга страна
ответникът владее и ползва имота на годно правно основание по силата на
представения по делото договор за покупко-продажба. В случай, че ищецът
ангажира доказателства, че е собственик
на имотите, то той би разполагал с правната възможност по чл.34 от ЗСПЗЗ и
чл.47 от ППЗСПЗЗ. В настоящият случай именно поради липсата на доказателства за
правото на собственост ищеца не предприел действия по изземване на имотите.
Поради това се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ответницата Л.П. оспорва
предявените искове като пъдържа,че същите са неоснователни и недоказани.Подържа
се от същата,че въпросът за собствеността на процесният недвижим имот е еднакво
важен и за предявеният иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД и за предявеният иск по чл.108
от ЗС, поради това, че касае една от
задължителните предпоставки, обуславящи уважаването на предявен ревандикационен
иск -принадлежността на правото на собственост на ищеца. Подържа се, че в
случай, че имота е държавна собственост,
то правилно въз основа на закона М. на з. и х. е делегирал права на Директора
на ОДЗ-В. да се разпорежда с имоти, включени в ДПФ, след издаване на нарочна
заповед от Министъра и при изпълнение на законовата процедура. Ако при
изпълнението на тази процедура е нарушен закона, то правната последица от това
е прогласяване на сделката за нищожна. При условие, че процесният имот не е
държавна собственост или Държавата не може да докаже правото си на собственост
по отношение на процесният недвижим имот, то не би могло да се претендира
нарушение на закона, изразяващо се в нарушение на определената законова
процедура за продажба на имота. Подържа се,че по делото от страна на ищеца ангажирани доказателства,от които да се
установява,че процесният имот е държавна
собственост. При условие, че процесният недвижим имот не е държавна
собственост, то не може да се претендира нарушение на закона при провеждане на
процедурата по продажба на имота.Според ответницата не може да има нарушение на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ при продажбата на един имот, който не е включен в ДПФ и не е
актуван като държавен, за да се приеме,
че този имот е държавна собственост.След като имотът не е държавен,то следователно
директорът на ОСЗ-В. е продал чужд имот и
тази сделка не обвързва действителният собственик на имота. Продажбата
на чужда движима вещ по българското законодателство не е
нищожна. За нищожност на договорите може да се става въпрос само когато законът ги е обявил за такива. В
останалите случай договорите не могат да бъдат признати за нищожни.
Обстоятелството, че продавачът не е собственик, не обоснована нищожност на
сделката. Извършената продажба на чужд недвижим имот е валидна, но няма
вещнотранслативно действие, защото приобретателят не може да придобие права,
които праводателят не е притежавал.
Липсата на транслативно действие на договора не се дължи на нищожност на
продажбата, а на обстоятелството, че въз основа на сделката действителният
собственик на имота не е загубил своите права.Макар,че съгласно чл.187 и сл. от ЗЗД продажбата на чужд имот да е допустима, а не нищожна, същата е действителна само между страните по
правоотношението, но не може да се противопостави на действителният собственик.Поради
това според ответницата предявеният иск за прогласяване нищожността на сделката
е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен с произтичащите от това
законови последици.Подържа се,че терена, върху които са изградени стопанските
дворове ,преди образуването на ТКЗС са
представлявали земеделски земи, но в последствие са превърнати в стопански
дворове, като в рамките на един стопански двор има части от двора, които са
застроени със сгради, има и такива, които части от имота са останали
незастроени. Според ответника редът за възстановяване на собствеността по
отделните реституционни закони е различен. В едни случаи, правото на
собственост се възстановява по право, с влизане в сила на реституционният закон
– Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. В
други случаи – по силата на нарочен индивидуален административен акт с
конститутивно действие – ЗСПЗЗ.Съгласно ТР №1/1997 год. на ОСГК по
гр.д.№11/1997 год. когато реституцията
се осъществява по административен ред, актът за възстановяване на собствеността
има значението на индивидуален административен акт с конститутивно действие,
изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху
индивидуално определен имот.Без да е проведена законовата процедура за възстановяване на собствеността,
завършваща с административен акт или
съдебно решение, с което отказът на административен орган е отменен и
собствеността е възстановена, правото на собственост в полза на бившият
собственик или неговият наследник не е възникнало.ЗСПЗЗ създава условия за собствениците и/или техните наследници, да упражняват
правомощията си на собственици.Със ЗСПЗЗ се възстановяват реалните граници на внесените
земи там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени, а ако това
е невъзможно - в реални граници върху равностойни по количество земи - чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ.По различен
начин стои въпроса свързан със
собствеността на Държавата по отношение на земеделските земи. В чл.24, ал.1,
изр. първо от ЗСПЗЗ е предвидено, че държавата запазва собствеността си върху
земеделските земи, заварени от този закон
с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване.В
ЗСПЗЗ е предвидено, че „Земеделските земи от държавният и общинският поземлен
фонд се установяват служебно от
общинските служби по земеделие” – чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Земите, които не се възстановяват на собствениците им
от преди образуването на ТКЗС, следва да бъдат установени и да бъдат включени в
държавният или общински поземлен фонд по съответният, предвиден в закона ред.
Затова общинската служба по земеделие следва взема решение по чл.18ж, ал.1 или
по чл.27 от ППЗСПЗЗ, за възстановяване собствеността в съществуващи или
възстановими стари реални граници или за възстановяване правото на собственост
с план за земеразделяне.За да се приеме, че имота е станал държавна собственост
е необходимо за него да е издаден валиден акт за държавна собственост от
компетентният за това орган –областния управител. Липсата на АКТ за
държавна собственост е равнозначен на липса на решение на ОС „Земеделие” за
възстановяване правото на собственост, поради което както гражданин, имащ право
на възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, но не
направил искане за възстановяване, не може да се легитимира като собственик,
така и Държавата, без да има издаден в нейна полза Акт за държавна собственост,
не може да се легитимира като собственик
на процесните имоти. Поради това се иска предявените искове да бъдат
отхвърлени.
С отговора на ответницата П. е
направено искане на основание чл.34 от ЗЗД при евентуално уважаване на
предявеният иск по чл.26 от ЗЗД да бъде
осъден ищеца да заплати сумата от 50751
лева , представляваща платената договорна цена за имотите по договор № 4 /2009
г. , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от предявяване на иска
до окончателното иплащане , с правно основание чл.34 от ЗЗД. С определение от 07.01.14г.
на ответника е указано да внесе д.т. в размер на 4 % върху исковата сума.
Указанията не са изпълнени и нередовностите не са отстранени в срока, определен
от съда, нито по-късно. Насрещния иск не е приет за съвместно разглеждане в
производството.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното:
С договор № 4/30.12.2008 г. между М. на „з. и х.” представлявано от Н.
Т. – директор на ОДЗ В. упълномощен с пълномощно № К001-2 от 23.01.2009 г. и ответницата П. е
сключен договор за покупко-продажба на земя частна държавна собственост по
чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ. Предмет на договора са шест имота, както следва: имот № 000210 , находящ се в землището на
с.И., с ЕКАТТЕ 32370, община Д., имот№ 000186, в землището на с.И., с ЕКАТТЕ
32370, община Д. имот № 000073, находящ се в землището на с.К., с ЕКАТТЕ 36440,
община Д., имот № 000046, находящ се в землището на с.К., с ЕКАТТЕ 36440,
община Д., имот № 000041 , находящ се в землището на с.Д. п., с ЕКАТТЕ24579,
община Д. и имот № 027012, находящ се в землището на с.Л. , с ЕКАТТЕ 43027. Продажната
цена на имотите е 50751 лв. и следва да бъде заплатена с поименни компенсационни
бонове в шест месечен срок от сключването на договора. С цитираното пълномощно
М. на з. е упълномощил Т. с права подробно описани в шестнадесет точки, като
съгласно т.1 едно от правомощията е да
сключва договори за продажба и замяна на земите от ДПФ по реда и при условията
на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ след издаване на заповед по чл.45а, ал.2 и ал.5 от
ППЗСПЗЗ. От писмо с изх.№ 93-2523/28.02.2013 г. се установява, че в АИС
„Документооборот” на МЗХ няма данни за регистрирани заповеди на Министъра
свързани с договорите посочени в писмо
от 28.02.2013г. и касаещо процесния договор. От представената история на имот №
000186 е видно, че същият е включен чрез обединяване в имот 000221 с площ от 109,996
дка, находящ се в с.И. , община Д., с ЕКАТТЕ 32370 ; имот 000046 , находящ се в
с.К. , община Д., с ЕКАТТЕ 36440 е разделен на следните имоти – имот 000086 с
площ от 78,088 дка и имот 000091 с площ
от 2,331 дка,§ имот 000046 находящ се в землището на с.Д. п. , община Д. ,
ЕКАТТЕ 24579 е получен от разделянето на имот № 000041 с площ от 31 450 дка. От представените
удостоверения от Областна дирекция „Земеделие” В.. се установява, че за имоти с
№№ 000046 с площ от 80 418 дка в
землището на с.К.,имот 027012 с площ от 55 913 дка в землището на с.Л. ,
имот 000073 с площ от 46 909 дка в землището на К. , имот 000041 с площ от
31 450 дка в землището на Д. п.
съгласно данните са били включени
в територия , върху която са били разпожени обекти на организации по § 12 и 29
ПЗР ,т.е. били са части от бивши стопански дворове,не са подлежали на
реституция по ЗСПЗЗ и по отношение на въпросните имоти няма и предявени
реституционни претенции. От представените удостоверения от 30,07,2013 г. от
12.10.2011 г. от Областен управител се установява , че за процесните недвижими
имоти няма издаден акт за държавна собственост и същите не са вписани в регистрите за държавна
собственост при Областна администрация – В.като държавни. С нот.акт по нот.дело
№ 99/2009г. ответницата П. е продала на„Ф. с. Б.” ЕАД имоти с №№ имот № 000210 , находящ се в землището на
с.И., с ЕКАТТЕ 32370, община Д., имот№ 000186, в землището на с.И, с ЕКАТТЕ
32370, община Д, имот № 000073, находящ се в землището на с.К, с ЕКАТТЕ 36440,
община Д, имот № 000046, находящ се в землището на с.К, с ЕКАТТЕ 36440, община
Д, имот № 000041 , находящ се в землището на с.Д п, с ЕКАТТЕ24579, община Д и
имот № 027012, находящ се в землището на с.Л , с ЕКАТТЕ 43027, община Д.
Ответникът „Ф. с.-Б” ЕАД внася имот №
000073 в капитала на третия ответник „С.-е.”ООД,
с ЕИК.като апортна вноска, вписана в СВ Б. с вх. № 2594,дв.вх.№ 2592 от
14.11.2011 г. , том 6, акт 168 от 2011 г. „Ф. с.-Б.” ЕАД извършва разделяне на имот № 000046 и е
обособила два нови поземлени имота – нов имот №000086 , находящ се в землището
на с.К, община Д, област В, с ЕККАТЕ 36440 с площ от 78 088 кв.м и нов
поземлен имот № 000091 с площ от 2331 кв.м находящ се в землището на с.К,община
Д, област В , с ЕККАТЕ 36440 при граници и съседи, подробно описани в исковата
молба. Последната фирма на 12.10.2011г. е продала имот имот № 000091 на „В. С.”
ЕООД , с ЕИК с договор за продажба № 116 от 12.10.2011 г. том 4 , рег.№2568
д.№2587 вписан на 12.10.2011 г. с акт № 7,том VІ, вх.№ 2129, двойно
вх.рег.№2127/12.10.2011г. „Ф. с.-Б.” ЕАД извършва разделяне на имот № 000041 и
обособява два нови поземлени имота: имот № 000043, находящ се в землището на
с.Д. п. , с ЕККАТЕ 24579 с площ от
25 153 кв.м и имот № 000046 , находящ се в землището на с.Д. п. , с ЕККАТЕ
24579 с площ от 6297 кв.м . Втория имот
№ 000046 е продаден на петия ответник „Е.” ООД , с ЕИК ********* на 16.11.2011
г. с нот.акт , вписан в СВ Б. с
вх.№2609,дв.вх.рег.№2607 от 16.11.2011 г.
По
делото е назначена техническа експертиза изпълнена от в.л.П. съгласно
заключението на която от заключението на в.л. П. П. се установява, че процесните
имоти са стопански дворове – имот 000210 в землищетно на с.И. имот 000186 в
землището на с.с., имот 000073 в землището на с.К., имот 000046 в землището на
с.с., имот 0000041 в землището на с.Д. п. и имот 27012 в землището на с.Л. са
представлявали бивши стопански дворове на организациите по §12 и §29 от ПЗР на
ЗСПЗЗ..
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове са недоказани,поради което следва да бъдат отхвърлени. Установи се, че на 30.12.2008г. между М. на „з. и х.” представлявано от Н. Т. – директор на ОДЗ В., упълномощен с пълномощно № К 001-2/23.01.2009г. и ответницата П. е сключен договор №4 от същата дата за покупко-продажба на земя частна държавна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ. Предмет на договора са шест имотаимоти с №№ имот № 000210 , находящ се в землището на с.И., с ЕКАТТЕ 32370, община Д, имот№ 000186, в землището на с.И, с ЕКАТТЕ 32370, община Д, имот № 000073, находящ се в землището на с.К, с ЕКАТТЕ 36440, община Д., имот № 000046, находящ се в землището на с.К, с ЕКАТТЕ 36440, община Д, имот № 000041 , находящ се в землището на с.Д. п, с ЕКАТТЕ24579, община Д. и имот № 027012, находящ се в землището на с.Л , с ЕКАТТЕ 43027, община Д. Продажната цена на имотите е 50751 лв. и следва да бъде заплатена с поименни компенсационни бонове в шест месечен срок от сключването на договора. С пълномощното М. на з. е упълномощил Т. с права подробно описани в шестнадесет точки, като съгласно т.1 едно от правомощията е да сключва договори за продажба и замяна на земите от ДПФ по реда и при условията на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ след издаване на заповед по чл.45а, ал.2 и ал.5 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.27,ал.6 от ЗСПЗЗ / в редакцията й към датата на сключване на договора/ лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да ползват възмездно от деня на придобиване на сградите и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери в срок 1 година от влизане в сила на плана за земеразделяне. Съгласно чл.45а от ППЗСПЗЗ застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. По делото не са ангажирани доказателства, а и не се подържа от страна на ответницата П., че в закупения процесен имот същата е притежавала собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби. Поради това и процесния договор би бил нищожен в случай, че по делото са ангажирани доказателства,че продадения процесен имот е държавна собственост. Едно противоречие на закона не може да се разглежда като нарушение само по себе си , а в контекста на събраните по делото доказателства.
Съдът в настоящия си състав счита,че
основния въпрос от значение за решаването на настоящето дело е дали по делото
са ангажирани доказателства от страна на ищеца,че Държавата е собственик на
продадените процесни имоти в землищата селата
И. , К. , Д. п. и Л.. Като основание за наличие на правото на собственост у ищеца в исковата
молба същият се позовава на разпоредбите на
чл.10б и чл.24 от ЗСПЗЗ и се
подържа,че същите представляват бивши стопански дворове на организациите по
параграф 12 и 29 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, негодни са за земеделско ползване и не
представляват земя подлежаща на възстановяване.
Съгласно чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това,
дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните
територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността,
имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или
от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.Останалите
разпоредби на чл.10б регламентират начина на реализиране на правото на
обезщетение. Съгласно чл.24,ал.1 от ЗСПЗЗ Държавата запазва собствеността си
върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято
собственост подлежи на възстановяване. М. на з. и х. упражнява правата на
собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или
аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна
със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност,
определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2.
Съгласно чл.47,ал.1,изр.ІІ от ППЗСПЗЗ държавният поземлен фонд обхваща
земеделските земи - държавна собственост, включително и такива, които са
застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. Съгласно ТР
№1 по гр.д.№11/97г. на ВКС,ОСГК „Законът
за собствеността и ползуването на земеделските земи регламентира реда за
възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. То
обхваща земите, включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, одържавените по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите
земеделски земи , неправомерно отнетите земи или земи, отстъпени
безвъзмездно от гражданите на ТКЗС или на държавата по ред на 651-во
разпореждане на Министерския съвет от 11 октомври 1950 г. - чл. 10, ал. 1 - 4 от ЗСПЗЗ. Обект на
възстановяване са и земеделските земи, безвъзмездно включени в държавния горски
фонд с изключение на горите със специално предназначение и земите, одържавени
на основание чл. 2 от Закона за горите и преобразувани в земеделски земи - чл. 10, ал. 5 и ал. 9 от ЗСПЗЗ. Същото се
отнася и за дворните места, стопанисвани от селскостопански организации в
заличени или изоставени населени места като земеделски земи, както и за земи на
ТКЗС или ДЗС в строителните граници на населените места с изключение на законно
застроените - чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ.
С посочените разпоредби законодателят е обусловил собствеността върху
земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. То се
осъществява с решение на общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С решение, по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 общинската
поземлена комисия възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на
терена стари реални граници. С решение по чл.
27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ комисията възстановява собствеността в нови реални
граници с план за земеразделяне. Възстановяването се отнася както за
кооперираните, така и за одържавените земи. След реалната им индивидуализация
се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата
върху тези земи. Конститутивният ефект на възстановяването е очевиден при земи,
чиито граници са напълно изменени или заличени вследствие природни фактори или
човешки действия. Тяхното реално възстановяване се извършва с решението на
поземлената комисия. Законодателната уредба на възстановяване на собствеността
върху земеделските земи е различна от реституцията по Закон за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти и е съобразена с обективните
последици от колективизацията на земята. С включването на частните земеделски
имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е
прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ.
Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като
то може да съществува само върху индивидуално определен имот.
Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с
решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за
определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти
с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква
правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие.
Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за
определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал.
1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в
способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите
граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне”.При така очертания конститутивен
ефект на решенията на настоящия общински служби „Земеделие” от значение за
решаване на настоящия казус е въпросът дали и по отношение на земеделските земи
собственост на Държавата следва да е налице решение на общинските служби „Земеделие” или не.Съгласно
чл.45,ал.1 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд
се установяват служебно от общинските служби по земеделие,а съгласно ал.2 в
случаите по ал. 1 общинската служба по земеделие взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27. Съгласно чл.27 от ЗСПЗЗ на основание на влезлия в
сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение
за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията
на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за тях.Към решението се прилага скица
на имота, заверена от общинската служба по земеделие. Съгласно чл.47,ал.6 от
ППЗСПЗЗ за земите, върху които се запазва
правото на собственост по реда на чл. 24, ал.
2, 3 и 4 ЗСПЗЗ, общинските служби по земеделие издават решения по чл. 18ж, ал. 1 за държавна собственост на
основание чл. 24, ал. 5 ЗСПЗЗ и ги
изпращат за актуване по установения ред. Така описаната процедура по служебно
установяване на земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд има за
цел не само да „установи” земите, но и
да доведе до издаване на решение,с което ще бъдат определени пространствените
предели на така „установените” земеделски земи. Крайният резултат от
проведената законова процедура ще бъде „актуването” на земеделските земи по
установения ред. Съгласно чл.27,ал.9 от ЗСПЗЗ министърът на земеделието и
храните прави предложение до областния управител за издаване на актове за
държавна собственост по данни, предоставени от областните дирекции
"Земеделие".Съгласно чл.27,ал.10 от ЗСПЗЗ областният управител по
местонахождението на имота издава акт за държавна собственост за земите от
бившите стопански дворове на организациите по §
12 от преходните и заключителните разпоредби,върху които са разположени
сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, без оглед на това, дали същите са
били законно построени, както и за незаети със сгради и съоръжения или
прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на
възстановяване земи, в едномесечен срок от постъпването на предложението по ал.
9. Актът за държавна собственост подлежи на вписване.
Така описаната процедура по
„установяване” и актуване на
земеделските земи,за които се претендира,че са държавна собственост
налага извода,че за да бъде установена тази собственост, следва ищеца-Държавата
да представи решение по чл. 18ж, ал. 1
или по чл. 27 от ЗСПЗЗ на съответната
общинска служба „Земеделие”. В настоящия случай такова решение не само не се
представя, но и не се подържа от страна на ищеца наличие на същото. Поради това
липсва основание, въз основа на което да бъде прието,че претендирания имот е
държавна собственост. Ако целта на законодателя при приемането на ЗСПЗЗ или последващите
му изменения е била да признае по силата на закона правото на собственост на
Държавата върху стопанските дворове на организациите по § 12 от преходните и заключителните
разпоредби,то това щеше да бъде изрично записано и нямаше да бъде подробно
регламентирана процедурата подробно посочена по-горе.
След като по делото не са ангажирани
доказателства, че имотът е държавна собственост, то липсва основание за
уважаване на предявените искове за обявяване на договора за нищожен или за
обявяване на неговата относителна недействителност по отношение на ищеца. Претендираните
в исковата молба основания за нищожност или относителна недействителност биха
били налице в случай, че по делото бяха ангажирани доказателства,че продаденият
с атакувания договор имот е държавна собственост. В случая доказателства за притежания
на правото на собственост от страна на Държавата върху процесния имот не са
ангажирани,поради което и предявените искове за прогласяване на нищожността на
договора или на неговата относителна недействителност следва да бъдат
отхвърлени.
Подържа се от страна на процесуалния
представител на ищеца,че липсата на акт за актуване на процесните имоти като
държавна собственост не прави Държавата несобственик на същите. Подържа се, че
актовете за държавна собственост по своята правна същност са конститутивни
актове-т.е. същите удостоверяват осъществилото се придобивно основание в полза
на държавата и нямат правопораждащо действие. Подържа се, че правото на
собственост на държавата се поражда въз основа на законова норма, а не от
съставен предходен акт за държавна собственост. Съдът счита, че становището на
процесуалния представител на ищеца по отношение на действието на актовете за
държавна собственост е законосъобразно. Актовете
за държавна собственост нямат правопораждащо действие, поради което и липсата
им не може да доведе до пълно отричане на правото на собственост. Проблемът по
отношение на собствеността в настоящия случай не е липсата на съставен акт за
държавна собственост, а в липсата на проведена процедура по
„установяване”,съгласно чл.45,ал.1 от
ППЗСПЗЗ, на държавните земеделски земи завършваща с решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27, което вече има конститутивно
действие, съгласно ТР №1 по гр.д.№11/97г. на ВКС,ОСГК. Именно липсата на това
конститутивно решение води до липсата на доказано право на собственост в
патримониума на ищеца.
С оглед липсата на доказателства за
правото на собственост от страна на ищеца следва да бъдат отхвърлени и предявените от ищеца искове за осъждане
на ответниците „Ф с.- Б.” ЕАД, ”С. е.ЕООД, „В. с.” ЕООД и „Е.”ООД да освободят и
предадат на ищеца следните имоти и реални части, които понастоящем са обособени в самостоятелни
имоти. За да бъде уважен предявените ревандикационни искове по чл.108 от ЗС
следва да бъде установено от страна на ищеца,че той е собственик на процесния
имот и че имотът се владее от ответника без правно основание. След като по
делото не са ангажирани доказателства, че процесните имоти са държавна
собственост, то предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Предвид това , че насрещния на
ответницата Л.П. искове за заплащане на
сумата 50751 лева , представляваща платената договорна цена за имотите
по договор № 4 /2009 г. , ведно със законната лихва върху тази сума , считано
от предявяване на иска до окончателното иплащане , с правно основание чл.34 от ЗЗД, не е приет за съвместно разглеждане в производството , съдът не дължи
произнасяне по същия.
С оглед изхода на спора по делото
ищеца следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на
ответниците направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 18 410 лева на „Ф. с.-Б.” ЕАД, 36 800 лева на „С. е.”ООД и
1500 лева на „В. с.” ЕООД. Ответниците Л.П. и „Е.” ООд не претендират разноски
и не представят доказателства за направени такива , поради което не следва да
им се присъждат.
Водим от горното, Съдът :
Р Е Ш
И :
Отхвърля предявения от Държавата
представлявана от М. на З. и х.против Л.А.П. *** ЕГН: ********** иск за
прогласяване нищожността на основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД на сделката материализирана в договор № 4/30.12.2008г.
Отхвърля
предявения от Държавата, представлявана от М. на З. и х. против „Ф. с.- Б.” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С. –
1404, столичен район „Т...” , бул.”Б... за освобождаване и предаване на
Държавата на имот № 000210 с, находящ се
в землището на с.И., с ЕККАТЕ 32370 , община Д. с площ от 31 608 кв.м; имот
№ 000186, находящ се в землището на с.И., с ЕККАТЕ 32370 , община Д. с площ от
99 238 кв.м,; имот № 027012 , находящ се в землището на с.Л.., с ЕККАТЕ
43027, община Д. с площ от 55 913
кв.м,; имот № 000086 , находящ се в землището на с.К., Община Д. , област В. ,
с ЕККАТЕ 36440 с площ от 78 088 кв.м,; имот № 000043 , находящ се в
землището на с.Д. п. , с ЕККАТЕ 24579 , община Д. с площ от 25 153 кв.м.
Отхвърля
предявения от Държавата, представлявана от М. на З. и х. против СОЛАР-ЕДНО” ООД
, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С. – 1404, столичен район „Т.” ,
бул.”Б. за освобождаване и предаване на Държавата на имот № 000073,
находящ се в землището на с.К., община Д. , област В. с ЕККАТЕ 36440 с площ от
46 909 кв.м.
Отхвърля предявения от
Държавата, представлявана от М. на З. и х. против „В. С.” ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление гр.П. 5800, ул.”, бл. за освобождаване и предаване на Държавата на
имот № 000091 , с площ от 2331 кв.м , находящ се в землището на с.К., община Д.
, област В с ЕККАТЕ 36440.
Отхвърля предявения от
Държавата, представлявана от М. на З. и х. против „Е.” ООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление гр. С.-1756, столичен район М., ул. № за освобождаване и предаване на Държавата на имот
№ 000046 , находящ се в землището на с.Д. п., община Д. , област В. с ЕККАТЕ
24579 с площ от 6297кв.м.
Осъжда Държавата представлявана от М. на З. и х. да заплати на „Ф.
с.-Б.” ЕАД ,ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С. –
1404, столичен район „Т.” , бул.”Б. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 18 410
лева.
Осъжда Държавата представлявана от М. на З. и х. да заплати на „С.
е.”ООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С. – 1404, столичен район „Т. ,
бул.”Б.направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 36 800 лева.
Осъжда Държавата
представлявана от М. на З. и х. да заплати на „В. с.” ЕООД, ЕИК със седалище и
адрес на управление гр.П. 5800, ул.”, бл. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: