Определение по дело №2965/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1618
Дата: 3 август 2022 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия: Мирослава Тодорова
Дело: 20221100602965
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1618
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Иво Юр. Хинов

Стоян Михов
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602965 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 2 НПК.

Постъпила е частна жалба от защитника на ЗДР. К. Ц., ИЛ. ЦВ. М., Ц.Т. А.,
подсъдими по н.о.х.д № 4204/22 г. на Софийския районен съд, срещу определение от
разпоредителното заседание на 18.07.2022 г., с което е оставено без уважение искането
за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за
отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
В жалбата на защитника на подсъдимите се твърди, че определението е
неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че прокуратурата не е изпълнила
задължението си да формулира ясно и точно обвинителната теза, тъй като в
обвинителния акт е посочено, че трите подсъдими са заявили пред нотариус свои
лични възприятия, за които не е посочено поради каква причина се приема, че не
отговарят на истината. Изтъкнатото нарушение се приема за съществено, тъй като е
нарушено правото на защита на подсъдимите. Прави се искане делото да бъде върнато
на прокурора за отстраняване на съществените процесуални нарушения.
Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието
на атакуваното определение, намира следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано на 1.04.2022 г. по
обвинителен акт срещу подсъдимите ЗДР. К. Ц., ИЛ. ЦВ. М., Ц.Т. А. за престъпления
по чл. 290, ал. 1 НК, като се твърди и в обстоятелствената част и в диспозитива е
посочено, че всяка една от тях на 16.06.2017 г. пред надлежен орган на власт –
нотариус Б.Н., като свидетел по едно и също нотариално дело за извършване на
1
обстоятелствена проверка за констатиране на правото на собственост на В.Д.П. и
А.Н.Д. върху имот, конкретизиран по площ и номер на парцел в регулационния план, с
административен адрес в гр. София, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. ****, като
потвърдила неистина. За всяка от подсъдимите са посочени конкретни твърдения,
които според прокуратурата представляват неистина. В обстоятелствената част на
обвинителния акт са изложени твърдения за собствеността на процесния имот, като
титуляр на правото на собственост до 1983 г. била св. М.Т., а след това дъщеря й А.Х.,
на която Т. го дарила. Изложени са твърдения, че собствениците на съседните имоти
смятали, че собственикът на процесния имот е св. М.Т., както и че никой от тях не
познавал В.Д.П. и А.Н.Д. и не ги бил виждал да полагат грижи за имота. След това
обстоятелствената част съдържа описание на обстоятелства, свързани с неуспешна
продажба на имота на св. И.Г. от мъж и жена с непосочена самоличност и за разпита на
подсъдимите като свидетели в нотариалната кантора на нотариус Налбантова на
16.06.2017 г. по нотариално дело за извършване на обстоятелствена проверка за
констатиране на правото на собственост на В.Д.П. и А.Н.Д.. Изложено е съдържанието
на показанията на трите подсъдими, всяко от които в различна езикова форма е
заявила, че е виждала В.Д.П. и А.Н.Д. да поддържат процесния имот. Отразено е, че въз
основа на показанията на подсъдимите бил издаден нотариален акт за собственост на
недвижимия имот, придобит на основание давностно владение. След това в края на
обстоятелствената част е изложена правната оценка на деянието на всяка от
подсъдимите при снемане на показанията им по нотариалното дело, като е уточнено,
че изброените изрази представляват неистина.
В съдебното заседание на 18.07.2022 г. е даден ход на разпоредителното
заседание. Защитникът на подсъдимите е изложил твърденията за допуснати
съществени процесуални нарушения, които се съдържат и в частната му жалба, като е
поискала съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП
за отстраняването им.
С определението, предмет на въззивната проверка, съдът е приел, че в
досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения, нито са налице други процесуални пречки за даване ход на съдебното
следствие и е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното
производство на защитника. Съдът е изложил съображения, че в обвинителния акт са
изложени твърдения и са цитирани показания на свидетели, че действителните
собственици на имота са го посещавали.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по
делото, намира, че определението на първата инстанция е законосъобразно и
обосновано.
Обвинителният акт, по който е образувано първоинстанционното
2
производство, отговаря на процесуалния стандарт по чл. 246, ал. 1 НПК и съдържа
ясна обвинителна теза, която не допуска двузначно тълкуване или предположения.
Според прокурорът при СРП трите подсъдими са изложили неверни показания по
нотариалното дело да това, че В.Д.П. и А.Н.Д. са извършвали различни действия по
стопанисване на имота. Същевременно в обстоятелствената част на
обвинителния акт са изложени твърдения, че титуляр на правото на собственост е било
друго лице, което не е споменато в показанията на подсъдимите.
Това е достатъчно, за да се приеме, че на подсъдимите е осигурена пълноценна
възможност както да разберат фактическите твърдения, за които са предадени на съд, и
правната им квалификация, така и да ги опровергават, включително по избраната
линия в частната жалба – че подсъдимите са изложили свои лични възприятия и
показанията им не съдържат неистина.
При това положение въззивният съд намира, че няма процесуални пречки за
продължаване на хода на наказателния процес в съдебна фаза. Дали правната оценка
на инкриминираните твърдения е правилна и съответства на вярно разбиране за
материалния закон, дали твърденията на прокурора са достатъчни, за да обосноват
съставомерност, в случай че бъдат доказани, са въпроси, които не са свързани с
процесуалната годност на обвинението да инициира съдебната фаза, а са от кръга на
тези, на които съдът следва да даде суверенен отговор по реда по чл. 301 НПК. По
отношение на процесуалната законосъобразност на повдигнатото обвинение от
значение е единствено това, че е недвусмислено ясно на кои твърдения прокурорът при
СРП придава правно значение и какво престъпление според него твърдените факти
осъществяват.
След цялостна проверка на обжалваното определение въззивният съд намира,
че то е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран на основание чл. 345, ал. 1 НПК Софийският градски съд, 3
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 134 състав, по н.о.х.д №
4204/22 г. от разпоредително заседание, проведено на 18.07.2022 г., с което е оставено
без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на
делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната
фаза.
Определението не подлежи на обжалване и протест.

3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4