Р Е Ш Е Н И Е № 260111
10.07.2023 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2465/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на А.Н.Н.,
ЕГН **********, и и М. П.Н., ЕГН **********,
като наследници на Н.П.Н., ЕГН **********, с открито на дата ****г наследство,
против В.Т.Й. , ЕГН **********, и
иск с правно основание в чл. 40 от
Закона за задълженията и договорите.
В
исковата молба се твърди, че Н.Н. и З. Й. са брат и сестра, наследници на Й. М.
Н. и П. Н.. Ответника В.Й. е дъщеря на З.; М. и А. Н. са майка и дъщеря ,
призовани към наследяване на починалия в хода на делото първоначален ищец Н.Н.
.
На *****г.,
след връчване на искова молба за делба
по гр.д.№ **** г. по описа на Районен съд-Пловдив, ГК-IV състав и приложен към
нея нотариален акт № **, т.* рег.№ ***, д.№ *** г. на Нотариус ***., вписан акт
№ **, том **, дело ** г. на Службата по вписвания, Н.Н. разбрал, че ответницата
е прехвърлила сама на себе си, като пълномощник на майка му Й. М. Н., 6921.1/15455 идеални части от следните
недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, в с.Р., община М., обл. П.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед
№ РД **** г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с. Р., ул. М. **, с площ *** кв.
м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор
****, с площ *** кв. м, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, СГРАДА с
идентификатор ****, с площ ** кв.м, с предназначение-жилищна сграда,
еднофамилна, СГРАДА с идентификатор ****, с площ ** кв.м, с предназначение-
селскостопанска сграда и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, в с. Р., община М.,
с площ *** кв.м, община М., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри на селото, одобрени със Заповед № РД **** г. на ИД на АГКК, в адрес на
имота: с. Р., ул. Н. П. **, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, заедно с построените
в имота: СГРАДА с идентификатор **** с площ 4 кв.м., селскостопанска и СГРАДА с
идентификатор ****с площ *** кв.м и предназначение: друг вид ограда за
обитаване, срещу задължение за издръжка и гледане.
Описаните недвижими имоти били собственост на неговите родители - баща
П. Н. Н. /В./ , починал на *** г. и майка Й. М. Н., починала на *** г. Техни
наследници са ищецът и неговата сестра- З. П.Й.. Ищецът твърди, че към момента
на упълномощаването Й. М. Н. е била на *** години, не е била добре със зрението
и слуха, често не е познавала близките си, била е лесно внушаема и податлива на
манипулации и в нея е била създадена невярна представа какво подписва. Твърди се също така, че ответницата В.Т.Й. не се е
грижила за своята баба- Й. Н., като вместо това , грижите били полагани от сина
й Н.
С оглед
изложеното , искането до съда е да се постанови решение, с което да бъде
установено, че договора за прехвърляне на право на собственост срещу насрещно задължение
за издръжка и гледане не е породил действие спрямо представлявания, и да се
присъдят направените по делото разноски .
В указания по чл. 131 от ГПК срок ответника
оспорва иска. Отрича, да е договаряла във вреда на представляваната от нея Й. М.
Н., както и да е била създадена невярна представа у последната за това, какъв
документ подписва при създаване на процесното пълномощно, както и твърдението
за измама при съставяне му. Твърди, че от *** г., след преместването на Й. Н. в
дома й, изцяло е поела грижата и издръжката за нея. Оспорва ищецът да е
полагал, каквото и да е било грижи от ***г.
за своята майка. Моли иска да бъде отхвърлен и да се присъдят направените по
делото разноски.
Искът е
допустим.
Съдът
приема следното от фактическа и правна страна:
По
сключването на договора за прехвърляне на право на собственост срещу насрещно
задължение за издръжка и гледане не се спори. Спори се дали ответника , като
представител на прехвърлителя , е договарял сам със себе си във вреда на
прехвърлителя.
Обема права на пълномощника по чл. 36 от ЗЗД
се определя от обективираната в пълномощното като документ воля на
упълномощителя ( чл. 39 от ЗЗД ). При извършено от пълномощника договаряне
извън границите на представителната му власт, сделката е порочна по смисъла на чл.
42 ал. 2 от ЗЗД ; ако е договаряно във вреда на упълномощителя , сделката е
порочна по смисъла на чл. 40 от ЗЗД (
срв. и дадените в Тълкувателно решение
от 12.12.2016г. по дело № 5/2014г ., Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия /ОСГТК/ разрешения). Това важи
и тогава , когато едно лице действа едновременно като страна по договора и като
пълномощник на контрагента си. Пълномощното, рег.№ **** г. и рег.№ **** г. том *,
акт № **, послужило да удостовери пред нотариус ***** представителната власт на
ответника, е представено на л. 109 от делото , съдържанието му не е оспорено от
ищеца. Личи от това пълномощно, че ответната страна е била упълномощена изрично
да договоря сама със себе си, като сключи договор за прехвърляне на собственост
срещу насрещно задължение за издръжка и гледане. Представено е и копие от
нотариалния акт, от което личи , че пълномощника не се е отклонил от границите
на пълномощията си, като е договорено точно това, което е записано в
пълномощното.
По делото липсват и обективни данни за
несъответствие на съдържанието на пълномощното с действителната воля на
упълномощителя, като се има предвид , че тази воля е обективирана пред трето
лице с официални удостоверителни функции - нотариус. Такова несъответствие не може да
бъде изведено само от това, че общия на ищците наследодател е полагал грижи за
прехвърлителя по делото , нещо , което съдът не отрича предвид свидетелските показания.
Дори да е така обаче, изпълнението на договорното задължението за издръжка и
гледане на Й. не е елемент на сложния фактически състав на чл. 40 от ЗЗД, тоест
, не е относимо към предмета на този спор, а между факта на полаганите от Н. грижи
и евентуалното договаряне от страна на ответника сама със себе си липсва
формална логическа връзка. Неизпълнение
на договорно задължение за полагане на
грижа от страна на ответника може
да служи само като аргумент за развалянето на договора , но не и да обоснове
договаряне от пълномощника във вреда на упълномощителя; неизпълнението е
бездействие , следващо сключването , и
за разлика от него, договарянето във вреда на представлявания трябва да е
налице към момента на сключването на договора.
Отделно от горното, процесния договор е
алеаторен - има за предмет изначално
неопределена ( макар и определяема ) престация. Това значи , че към датата на
сключване на договора липсва нееквивалентност на насрещните задължения на страните , от което да се извлече
евентуалното договаряне във вреда на прехвърлителя.
Не бяха доказани твърденията за воля на Н.,
различна от обективираната в пълномощното и договора, включително поради
влошено здравословно състояние или заблуда от трето лице.
Искът е неоснователен.
Разноските
се присъждат в тежест на ищеца.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска по чл. 40 от ЗЗД на А.Н.Н.,
ЕГН **********, и М.П.Н., ЕГН **********,
като наследници на Н.П.Н., ЕГН **********, да се установи спрямо В.Т.Й. , ЕГН **********,
че договора , обективиран в нотариален
акт № **, т.*, рег.№ **, д.№ ** г., нот. ****, рег.№ *** от НК, с район на действие PC
Пловдив, не е породил действие спрямо представлявания по него прехвърлител Й.М.
Н., ЕГН ********** поради договаряне в
нейна вреда, като неоснователен.
Осъжда А. Н.Н., ЕГН **********, и М. П.Н., ЕГН **********, да заплатят на В.Т.Й. , ЕГН **********,
сумата от 990 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ В. Руменов
Вярно с оригинала!
Т.А.