№ 937
гр. Варна, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100501556 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
47131/28.05.2025г., подадена от “Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище гр.София срещу решение №1535/02.05.25г., постановено по гр.д.
№7623/24г. на ВРС в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищеца
(сега въззивник) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
по отношение на ответника А. Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
вземания, удостоверени със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 по по ч.гр.д. № 16509/2023г. на ВРС за разликата над сумата от 107.97
лева /сто и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ до предявения размер на
вземането от 235.42 лева, представляваща цена на предоставени мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. за мобилен номер
++359*********.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за постановяване на
решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, и за
необоснованост. Счита, че от представените по делото доказателства- фактури
се установява както вида на потребените от абоната услуги, така и тяхната
стойност. Въпросните фактури счита, че служат за пълно главно доказване на
1
факта на потребление. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на
решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна А. Р. Р. е депозирала
писмен отговор чрез назначения й особен представител адв. Д.. Счита, че
представените от ищеца фактури не могат да удостоверят положителните
факти, на които страната основава претенцията си. Настоява за потвърждаване
на решението.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът не изпраща
представител. Въззиваемата А. Р. се представлява от особен представител-адв.
Д., която поддържа отговора на въззивната жалба.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Йеттел България“ ЕАД,със седалище гр.
София против А. Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** за установяване
съществуването на вземания за мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от 09.06.2020 г. за мобилен номер ++359*********, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№16509/2023г.
В исковата молба ищецът е твърдял, че между него и ответника А. Р. Р. е
сключен Договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. за мобилен номер
++359*********. Поддържал е, че ответникът не е изпълнил свои задължения,
начислени по следните фактури: Фактура № **********/05.09.2021 г.,
Фактура № **********/05.10.2021 г., и Фактура № **********/05.11.2021 г., с
които са начислени абонаментни такси и отделно потребление на на мобилни
услуги за периода 05.08.2021 г. – 04.11.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва на ответника реално да са
предоставени електронни съобщителни услуги в претендирания размер, като
поддържа, че същите са невярно отчетени. Поддържа, че приложените по
делото фактури съставляват едностранно издадени от ищеца документи,
удостоверяващи изгодни за издателя факти, поради което не са достатъчни за
установяване на горепосочените обстоятелства.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
2
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане за
установяване на вземания по оспорена по реда на чл. 414 от ГПК заповед за
изпълнение. Преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 от
ГПК е спазен. Ето защо се налага извод, че правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая оплакванията се
свеждат до доводи за необоснованост на решението, поради постановяването
му в противоречие със събраните писмени доказателства относно
реализираното от ответника потребление на мобилни услуги.
В процеса не е оспорено валидното общо договаряне между страните по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
09.06.2020г. Спорният по делото въпрос, пренесен пред въззивната
инстанция, е относно дължимостта на възнаграждение за мобилни услуги,
извън уговорените месечни такса.
За разлика от месечната абонаментна такса, чиито размер и основание за
дължимост са договорно определени, и се дължи независимо от
потреблението, при предоставяне на допълнителни услуги ищцовият оператор
следва да установи при условията на пълно и главно доказване реалната
доставка на услугите. В този смисъл е била и разпределена доказателствената
тежест на ищеца с доклада по делото, по реда на чл. 146,ал.1, т. 5 от ГПК.
За установяване на спорния факт на потребление ищецът е представил
единствено фактури №№ **********/05.09.2021 г., № **********/05.10.2021
г., и № **********/05.11.2021 г., с които е начислено потребление на мобилни
услуги за периода 05.08.2021 г. – 04.11.2021 г. Издадените от ищцовия
мобилен оператор фактури представляват частни свидетелстващ и документи,
които, доколкото не са подписани от насрещната страна, не се ползват с
доказателствена сила по отношение на удостоверените с тях факти съгл. чл.
180 от ГПК, тоест са непротивопоставими на ответника. Само ако фактурите
бяха подписани от абоната, същите като съдържащи признание за неизгодни
факти, биха могли да служат за установяване на подлежащите на доказване
факти- вида и стойността на предоставените услуги. В този смисъл
аргументите на въззивника, че представените фактури служат за пълно
доказване на спорния факт, са несъстоятелни. Доколкото други доказателства
за изпълнението, за което по делото се претендира възнаграждение, не са
представени, искът с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява недоказан.
Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Въззиваемият не е сторил разноски по делото, поради което и такива не
се присъждат.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1535/02.05.25г., постановено по гр.д.
№7623/24г. на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявения от “Йеттел
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище гр.София иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника А.
Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** вземания, удостоверени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по по ч.гр.д. №
16509/2023г. на ВРС за разликата над сумата от 107.97 лева /сто и седем лева
и деветдесет и седем стотинки/ до предявения размер на вземането от 235.42
лева, представляваща цена на предоставени мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 09.06.2020 г. за мобилен номер ++359*********.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4