Решение по дело №416/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 427
Дата: 3 юли 2019 г.
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20191630100416
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

№ 427 / 3.7.2019 г.

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   гр. Монтана 03.07.2019г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 03.06.2019 г. в състав:

 

                                                                           Председател: Евгения П.

 

при секретаря Радка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия П. гр.д.№ 416 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Искът е за сумата 8667.26 евро, с пр. осн. чл.240 от ЗЗД.

  Ищецът Р.Г. Х. К., немски гражданин, чрез И. К. К., адвокат при адвокатска колегия София, адвокат към Адвокатско дружество ,,Р." е предявил иск против К.Е.П.,xxx, за  сумата 8667.26 евро.

             В исковата молба се твърди, че през 2017 г. ответницата К.П. е полагала домашни грижи в дома на ищеца Р.Г. Х. К.. През същия период К.П. е закупила автомобил „Ф. Ф.", заплащането на чиято цена е било финансирано от банка .,Ф.'”. Поради липсата на финансова възможност от нейна страна да заплати погасителната вноска по договора за финансиране. ищецът се е съгласил да поеме изпълнението на задължението на ответницата към банка „Ф.” и на 09.11.2017 г. е заплатил на същата банка сумата от 7650,03 евро.

             С оглед на горното, на 12.12.2017 г. отв. К.П. е признала своя дълг, като е подписала „Признаване но задължение от 12.12.2017 г." Страните са се съгласили сумата да бъде погасявана на равни месечни вноски от по 300 евро всяка, считано от 25.02.2018 г. по посочена в признанието банкова сметка xxx-н К..

             На падежа (25.02.2018 г.) не е постъпило плащане от страна на длъжника, поради което на 15.03.2018 г. ищецът чрез адв. Д. В. (. е изпратил „Покана за плащане" на изискуемата вноска за месец февруари в размер на 300 евро, ведно с разноските за изготвянето и изпращането на поканата в размер на 83.54 евро. Същата покана е била получена лично от ответницата. Плащане от страна на длъжника така н не последвало.

              На 06.04.2018 г. е изпратена втора покана до заемателя г-жа К. П.. Със същото на К.П. е указано, че поради пълното неизпьлнение на задължението за изплащане на получения заем на вноски, въпреки просрочието и дадения допълнителен срок, договорът за заем, обективиран в споразумението от 12.12.2017 г. се разваля, като К.П. дължи връщане на заетата сума в размер на 7650,03 евро и сторените разноски в размер на допълнително 729.23 евро.

             „Нотариална покана“ била изпратена на 18.09.2018 г. н получена от ответницата. Със същата й даден и нов срок за доброволно изпълнение на изискуемите задължения, като било указано на К.  П., че при неизпълнение в срок до 10 работни дни договорът ще бъде развален, а

заетата сума ведно със сторените разноски, в т.ч. и възнаграждението на немските адвокати за изготвяне и изпращане на двете покани, следва да бъдат върнати.

             На 18.10.2018 г. К.П. е изпратила до ищеца Р. К. чрез неговия процесуален представител адв. И.К. „Отговор“, в който изрично потвърждава факта на сключване на споразумението от 12.12.2017 г. и не оспорва задължението си към г-н К.. Ищецът г-н К. е направил един последен опит да уреди своите отношения с ответницата по извънсъдебен ред, като е изпратил на К.П. „Покана“, получена на адреса на последната от нейната майка Ю.Т. на 31.01.2019 г. Предоставения срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 08.02.2019 г., като до момента не е постъпило каквото н да е плащане от страна на К.П..

             С оглед на гореизложеното се обръща към съда с искане да бъде осъдена отв. К.П. да заплати на ищеца  г-н Р.Г. Х. К. сумите: 8667.26 евро, представляваща сбор от дължима сума в размер на 7650,03 евро съгласно разваляне на споразумение за признаване на задължение от 12.12.2017 г., имащо характера на договор за заем, както и дължимите разноски в размер на 1о17,23 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 866726 евро, считано от подаването на Исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените разноски по водене на делото, за което сочи банкова сметка.

  xxx/ 23.05.2019 г.  от ищеца чрез адв. П. Н. К. от САК е заявено в случаи, че са налице условията на чл. 238 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение. Претендира за разноските, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, ведно със съответни разходооправдателни документи. Алтернативно изразява становище по същество за постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.

               От ответника К.Е.П., ЕГН: xxо xxxx  , от гр. гр. Монтана 3400, ул. „Стоян Марков № 9 не е подаден писмен отговор на исковата молба в рамките на указания срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК. В открито съдебно заседание се явява упълномощен от нея процесуален представител- адв. Е.В., МАК, с изразеното от която становище не се оспорва изложеното в исковата молба и исковите претенции.  Моли да не бъдат възлагани деловодните разноски, направени от ищеца на ответницата, тъй като последната е започнала да погасява задължението си и е внесла сумата 300 лв след получаване на нот. покана на 31.01.2019г.     По същество представя писмена защита.

              Доказателствата са писмени.

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното: 

                Между страните е безспорно и от доказателствата по делото се установява, че през 2017 г. ответницата К.П. е полагала домашни грижи в дома на ищеца Р.Г. Х. К.. През същия период К.П. е закупила автомобил „Ф. Ф.", заплащането на чиято цена е било финансирано от банка .,Ф.'”. Поради липсата на финансова възможност от нейна страна да заплати погасителната вноска по договора за финансиране. ищецът се е съгласил да поеме изпълнението на задължението на ответницата към банка „Ф.” и на 09.11.2017 г. е заплатил на същата банка сумата от 7650,03 евро.

            С оглед на горното, на 12.12.2017 г. отв. К.П. е признала своя дълг, като е подписала „Признаване на задължение от 12.12.2017 г." Страните са се съгласили сумата да бъде погасявана на равни месечни вноски от по 300 евро всяка, считано от 25.02.2018 г. по посочена в признанието банкова сметка xxx-н К..

            На падежа (25.02.2018 г.) не е постъпило плащане от страна на длъжника, поради което на 15.03.2018 г. ищецът чрез адв. Д. В. (. е изпратил „Покана за плащане" на изискуемата вноска за месец февруари в размер на 300 евро, ведно с разноските за изготвянето и изпращането на поканата в размер на 83.54 евро. Същата покана е била получена лично от ответницата. Плащане от страна на длъжника така н не последвало.

             На 06.04.2018 г. е изпратена втора покана до заемателя- ответника К. П.. Със същото на К.П. е указано, че поради пълното неизпьлнение на задължението за изплащане на получения заем на вноски, въпреки просрочието и дадения допълнителен срок, договорът за заем, обективиран в споразумението от 12.12.2017 г. се разваля, като К.П. дължи връщане на заетата сума в размер на 7650,03 евро и сторените разноски в размер на допълнително 729.23 евро.

            „Нотариална покана“ била изпратена на 18.09.2018 г. н получена от ответницата. Със същата й даден и нов срок за доброволно изпълнение на изискуемите задължения, като било указано на К.  П., че при неизпълнение в срок до 10 работни дни договорът ще бъде развален, а заетата сума ведно със сторените разноски, в т.ч. и възнаграждението на немските адвокати за изготвяне и изпращане на двете покани, следва да бъдат върнати.

             На 18.10.2018 г. К.П. е изпратила до ищеца Р. К. чрез неговия процесуален представител адв. И.К. „Отговор“, в който изрично потвърждава факта на сключване на споразумението от 12.12.2017 г. и не оспорва задължението си към г-н К.. Ищецът г-н К. е направил един последен опит да уреди своите отношения с ответницата по извънсъдебен ред, като е изпратил на К.П. „Покана“, получена на адреса на последната от нейната майка Ю.Т. на 31.01.2019 г. Предоставения срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 08.02.2019 г., като до момента на подаване на исковата молба- 18.02.2019 г. не е постъпило каквото н да е плащане от страна на К.П..

              При така приетата за установена фактическа обстановка и при очертания от твърденията в исковата молба  и петитума й предмет на спора, съдът приема предявеният иск за основателен. Ответникът е неизправна страна- длъжник по сключения с ищеца договор за заем, обективиран в споразумението от 12.12.2017 г., като не е върнала в уговорения срок дадената й в заем сума в размер на 7650.03 евро. Дължи на ищеца и сумата 1017,23 евро- разноски  за изготвяне и изпращане на два броя покани. Или на ищеца следва да бъде присъдена общо сумата 8667.26 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаването на Исковата молба в съда-18.02.2019 г.  до окончателното й изплащане.

             При очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва  да заплати на ищеца направените в производството по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК, ведно със съответни разходооправдателни документи: сумата 678.10 лв - държ. такса; сумата 900 евро/1760.25 лв/-адвокатско възнаграждение в исковото производство; 266.40 евро/521.03 лв/- разноски за нотариални покани или общо сумата 2959.38 лв.

             Съдът намира за неоснователен доводът на ответницата относно присъждане разноските, направени от ищеца, тъй като с поведението си същата е станала причина за тези разноски.

             Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

             Осъжда К.Е.П.,xxx да заплати на Р.Г. Х. К., немски гражданин, роден на xxx г. в К. у. Т., Германия, с местожителство: Шлосщрасе 2/1, 73240 Вендлинген ам Некар, Германия, /чрез адвокат към Адвокатско дружество ,,Р.", БУЛСТАТ:  xxxx  , при адвокатска колегия София/, следните суми: 8667.26 евро, представляваща сбор от дължима сума в размер на 7650,03 евро съгласно разваляне на споразумение за признаване на задължение от 12.12.2017 г., имащо характера на договор за заем, както и дължимите разноски в размер на 1017,23 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 866726 евро, считано от подаването на Исковата молба в съда- 18.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2959.38 лв- направени разноски по водене на делото.

               В исковата молба е посочена  банкова сметка, xxxендираните и присъдени суми на ищеца.

               Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: