№ 35565
гр. София, 09.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110108432 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от ******, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
****, срещу **********, седалище и адрес на управление: ****, по чл. 422 вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 59,20 лв.,
представляваща стойността на плодове, доставени от ищеца на ответника през м.
септември 2019 г., за което е издадена фактура № *******, ведно със законната лихва
от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 57979/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че през м. септември 2019 г. доставил на ответника плодове на
обща стойност 59,20 лв. с ДДС, за което бил подписан приемо-предавателн протокол и
била издадена фактура № ******* Сочи, че между страните не е имало договор за
доставка на плодове. Твърди, че ответникът е заявил участие по програма „Училищен
плод“ в ДФ „Земеделие“ за три учебни години – 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021
г., а ищецът е бил одобрен за изпълнител за доставка на плодове в ответното дружество
за посочените години, като процесната фактура не е била одобрена за плащане от ДФ
„Земеделие“. Твърди, че поради незаплащане стойността на доставените от ищеца
плодове, ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество
и дължал връщане на онова, с което се обогатил, до размера на обедняването. Сочи, че
обогатяването на ответника се изразява в спестените от него разходи, които същият е
следвало да извърши, а обедняването на ищеца – в намаляването на активите му и
невъзможността да реализира продажба на плодовете, с което да увеличи имуществото
си. Претендира присъждане на разноски, направени както в исковото, така и в
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Излага твърдения,
че ищецът е изпълнител по европейски проект „Училищен плод“ и „Училищно мляко“,
а отделните детски градини, в това число и ответникът, са ползватели на услугата.
1
Твърди, че платец по програмите е Държавен фонд „Земеделие“, а не отделната детска
градина, респ. ответника. Отделно от това, сочи, че на 30.09.2019 г. е уведомил ищеца,
че се отказва от получаването на плодове и мляко за учебната 2019/2020 г. Твърди, че
никога не е получавал посочената в исковата молба фактура за доставка на плодове
през м.09.2019 г. Изтъква, че в приложената към исковата молба фактура е посочено,
че сумата по нея ще се заплати до размера, одобрен от ДФ „Земеделие“. В тази връзка
прави доказателствени искания по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да
представи документи дожежно програмата „Училищен плод“ за процесния период и
какъв е одобреният от ДФ „Земеделие“ размер за доставка на плодове за м.09.2019 г.,
че е одобрен за изпълнител за доставка на плодове в ответното дружество за процесния
период при определени цени на килограм доставени продукти, както и че приложената
към исковата молба фактура не е одобрена за плащане от ДФ „Земеделие“. Прави
възражение, че прендираното от ищеца вземане е погасено по давност. Оспорва
автентичността на подписа, положен в графа „приел“ в приложения към исковата
молба приемо-предавателен протокол, като твърди, че същият не е положен от
управителя на ответното дружество.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
- обогатяването на ответника чрез спестяване на разходи за заплащане на
доставените плодове;
- обедняването си поради неполучаване на стойността на доставените на
ответника плодове;
- размера на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването;
- количеството на доставените на ответника плодове, тяхната цена и размера на
претендираното вземане;
- настъпването на факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или
прекъсване на давността;
- всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения, както и че е уведомил ищеца, че се отказва от доставката на плодове.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи
документи относно програмата „Училищен плод“ за процесния период и какъв е
одобреният от ДФ „Земеделие“ размер за доставка на плодове за м.09.2019 г., че е
одобрен за изпълнител за доставка на плодове в ответното дружество за процесния
2
период при определени цени на килограм доставени продукти, както и че приложената
към исковата молба фактура не е одобрена за плащане от ДФ „Земеделие“, е
основателно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че с оглед на значително ниската цена на предявения иск
спрямо размера на минималната работна заплата за страната за процесния месец е
преимуществено в техен интерес да се спогодят извънсъдебно и да десезират съда в
срок до първото открито съдебно заседание по делото, която взаимна стъпка би
предотвратила ненужно разхищение на процесуално време и енергия както за съда,
така и за страните, които биха спестили и допълнителни разноски, които предстои да
направят по делото!
НАСРОЧВА ОСЗ на 13.11.2023 г. от 10,15 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на
ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 57979/2022 г. на СРС.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото ОСЗ да представи
посочените в отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на изисканите документи в срок на
основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ОТКРИВА на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по оспорване на
автентичността на приемо-предавателен протокол № 1 (л. 5 от делото) в частта на
подписите, положени за Розалия Антонова Николова в графа „приел“.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 193, ал. 3 ГПК негова е
доказателствената тежест да установи неавтентичността на документа в оспорената
част, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на ответника, че следва да направи доказателствените си искания във
връзка с указаната му доказателствена тежест в производството по чл. 193 ГПК най-
късно в първото по делото ОСЗ.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в първото по делото ОСЗ да заяви
дали ще се ползва от оспорения документ.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за настъпването на факти и
3
обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяване на дълга, както и
че е уведомил ищеца за отказа си от доставката на плодове.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4