Решение по дело №122/2022 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 89

 

гр. Перник, 09.06.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

        при секретаря Е. В.**, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 122/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А.Б.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № 560102****, изх. № 1012-13-13#2/10.02.2022 г. на директора на ТП П.** на НОИ, с което е отхвърлена нейна Жалба вх. № 1012-13-13/11.01.2022 г. срещу Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. /прот. № N01442/ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.

Жалбоподателката счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на добавката по чл.69в, ал.3 от КСО, както и че осигурителният й стаж за периода от 01.06.1985 г. до 04.03.1992 г. на длъжност „заместник-директор по учебно-възпитателна дейност“ и „директор“ при НДЕК – с. К.*** е следвало да бъде зачете за учителски осигурителен стаж, тъй като е изпълнявала пълната норма задължителна преподавателска работа в съответнстие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от НПОС. Моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Перник и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, в частта в която е определен размер на добавката по чл.69в, ал.3 от КСО за 15 месеца осигурителен стаж.

По изложените в жалбата съображения, допълнени в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката адв. Б.***, се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане в оспорената му част. Разноски не се претендират.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – П.** – редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от юрисконсулт Е.С.***, която оспорва жалбата и счита, че наведените в нея твърдения са неоснователни. Искането й към съда е да отхвърли същата като неоснователна.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:

Жалбоподателката А.Б.К. ***-13-886/02.09.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него приложила документи по опис: Удостоверение обр. УП-30, № 63/27.03.1992 г., издадено от НДК - К.***; Удостоверение обр. УП-3, № 301/01.06.2021 г.; Трудова книжка № 47/02.10.1975 г.; Трудова книжка № 43/30.01.2008 г.; Удостоверение изх. № Р-455/30.01.1981 г. от АОНСУ - София. Писмено заявила искане да бъде направена служебна проверка на подадените на съхранение документи в ООА – с. Невестино на НДК – с. К.***, за периода от 01.06.1985 г. до 04.03.1992 г., че има изпълнен учителски норматив на длъжност директор и заместник-директор по учебната дейност.

На 08.09.2021 г. А.К. *** допълнителни документи, представени с Приложение вх. № 2113-13-886#3/08.09.2021 г., а именно: Удостоверение обр. УП-3, № 21/17.03.2011 г., Удостоверение обр. УП-30, № 11/30.03.1992 г., оригинал на Удостоверение изх. № Р-455/30.01.1981 г. от АОНСУ – С.** и копие от Удостоверение за раждане на Велислава Николаева Кьосевска, издаден въз основа на Акт за раждане № 792/08.06.1979 г. След като била запозната, че архивите на учебен център – НДЕК – К.*** не са в с. Невестино, подписала Декларация № 2113-13-#2/08.09.2021 г., в което удостоверила това обстоятелство.

На 24.09.2021 г. жалбоподателката подала Приложение вх. № 2113-13-886#4/24.09.2021 г., с което представила Писмо изх. № 571/24.09.2021 г., издадено от СУ „***“ – гр. П.**, удостоверяващо че в периода от 05.09.1994 г. до 01.10.1995 г. е изпълнявала длъжността „педагогически съветник“, отговаряла е на изискванията за заемане на длъжността и е изпълнявала пряка и непосредствена работа с ученици, а за периода от 01.10.1995 г. до 01.09.1999 г. и от 17.09.1999 г. до 01.09.2021 г. е заемала длъжността „заместник-директор“ и е изпълнявала учителски норматив.

Във връзка с изясняване на въпроса дали стажът на К. като заместник-директор и директор по учебно-възпитателната дейност при НДЕК – с. К.*** следва да се признае за учителски, респ. дали по това време е изпълнявала пълната норма задължителна преподавателска работа, административният орган е изпратил Писмо изх. № 2113-13-886#5/29.09.2021 г. до Национален Стем Център – гр. С.** /правоприемник на НДЕК – с. К.***/ и е поискано извършване на проверка на първично-отчетната документация.

С Писмо изх. № 86/П-125/07.10.2021 г. /вх. № 2113-13-886#7/08.10.2021 г. при ТП на НОИ – П.**/ Министерство на образованието и науката, Национален Стем Център – гр. С.**, е удостоверено, че в периода от 01.06.1985 г. до 10.09.1991 г. А.К. е изпълнявала длъжността „заместник-директор по учебната дейност“ , а в периода от 01.09.1991 г. до 04.03.1992 г. – длъжността „директор“ при НДЕК „К.***“ – с. К.***, но няма данни дали същата е изпълнявала пълната норма на задължителната преподавателстка работа за длъжността. Установено е, че архивите на НДЕК „К.***“ – с. К.*** не са предадени на съхранение в ООА – с. Н.**, а от историческа справка се приема, че същите са унищожени.

След извършена преценка на събраните по преписката документи, данните от информационната система и регистрите на НОИ и допълнително събраните такива, е постановено Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. /прот. № N01442/ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО. С него, на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО, във връзка с § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 02.09.2021 г. до пожизнено, на А.Б.К., по подадено на 02.09.2021 г. заявление и навършена възраст 65 г. и 8 м.,  е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От същата дата, на основание чл.95, ал.1, т.14 от КСО, е спряна получаваната до този момент от лицето лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изчислен при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд - 42 г. 11 м. и 27 д.,  общ осигурителен стаж, превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд - 42 г. 11 и 27 д., в това число 01 г. и 01 м. на отложено пенсиониране и 26 г. 11 м. и 10 д. учителски осигурителен стаж. С оглед зачетената продължителност на учителския осигурителен стаж, при определяне размера на пенсията на К., на основание чл.69в, ал.3 от КСО, е дадена процентна учителска добавка за 15 месеца осигурителен стаж след 01.01.1997 г. и след придобиване право на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО – 15 м. х 0,33 % - 4,95 % от изчисления размер на пенсията 1196,42 лв., равняваща се на 59,22 лв. Общият размер на месечната сума, включващ пенсия и добавка е определен на 1255,64 лв.

На 11.01.2022 г. К. е подала Жалба вх. № 1012-13-13/11.01.2022 г. срещу Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. /прот. № N01442/ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО. Оспорва констатациите на административния орган относно продължителността на признатият й учителски стаж и твърди, че същият е неправилно определен като не са й зачетени по чл.69в, ал.3 от КСО за учителски стаж годините, в които е изпълнявала длъжността заместник-директор и директор по учебно-възпитателната дейност на НДК „К.***“ – с. К.*** за периода от 01.06.1985 г. до 04.03.1992 г.

С Решение № **********, изх. № 1012-13-13#2/10.02.2022 г. директорът на ТП Перник на НОИ е приел за неоснователна жалбата на А.К. срещу Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО и е отхвърлил същата. Срещу това решение е подадена Жалба вх. № 728/01.03.2022 г. по описа на Административен съд – П.**, въз основа на която е образувано настоящото дело.

В хода на съдебното производство освен горецитираните документи са приети и приложени представените такива с жалбата: Историческа справка за Национален пионерски комплекс „***“ - с. К.*** и др., както и свидетелските показания на Е. И. В.** и Д. Н. В.***, на които съдът дава вяра, тъй като ги намира за обективни, последователни, логични и лишени от заинтересованост, даващи информация за пряко и непосредствено възприети от свидетелите факти и обстоятелства. От тях се установява, че свидетелите са работели с жалбоподателката в НДК „К.***“ – с. К.***, като в периода 1985 – 1992 г. последната е била заместник-директор и директор на комплекса и е била техен пряк ръководител. Освен административните задължения, тя имала и задължения на учител, провеждала занятия в съответствие с утвърдена учебна програма и учебен план и изпълнявала същия хорариум като останалите педагози в комплекса. Самата жалбоподателка, освен че участвала в учебно-възпитателната дейност по отношение на децата, провеждала и обучения на учители – т.нар. методически обучения. Тя, както и останалите преподаватели, попълвали лични картони, в които описвали темите, по които са работили с децата и часовете, в които са реализирали педагогическата дейност. Тези картони се предавали в администрацията и въз основа на тях се изплащали възнагражденията. Учебно-възпитателните дейности в комплекса се извършвали целогодишно, работело се на ненормиран работен ден и тъй като се организирали различни мероприятия и занятия с децата често се налагало учителите, в т.ч. и К., да остават на работа до късно вечерта.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № **********, изх. № 1012-13-13#2/10.02.2022 г. на директора на ТП П. на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на А.Б.К. срещу Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. /прот. № N01442/ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.

Оспореният административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по чл.117, ал.2, т.1 от КСО с Жалба вх. № 1012-13-13/11.01.2022 г.

Процесното решение е постановено в едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО. Издадено е от компетентния орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО – директорът на ТП – П. на НОИ. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря и на изискването за мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени са фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан.

От обстоятелствената част на оспореното решение недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт, че не са налице предпоставките за зачитане на стажа, който жалбоподателката е положила в периода от 01.06.1985 г. до 04.03.1992 г. като заместник-директор и директор по учебно-възпитателната дейност в НДК „К.***“ – с. К.***, за учителски такъв по чл.69в, ал.3 от КСО.

Относно спазването на материалноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Административното производство е започнало по Заявление вх. № 2113-13-886/02.09.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от А.Б.К.. С Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г., на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО, във връзка с § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 02.09.2021 г. до пожизнено, при навършена възраст 65 години и 8 месеца й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като й е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд - 42 год. 11 мес. и 27 дни, в т.ч. 01 год. и 01 мес. отложено пенсиониране и 26 год. 11 мес. и 10 дни учителски осигурителен стаж.

Размерът на пенсията е определен при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд - 42 год. 11 мес. и 27 дни,  общ осигурителен стаж, превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд - 42 год. 11 мес. и 27 дни. Прието е 01 година и 01 месец отложено пенсиониране и 26 години 11 месеца и 10 дни учителски осигурителен стаж. Съобразявайки зачетената продължителност на учителския осигурителен стаж, на основание чл.69в, ал.3 от КСО, е дадена процентна учителска добавка за 15 месеца осигурителен стаж след 01.01.1997 г. и след придобиване право на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО – 15 м. х 0,33 % - 4,95 % от изчисления размер на пенсията 1196,42 лв., равняваща се на 59,22 лв. Общият размер на месечната сума, включващ пенсия и добавка е определен на 1255,64 лв.

Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата, че А.К. е отговаряла и на двете кумулативни условия за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Безспорен е и факта, че същата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „преподавател”.

Спорният въпрос е дали следва да се приеме за учителски или не стажът й като заместник-директор по учебно-възпитателната дейност /от 01.06.1985 г. до 01.09.1991 г./ и директор /от 01.09.1991 г. до 04.03.1992 г./ в НДК „К.***“ – с. К.***, и оттам дали има право на различна по размер добавка от Учителски пенсионен фонд към размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, доколкото тогава същата поради по-продължителен учителски стаж ще следва да се изплаща в по-голям размер.

Преценката по горния въпрос следва да се извърши с оглед правния интерес от зачитането на спорния период за учителски стаж.

СъгласноАнотирана съдебна практика § 5, ал.1 от ПЗР на КСО /в редакцията в сила от 01.01.2014 г., понастоящем отменена от 01.01.2016 г./, до 31.12.2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст три години по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 и учителски стаж 25 год. и 08 мес. за жените и 30 год. и 08 мес. за мъжете. Разпоредбата на § 5, ал.3 от ПЗР на КСО определя, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии” и добавка от учителски пенсионен фонд в размер на 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноски във фонда след придобиване на право на пенсия по ал.1.

От посочената разпоредба /§ 5, ал.1 и ал.3 от ПЗР на КСО/  се налага извод, че зачитането на учителски стаж е свързано с две групи права на осигуреното лице. От една страна, това е правото на предсрочна пенсия за ОСВ, а от друга -правото на добавка към пенсията за ОСВ. В процесния случай е видно, че не става въпрос за първата хипотеза, тъй като пенсионният орган е установил, че жалбоподателката отговаря на условията за отпускане на пенсия за ОСВ по общия ред /чл.68, ал.1 - 3 от КСО/, по който ред е отпусната такава. Налице е втората хипотеза, а именно наличие на правен интерес от зачитане на по-голям по размер учителски стаж с оглед отпускането на добавка по § 5, ал.3 от ПЗР на КСО в по-голям размер към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ.

За да приеме за неоснователна жалбата на К., директорът на ТП на НОИ – П.** е посочил, че периодът 01.06.1985 г. до 04.03.1992 г. не може да бъде зачетен за учителски стаж по смисъла на чл.19, ал.1 от НПОС. Съгласно посочената разпоредба, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Според чл.19, ал.2 от НПОС, учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал.1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В чл.19, ал.3 от НПОС е предвидено, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал.1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета /ДВ бр. 79 от 2015 г./ или по Закона за предучилищното и училищното образование.

В случая е безспорно, че в процесния период жалбоподателката е била заместник-директор, а после и директор, които длъжности са посочени в чл.19, ал.1 от НПОС. Не се спори между страните, че НДЕК „К.***“ – с. К.***, в който е положен спорният стаж, е учебно заведение по смисъла на действащия към онзи момент Закон за народната просвета /обн., ДВ, бр. 218 от 17.09.1948 г./, отменен на 22.10.1991 г. – отдел Д. Извънучебно възпитание /чл.120 и сл. от ЗНП/, което се установява от приетата по делото Историческа справка, съдържаща раздел „История на учреждението“.

Административният орган не оспорва и обстоятелството, че К. отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, но е отказал да приеме, че е заемала тези длъжности като учителски, защото нямало данни да е изпълнила пълната норма за задължителна преподавателска работа. Това становище съдът намира за неправилно, защото при произнасянето си административният оран не е съобразил разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО, предвиждаща, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Иначе казано, трудовият стаж, положен от жалбоподателката, следва да бъде преценен съгласно разпоредбите, действали към момента на съществуването на трудовото правоотношение.

Спорният стаж е полаган в периодите, в които К. е заемала длъжността „заместник-директор по учебно-възпитателната дейност“ /от 01.06.1985 г. до 01.09.1991 г./ и „директор“ /от 01.09.1991 г. до 04.03.1992 г./ в НДК „К.***“ – с. К.***, при действието на Закона за народната просвета /обн. ДВ бр. 218 от 17.09.1948 г./, отменен със Закон за народната просвета /обн. ДВ бр. 86 от 18.10.1991 г., отм. бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г./, и Указ № ЗЗ0 за народната просвета /обн. Известия бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ бр. 86/91 г./. В тези нормативни актове не се констатира да е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа в учебни и възпитателни заведения, какъвто изисква да е налице органът по пенсионното осигуряване.

Тъй като НПОС е в сила от 01.01.2000 г., то разпоредбите на чл.19 от същата Наредба, в частта им въвеждаща изискване за изпълнение на пълната норма за задължителна преподавателска работа, на които се позовават органите на ТП на НОИ – Перник, са неприложими по отношение на спорния трудов стаж, положен от жалбоподателката преди 2000 г. Въпросните разпоредби са материалноправни и нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на жалбоподателката, възникнали и осъществени през процесните периоди /в същия смисъл Решение № 7/02.01.2019 г. по адм. дело № 975/2018 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 168/07.01.2020 г. по адм. дело № 5753/2019 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 799/21.01.2021 г. по адм. дело № 8018/2020 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 1785/11.02.2019 г. по адм. дело № 1372/2018 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 10354/28.07.2020 г. по адм. дело № 152/2020 г. на ВАС, VI отд.; Решение № 13096/22.10.2020 г. по адм. дело № 9650/2020 г. на ВАС, VI отд. и др./.

Следва да се посочи, че определянето като учителски на трудовия стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения и лицата, заемащи длъжности по утвърдения от министъра на образованието и науката списък, е обвързано с пълната норма за задължителна преподавателска работа едва с приемането на ал.2 /нова - ДВ, бр. 10 от 1998 г./ на чл.41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм. ДВ бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г./, на която разпоредба също няма придадено обратно действие по отношение на вече приключили осигурителни периоди.

Разпоредбите, действали по време на полагане на спорния по делото труд на жалбоподателката, не са предвиждали норматив за задължителна преподавателска работа, в т.ч. и на служителите на учебно-възпитателни длъжности в системата на народната просвета. Дейността на директора и заместник-директора по учебно-възпитателната дейност е включвала учителски функции за възпитание на деца, както и подготовка и квалифициране на други лица за учители в какъвто смисъл са свидетелските показания на Врангов и Васева. Затова тази дейност се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, каквото жалбоподателката безспорно притежава. И двете длъжности са били изпълнявани на пълен работен ден /и дори ненормиран такъв/ и са включвали обучителни функции, поради което придобитият трудов /осигурителен/ стаж следва да бъде зачетен за учителски.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че игнорирайки нормата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, пенсионният орган неправилно е приложил закона, като е отказал да признае труда, положен от жалбоподателката за спорните периоди, за учителски. Придобитият стаж от жалбоподателката за времето от 01.06.1985 г. до 01.09.1991 г. и от 01.09.1991 г. до 04.03.1992 г., следва да бъде зачетено като учителски осигурителен стаж, който следва да бъде сумиран със зачетения такъв от органите на пенсионното осигуряване. Въз основа на това следва да се прецени наличието на предпоставките по § 5, ал.3 от ПЗР на КСО  за определяне на жалбоподателката на добавка от учителския пенсионен фонд.

Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, с което на А.К. е зачетен учителски осигурителен стаж само в размер на 26 години 11 месеца и 10 дни, е  незаконосъобразно.

Като е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане директорът на ТП на НОИ – П.** е постановил материалнонезаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

На основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне и определяне на правилния размер на процентна учителска добавка по чл.69в, ал.3 от КСО, при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение при зачитане на стажа, положен в периодите от 01.06.1985 г. до 01.09.1991 г. и от 01.09.1991 г. до 04.03.1992 г. като учителски осигурителен стаж.

При гореобоснования изход на спора и предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателката, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ Решение № 560102****, изх. № 1012-13-13#2/10.02.2022 г. на директора на ТП П.** на НОИ, с което е отхвърлена Жалба вх. № 1012-13-13/11.01.2022 г. на А.Б.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. /прот. № N01442/ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.

        ВРЪЩА административната преписка на длъжностното лице по чл.98 от КСО при ТП на НОИ – П. за произнасяне по Заявление вх. № 2113-13-886/02.09.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, депозирано от А.Б.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение в частта относно определяне на правилния размер на процентна учителска добавка по чл.69в, ал.3 от КСО при зачитане на стажа, положен в периодите от 01.06.1985 г. до 01.09.1991 г. и от 01.09.1991 г. до 04.03.1992 г. като учителски осигурителен стаж.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата на съобщаването му на страните.

 

                                                             СЪДИЯ:/П/