Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №94
гр. ВРАЦА, 13 .03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в публичното заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:М. Аджемова
Иван Никифорски- мл.с.
при участие на секретар Христина
Цекова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 728 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
Г.П.Г., ЕГН **********, адрес ***;Д.П.Г., ЕГН **********, адрес ***;Н.Х.Н., ЕГН **********, адрес ***;Г.Х.Н., ЕГН **********, адрес ***;Й.В.П., ЕГН **********, адрес ***;П.В.П., ЕГН **********, адрес ***;В.М.В., ЕГН **********, адрес ***;К.А.В., ЕГН **********, адрес ***;М.Д.К., ЕГН **********, адрес ***;Р.Д.М., ЕГН **********, адрес *** и А.Н.Н.,
ЕГН **********, адрес *** ,чрез пълномощника си адв. Е.О. от ВрАК, са подали въззивна жалба против
решение №87/02.04.2019 г по гр.д.№ 549/18 г по описа на КРСъд,в частта в която е признато за установено на осн. чл. 124 ал.1
от ГПК между ищеца и ответниците по предявения пред КРСъд иск, че В.С. В. е собственик по наследство на 34/48 ид.ч. от наследствен имот от 107,300 дка в
м.Шишковското под № 008015 в землището на с.***, Община Хайредин.
В
жалбата се навеждат доводи ,че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се ,че решаващият съдия е приел оспореното саморъчно
завещание от б.ж.П.Д. в полза на б.ж. Г.С.Ц. за валидно и автентично, въпреки
оспорването му от жалбоподателите- ответници и от ответника В.В.В., като в мотивите към
решението съдът е посочил ,че
доказателствената тежест относно недействителността на това саморъчно завещание
е на ответниците, което било в пълен
разрез с указанията в проекто- доклада по делото, където изрично е посочено ,че
тежестта на доказване истинността му е на ищеца. Поради това приемайки
саморъчното завещание на П.Д. за
валидно, било налице противоречие при приложението на материалния закон и неправилно били
определени квотите/размера на деловете/ на наследниците на б.ж. и общ
наследодател В. Д. поч. 1953 г.
Посочва
се в жалбата ,че било спорно публичното
завещание на б.ж.В. Д. дали е породило своето правно
действие?Първоинстанционният съд не бил коментирал факта ,че ответниците не са знаели за двете
завещания депозирани по делото и от
възстановяване на процесната зем. земя от 107 дка през 1997 г до предявяване на
иска,те са били владелци на своите ид. ч. от същия имот, а ищецът не бил манифестирал ,че свои по- голяма
част отколкото му се полагало от същия
имот.Поради това в полза на ответниците била изтекла придобивна давност относно
идеалните им части, които ищецът претендирал по силата на двете завещания.
Според
жалбоподателите иска на В.С.В. бил
основателен до размера на 1/6 или 14/84 ид.ч. от процесния зем.
имот.Алтернативно се посочва, че
ако съдът приеме ,че публичното
завещание на В. Д. е произвело правно действие, то ид.ч. за ищеца от зем. имот е общо 11/36 ид.ч.
Моли се
решението на КРСъд да бъде отменено в частта , в която е уважен иска по чл. 124
ал.1 от ГПК над 14/84 ид.ч.до 44/84 ид.м. за В. С.В. като се обяви за нищожно на осн.чл.42
бук"б" вр.с чл.25 ал.1 от ЗН саморъчното завещание от 1993 г на П.Д.
.При условие на евентуалност , ако
публичното завещание на В.Д. е породило
правното си действие, да се намали на осн. чл. 30 от ЗН и се възстановят
запазените части на ответниците ,поради накърняването им от наследодателя с това публично
завещание.
С
въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция, но се посочва, че ВОС ако прецени ,че док. тежест относно
валидността на оспореното саморъчно завещание е на ответниците- жалбоподатели, да им се укаже и
даде възможност за посочване на доказателства пред въззивната инстанция.
В срока
за отговор на въззивната жалба не са
депозирани отговори от другите страни по делото.
В.С.В. *** ,чрез пълномощника си адв. Н. Вл.В. ***,
също е подал въззивна жалба против решение №87/02.04.2019 г по гр.д.№
549/18 г по описа на КРСъд, в частите
,в които е отхвърлен предявения от В. иск по чл. 33 ал.2 от ЗС и иска по чл.
124 ал.1 от ГПК във вр. със !№/ от ЗС отхвърлен над 34/84 ид.ч. до 44/84 ид.ч.
от процесния зем. имот.
В жалбата се навеждат доводи ,че изводите на КРСъд
, че доказване момента на узнаване на процесната продажба е в тежест на ищеца и
че той не е спазил 2 месечния срок по чл. 33 ал.2 от ЗС, били
неправилни.Трайната съдебна практика приемала ,че срока по чл. 33 ал.2 от ЗС
започвал да тече от момента на узнаването за осъществяване на продажбата , а не
от продажбата.В случая 2 м срок не следвало да тече от деня на нот. акт-22.11.2017 г, тъй като В. не е знаел за него , а по делото никой не
бил доказал кога В. е узнал за процесната сделка/замяна/.Поради това
неправилно КРСъд бил приел,че в тежест
на ищеца било да докаже момента на узнаване от негова страна за замяната през 2017 г, а това според съд.
практика било в тежест на ответниците които са направили възражението ,че не е
изпълнен срока по чл. 33 ал.2 от ЗС с отговорите си на ИМ.
С
жалбата се твърди още ,че неправилно
решаващият съдия е уважил възражението на ответниците за накърнена тяхна запазена част, с
оглед публичното завещание на общия
наследодател от 1943 г. При определяне
разполагаемата част на наследодателя по чл. 31 от ЗН както и размера на
запазената на наследниците следвало да се образува масата от всички имоти
принадлежащи на наследодателя в момента на смъртта му, какво не било сторено по
делото.
Моли се
да се уважи жалбата и се отмени
решението на КРСъд в обжалваните части като се постанови друго решение от ВОС с
уважаване на исковите претенции.Не се правят нови доказателствени искания.
В срока
за отговор на въззивната жалба на В.В. такъв е постъпил от Г.В.Х. *** и от Т.В. Г. ***, чрез пълномощника им адв.М.М. от
ВрАК. С отговора се оспорва изцяло въззивната жалба на В.С.В. като
неоснователна. Заявява се ,че КРСъд правилно е
приел в мотивите си,че ищецът /В.В./ е този ,който има задължението си
да докаже момента на узнаване за процесната сделка/замяна/ и че е спазил 2 месечния преклузивен срок за предявяване на
иска по чл. 33 ал.2 от ЗС. Освен това
адв.М. твърди, че според съд.
практика при завещание само на един имот , какъвто е настоящия казус ,не се
налага при искане за намаляване на завещателни разпореждания да се изчислява
и определя наследствената маса по
чл. 31 от ЗН.
Другите
страни по делото не са депозирали
писмени отговори по въззивната жалба на В.С.В..
Поъстъпила
е и частна жалба от В.В.В., чрез
пълномощника му адв. Е.О. от ВрАК против определение № 929/11.10.2019 г по
гр.д.№ 549/18 г по описа на КРСъд.
В ч.жалба се твърди ,че неправилно КРСъд е
оставил без уважение молбата на В. за
изменение решението на КРС в частта за разноските ,които В.В.В. е осъден да
заплати, тъй като била подадена след срока по чл. 248 от ГПК. Според
жалбоподателя се касаело за ОФГ , а не до изменение на решението в частта за разноските и нямало
пречка да се извърши поправка на ОФГ, тъй като била без ограничение във
времето и без значение кога е подадена молбата затова.
В срока
за отговор на ч.ж. не са постъпили
писмени отговори от другите страни- ответници по делото.
Съд.
състав приема ,че и двете въззивни жалби
са процесуално допустими , тъй като са подадени
законния срок от страни с право
на обжалване ,срещу акт от категорията
на обжалваемите. По отношение на
подадената частна жалба от В.В.В., съдът
е посочил ,че ще се произнесе в закрито
заседание и ще обяви съд. си акт заедно с решението по въззивните жалби.
Пред КРС В.С. *** е предявил против
жалбоподателите- ответниците три
обективно съединени иска:
- иск за
обявяване за нищожен като привиден на договор за замяна, сключен с нотариален
акт № 169, том 7, дело № 867/2017 г. на Нотариус В.М. и за обявяване на същия
като действителен договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от имот
представляващ нива с площ 107. 300 дка., трета категория в местността
"Шишковското", имот № 008015 в землището на с. ***, общ. Хайредин, с
правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД;
- иск по
чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване като съсобственик на процесните идеални части
продадени от останалите съсобственици с нотариален акт № 169, том 7, дело №
867/2017 г. на Нотариус В.М. и
-
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на
ответниците,че той притежава 44/84 идеални части от недвижим имот, нива с
площ 107. 300 дка., трета категория в местността "Шишковското", имот
№ 008015 в землището на с. ***, общ. Хайредин.
В ИМ се
твърди ,че ответниците през 2017 г по силата на нот. акт№ 169, том 7, дело №
867/2017 г. на Нотариус В.М. са сключили договор за замяна с лицето А.Н. като са заменили 4/6 ид.ч. от нива с
площ 107. 300 дка., трета категория в местността "Шишковското", имот
№ 008015 в землището на с. ***, общ. Хайредин , с 35 тона царевица / реколта 2017 г/. Твърдят ,че това е
привидна сделка и с нея е прикрита действителната такава покупко- продажба на 4/6
ид. ч. от зем. имот, тъй като всички
участници в замяната са получили пари , а не царевица.
Твърди се, че
ищецът В.В. не е бил поканен да участва в посочената сделка -замяна и
той е научил за нея през март 2018 г от свои близки, след като ответниците са
се похвалили ,че са получили пари от зем. им наследствена земя.
Ищецът
твърди също ,че той притежава 44/84 ид. ч. от
процесната зем. земя от 107,3 зка , тъй като имал
нот. публично завещание от общия наследодател в полза на неговия баща,
респективно той като наследник, както и дела от саморъчно завещание от
наследничката на общия наслредодател- дъщеря- б.ж.П.Д., поради което той бил собственик на 44/84 ид.ч., а А. Н.
не е могла да стане собственик по силата на сделката- замяна на всичките 56/84 ид.ч. /
т.е 4/6 посочени в нот. акт /.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК 10
ответници без А.Н., чрез адв. О. поддържат, че не са знаели за двете завещания
посочени от ищеца в ИМ, като оспорват саморъчното завещание на б.ж.П. Д. ,че
липсвало нейния подпис, въпреки че имало изписани 3 имена ,което не било
подпис. Освен това са оспорили нот.
публично завещание на общия
наследодател В.Д. от 1943 г , че с него е накърнена запазената
част на останалите наследници като е завещал 1/3 ид.ч. от наследството си само
на единия си син- С.В.Д.. Направено е искане за допълване зап. част и възстановяване на същата на
наследниците на три колена- на низходящите на общия наследодател В.Д. , а
именно: на наследниците на Т.В.П., на В.В.В. и на Д.В.П. общо по 1/36 ид.ч.
Направено е и възражение за придобиване по давност
на ид. части от наследствения имот, тъй като не знаели за завещанията, при
което те- ответниците са били
владелци на ид. части , а не и
държатели.
Заявяват
още с отговора ,че признават , че са получили пари по 1100 лв на декар от А.Н.
, а не царевица при сключената сделка-
замяна през 2017 г както и че иска на В.в. по чл.33 ал.2 от ЗС е неоснователен,
тъй като бил предявен извън 2 месечния срок, т.е. налице била преклузия.
С отговора се иска
обябяване за нищожно саморъчното завещание на б.ж.П.Д. в полза на пременницата й Г.С., иска се
намаляване на завещателното разпореждане по чл. 30 от ЗН с 12/432 ид.ч. от В.Д.
в полза на С.Д. и възстановяване запазената част на посочените
наследници-ответници поискали това възстановяване от три колена.
В срока за отговор по 131 от ГПК А.Н.
чрез адв. О. поддържа, че В.В. няма отношение към привидната сделка- замяна,
тъй като не е участвал в нея, поради което трябвало да бъде конституиран
като сънаследник.
Ответницата Н. признава ,че при
извършената сделка- замяна на
практика ответниците са получили пари за
което са подписали РКО от №1 до №12 от ИМ ,по 1100 лв на декар за
ид.ч. частта на всеки от тях и РКО са приложени с отговора. Твърди се,че иска по чл. 33 ал.2 от
ЗС е предявен от ищеца извън
преклузивния 2 месечен срок и следва да бъде отхвърлен.
В срока
за отговор по чл. 131 от ГПК Г.Х. и Т.Г., чрез адв. М. от ВрАК поддържат
,че не са получили от А. Ц. сумата от 19 680 лв при извършената замяна.Ордера
бил подписан дни преди самата сделка, в
която те участвали , но само като гаранция, но реално не били получили тази сума.Твърдят ,че
завещанието на б.ж.П.Д. не е породило своето действие. неоснователни били
претенциите за нищожност поради привидност на договора за замяна от 22.11.2017
г. Срока за предявяване на иска от ищеца по чл.33 ал.2 от ЗС бил преклузивен- 2 месеца , поради което
следвало да бъде отхвърлен.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК В.В.В.
*** е конституиран служебно от съда като наследник на общия наследодател б.ж.В.
Д. и поддържа ,че не е участвал в
договора за замяна от 22.11.2017 г. иш не знаел за него. Оспорва иска на
В.С.В. , че е собственик на 44/84 ид.ч.
от насл. имот както и иска му по чл. 33 ал.2 от ЗС. Оспорва саморъчното
завещание на П. Д., че не било подписано с нейните имена. Оспорва и нот. публичното завещание от 1943 г на общия
наследодател ,че се е разпоредил с по- голяма част от разполагаемата и счита,
че и неговата наследствена част е била накърнена с 1/36 ид.ч. Моли да се
намали завещателното разпореждане на
б.ж.В. Д. от 1943 г в полза на С.В.Д. и
му се възстанови запазената част.
Пред
КРСъд са събрани писмени доказатателства, изслушан е св. Н.Й. от с.***.
Съд. състав с оглед съраните писмени
доказателства по делото и разпитания 1 свидетел Н.Й. , приема от фактическа
страна следното:
От
приложеното удостоверение за наследници
се установява ,че ищецът В.С.В. е
един от наследниците на общия наследодател В.С. Д.
поч. през 1953 г, оставил преживяла съпруга
Г.Д. поч. 1968 г и 7 деца, които
са починали и оставили за свои наследници
ответниците от ИМ от №1 до №12.
Ответница №13 - А.Н. е страна по договора за замяна от 22.11.2017 г
обективиран в нот. акт№169/11 г на нотариус В.М.- РС гр. Козлодуй.
По
делото пред КРСъд е приложена цялата преписка по възстановяване правото на
собственост върху процесния недв. имот от площ 107. 300 дка., трета категория в
местността "Шишковското", имот № 008015 в землището на с. ***, общ.
Хайредин, на наследниците на общия наследодател
В. Д. поч. 1953 г.
Приложено
е нот. публично завещание от 13.04.1943
г, с което В. Д. приживе е завещал на
своя син С.В.Д. 1/3 от всички свои
движими и недвижими имоти.
Приложено е
и саморъчно завещание от 08.06.1993 г от
П.Д.- дъщеря на общия наследодател В. Д., с което е завещала на племенницата си
Г.С.Ц. всичките си полски имоти. Завещанието е обявено на 31.07.2008 г от
нотариус А.К. - СВ в гр.Козлодуй.
Приложени
са и удостоверения за отказ на М. и Т.С.Ц.
от наследството на своята майка- Г.Ц.-
племенница на завещателката П.Д.. Проц.
представител на ищеца е приложил и удостоверение за идентичност на имената ,че П.Т.Д.
и П.В.Д. са едно и също лице.
Приложен е и нотариален акт № 169, том 7, дело
№ 867/2017 г. на Нотариус В.М. за замяна на 4/6 идеални части от имот представляващ
нива с площ 107. 300 дка., трета категория в местността
"Шишковското", имот № 008015 в землището на с. ***, общ. Хайредин
нот. акт№169/22.11.2017 г срещу 35 т. царевица между ответниците Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П.,
П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К., Р.Д.М., Г.В.Х. и Т.В.Г., и ответника А.Н.Н..
При така
изложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:
По въззивната жалба на Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н.,Г.Х.Н.,Й.В.П.,П.В.П.,В.М.В.,К.А.В.,М.Д.К.,Р.Д.М.,
и А.Н.Н. ,чрез пълномощника им
адв. Е.О. от ВрАК: разгледана по същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а.
Жалбата е
против първоинстанционното
решение само в частта ,в която предявения иск с правно основание 124 ал.1 от ГПК е
уважен, като е прието за установено ,че ищецът В.С.В. е собственик на 44/84 ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот от 107,3 дка трета категория в
местността "Шишковското", имот № 008015 в землището на с. ***, общ.
Хайредин.
Решението е правилно и законосъобразно в
обжалваната част , а жалбата неоснователна по следните съображения:
1.Саморъчното
завещание на б..ж.П.Д. е валидно и поражда своето правно действие. На
първо място саморъчното завещание е в писмен вид, написано е изцяло саморъчно от самия завещател, съдържа означение на
датата на съставянето и е подписано от завещателя.Накрая има подпис "П.Т. Д." като от представеното
удостоверение от Община Б. Слатина за
идентичност на имена № 536/19.02.2019 г е видно, че П.В.Д. и П.Т.Д. са едно и
също лице. Ответниците не са оспорили
автентичността на саморъчното завещание, а факта че не е подписано от издателя му,поради различие в презимето/Т. и В./,
което се опровергава от цитираното удостоверение
за идентичност на имена, поради което
възражението за неговата нищожност е неоснователно.Освен това
законосъоразно в доклада си от 17.01.2019 г
КРСъд е разпределил док. тежест при оспорения подпис на саморъчното
завещание на П.Д. и е посочил че върху ищеца в. Ст.в. е тежестта да да докаже
истинността на подписа на завещателя, за което той е представил документа за
индентичност на имената.
2.Приложеното
копие от нот. публично завещание не е оспорено
относно неговата автентичност, но с отговорите по чл. 131 от ГПК е направено възражение, че с него е накърнена запазената част на 10-те наследници - ответници по предявения иск/без
наследниците Г. и Т. В. /на б.ж. В. Д.,
след неговото завещание от 1943 г, с
което е завещал на сина си
С. по- голяма част от
разполагаемата част да завещава приживе.
В
случая нот. публично завещание е валидно
и е породило своите правни последици, тъй като е съставено по Закона за наследството от 1890
г, утвърден с Указ от 17.12.1989 г с ДВ
20/25.01.1890 г и ДВ19/07.02.1896 г/По
този стар закон разполагаемата част на
наследодателя е била 1/3 т.е. толкова
колкото В. Д. е завещал на сина си С..Но тъй като наследодателя Д. е починал
през 1953 г и от 28.04.1949 г е бил в сила нов Закон за наследството, то е приложима
разпоредбата чл. 89 от неговата Преходната
Разпоредба. Според чл.89 ал.1 на
ЗН завещанията,
направени до влизането на този закон в сила във формите, предвидени в досега
действуващия Закон за наследството, запазват силата си т.е. завещанието на В.Д. през 1943 г запазва силата си. Според
чл.89 ал.2, разпорежданията на чл. 14 от ЗН/1949г/ се прилагат и относно завещанията, направени преди
влизането на този закон в сила, ако наследството е открито след това.
Следователно новия ЗН/1949г/признава действителността на завещателните разпореждания на наследодателя В.Д.,
извършени във формата, предвидена в стария закон. Чл. 90, ал. 2 ЗНасл от 1949 г
обаче урежда въпроса, в кои случаи при наследяването ще намерят приложение
разпоредбите на чл. 14 от същия закон? А чл. 14 ЗНасл не урежда въпроса за
формата на завещанията, а въпроса за разполагаемата и запазената част като чл.
14, ал. 3 ЗНасл изрично препраща към чл. 29 ЗНасл от 1949 г , т. е. към
разпорежданията за размера на разполагаемата част на наследодателя и запазените
части на низходящите. При това положение следва да се приеме, че щом наследодателят е починал през 1953 г т. е. след датата на влизането в сила на новия
Закон за наследството (29 април 1949 г.), новият закон ще намери приложение относно определянето на
размера на разполагаемата част на наследодателя и запазените части на
наследниците.
Правилно и законосъобразно решаващият
съдия е определил разполагаемата част
на наследодателя Д. по ЗН от 1949 г и тя
е 1/6 , а не 1/3 както е била по
стария ЗН от 1890 г и така е
изчислил правото на собственост на В.С.В. от процесния наследствен зем. имот
както следва:запазената част за 7 наследника на В. Д. е 5/6 т.е по 5/42 за
всеки. С.Д. има 5/42 плюс 1/6 от завещанието на баща си плюс 5/42 от саморъчното
завещание на леля си П.Д. , което прави наследствената му част 17/42 или под общ знаменател това са 34/84, а не 44/84 както е поискал ищеца в ИМ.
Неоснователно
е твърдението на адв.Н.В., че съдът не
е събрал цялата наследствена маса на
общия наследодател към момента на смъртта му ,за да прецени каква е разполагаемата част на наследодателя и запазената част на ответниците. Според
наложената практика на ВКС по чл. 290 от ГПК това не е наложително когато
има универсално завещание за ид.част или за всички наследствени имоти.
3.
Първоинстанционния съд не се е произнесъл по направеното искане с отговора на
ИМ по чл. 131 от ГПК от адв.О. и от В.В.В. да се намали завещателното разпореждане
на б.ж.В. Д. и се възтанови зап. част от наследството на 11 от наследниците .
Тъй като няма произнасяне на КРСъд по този
иск предявен с отговора по чл. 131 от ГПК ,няма пречка в друго производство 10 -те наследниците-ответници на ИМ да предявят самостоятелно този иск по чл. 30 от ЗН.
ВОС не
дължи произнасяне в тази част жалбата
на адв.О. , тъй като няма акт на Рсъд който да бъде ревизиран, няма и
молба за допълване на
първоинстанционното решение по чл. 250 ал.1 от ГПК.
По жалбата на В.С.В. *** ,чрез пълномощника си адв. Н. Вл.В. *** в частите ,в които е
отхвърлен предявения от В. иск по чл. 33 ал.2 от ЗС и иска по чл. 124 ал.1 от ГПК отхвърлен над 34/84 ид.ч. до 44/84 ид.ч. от процесния зем. имот.
Разгледана
по същество въззивната жалба е н е о с н о в а т е л н а.
Относно предявения установителен иск от В.С. В.
против ответниците за определяне неговата ид.ч. от правото му на
собственост от процесния зем. имот, съд. състав препраща към мотивите по- горе
по въззивната жалба на ответниците. Неговото право на собственост е 34/84 по изложените мотиви и жалбата в тази част е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По
отношение на предявения иск по чл. 33 ал.2 от ЗС, съд. състав приема следното:въпреки
че няма въззивна жалба против решението
на КРСъд ,с което на осн. чл.26 ал.2 от ЗЗД е обявен като нищожен поради привидност сключения договор за замяна по нот.
акт№169/22.11.2017 г и на осн. чл. 17 ал.1 от ЗЗД е обявен действителния договор
за покупко- продажба на 4/6 ид. ч. от процесния зем. имот,ВОС следва да изложи
мотиви, тъй като уважаването на този иск е свързан с иска по чл. 33 ал.2 от ЗС.
Законосъобразно КРС е уважил иска по чл. 26 ал.2 от ЗЗД и чл. 17 ал.1 от ЗЗД и приел, че е налице привиден договор за замяна. Самата ответница А.Н. е
приложила РКО ,с които е заплатила пари
, а не царевица на съконтрахентите по
договора за замяна посочени по нот.
акт№169/2017 г. Както е посочил в мотивите си КРСъд, чл.33 ал.2 от ЗС изисква,
ако трето лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във
вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик /ищецът В.В./ може да изкупи тази част при действително
уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.Да, ищецът не е бил поканен да изкупи
дела на продавачите, тъй като не е знаел за сделката т.е. за него този двумесечен срок тече от узнаване за продажбата.
Ищецът В.В. твърди в ИМ ,че е узнал за сделката
през м. март 2018 г, като в негова тежест е било да докаже този факт, а не за
ответниците. По делото е разпитан само един свидетел Н.Й. , който
в показанията си е посочил ,че
ищецът е научил за процесната замяна през м. март 2017 г и така е отразено
на две места в протокола.Тъй като привидната сделка е извършена на 22.11.2017 г показанията на св.Й.
са неадекватни и не доказват твърдението на ищеца ,че в 2 месечен срок от
узнаването е завел иска по чл. 33 ал.2 от ЗС - на 18.04.2018 г.От писмените
доказателства по делото КРСъд е направил и друг косвен извод,че на 01.12.2017 г ищецът се е снабдил от РС гр.Б.Слатина с
удостоверение за приемане наследството на сестра си Г.Ц., като вписването на
това приемане на наследство е било още през 2015г с решение на БРСъд т.е. В. вече
вероятно е бил разбрал за замяната през м. 11.2017 г и е започнал да
събира документи за да заведе исковете
си през м. април 2018 г пред КРСъд.
Следователно 2 месечния срок за завеждане обаче на иска по чл. 33 ал.2 от ЗС
е изтекъл до края на януари 2018 г.
Дори да се
приеме логиката на ВКС в някои негови
решения цитирани от пълномощника на В.В.
в писмената му защита пред РС/ от 25.03.2019 г/, че" при липса на безспорни
данни за момента на узнаване за сделката за замяна от страна на ищеца, следва да се приеме,че
иска е предявен в законоустановения 2 месечен срок".В настоящия казус не се доказа кога точно е узнал ищеца за сделката, поради липса на доказателства, освен неадекватните твърдения на
св.Й., поради което ВОС приема иска по
чл.33 ал.2 от ЗС за недоказан.
По частната жалба на В. В.В.,чрез
адв.Е.О. против определение
№929/11.10.2019 г по гр.д.№549/18 г по описа на КРСъд
Ч.ж. касае определение на КРС, с което е оставена без уважение като неоснователна молба на адв.О. като
проц. представител на В.В.В., който
служебно в последствие
е конституиран по делото от КРС по иска
по чл. 124 ал.1 от ГПК във р. с чл. 108 от ЗС.
С
молбата си адв.О. пред КРСъд от
15.07.2019 г е поискала поправка на очевидна факт. грешка в решението на КРСъд от
02.04.2019 г в 6,7 и 8 абзац, въпреки ,че имало вече поправка на КРС в друга част на решението за
същото фам. име- В.В.В. вместо В.В.И..
Със
същата молба се твърди, че съдът и смесил имената на ищеца В.С.В. и на молителя-ответник
В.В.В., поради което и в
решението от 02.04.2019 г и в определението
за поправка на ОФГ от 09.07.2019 г, в
посочените абзац 6,7 и 8 вместо ищеца В.С.В.
е осъден В.В.В./ след промяната от И./
да заплати на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК разноски
на ответниците във връзка с отхвърлената част от иска му.Това било ОФГ, но и
несправедливо един ответник да заплаща
разноски на другите ответници ,вместо ищеца в отхвърлената част на иска му.
КРСъд е отхвърлил молбата, с мотив ,че вече бил се произнесъл за
промяната на името на В.В.В. /от И./, а
искането по чл. 248 от ГПК било направено след посочения срок в ГПК.
Въз. състав
приема ,че ч.ж. е основателна
по следните съображения:с определението си от 09.07.2019 г решаващият съдия в
целия диспозитив на решението си е променил името на В.В.И. на В.В. В.,
но не е забелязал ,че вместо името на
ищеца- В.С. В. в абзац 6,7 и 8 от диспозитива на
решението си от 02.04.2019 г е посочил името на новоконституирания от него
ответник -В.В.В./преди поправката И./. Това е ОФГ, а не изменение в частта за разноските, тъй
като ищецът заплаща на ответниците
частично разноските, които са направили
при частично отхвърляне на неговия иск, а не ответника.
Затова решението на КРС от 02.04.2019 г следва да
бъде променено поради ОФГ в абзац 6 ,7 и
8 от диспозитива му, като навсякъде вместо
В.В.В., бъде осъден В.С.В..
С оглед гореизложеното двете въззивни жалби са неоснователни , поради което разноските
остават така както са направени от
страните.
Поради основателността на ч. ж. на В.В. В.
се дължат разноските пред ВОС , но представения договор за правна защита и
съдействие с адв.О. не е за
представителство по ч.ж., а
за правна защита и съдействие по въз. гр.д.№728/19 г срещу решението на КРСъд № 87/02.04.19 г. Затова
разноски пред ВОС по ч.ж. не се дължат отделно , тъй като няма доказателства че
такива са направени по ч.ж.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
определение№929/11.10.2019 г по гр.д.№549/19 г по описа на КРС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на ОФГ в решение№87/02.04.2019 г по гр.д.№ 549/18
г по описа на КРСъд като в абзац №6,7 и 8
от диспозитива на решение №87 вместо В.В.В. с ЕГН ********** *** ДА СЕ ЧЕТЕ:
абзац 6 " ОСЬЖДА на
основание чл. 78, ал. З ГПК В.С. В.,
с ЕГН ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Г.В.Х. и на Т.В.Г. направените разноски съобразно отхвърлената част от иска
в размер на 200,75 лева.
абзац 7 ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. З ГПК В.С.В., с ЕГН **********
и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Г., Д.П.Г.,
Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К. и Р.Д.М. направените
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 300,00 лева.
абзац 8 ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.З ГПК В.С.В., с ЕГН **********
и адрес: *** , ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Н. с
ЕГН ********** направените разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 250,00лева”
ПОТВЪРЖДАВА решение
№87/02.04.2019 г по гр.д.№ 549/18 г по описа на КРСъд с извършената
поправка на ОФГ.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател :
Членове: 1/ 2/