РЕШЕНИЕ
№ 12881
Варна, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XII състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ДАНИЕЛА НЕДЕВА |
При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно дело № 20247050700703 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на на Д. Ж. Ч. [ЕГН], от гр. Варна [улица], депозирана чрез адв. М., против заповед за прилагане на ПАМ №24-0819-000336/21.03.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с която е наложена на жалбоподателя Ч. принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. Б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на основание чл. 172, ал. 3 от ЗДвП и чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда се допуска предварително изпълнение на заповедта с изземване на СУМПС, като е отнето СУМПС [номер]. Същата заповед е поправена със Заповед №819з-31/22.03.2024г., относно допусната очевидна фактическа при изписване на мястото на нарушението.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, неправилно приложение на материалния закон и неговата цел, с оглед на което се отправя искане за отмяна на оспорената заповед.
Оспорва се резултата от Дръг Тест, като след издаден талон за медицинско изследване жалбоподателят е дал своевременно биологичен материал /урина и кръв/, но заповедта е издадена преди получаване на резултатите от изследванията. В тази връзка счита, че поради неизяснените обстоятелства ПАМ е приложена неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа жалбата. По съществото на спора моли да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество на спора сочи, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед. Моли обжалвания акт да бъда потвърден като правилен и законосъобразен. Счита, че към момента на издаването му са били налице предпоставките за издаване на заповедта. Към настоящия момент досъдебното производство е прекратено и е решен въпроса с отговорността на лицето, съответно свидетелството е върнато. Моли за решение в тази насока и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Със заповед за налагане на принудителна административна мярка №24-0819-000336/21.03.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна по чл. 171, т. 1 б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС [номер].
Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 20.03.2024г. около 09.30 часа в гр. Варна, на бул. Вл.Варненчик /поправена със заповед №819з-31/22.03.2024г., по бул.Ц. О. до магазин „Енхел”/ като водач на МПС-Ауди А3 с рег. №[рег. номер] собственост на В. Ч., след употреба на наркотични вещества или техните аналози установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест-5000 с фабричен номер ARPK-0014, проба №383 отчита положителен резултат за Бензодиаделини. Издаден бил талон за изследване номер 0165274 от 20.03.2024г.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 21.03.2024г.
Последната е оспорена, чрез административния орган пред Административен съд - Варна с жалба подадена на 25.03.2024г. Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и за сервизна проверка на използваното техническо средство.
Приобщено към доказателствата по делото е и писмо със с.д. № 17948/26.11.2024г. от МБАЛ-Варна към ВМА-София, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, с приложена към него съдебно-химическа експертиза № Е-338/04.10.2024г. по ДП № 89/2024г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР-Варна, заключението по която е, че в във връзка иззети от лицето Д. Ж. Ч. на 20.03.2024г. биологични проби, „в предоставените за изследване биологични обекти (кръв и урина), иззети от лицето Д. Ж. Ч. с [ЕГН] не са открити наличие на наркотични вещества (в т.ч. отрицателен резултат на бензодиазепини и техни метаболити), което се установява, чрез имунохимичен скрининг и се доказа по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка №24-0819-000336/21.03.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 21.03.2024г., поради което настоящата жалба, подадена на 25.03.2024г., се явява депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка съобразена със закона, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
С обжалваната заповед за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателят е наложена ПАМ на основание чл.171 т.1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка съобразена със закона, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171 т.1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. директорът на ОД на МВР - Варна и Заповед №8121з-329/22.03.2022г. са оправомощени определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата вкл. по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, в т.ч. органа издал процесната заповед. Предвид горното съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000.
При направената преценка за съответствие на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.
Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване № 0165274. В случая по делото са представени доказателства обективирани в надлежно проведено изследване на кръвна проба и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно- химическа експертиза Е-338/04.10.2024г. е, че в във връзка иззети от лицето Д. Ж. Ч. на 20.03.2024г. биологични проби, „в предоставените за изследване биологични обекти (кръв и урина), иззети от лицето Д. Ж. Ч. с [ЕГН] не са открити наличие на наркотични вещества (в т.ч. отрицателен резултат на бензодиазепини и техни метаболити), което се установява, чрез имунохимичен скрининг и се доказа по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ“.
Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр.второ и трето от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва, чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.
По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Напротив, същият е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. Лабораторните резултати, оборват тези от полевия тест, поради което недоказано се явява наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.
В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.
В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените правила, поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно приложените по делото доказателства са в общ размер на 810 лева, от които 10 лева за държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 21.03.2024г. изплатено в брой.
Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 предл. второ от АПК, Административен съд - Варна, Дванадесети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-000336/21.03.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, поправена със Заповед №819з-31/22.03.2024г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на Д. Ж. Ч. [ЕГН], от гр. Варна [улица], сумата в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева разноски по делото.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Съдия: | |