№ 412
гр. Бургас, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120201101 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. М. Т., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателката на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
приложено в преписката становище поддържа електронният фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство е било установено, че на ******** г. в 10:56
часа в гр. Бургас, бул. „З.С., местност К. до ЕР ЮГ в посока от кръстовище с ул. „Г. П.“ към
кръстовище с бул. „Ал. Г. К.“, при максимално разрешена скорост за движение в населено
място до 50 км/ч, собственият на жалбоподателката лек автомобил „Ауди А4 1.8“ с рег. №
******* е бил управляван с 64 км/ч след отчетен толеранс – 3 % при измерването. Скоростта
е била засечена с автоматизирано техническо средство със заснет клип № *****.
След извършена справка за собственост се констатирало, че процесният автомобил е
1
собственост на жалбоподателката. От извършена справка в АИС АНД се установило, че
срещу жалбоподателката е бил издаден от ОД на МВР –Бургас Електронен фиш серия К №
******* за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който е бил връчен на жалбоподателката на
******** г. и е влязъл в сила на ******** г.. Впоследствие бил издаден и процесният
електронен фиш предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл.
59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост до 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира
скоростта на движение на превозните средства предвид тяхната категория и пътния участък,
по който се движат (населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път).
На жалбоподателката е било вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като е било
установено, че в населено място собственият й лек автомобил е бил управялван със скорост
64 км/ч при разрешена до 50 км/ч.
От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че на ******** г. в
10:56 часа в гр. Бургас, бул. „З.С., местност К. до ЕР ЮГ в посока от кръстовище с ул. „Г.
П.“ към кръстовище с бул. „Ал. Г. К.“, лек автомобил „Ауди А4 1.8“ с рег. № ******* е бил
управляван с 64 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място до
50 км/ч. По отношение на установената скорост (67 км/ч) е бил отчетен допустимият
толеранс от -3% и като окончателен резултат е било посочено от контролния орган, че
автомобилът е бил управляван с наказуема скорост 64 км/ч при разрешена за движение до 50
км/ч. Следователно правилно е изчислено, че разрешената скорост е била превишена с 14
км/ч.
Скоростта на процесния лек автомобил „Ауди А4 1.8“ с рег. № ******* е била
установена с автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на
скоростта на МПС тип TFR-1M 510, за чиято изправност по делото са приложени писмени
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка
№ 4-5-21/26.10.2021 г. Следователно безспорно се установява по делото техническата
изправност на процесното средство за видеоконтрол.
От писмено доказателство – протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л.21), приложен в преписката се установява, че мястото на контрол,
2
където е констатирано процесното нарушение е населено място - в рамките на гр. Бургас, не
е действал пътен знак за ограничение, поради което е действало общото правило на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък
максималната разрешена скорост за управление на МПС е до 50 км/ч за населените места.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система е попълнен
изцяло в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Посочени са
мястото на контрол, общото ограничение на скоростта, посока за задействане, режим на
измерване, начало и край на работа на техническото средство. Към протокола е приложена и
снимка на разположението на процесното техническо средство.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство TFR-1M 510, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил
издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение на
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП и
приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. От справка за собственост се установява, че
жалбоподателката е собственик на автомобила. По делото липсват данни жалбоподателката
да е подавала декларация в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с посочване на водача на
автомобила на процесните дата и час. Ето защо правилно АНО е санкционирал
жалбоподателката в качеството й на собственик за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
3
От приложена в преписката справка от АИС АНД се установява, че срещу
жалбоподателката е бил издаден Електронен фиш серия К № *******, връчен на
жалбоподателката на ******** г. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и е влязъл в
сила на ******** г. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Следователно настоящото нарушение се явява извършено в
условията на повторност от жалбоподателката, тъй като е било извършено на ******** г., в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № ******* (******** г.)
При така установеното по делото от фактическа страна на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП жалбоподателката е била санкционирана с
налагане на наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Както се установи от фактическа страна
в случая се касае за превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. (установено е
управление с 64 км/ч при разрешена до 50 км/ч). В чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено, че
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишение от
11 км/ч до 21 км/ч се наказва с глоба в размер на 50 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. След като от фактическа
страна безспорно се установява, че процесното нарушение е повторно, правилно АНО е
наложил на жалбоподателката наказание в двоен размер на 50 лева, а именно 100 лева.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.
12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на М. М. Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5