Р Е Ш Е Н И
Е
№ /10.03.2022 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публично заседание на двадесет и седми април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 233 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.54 ал.6 вр.ал.4 от ЗКИР и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от К.К. – гражданка на Украйна, продължително
пребиваваща в РБ, чрез пълномощника й адв. Е.К. ***, против Заповед
№18-403-12.01.2021г. на началника на СГКК- Варна, с която по заявление на В.Н.С.
е одобрено изменение в КК и КР на гр. Варна, изразяващо се в промяна границите
и в данните за собствеността на съществуващи обекти с идентификатори ***********–
собственост на жалбоподателката, и ***********– собственост на В.С..
Жалбоподателката твърди, че е собственик на
самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор ***********/апартамент №8/ в
сграда с административен адрес гр. Варна, -------------, както и че оспорената
заповед е незаконосъобразна относно попълването в КК и КР на второто ниво към
апартамент №9, собственост на В.Н.С.. В подкрепа на това се твърди, че ап. № 9
по архитектурен проект не е мезонет, т.е. към него няма второ ниво, поради
което такова не може да бъде нанесено в КК и КР като самостоятелен кадастрален
обект или като принадлежащ към посочения апартамент. Твърди, че върху покрива
на сградата е изградена остъклена тераса, която обаче е обща част на всички
собственици на самостоятелни обекти в нея по аргумент от чл.38 от Закона за
собствеността, и не представлява второ ниво на ап.9. Позовава се на Решение №
359/ 1986 г. на Върховния съд на НРБ, според което общи части на сграда могат
да загубят това свое предназначение, ако предназначението им бъде променено по
общо съгласие на всички собственици, което е неприложимо в разглеждания случай.
На основание изложеното се иска Заповед №18-403-12.01.2021г. на началника на
СГКК- Варна да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващата К.К. не се явява и не
се представлява. По електронен път е депозирана молба от пълномощника й адв.К.,
която изразява становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото
на правния спор, като заявява, че поддържа жалбата и настоява за отмяна на
оспорената заповед; претендира и разноски по представен списък.
Ответникът – Началник на СГКК- Варна, редовно уведомен
за насроченото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С писмено
становище, придружаващо представената административна преписка пред съда /л.3
по делото/, ответната страна оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че с
обжалваната заповед е одобрено изменение на КК на гр. Варна, състоящо се в
промяна на графичната част на СОС, съответстващо на представените архитектурни
проекти. Предвид това счита, че с оспорената заповед не се засяга правото на
собственост или друго вещно право на оспорващата. Алтернативно – в случай, че
съдът уважи жалбата, е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, ако размерът му надхвърля установения минимален
такъв, определен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата страна В.Н.С.,
редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника си адв. М.С.. В
пледоарията си по същество последният оспорва жалбата като неоснователна,
позовавайки се на приобщеното като доказателство заключение на СТЕ. Поддържа и
предварително изразеното си становище /л.76 по делото/ за недопустимост на
жалбата поради липса на правен интерес от оспорване на заповедта на основание
чл.159 т.4 от АПК вр. §1 т.13 от ДР на ЗКИР, доколкото притежаваният от К.К.
ап. №8 не е на едно ниво и не граничи с нанесената към ап. № 9 остъклена
тераса. Моли съдебното производство да се прекрати. Алтернативно иска жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото е видно /л. 1 и 2 по
преписката/, а и страните не спорят, че със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г на
Изп. директор на АГКК – София е одобрена КК и КР за територията на
административен район „Приморски“ – Варна /без територията на к.к.„Златни
пясъци“, Приморски парк „Салтанат“ и Морската Градина – м-ст „Горчивата чешма“),
община Варна, област Варна, в чийто обхват попада и сграда с административен
адрес -------------, в която са разположени самостоятелни обекти ап. №8 и ап. №9,
собственост на оспорващата К.К. и на заинтересованата страна В.С..
Началото на административното производство е поставено
със заявление вх. № 01-519848 от 05.11.2020 г. /л.5 по преписката/ от Найден
Данков Червенков в качеството на упълномощен представител на В.Н.С., с което е поискано от ответника да приеме, и съответно –
да издаде удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР на гр.Варна
за кадастрален обект СОС с идентификатор 10135.2560.1.9,
собственост на В.С.. Към заявлението е приложен проект за изменение на КК и КР,
ведно с обяснителна записка към него, НА № ***, том *, рег.№ *** от ****** г.,
издаден от Районен съд – Варна, архитектурен проект на обект: „Жилищна сграда
на -------------“ – разпределение „Терасовиден етаж“ и разпределение „Покрив –
тераса“, скица-извадка от действащите КК и КР, схема-предложение досежно
исканото изменение, цифров модел на проекта в *.cad4 формат и др., подробно изброени на
л. 7 от преписката. Представените документи са приети, което се удостоверява от
приложеното на лист 27 от преписката удостоверение за приемане на проект за
изменение на КК и КР № 25-305848 от 01.12.2020г.
На 07.12.2020 г. упълномощеният представител на В.С. е депозирал пред ответника по електронен
път заявление вх. № 01-570602 /л. 26 от преписката/, с което е поискал да бъдат
извършени следните административни услуги: 1/ Нанасяне на промени в
кадастралната карта на гр. Варна по отношение на СОС с идентификатор 10135.2560.1.9
и 2/ Издаване на схема на СОС.
Във връзка с горното и на осн.чл.26 ал.1 от АПК до
жалб.К. е изпратено уведомление изх. № 24-322889 – 23/ 23.12.2020г /л. 33 от
преписката/ за откриване на административното производството и за неговия
характер. Указана й е възможността като заинтересованата страна да се запознае
с документите по заявлението на В.С. и да направи писмени искания и възражения
в случай на несъгласие с исканото изменение. Изрично е посочено, че при
непредставяне на нови писмени доказателства, удостоверяващи други факти и
обстоятелства, различни от приложените към заявлението, СГКК – Варна ще
продължи процедурата по изменение на КККР и ще бъде издадена заповед по реда на
чл.54 ал.4 от ЗКИР. Видно от приложеното на лист 35 от преписката известие за
доставяне на пощенска пратка, уведомлението е получено на 30.12.2020 година от
лице с фамилия Ф.. В 7-дневния срок по чл.34 ал.3 от АПК жалбоподателката не се
е възползвала от възможността да се запознае с преписката, съответно – не са постъпили
възражения от нея.
На 12.01.2021 г. Началникът на СГКК – Варна издал
процесната Заповед №18-403, с която са извършени следните изменения в КК и КР
на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-92/ 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК - София:
І. Промяна в
границите на съществуващи обекти:
1/ схема на
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.206.1.8:
Данни преди
промяната: площ по документ – 53,2 кв.м., собственост на П. М. В. въз основа
на документ: нотариален акт /НА/ № ***, том **, рег.№ *****, дело № ***** от 28.08.2002 г., издаден от Служба по вписванията /СВ/ - Варна;
Данни след
промяната: площ по документ – 53,2 кв.м., собственост на К.К. въз основа на
документ НА № **, том **, рег. № ***** от 15.11.2017 г., издаден от СВ – Варна.
2/ схема на самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2560.206.1.9:
Данни преди
промяната: площ по документ – 183,21 кв.м., собственост на В.Н.С. въз основа на
документ НА № ***, том *, рег.№ **** от
19.03.2003 г., издаден от Районен съд – Варна;
Данни след
промяната: площ по документ – 183,21 кв.м., на ниво 0, 0 кв.м. на
ниво 1, собственост на В.Н.С. въз основа на документ НА № ***, том **, рег.№ **** от
19.03.2003 г., издаден от СВ – Варна;
ІІ. Промяна
в данните за собственост и собственици за:
1/ Схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2560.206.1.9:
Собственост
на В.Н.С. въз основа на документ НА № ***, том **, рег.№ **** от **** г., издаден
от СВ – Варна;
2/ Схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2560.206.1.8:
Собственост
на К.К. въз основа на документ НА № **, том **, рег. № ***** от ****** г., издаден
от СВ – Варна.
За издаване на заповедта са уведомени заявителят В.С.
и заинтересованата страна К.К..
По делото е допусната и изпълнена съдебно-техническа
експертиза, чието неоспорено заключение е прието като доказателство по делото,
и което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено. Същото е
изготвено въз основа на приложените по делото доказателства, вкл. след
запознаване на експерта с архитектурните проекти /и екзекутив/ на жилищната
сграда, в която се намират процесните СОС, и извършен оглед на място. На
поставените въпроси по пункт 1 и 2 дали одобреното с обжалваната заповед
изменение на КК и КР съответства на архитектурните проекти на сградата и на
описанието от документа за собственост на заинтересованата страна В.С., вещото
лице дава положителен отговор. В отговора си на поставения трети въпрос
експертът дава заключение, че извършеното със заповедта изменение на КК и КР
съответства на съществуващото положение по отношение имота на оспорващата – ап.
№8, както и по отношение на първо ниво на ап.№ 9 /терасовиден етаж/ и не
съответства на второ ниво от ап. № 9 – зимна градина и балкон. Към СТЕ са
изготвени цветни приложения /1, 2, 3 и 4/ – извадка от архитектурния проект и
екзекутив на сградата и предложеното с проекта изменение. Направено е
фотозаснемане.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна
между страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените по делото
писмени доказателства и заключението на изслушаната СТЕ, чийто съвкупен анализ
не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания,
визирани в чл.146 от АПК. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт,
представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При
проверката на административния акт съдът не е обвързан от основанията, въведени
от оспорващия, нито от неговото искане – съдът следва да отмени или обяви за
нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващият не е посочил.
По допустимостта на жалбата:
К.К. е адресат на оспорената заповед, доколкото в
нейния обхват влиза и притежавания от нея СОС с идентификатор 10135.2560.206.1.8.
За издаване на административния акт същата е уведомена с писмо изх. № 24-1024
от 12.01.2021 г. /л. 38 от преписката/. Писмото е получено лично от нея на
19.01.2021 г., видно от приложеното на лист 41 от преписката известие за
доставяне. Жалбата е подадена по реда на чл.18а ал.3 от АПК и е постъпила в
деловодството на ответника по електронна поща на 26.01.2021г., видно от
представеното на лист 7 от делото доказателство. От изложеното следва, че
оспорването е направено в предвидения в чл.149 ал.1 от АПК 14-дневен срок.
Жалбата съдържа доводи единствено за незаконосъобразно
изменение на данните досежно самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор
10135.2560.206.1.9. Въпреки това с петитума се иска
Заповед №18-403/12.01.2021г. на началника на СГКК- Варна да бъде отменена
изцяло – поради това съдът е приел, че предмет на съдебния спор е цитираната
заповед в нейната цялост.
Съдът намира за основателни твърденията на
процесуалния представител на заинтересованата страна за недопустимост на
жалбата, но само по отношение на онази
част от заповедта, с която са нанесени изменения в кадастралните данни досежно
собствения на жалбоподателката СОС с идентификатор
10135.2560.206.1.8. Промяна е извършена единствено в данните на регистъра
към КК, като вместо предишния собственик П. М. В. за собственик на СОС ***********е
вписана жалбоподателката К. като следствие от извършената през 2017 г. придобивна
сделка с имота. Изложеното навежда на извод, че в тази й част – т. ІІ.2.
досежно СОС 10135.2560.206.1.8, заповедта се явява позитивен административен
акт за К., тъй като с него за първи път в кадастралния регистър същата е
вписана като собственик на посочения кадастрален обект, поради което за нея не
е налице правен интерес да го оспори. Поради изложеното в посочената част
жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и
производството да се прекрати на осн.чл.159 т.4 от АПК.
Жалбата против останалите части на оспорената заповед
е процесуално допустима, доколкото въпросът дали с извършване на обективираните
в административния акт изменения на КК и КР по отношение на СОС с идентификатор
***********се засяга правото на собственост или други вещни права на
оспорващата, в това число и в качеството ѝ на съсобственик в етажната
собственост, е въпрос по основателността на жалбата, а не за нейната
допустимост. Последното налага извод, че настоящото съдебно производство следва
да продължи по отношение на т. І.1, т. І.2. и т. ІІ.1 от Заповед
№18-403/12.01.2021 г.
По основателността на жалбата:
Съгласно легалната дефиниция на чл.2 ал.1 от ЗКИР
кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този
закон ред. В чл.51 ал.1 от ЗКИР е предвидено, че КК и КР се поддържат в
актуално състояние, като е допустимо да се изменят при установяване на: 1.
изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на КККР, 2. непълноти и грешки, и 3. при явна фактическа грешка. По този начин
предмет на проверката в съдебното производство по оспорване на заповедта за
изменение на ККР се явява преценката дали въз основа на писмените
доказателства, приложени към проекта за изменение, е налице обективно несъответствие
между отразеното в КК и действителното положение към момента на одобряване на
КК. Съгласно §1 т. 16 от ДР на ЗКИР „непълнота и грешка“ по смисъла на Закона е
„несъответствие в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри“.
Когато бъде установено несъответствие, то следва да бъде отстранено съобразно
представените писмени доказателства и проект в цифров вид във формата по чл.12
т. 5 от ЗКИР и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са
индивидуализирани с граници и идентификатор, изработен от правоспособно лице по
кадастър /чл.51 ал.5 от ЗКИР/. Основанията за изменение на одобрените
кадастрални карти и кадастрални регистри са посочени в чл.53 ал.1 т.1 – 3 от ЗКИР. Непълнотите или грешките на основните данни в КККР се допълват или поправят
по молба на заинтересованото лице.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по местоположението на имота съгл.чл.54 ал.4 от ЗКИР –
началника на СГКК – Варна, и в предписаната от закона писмена форма.
В оспорената заповед не е посочено дали тя се издава в
хипотезата на непълнота или на грешка, т.е. липсват изложени мотиви коя от
двете хипотези е налице и защо. Съдът приема, че това не е съществено
процесуално нарушение, респ. самостоятелно отменително основание, понеже от доказателствата
по делото може да се направи извод в тази насока: в обяснителната записка към
внесения проект за изменение е посочено, че е налице невярно отразяване на
данните досежно СОС с идентификатор 10135.2560.206.1.9, т.е. касае се за
поправка на грешка.
В случая е спазена и процедурата по сезиране на
компетентния орган с направеното искане за изменение на КККР на гр. Варна
относно описания недвижим имот с посочения идентификатор, собственост на
заинтересованата страна В.С.. Видно от издаденото от ответника Удостоверение №
25-305848/ 01. 12.2020 год. /л. 27 от преписката/, проектът и приложените към
него документи отговарят на изискванията на чл.75 от Наредба № РД – 02-20-5/
15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, и на
чл.14 и чл.16 от Наредба № 02-20-4/ 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от
кадастралната карта и кадастралните регистри. Проектът е изготвен от
правоспособно лице, за което са представени доказателства с административната
преписка.
Независимо от горното настоящият съдебен състав
намира, че оспорената заповед е процесуално незаконосъобразна в оспорената част.
Същата е постановена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - основание за отмяна на акта по
смисъла на чл.146 т.3 от АПК. Анализът на нормата сочи, че не всяко нарушение
на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на
административния акт, а само такова, което се явява съществено. АПК не дава
легална дефиниция на това понятие, но според правната теория и съществуващата
съдебна практика за съществено следва да се счита онова нарушение на
административнопроизводствените правила, което е довело до ограничаване
процесуалните права на участващите в административното производство страни, или
такова, чието избягване би резултирало в различен изход на административното
производство.
Основание за този извод на съда дава обстоятелството,
че жалб.К. не е надлежно уведомена за откриване на административното
производство по реда на чл.54 от ЗКИР. Както се посочи по-горе в изложението, уведомление
изх. № 24-322889 – 23/ 23.12.2020 година /л. 33 от преписката/ е получено на
30.12.2020 г. от лице с фамилия Филатиев /л. 35 от преписката/ без да е
установено каква е връзката му с оспорващата К. и следва ли да се счита, че
същият е задължен да уведоми адресата за получената от него пратка. Съгласно
актуалната към датата на откриване на административното производство разпоредба
на чл.26 ал.2 от АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г./, съобщаването
за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а от АПК. В
цитираната разпоредба в алинеи от 1 до 10 изчерпателно е разписан редът за
уведомяване на участниците в административните производства за откриването им,
а така също и за издаваните в хода им книжа и документи. По делото липсват
данни ответникът да е търсил друг способ за лично уведомяване на оспорващата
като страна в производството по чл.54 от ЗКИР, съгласно процедурата, разписана
в чл.18а от АПК.
Констатираното процесуално нарушение съдът намира за
съществено по смисъла на чл.146 т.3 от АПК, доколкото по този начин
жалбоподателката е била лишена от правото си да участва в производството пред
компетентния орган. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за издаване
на процесната заповед К. К. е уведомена лично с писмо изх. № 24-1024/
12.01.2021 г. /л. 41 от преписката/, след което същата незабавно е предприела действия
по оспорването ѝ по съдебен ред.
Във връзка с горното следва да се има предвид и това,
че оспорената заповед е издадена на осн.чл.54 от ЗКИР, т.е. в хипотезата на
попълване на непълноти и грешки в КККР. Съгласно ал.2 на същата разпоредба когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Анализът на правната новела
сочи, че в тези производства наличието на спор за материално право винаги е
основание за постановяване на отказ за извършване на исканото изменение – за
разлика от други производства по ЗКИР /напр. това по чл.53 ал.2 от същия/. Това
е така, защото в административното производство по заявление за изменение на
КККР на осн.чл.54 от специалния Закон административният орган не е компетентен
да се произнася по спор относно правото на собственост върху съответния имот, дори
и в случаите, когато се касае за твърдения за засягане на общи части от
сградата, какъвто е настоящият. Това не може да направи и съдът в
производството по оспорване на административния акт. Предвид констатираното
нередовно уведомяване на заинтересованата страна К. за откриване на
производството по заявлението за изменение в КК и КР, тя обективно е лишена от възможността да участва
в него и от възможността да изложи възраженията си за засегнато свое право на
собственост върху общи части от сградата – етажна собственост пред компетентния
административен орган. При това положение процесната Заповед №18-403/12.01.2021
г. е издадена и в нарушение на чл. 35 от АПК – без да са изяснени фактите и
обстоятелствата, които са релевантни за изхода на административното
производство. Формулирано по друг начин – допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила в случая е резултирало и в неправилно приложение на
материалния закон.
Предвид изложеното и в хипотезата на чл.173 ал.2 от АПК заповедта следва да бъде отменена в конкретно оспорените й части, а делото
– да бъде върнато на административния орган като преписка за ново разглеждане,
събиране на относими доказателства и обсъждане на релевантните за случая факти,
при съобразяване, че само по себе си наличието на възражения не е достатъчно,
за да се откаже изменението на КККР на осн. чл.54 ал.2 от ЗКИР.
При този изход на делото заявената от жалбоподателката
претенция за присъждане на разноски се явява частично основателна в хипотезата
на чл.143 ал.1 от АПК. Предвид частичното прекратяване на производството по недопустимата
част от жалбата й, неособено високата сложност на спора от фактическа и правна
страна, както и фактът, че делото е приключило след проведени две открити съдебни
заседания, настоящият състав на Административен съд – Варна счита, че с
решението си следва да осъди СГКК – Варна да заплати в полза на К.К. съдебноделоводни
разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева, от които 300лв. адвокатско
възнаграждение и 10лв. ДТ, от претендираните 410лв. На ответната и на
заинтересованата страна разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.159 т.4 и чл.172
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.К.
– гражданка на Украйна, продължително пребиваваща в Република България, против
Заповед №18-403-12.01.2021г. на началника на СГКК- Варна в частта на т. ІІ.2.
относно промените в кадастралните данни за собствеността на СОС с идентификатор
10135.2560.206.1.8, и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 233/2021
г. по описа на Административен съд - Варна в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба на К.К.
– гражданка на Украйна, продължително пребиваваща в Република България, Заповед №18-403-12.01.2021г. на началника на СГКК-
Варна в останалата й част, и
ВРЪЩА делото като преписка на Началника
на СГКК – Варна за ново произнасяне в отменените части на Заповед
№18-403-12.01.2021г., при съобразяване тълкуването на закона съобразно мотивите
на съда към настоящото решение.
ОСЪЖДА СГКК – Варна да заплати на К.К. –
гражданка на Украйна, продължително пребиваваща в Република България, съдебно-деловодни
разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението в частта, имаща характер на определение,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му. В останалата му част решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: