Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4813 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания по договор за
продажба на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 31.07.2016 г.
до 30.06.2018 г. ответникът В.Б.З. *** му дължи сумата 282, 70 лв.,
представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: ****. Поддържа,
че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - гр. Враца срещу В.Б.З., в което е претендирал посочената сума,
като в хода на производството по ч.гр.д. № 3636/2019г. по описа на РС - Враца
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в резултат
на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията му срещу него. Сочи, че
въпреки многократно отправяните от него до ответника покани за доброволно
уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата
молба, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли
съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът В.Б.З. *** му дължи сумата 282, 70 лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. вкл., сумата 62, 50 лв.,
представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86,
ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода от
31.08.2016 г. до 22.08.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също
съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в
размер 150,00 лв.
Ответникът В.Б.З. ***, чрез назначения му особен
представител, в писмения отговор по делото и в съдебното заседание, оспорва
предявените искове по основание и размер и моли съда с решението си да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани. На първо място, твърди, че по делото няма
представени доказателства за наличие на надлежна облигационна връзка, нито
заявление за присъединяване към договора за продажба на топлинна енергия, нито
дори доказателства, че ответникът е собственик на недвижимия имот, за който
ищецът твърди, че е снабдявал с топлинна енергия. Оспорва представените с
исковата молба писмени доказателства, поради това, че изхождат от ищеца и са
съставени без негово участие. Допълнително и
алтернативно, на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД, прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца
за периода от преди три години преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от страна на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по
делото и по ч.гр.д. № 3636/2019г. на ВРС писмени доказателства и заключението
на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, намери за
установено от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, че ищцовото
дружество
"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си
качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично
известни Общи условия.
От представеният
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, том ІІІ, дело № 953/1987г. на
Врачанския нотариус (л.63 по делото), се установи, че на 31.12.1987г.
ответникът В.Б.З. е придобил
по силата на договор за дарение правото на собственост върху апартамент № 44, находящ
се на адрес ****. От приложения протокол от 04.12.1990г. на Комисията по
преименуването на булеварди, улици, площади и др. обекти в гр.Враца се
установи, че ул. “Гаврил Генов” е преименувана в ул. "Васил Кънчов".
Видно е, от приложената на л. 33 по делото справка за предоставяне на данни по
реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че адресът, на който се намира процесното жилище,
съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника.
За
установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи
условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените с
исковата молба копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен
всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във
вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от
16.01.2008 г.
По делото е представена справка
за неплатените фактури и дължими лихви от В.Б.З. (З.)*** (л.11 и л.12), от която
е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 24 броя фактури,
издавани ежемесечно, начиная от фактура № ********** от 31.07.2016г. (първата
издадена фактура) с падеж 31.08.2016г. до фактура № ********** от 30.06.2018г.
(последната издадена такава) с падеж 31.07.2018г., които не са издължени. В
справката са посочени номерата на фактурите, датите на тяхното издаване,
падежът на плащане, както и дължимата сума и начислената лихва за забава по
всяка от тях.
От приложените към исковата молба
3 броя изравнителни сметки за топлоенергия, касаещи разпределението на
топлинната енергия по партида № 12161 с абонат В.Б.З. (З.)***, съответно за
периодите м.07.2016 г. – м.04.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и м.05.2018
г. – м.06.2018 г., се установява, че след извършване на изравняване на
потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони суми
не е налице основание за корекция на сумите.
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда цени
като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на
топлинния счетоводител, се установява, че етажната собственост на адрес ****, част
от която е имота на ответника В.Б.З., е била топлоснабдена с енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ) от "Топлофикация
Враца" ЕАД, посредством абонатна станция № 539. През процесния период
абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната собственост.
Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в "Равнителна
сметка" на топлинния счетоводител. Отчета на показанията при потребителите
за абонатна станция № 539 е годишен с годишна равнителна сметка, издавана от
топлинен счетоводител "Brunata". От представените му документи и от
оглед на място в имота вещото лице е установило, че отоплителните тела в
жилището на ответника са затапени, не се използват като отоплителни уреди и за
тях не се разпределя топлинна енергия; инсталацията за битово горещо
водоснабдяване е с един брой индивидуален водомер в банята. Според заключението
жилището е посещавано за годишни отчети за всеки отоплителен период, като за
процесния период от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. се дължи сумата 157, 00 лв.
за БГВ, в т.ч. сумата за отоплителни сезони 2016/2017г. и 2017/2018г. и прогнозна
сметка за период от месец май до месец юни 2018г. Според вещото лице
нормативната уредба за начисление на количеството енергия за отопление и БГВ е
спазена. Според заключението за процесния период в рамките на отоплителния
сезон е начислявана енергия за общи разходи върху пълния отопляем обем на
жилището на ответника - 133,00 куб.м, съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от
Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост - Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяването. Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация в жилището
на ответника - общи разходи за процесния период е 1, 564 мвтч или 125, 70 лв. Според
вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за
сградна инсталация е спазена. За процесния период по данни, предоставени на
вещото лице от ищеца и топлинния счетоводител, ответника не е подавал жалби,
декларации и възражения до ,,Топлофикация - Враца” ЕАД и търговеца, извършил
дялово разпределение, относно начислените му суми за топлинна енергия. При
извършване на отчета от топлинния счетоводител ответника е заверил с подписа си
вписаните показания за водомер. Според заключението за процесния период от
31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. дължимата от ответника към ,,Топлофикация-Враца”
за използваната топлоенергия в апартамент № 44, находящ се в ****, сума за БГВ
по един брой водомер и общи разходи е 282,70 лв., а обезщетението за забава в
плащането на тази сума за процесния период от 31.08.2016 г. до 22.08.2019 г. е 62,
50 лв. Сумите са дължими по общо 24 фактури, подробно описани от вещото лице в
таблица.
За
изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза са
ползвани както документите, представени от ищеца с исковата молба, така и
изготвени от топлинния счетоводител формуляри за годишен отчет, констативни
протоколи за отчитане на топлинна енергия за процесния период и индивидуални
справки за използвана топлинна енергия, представени на вещото лице и приложени
към заключението.
По делото е приложено ч.гр.д. № 3636/2019
г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 02.09.2019г. заявление от
дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 2281 от 04.09.2019г.
по чл.410 ГПК срещу В.Б.З. за заплащане на сумите: 282, 70 лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за жилище, находящо се
в ****, за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., сумата 62, 50 лв.,
представляваща лихва за периода от 31.08.2016 г. до 22.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 02.09.2019г. - датата на
предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените
по делото разноски от 25, 00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал. 5 от ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в
настоящото исково производство.
Ответникът не оспорва твърденията
на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по
делото никакви доказателства за извършени плащания.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо.
За уважаването
на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на облигационно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител/купувач на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период; предоставянето от него,
респ. използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми (главница и/или обезщетение за забавено
плащане) изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по
договора или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Първият спорен въпрос, с оглед направените с отговора на исковата молба
възражения, е дали между страните съществува облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на
същата.
Съгласно нормата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която действа в процесния период и
към настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не
желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление
и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които
се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления и пр. Топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата
разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Посочената нормативна
уредба и анализът на същата водят до извода, че не съществува задължение за сключване
на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди или изрично приемане на общите
условия от последните като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за възникването
на облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия. Следователно
това правооотношение възниква по силата на самия закон и Общите условия и
обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
По делото се установи, от представеният
нотариален акт за дарение на недвижим имот и направената справка за предоставяне на данни по реда
на Наредба № 14/18.11.2009г., че от 31.12.1987г. ответникът В.Б.З. е собственик на недвижим
имот – апартамент № 44, находящ се в ****, който апартамент се намира в
сграда-етажна
собственост, включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Враца” ЕАД и
обслужвана от абонатна станция № 539, поради което, съгласно чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, ответникът е потребител/клиент на ТЕ и по
отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска.
По делото не са ангажирани
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради
което съдът приема, че в отношенията между страните са приложими действащите за
процесния период Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца,
одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Посочените Общи условия
уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия
за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
"продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, наричани за краткост "купувач/и", присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр.Враца и са издадени на основание
чл. 150 от ЗЕ.
Предвид изложеното следва
да се приеме, че по силата на закона между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало от неформален договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, чието съдържание е установено в Общите условия, като
отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Неоснователно
е възражението на ответника за липса на облигационни правоотношения с ищеца по
повод снабдяване с топлинна енергия на имота му, поради това, че не е сключвал
договор с ищеца за присъединяване към топлопреносната мрежа и че не е бил потребител
на такава енергия на посочения в исковата молба адрес. Както бе посочено
по-горе облигационното правооотношение между топлопреносното предприятие и
потребителя възниква по силата на самия ЗЕ и Общите условия на дружеството, а обстоятелството
дали в конкретното жилище се потребява топлинна енергия има значение единствено
относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за
отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но
не и относно съществуването на облигационното правоотношение.
При установеното наличие на
облигационно правоотношение между страните за процесния период следва да бъде
установено наличието или липсата на доставяна до имота на ответника топлинна
енергия и нейната стойност.
Съгласно разпоредбата на
чл.140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Според на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази за
отопление на общите части, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143, ал. 5
и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ,
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части
на сградата, предвидени за отопление по проект.
Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти,
находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално
енергийно потребление и да заплащат същата съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в
сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В
този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009
г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010 г./.
В настоящия случай, видно от заключението на вещото
лице, на ответника е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради
което за съответния период ответника дължи суми за тази ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото
писмени доказателства и въз основа на заключението по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, установява, че за процесния период от 31.07.2016
г. до 30.06.2018 г. ищцовото дружество е доставило за имота на ответника В.Б.З.
топлинна енергия на стойност 282, 70 лв. От заключението се установява
също, че начислената на ответника сума е правилно определена, в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката и при ползване на
информацията от дружеството за топлинно счетоводство - спазени са редът, техническите
условия за топлоснабдяване и прилагането на дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – етажна собственост.
В Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД са определени редът и срокът, по който
потребителите/клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия (прогнозни или изравнителни) в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а ал. 3 дава право на купувачите
да предявят възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за
направени възражения от ответника срещу начислените му от ищеца суми за
плащане, липсват и доказателства за направен отказ от негова страна от ползване
на топлоенергия.
При
съвкупния анализ на представените по делото счетоводни документи и заключението
на приетата съдебно-техническа експертиза се стига до извод, че задължението на
ответника към топлопреносното предприятие за заплащане на количеството топлинна
енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е
установено по основание и по размер. В полза на ищеца е възникнало вземане за
плащане на цена за топлинна енергия за процесния период и в размера, посочен в
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, съвпадащ с исковата
претенция.
С писмения отговор ответникът
формално е оспорил съдържанието на представените с исковата молба писмени
доказателства. Действително, представените от ищцовото дружество справки и изравнителни
сметки по своя характер са частни свидетелстващи документи, но от приетото по
делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че
начислените на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на
действащите нормативни изисквания, поради което настоящия състав намира, че на
същите следва да се даде вяра. Следва да се има предвид още, че след като е
установена доставката на топлоенергия, ответника дължи заплащането й, без
значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото
вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания. Без
значение е и обстоятелството дали ответната страна е получавала издаваните от
ищеца фактури, тъй като задължението за плащане на топлинната енергия произтича
от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не се твърди от ответника и не са представени документи, доказващи
плащане от негова страна на дължимата сума, поради което съдът приема, че е
налице неизпълнение на задължението му за плащане, което е във формата на пълно
неизпълнение - непрестиране на сумата 282, 70 лв., представляваща стойността на
консумираната в имота на ответника топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г.
до 30.06.2018 г.
Неоснователно е наведеното
от особения представител на ответника правопогасяващо възражение, че вземанията
на ищеца за неизплатена топлинна енергия са погасени по давност.
По отношение на тези
вземания е приложима кратката 3 - годишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.
111, б. "в" от ЗЗД, вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични задължения
съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени
периоди от време, като с оглед спецификата на продаваната от топлофикационните
дружества стока, насрещните престации на абонатите им имат характер на
периодични плащания. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК по т.д. № 3/2011 г.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от
деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иск. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК
предвижда, че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК за депозиране на възражението. Исковата
молба по чл. 422 от ГПК има правните последици на прекъсване на погасителната
давност на основание чл. 116, б.
"б" от ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК погасителната давност
се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното
производство – така т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС.
В настоящия случай,
вземанията е следвало да се изплатят до датата, посочена за краен срок за
плащане (падеж) във всяка от фактурите, а именно: до 31.08.2016г. по фактура №
********** от 31.07.2016г. (първата издадена фактура) и до 31.07.2018г. по
фактура № ********** от 30.06.2018г. (последната издадена такава). Установява
се, че заявлението, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 2281 от 04.09.2019г., е подадено на 02.09.2019 г.
Според
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ГПК срокът, който се брои на години изтича в
съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма
съответно число, срокът изтича в последния му ден. Според чл.60, ал.6 от ГПК, когато последният ден от
срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
В случая с
оглед обстоятелството, че относно най-старото вземане по първата издадена
фактура съответният ден на последната година е 31.08.2019г. - събота,
неприсъствен ден, давностният срок изтича в първия следващ работен ден – 02.09.2019
г., когато е подадено заявлението, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, с което е прекъсната давността на основание чл. 116,
б."б" ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът
приема, че ищецът е упражнил правото си на иск по отношение на вземанията си по
всички издадени фактури в рамките на 3 - годишния давностен срок по чл. 111 от ЗЗД. Изложеното обуславя извод за неоснователност на направеното с отговора
възражение за погасяване на вземанията за неизплатена топлинна енергия по
давност.
Поради изложеното, съдът счита,
че предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ е доказан за претендираната сума
от 282, 70 лв. главница и следва да се уважи като основателен в този размер. С
оглед уважаването на установителния иск за главницата, следва да се уважи и
искането за установяване на законната лихва върху нея за претендирания период -
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 02.09.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение заявителят-ищец в настоящото производство е претендирал и
лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата от 282, 70 лв. в размер 62,
50 лева, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, начислена за периода от 31.08.2016г.
до 22.08.2019г.
Основателността на иска по чл.86,
ал.1 от ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя
съобразно уговореното от страните. В чл. 32, ал.1 и ал.2, Раздел VII от ОУ -
„Заплащане на ТЕ" е установено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а дължимата сума от изравнителните сметки се
заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на дебитни известия. В този
смисъл, задължението на потребителите/клиентите за заплащане на дължимите от
тях суми е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С
изтичането на последния ден от месеца потребителите изпадат в забава за
дължимите суми и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се начислява законна лихва
върху задължението. Съгласно чл. 32, ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на ТЕ.
В настоящия случай, с оглед
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на главния дълг, ответникът
дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от
падежа на всяко отделно вземане до 02.09.2019 г. за периода от 31.08.2016г. до
22.08.2019г.
Размерът на дължимото от
ответника обезщетение за забава по делото е установен със заключението на
вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че общия размер на вземането за обезщетение за забава върху
главницата от 282, 70 лв. за периода от 31.08.2016г. до 22.082019г. е 62, 50
лева.
Неоснователно е и наведеното от особения
представител на ответника правопогасяващо възражение, че вземанията на ищеца за
обезщетение за забавено плащане са погасени по давност, по съображения
идентични с изложените по-горе относно неоснователност на възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на главницата.
Вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата,
когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато
главното вземане е погасено по давност - арг. от чл. 119 от ЗЗД. Вън от тези
случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
силата на чл. 111, б."в" от ГПК - именно тази разпоредба е приложима
в разглеждания случай.
Тригодишната
погасителна давност за акцесорните вземания за лихви също се отброява от
датата, на която настъпва изискуемостта на съответната главница, т.е. падежа на
всяка една от главниците. От 31.08.2016 г. - денят, до който е следвало да бъде
заплатена стойността на доставената топлоенергия по най-старата фактура № **********
от 31.07.2016г. и от която дата започва да се натрупва обезщетението за забава,
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК /арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК/ - 02.09.2019 г., не са изтекли 3
години, поради което и следва да се приеме, че вземанията на ищеца за обезщетение
за забава не са погасени по давност.
Поради изложеното, съдът счита,
че предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД е доказан за
претендираната сума от 62, 50 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 282, 70 лв. считано от падежа на всяко отделно месечно задължение
до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
периода от 31.08.2016г. до 22.08.2019г.
и следва да се уважи като основателен в този размер.
С оглед
изхода на делото, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски, които съобразно представеният
по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат на 475,00 лева /75, 00 лв. държавна
такса, 150,00 лв. възнаграждение за особен представител, 150,00 лева
възнаграждение за вещо лице и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с
чл. 23, т. 2 НЗПП/.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед задължителните указания, дадени в т.12
от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 3636/2019г. на ВРС разноски в общ размер 75, 00 лв. /25, 00 лв. за държавната
такса и 50, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.З. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
съществуването на вземането на „Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. ”Максим Горки” № 9, представлявано
от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, по Заповед № 2281 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 04.09.2019г. по ч.
гр. д. № 3636/2019 г. на Районен съд - Враца, което вземане е за сумите 282, 70
лв. главница, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна
енергия за жилище, находящо се в ****, за периода от 31.07.2016 г. до
30.06.2018 г., 62, 50 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 31.08.2016 г. до 22.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 02.09.2019г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Б.З. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. ”Максим Горки” № 9,
представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, направените
разноски в исковото производство от 475,00 лева за държавна такса, за
възнаграждение за особен представител, за възнаграждение за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
3636/2019г. на ВРС разноски в размер 75, 00 лв. за държавната такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: