№ 15
гр. *****, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100501 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника А. Х. А. са
сключили граждански брак на 15.03.1981 г. в с.Равен, общ.*****, видно от
удостоверение за сключен граждански брак от 26.09.2022 г., издаден въз
основа на акт за сключен граждански брак № ****/15.03.1981 г. от
длъжностно лице по гражданско състояние при Община *****. От брака им
се родили две деца - Е. А. А., роден на 18.03.1981 г. и С. А. А., родена на
14.07.1983 г., които към настоящия момент били пълнолетни. След
сключването на граждански брак с ответника започнали да живеят в къщата
на неговите родители в с.Равен, на отделни етажи. Твърди, че още от самото
начало с ответника са имали недоразумения по различни въпроси, касаещи
семейния им живот, като част от тях били породени и от споделянето на общо
жилище с неговите родители, но с оглед интереса на децата и запазване на
семейството им тя винаги отстъпвала. Съобразно своите възможности
съумявала някак да изпълнява съпружеските си задължения. Изхождайки от
дългогодишните традиции и обичаи в техните семейства винаги била предана
и се подчинявала на решенията на съпруга си. Това нейно благоразумно
1
поведение не успяло да изглади отношенията помежду им, като ответника
често се отнасял грубо с нея и дори стигал до физическа разправа. Той не
зачитал изобщо нейната личност, за него тя била като слугиня, която се
грижи за къщата и децата. Нямала право на мнение по никакви семейни
въпроси, а изразяването на такова, особено след употребата на алкохол от
страна на съпруга й, завършвало с агресивно поведение и физическо насилие
от негова страна. Неговото господство над нея стигало до там, че дори рядко
й позволявал да посещава родителите си. Твърди, че между тях винаги са
съществували различия в характерите, а оттам и във възгледите им относно
семейните въпроси, които също до известна степен ставали поводи за
разправии между тях. Така след около 15 години съжителство в с.Равен се
преместили да живеят в гр.***** на квартира с надеждата за по-добро
бъдеще, най-вече за децата. Живота в града обаче никак не беше лесен, тъй
като с оглед вече напредналата възраст на двете им деца, които били на
юношеска възраст, нуждата от нормалното финансово обезпечаване на
семейството им ставало все по належаща. Така съпругът й заминал за работа
в Холандия още през 2000 г., но това с нищо не променило отношенията
между тях. Същият категорично отказвал да поддържа връзка с нея, а през
малкото време, когато си идвал в страната се държал по стария начин, без
никакво зачитане на семейството си, съобразявайки се единствено със своите
интереси и не на последно място - почти без никакъв или минимален
финансов принос към семейството, като последното не оправдавало по
никакъв начин пребиваванията му в чужбина. Основно тя, с подкрепата на
родителите си съумявала да отгледа децата, които вече са били на зряла
възраст и имали свой самостоятелен живот. С годините ответникът започна
още по рядко да се прибира, като дори контактите им по телефона драстично
започнали да намаляват, а отношението му към нея било грубо и обидно.
Имала чувството, че разговаря с нея единствено защото е майка на децата му.
Но въпреки това съобразно своите възможности винаги съумявала да
изпълнявасъпружеските си задължения - полагайки необходимите грижи в
семейството си. Това неяно благоразумно поведение не успяло да изглади
отношенията помежду им. Ответникът престанал да изпълнява съпружеските
си задължения - не се интересувал от нуждите и проблемите на семейството,
започнал да води свой начин на живот, несъобразен с интересите на
семейството, което станало повод бракът им да бъде дълбоко разстроен.
2
Дистанцирането им един от друг с ответника, нежеланието или
неспособността му да събере семейството им заедно довели до отчуждаването
им един от друг с времето, като вече повече от петнадесет години са били
трайно разделени и рядко поддържаме връзка. Твърди, че за трайното им
разделяне и разтрогване на тяхната връзка допринесли и установеното след
време несходство в характерите им, силната ревност на ответника, не на
последно място по важност и незначителният му личен и финансов принос
към семейния бюджет. При това състояние на брачните им отношения, счита
същите за дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като между тях не
съществувало взаимно разбирателство, уважение и доверие. Бракът им бил
лишен от смисъл и съдържание, съществувал само формално и неговото
продължаване е било безпредметно. Моли съда да постанови решение, с
което да прекрати гражданския брак между нея и ответника поради дълбокото
му и непоправимо разстройство, без да се произнася по вината, като след
прекратяването на брака да се постанови да носи предбрачното си фамилно
име - Исмаил. Претендира за разноски по делото.
В с.з. ищцата А. А. А. лично и с пълномощник адв.Д. Х. от АК
Кърджали поддържа иска за развод. Моли съда да постанови решение, с което
да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен,
като изразява становище, че ако съдът се произнесе по вината, моли вината за
разстройството на брака да бъде вменено на ответника по делото. Претендира
за разноски по делото.
В законоустановения едномесечния срок ответника А. Х. А. чрез
пълномощник адв.Е. Н. от АК Кърджали е депозирал писмен отговор, който
отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за
допустим и основателен. Счита, че поведението на ищцата е причина за
разрива в отношенията и има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Въпреки това обаче счита, че брачните провинения на
ищцата могат да се преодолеят и бракът им може да се запази. В този смисъл
моли съдът да отхвърли предявения иск за развод. В случай, че приеме, че са
налице основания за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, моли това да стане по вина на ищцата.
Излага подробни съображения в отговора на исковата молба.
В с.з. ответника А. Х. А. редовно призован не се явява. Представлява се
3
от пълномощник адв.Е. Н. от АК Кърджали, която счита, че не са налице
основанията за прекратяване на брака и следва да бъде отхвърлен иска, ако
не, алтернативно искат брака да бъде прекратен по вина на ищцата. Излага
подробни съображения за това в хода по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански
брак от 26.09.2022 г., изд. въз основа на акт за сключен граждански брак №
****/15.03.1981 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община
***** се установява, че страните са сключили такъв на 15.03.1981 год. в
с.Равен, и ищцата е приела след брака да носи фамилно име А..
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Е.Ю. А., които съдът кредитира се установява, че
чичо му е в чужбина от 15-20 години, като през 3-4 години се е прибирал,
почти пари не е носил. По принцип от 10-15 години живеели отделно, в една
къща, но отделно, на отделни етажи. Къщата в която живеели е била под
наем. Твърди, че леля му е споделяла всеки път, когато се чуят по телефона,
че той си идвал през 2-3 години, че носил някаква символична сума.
От правна страна :
При това положение съдът намира, че е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Нарушено е взаимното уважение,
разбирателство и полагане на общи грижи са семейството, като между
съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК. Брачната
връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от взаимно
уважение и заинтересованост. Съпрузите не живеят заедно, като ответника
заминал в чужбина престанал да изпълнява съпружеските си задължения - не
се интересувал от нуждите и проблемите на семейството, започнал да води
свой начин на живот, несъобразен с интересите на семейството. Съдът счита,
че брака между страните е лишен от съдържанието си предписано от закона,
поради което следва да постанови неговото прекратяване на основание чл.49,
ал.1 от СК.
По вината: Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът следва да
се занимае с въпроса относно вината за разстройството на брака, само ако
4
някой от тях е поискал това.
В исковата молба ищцата е заявила брака между нея и ответника да
бъде прекратен без съдът да се произнася по вината, като пълномощника на
същата в с.з. изразява становище, че ако съдът се произнесе по вината, то
вината за разстройството на брака да бъде вменено на ответника по делото.
Процесуалния представител на ответника излага твърдения и желае при
разтрогване на брака по въпроса за вината съдът да се произнесе и брака да
бъде разтрогнат по вина на ищцата.
Съдът намира, че твърденията на процесуалния представител на
ответника не са подкрепени с нито едно доказателство, а представляват само
лични твърдения на ответника изложени на процесуалния му представител.
Ето защо съдът намира, че брака следва да бъде разтрогнат по взаимна вина
на страните по делото, тъй като счита, че и двете страни не са направили
достатъчни опити да преодолеят трудностите в брака и да заздравят същия.
Единственото сигурно доказателство е това, че тези съпрузи близо 15 години
не живеят заедно и дори във времето, в което ответникът пребивава в
страната, живее в отделно жилище от ищцата.
Няма доказателства страните да са придобили семейно жилище, движими или
недвижими вещи, СИО, поради което съдът намира, че не следва да се произнася в тази
връзка.
Страните са работоспособни,поради което издръжка по между им не се дължи.
Относно фамилното име на съпругата:
Предвид допускането на развода и на основание чл.53 СК, съдът намира
за основателна претенцията на ищцата за възстановяване на фамилното й име
преди брака. В този смисъл, с решението следва да се постанови след
прекратяването на брака ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име
„Исмаил“.
Предвид изхода на делото, следва всяка страна да поеме разноските
така, както са направени.
Съдът намира, че следва да бъде опредЕ. окончателна държавна такса
при решаването на делото в размер на 50 лв., платими солидарно от ищцата и
ответника по сметка на *****ския районен съд.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак сключен на 15.03.1981 год. в
с.Равен, общ.*****, между А. А. АПТУЛЛА, с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр.*****, ул. „Кочо Честименски“ № *** обл.Кърджали и А. Х. А., с
ЕГН:**********, с адрес: гр.*****, ул. „*******“ № 24, обл.Кърджали, за
което е съставен Акт за граждански брак № 0003 от 15.03.1981 год. съставен
в с.Равен, общ.*****, обл.Кърджали, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на същия, на основание чл.49, ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ДОПУСКА след прекратяването на брака съпругата А. А. А. да носи
предбрачното си фамилно име Исмаил.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.*****, ул.
„Кочо Честименски“ № *** да заплати по сметка на Районен съд гр.*****
сумата в размер на 25.00 лв., представляваща окончателна д.т. за решаване на
делото.
ОСЪЖДА А. Х. А., с ЕГН:**********, с адрес: гр.*****, ул. „*******“
№ 24 да заплати по сметка на Районен съд гр.***** сумата в размер на 25.00
лв., представляваща окончателна д.т. за решаване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6