Р Е Ш Е Н И Е № 260766

 

гр.Пловдив,07.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на седми юни,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             СВЕТЛАНА СТАНЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 518/21г. по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от Н.С.Х.,ЕГН-**********,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ ********,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 91/18г.и обективиран в разпореждане от 02.12.20г.да уважи поради липса на основание искането на длъжника  по изпълнението Н.С. Х. за прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ е незаконосъобразен и се иска отмяната му.Твърди се,че взискателят не е поискал извършването на принудителни действия от ЧСИ в продължение на две години,поради което делото следвало да се прекрати поради „перемпция“

           Взискателят по изп.дело  и останалите длъжници не са изразили становище по жалбата.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ ****** поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по подробно изложени съображения.Проследява се развитието на изп.производство,като се навежда довод,че не са налице предпоставките за прекратяването му на основание чл.433,ал.1,т.6 от ГПК.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на  събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна  против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Според разясненията,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г.на ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право,като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Според цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.Изрично е разяснено,че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

В случая производството по изп.дело е образувано по молба на първоначалния взискател „Първа инвестиционна банка“АД,който с молбата си изрично е възложил на ЧСИ на осн.чл.18 от ЗЧСИ да определя начина на изпълнение.

В изпълнение на възложените му правомощия ЧСИ е предприело следните изп.действия:

-на 14.02.18г.е наложил запор върху банковите сметки и депозити,открити на името и на двамата длъжника-Д.Н.Х. и П.Ц.Х..

-на същата дата-14.02.18г.е поискано вписване на възбрани на недв.имоти,собственост на двамата длъжника.

-на  14.03.18г.ЧСИ е наложил запор върху собствени на длъжника Д.Х. пътни превозни средства.

-на 20.03.18г.е наложен запор върху собствени на длъжника П.Х. пътни превозни средства.

-на 16.12.19г.е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжниците за дата 27.01.20г.

-на 19.08.20г. е конституиран като взискател на мястото на първоначалния С.Г.ГРУП ЕАД,ЕИК-*********,след представен договор за цесия с „ПИБ“АД,като с молбата си  новият взискател също е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ *******.Поискал е налагане на запори и вписване на възбрани върху притежаваните от длъжниците недв.имущества.

-на 14.08.20г.при извършена справка е констатирано,че длъжникът П.Ц.Х. е починала и с разпореждане от  същата дата са конституирани като длъжници нейните наследници,включително жалбоподателят.

Не са постъпвали по изп.дело доброволни плащания за погасяване на дълга.

Настоящата инстанция намира,че изпълнителни действия са извършвани регулярно по изпълнителното дело 

От посоченото изброяване е видно,че след образуване на изпълнителното производство давността е била прекъсвана многократно–с извършване на възложените на ЧСИ от взискателя изпълнителни действия.Дори да се приеме,че последното валидно изп.действие е насрочването на опис на 16.12.19г.,то пак не е налице бездействие от страна на взискателя за период повече от две години.

Както първоначалният взискател,така и конституираният на негово място цесионер за били активни в търсенето на възможност да удовлетворят вземането си,като са възложили на ЧСИ  да извършва изп.действия по чл.18 от ЗЧСИ-били са насрочвани от ЧСИ и предприемани  принудителни способи срещу длъжниците.

Поради това искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител.При това положение жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

         

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.С.Х.,ЕГН-**********,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ **********,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 91/18г.и обективиран в разпореждане от 02.12.20г.да уважи поради липса на основание искането на длъжника  по изпълнението Н.С. Х. за прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

        

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: