Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,29.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
при секретаря: ДОБРИНКА ТАШЕВА
и в присъствието на
прокурора: БЕЗ
като разгледа докладваното от Председателя АНХД № 27 по описа за 2019
год. на
БРС, за да се
произнесе взе предвид следното:................................................…
Производството е образувано по предявена жалба от А.П.П., ЕГН********** ***,чрез адвокат Н.Ж.К.,адвокат П.А. и
адвокат Г. С.от АК-Добрич,представляващи го заедно и поотделно и съдебен адрес ***,срещу
наказателно постановление №18-3394-000309 от 11.09.2018г.на Началника на РУ на
МВР-Албена,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена,чрез административно-наказващия
орган и е постъпила,ведно с административната преписка в Районен съд-Балчик,с
Рег.№345 на 30.01.2019год. Образувано е АНХД№27/2019по описа
на БРС.
П. твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно. Твърди,че наказателното
постановление е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа
обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения.В жалбата се твърди,че
не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя.Със жалбата си,П. моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призован, жалбоподателят не
се явява в съдебното заседание на лично.Представлява се от процесуален
представител-адв.П.А. ***,редовно упълномощен.Процесуалният представител-адв.А.
се явява в съдебните заседания и заявява от името на своя подзащитен,че
поддържа жалбата.Прави доказателствени искания.
Пледира
наказателното постановление да бъде отменено,изцяло като незаконосъобразно.
Възиваемата страна, редовно
призована не се представлява в съдебно заседание. Не
изразява становище по делото.
По делото,като свидетел е разпитан М.Т.К.-актосъставител. По искане на защитата на жалбоподателя,като свидетели
са разпитани В. А. П.и П.К. П.-съответно майка и баща на жалбоподателя.
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На 12.07.2018год.,в 18,30 часа А.П.
управлявал лек автомобил,марка”Ленд Ровер Фрилендер 2,0 Д”,с Рег.№Тх****ТХ.Автомобилът
бил управляван от П. по първокласен път I-9 от с.Кранево,в посока
КК”Албена”,Балчишка община,Добричка област.
При
навлизане в кръговото кръстовище,губи контрол над автомобила,в резултат на
заспиване и допуска пътно-транспортно произшествие,като нанася щети по
управляваното МПС и на табела С4.1 и знак Г7.
Местопроизшествието е посетено от
органите на пътна полиция при РУ на МВР-Албена.
Свидетелят М.К. изготвя протокол на ПТП,направени са
снимки на местопроизшествието.Свидетелят снема обяснения от управлявалия
автомобила жалбоподател.От обясненията на П.,свидетелят К. установява,че
жалбоподателя е заспал при управлението на МПС,в резултат на което е настъпило
ПТП.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, свидетелят
К. преценява,че П. е допуснал административно нарушение на разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП,което се състои в това,че водачът не е контролирал
управляваното от него ППС и създава непосредствена опасност за движението.
С оглед на това,свидетелят М.К.,съставя
Акт за установяване на административно нарушение№394030 на 12.07.2018, препис от който е връчен на П.,след съставянето му.
Въз
основа на образуваната административна преписка, административно
наказващия орган издава наказателно постановление№18-3394-000309 на
11.09.2018год.с което за допуснато нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП,на
жалбоподателя А.П. е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 лева.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитания свидетел М.К. и писмените
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, по отношение на
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок-наказателното
постановление е връчено на 04.01.2019г. на П.. Жалбата
е получена в деловодството на възиваемата страна с вх.№339400-102 от 14.01.2019г.Жалбата
е подадена по пощата и видно от куриерската разписка,това е станало на 11.01.2019год.
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението и е
процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия
орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Началника на Сектор”Пътна
полиция”при ОД на МВР-Добрич,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№8121з-515
от 14.05.2018г.на Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
Защитата
пледира основно в две насоки:
-Наличие на неизяснена фактическа обстановка,което
според процесуалният защитник на П. е нарушено задължение на административно
наказващия орган и на актосъставителя.
-Липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателя,с оглед факта,че ако е заспал,зад волана,това е физиологично
състояние,което не подлежи на волеви контрол.
По първата защитна теза, съдът съобрази следното:
Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитания свидетел-актосъставител М.Т.К..
От
показанията на свидетеля,дадени в съдебно заседание от 13.03.2019год.се
установява,че същия е посетил местопроизшествието,изяснил си е фактическата
обстановка,съставил е съответните документи,получил е от А.П. обяснения за
случилото се.Именно от обясненията на П.,свидетелят К. достига до извода,че
жалбоподателя е заспал при управление на автомобила,в резултат на което е
настъпило пътното-транспортно произшествие.Твърденията на П. ,че е
заспал,според свидетеля кореспондират с установената от него фактическа
обстановка-следите от движението на автомобила,който вместо да завие леко в
дясно ,продължава направо.
Показанията
на свидетеля са безпристрастни, ясни,подкрепят се от писмените
доказателства по делото-протокол за ПТП,АУАН,поради което съдът ги кредитира.
Съдът не кредитира показанията на
разпитаните като свидетели,родители на жалбоподателя-свидетелите В. П. и П.П.,с
оглед близката родствена връзка на същите със жалбоподателя.Тези показания,съдът
възприема,като линия на защита на жалбоподателя.
Твърденията
на свидетелите П.и П.,че служителите на полицията са закъснели с идването си,а
така също,че техния син е бил спокоен,отпочинал и адекватен и според тях не е
заспивал зад волана,според съда не променя горе установената фактическа
обстановка.
Нито
майката,която се е движела с автомобил пред автомобила на сина си и не е видяла
ПТП,нито бащата който е пристигнал на
место след като са му се обадили,не са очевидци и не са видели дали синът им е
заспал или не.те са възприели неговото поведение, вече
след ПТП-то.
Съдът приема за доказана и
установена по категоричен начин фактическата обстановка,описана в АУАН и
наказателното постановление,а именно,че А.П. е допуснал административно
нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП,в резултат на записване зад волана.
След като съдът приема за правилно
установена фактическата обстановка и причината за ПТП е заспиване зад
волана,следва да се анализира дали е налице виновно поведение на жалбоподателя.
По
втората защитна теза,съдът съобрази следното:
Съгласно чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказателната отговорност е
лична и тя почива на съответно основание от закона /легално/, а от друга на
фактическо – следва да е налице каузален принос на нарушителя към настъпилия
противоправен резултат. Последното е независимо от формата на вината на
нарушителя – дали той е действал при умисъл или непредпазливост. Вината
задължително подлежи на установяване в производството. Тя не може да се извлича
абстрактно и единствено от съдържание на нормативния акт, въз основа на който е
ангажирана - случая чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Следва
да се подчертае, че настоящият случай касае отговорност на физическо лице,
което следва да действа виновно, а не е налице т.нар. обективна безвиновна
отговорност на юридическите лица по чл.83 от ЗАНН. В случая може да се свърже поведението на
жалбоподателя с противоправния резултат.
Безспорно
от материалите по делото се установява, че жалбоподателя не е действал
умишлено, защото не е целял, нито допускал да причини материални щети по
управлявания от него автомобил /т.е. не е действал нито при пряк, нито при
евентуален умисъл/. В случая обаче се
установява, настъпилото ПТП да е било причинено от жалбоподателя при
непредпазливост. Последната се проявява в
две форми – небрежност и престъпна самонадеяност. Самонадеяността
изисква съзнание за нарушеното правило за движение по пътищата, но разчитане на
въображаеми външни фактори, които ще препятстват настъпването на
неблагоприятните последици за дееца. Небрежността изисква обективна възможност
у извършителя да е могъл и да е бил длъжен да предвиди настъпилия укорим
резултат вследствие поведението си.
От
субективна страна деянието е извършено от жалбоподателя по непредпазливост при
условията на небрежност.Последният не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, а настъпилото ПТП се дължи на нарушаване на задълженията, вменени му
като водач на ППС, което е и причината за ПТП.
А.П.,ако
се е чувствал уморен е следвало да не управлява автомобила или да спре за
почивка.
Липсват
доказателства по делото за медицинско заболяване,водещо до внезапно
заспиване,като сънна апнея и др.
В
конкретния казус,именно заспиването на А.П.,зад волана на управления от него
автомобил ,макар и моментно,е причината за настъпилото ПТП.
С
поведението си като водач,А.П. е нарушил именно разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, вменяваща в задължение на водачите да контролират
непрекъснато ППС,които управляват.
С
оглед пълнотата на мотивите,съдът анализира и посочената в жалбата съдебна
практика,а именно Решение по Т.Д.№********* по описа на Софийски градски съд.
Настоящият съдебен състав счита,че това решение е
несъотносимо към настоящия казус по следните причини.В производството пред СГС
,се касае за спор за обезщетение по договор за застраховка,като се прилагат
формите на вина,съгласно гражданското право,които съответно са умисъл и
небрежност,които съществено се различават от формите на вина,които се познават
в наказателното право,а имено умисъл и непредпазливост.
При
анализа на издадените АУАН и наказателно постановление,съдът приема за
установено,че не са допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното
изготвяне,които да се ограничили правото на защита на жалбоподателя и в този
смисъл да са опорочили обжалваното наказателно постановление до степен на
незаконосъобразност.
Процесното, обжалвано
наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно.
Наказателното постановление следва да се потвърди изцяло, като
законосъобразно.
Водим от изложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №18-3394-000309 от
11.09.2018г.на Началника на РУ на МВР-Албена,с което за констатирано на 12.07.2018г.в
18:30ч.по първокласен път I-9,в посока от с.-Кранево към КК”Албена”,на
кръговото кръстовище,Балчишка община Добричка област,при управление на лек
автомобил марка „Ленд Ровер Фрилендер 2.0 Д”
с рег.№ТХ****ТХ,административно нарушение на чл.20 ал.1от ЗДвП,на А.П.П. ЕГН ********** ***,е наложено административно наказание,на
основание чл.185 от ЗДвП-ГЛОБА в размер на 20 лева(двадесет лева),като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :