Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. София, 19,07,2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 14 състав в открито заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
при участието на секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Апостолова гражданско дело №6342/2012г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
235 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Д. К.И. срещу
„Б.Д.“ ЕАД обективно, кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.26 ЗЗД,
вр.чл.146 от ЗЗП, вр.чл.143 от ЗЗП за прогласяване на недействителност на
клаузи от договор за ипотечен кредит от 04,02,2008год., а именно-чл.14, чл.20,2
от ОУ и чл.25,3 от ОУ, както и иск с правно основание чл.55,
ал.1,
пр.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10000,00лева, представляваща платена без основание сума по договор за ипотечен кредит, за периода от
04,02,2008год. до 25,01,2012год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Релевират се
доводи, че на 04.02.2008г. между страните по делото е сключен договор за ипотечен
кредит,
по който са договорени определени
лихвени проценти
и месечна погасителна вноска. Впоследствие, ответника незаконосъобразно и
едностранно е увеличил лихвата в срока на действие на договора и неправомерно е
удържал по-високи месечни вноски от ищеца. Релевират се доводи, че
клаузата на чл.14 от договора е неравноправна на осн.чл.143, т.11 от ЗЗП, клаузата на
чл.20,2 от Общите условия към договор за кредит е неравноправна на осн.чл.143,
т.5 от ЗЗП, клаузата на чл.25, 3 от ОУ е неравноправна на осн.чл.143, т.12 от
ЗЗП. Неравноправността на клаузите от договор води до тяхната нищожност съгласно чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите;
Въз основа на горното, ищецът релевира, че е налице хипотезата на чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД - престираната сума е получена от ответника без правно основание.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-„Б.Д.“ ЕАД в указания законоустановен срок по чл.131 от ГПК излага съображения за
неоснователност на исковите претенции. Не оспорва факта на сключване на договор
за кредит между страните, с посочени от
ищеца параметри, но акцентира, че за неуредените въпроси ищецът се е съгласил
да важат и да се прилагат Общите условия на ответника и всички относими
нормативни актове. В този смисъл релевира, че промяната на лихвения процент в срока на договора, е напълно основателна,
обоснована и в съответствие с приетите от ищеца условия на договора при
неговото сключване. Излага възражения срещу твърденията на ищеца за
неравноправност и нищожност на клаузи от общите условия. Навежда довод, че по естеството
си сключеният договор е договор за банков кредит с променлива лихва и като
такъв попада в хипотезата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Твърди, че Б.та –
ответник не е променила лихвата произволно, а поради наличие на предпоставки за
увеличаването й, които са изрично и изчерпателно разписани в договора и общите
условия и съобразени със законовата разпоредба на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. В
този смисъл, оспорваните като нищожни клаузи са действителни и валидно са
породили задължението за ищеца за
заплащане на процесната сума. Релевираното възражение за изтекла погасителна давност с молба от 23,02,2016год. е заявено извън
преклузивния срок за отговор на исковата молба поради което не подлежи на
разглеждане.
С оглед горното, моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложените доказателства се
установява, че на 04.02.2008год.
между ищеца и ответника е сключен договор за банков кредит (Договорът), според
който ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 123960лева. Не
се спори , че сумата е усвоена.
Съгласно Чл.7 от Договора за
предоставения кредит, кредитополучателя заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка като
към датата на сключване на договор БЛП е 4,19%, а стандартната надбавка
е 4,8% и е намалена с 0,5% или лихвения процент по кредита е общо
8,49%.
Съгласно т.11 от договора неразделна част от същия са общи условия за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателя е
получил и приема с подписването на договора. Срокът за издължаване на кредита е
300 месеца, считано от усвояване на кредита при месечна анюитетна вноска в
размер на 997,32лева, платима на седмо число
на месеца. Според т.14 кредиторът има право да извършва изменения или допълнение на общите условия и тарифата които стават задължителни за
кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя, чрез
съобщения поставени на видно място в салоните на Б.та.
Според т. 25,3 от посочените Общи условия:
„Кредиторът има право едностранно да променя БЛП и таксите, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена
при наличие на някое от следните условия:
-при изменение от поне 1% за
месец на стойностите на LEONIA EURIBOR LIBOR;
-при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или
евро/щатски долар;
-при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени
за България СРІ;
-въвеждане на рестрикции от страна на Централната Б.върху банковата
система и/или върху Б.ДСК;
-промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната Б.,
засягащи функционирането и изискванията
към банките;
-при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни
пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции,
обявявани в статистиката на Централната Б.;
-съществена промяна в паричната политика на Централната Б.като
премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на
парите;
В чл.20,2 от ОУ е предвидена възможност при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие.до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
На 18.03.2010год. е подписано допълнително споразумение към договор за
ипотечен кредит от 04.02.2008г. Съгласно допълнителното споразумение, остатъкът по дълга е в размер на 125640.00
лв., в това число главница в размер на 121748.09 лв. и редовна лихва в размер
на 3891.91лв., която се капитализира с подписването на споразумението. В
случай на предсрочна изискуемост, капитализацията отпада, считано от датата на
изискуемостта и сумата отново се третира като лихва. Кредиторът се отказва от
вземането си за наказателни лихви за периода от 09.03.2009г. до 18.03.2010год.
Договаря се гратисен период за издължаване на главница от 9 месеца. Лихвеният
процент е 10.49%, при което месечната вноска е 1098.30 лв.
На 21.02.2011г. е подписано второ допълнително споразумение към
договор за ипотечен кредит от 04.02.2008г. Страните са се съгласили, че остатъкът по дълга е в размер на 132284.00
лв., в това число главница в размер на 121740.00 лв. и дължима редовна лихва в
размер на 10544.00 лв., която се капитализира след изтичане на
гратисния период, подписването на споразумението. В случай на предсрочна
изискуемост, капитализацията отпада, считано от датата на изискуемостта и сумата
отново се третира като лихва. Договаря се гратисен период за издължаване на
главница от 9 месеца. Към датата на
това допълнително споразумение лихвата е 10.49%. Дължимата месечна лихва
за гратисния период, от 21.03.2011г. до 21.11.2011г., се начислява върху
главница 121740.00 лв. и
е в размер на 1064.21 лв.
Съгласно изслушаното по делото заключение на съдебно- счетоводната
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че през периода на
издължаване на кредита лихвения процент е променян както следва:
Считано от 02.04.2008г. БЛП е увеличен е 0.5% и
съответно лихвата по кредита е променена на 8.99%. Месечната
вноска е променена на 1039.33 лв.
Считано от 21.10.2008г., във връзка е покачване на
индексите LEONIA, EURIBOR и LIBOR,
по решение на компетентния орган на Б.Д.
ЕАД, базовият лихвен процент е увеличен с 1%, при което и лихвата по процесния договор за
кредит е увеличена на 9.99%.
Месечната вноска е в размер 1124.53 лв.
В периода от
11,01,2012год. до 25,01,2012год. са
извършени плащания в общ размер от
144996,34лева./таблица 5 от първоначална ССчЕ/. При съпоставка на дължимата
сума съобразно договореното с допълнителни споразумение и и гратисни
периоди е видно, че за периода от
07,03,2008год. до 02,2012год. дължимите месечни вноски са в размер на
46948,82лв., а по първоначалния погасителен план за същия период сумата е в размер на 49790,98лв.
Видно от приложената по
делото кореспонденция между страните е видно ищцата да е изразила несъгласие с
едностранното изменение на лихвените проценти.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По изложените основания за недействителност
на чл.14 от договор за ипотечен кредит, чл.20,2 от ОУ и чл.25,3 от ОУ съобразно
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146 от ЗЗП, вр.чл.143 от ЗЗП.
На първо място настоящия състав намира, че процесния договор за кредит е
с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1 ЗЗП. Съгласно сочения текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не се
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Не
са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора за
финансиране и задоволяване на нуждата от
потребителски блага, поради което освен приложимите правила чл. 58 от Закона за
кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички договори за кредит и
уреждат императивни правила към клаузите за определяне на лихвата по тях, нормите
относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за
добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.
143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно
са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. В процесната хипотеза спорните клаузи, съдът намира да не са
индивидуално уговорени. От ответника, чиято е
доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал.4 от ЗПП не са ангажирани доказателства в този смисъл.
Предвид горното и доколкото
настоящия състав приема, че спорните клаузи не са индивидуално уговорени, то
следва да извърши преценка дали същите са неравноправни по смисъла на чл.143 от
ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146, ал.1.
Договора за банков кредит
е финансова услуга по смисъла на чл. 144
от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква „б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно който
"финансова услуга" е
всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни
компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размера на лихвата по този
кредит. Същата представлява цената на услугата, предоставена от Б.та. По
отношение на процесния договор спорната
клауза на т.25,3 от
ОУ следва да се тълкува във връзка с т.7
от договора за определяне периодично на
БЛП едностранно от страна на кредитора. Съгласно настоящия състав преценката на
спорните клаузи би могла да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от чл.143
от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл.
143, ал.1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна
клауза, когато позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В процесния случай промяната на лихвения процент поради промяна на БЛП
предвидена в чл.7 от договора, вр.чл.25,3 от ОУ към
договора сочи изрично
условията, при които кредитора може да изменя лихвения процент. Въпреки това Липсват данни как „промяната на условията по
т.25,3 от ОУ би повлияла на лихвата по договора. Липсва яснота относно
методиката и метаматически способ за формиране
на едностранно променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото
изменение отговаря на условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 ЗЗП.
По отношение
неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата
на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора: По делото се установява, че с промяната на базовия
лихвен процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително завишаване на цената в сравнение с цената, уговорена
при сключването на договора. Установява се и че за потребителят не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така изложеното е в съответствие с
условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
По действителността на т.14 от
договора:
Съгласно императивната норма на чл. 298, ал. 1 ТЗ, клаузите в Общите
условия стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги
приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори
незабавно. В случаите когато за действителността на
сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца Общи условия
обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването - чл.
298, ал. 2 ТЗ. Договорът за банков кредит е формална сделка - чл. 430, ал. 3 ТЗ, поради което, за да бъде обвързан от новите Общи условия,
кредитополучателят трябва да заяви писмено, че ги приема.
Следователно с горепосочената клауза от процесния договор се създава
значително неравновесие в отношенията между страните, тъй като на Б.та се
предоставя правото по всяко време на действието на договора едностранно да
определи по свое усмотрение размера на различните банкови такси,
заплащани за използване на предоставения финансов ресурс. Същевременно в
оспорената клауза /или в други клаузи/ не е предвидена възможност договорът да
бъде прекратен безусловно от кредитополучателя при изменение на Общите условия,
предвиждащо увеличаване на размера на таксите и комисионните, поради което същата
се явява неравноправна съобразно чл.143, т.12 от ЗЗП,
което води до нейната нищожност - чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Клаузата на
т.20,2 от ОУ
съдът намира да не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 с оглед
релевираното от ищеца и съдържанието на която сочи на неравноправност когато
клаузата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка; Договарянето на предсрочна
изискуемост обосновава да не е нарушен баланса в отношенията по договора за кредит. Предвидена е
възможност за реакция на кредитора да получи предоставената на кредитополучателя сума при договорно
неизпълнение на последния, във връзка с което последния губи предимството на
срока при погасяване на задължението. Договарянето на неустойка в определен процент
не сочи на неравноправност.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни
тези договорни клаузи, които макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7,
10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
Посочените в ОУ
основания за изменение на БЛП са такива стоящи извън волята на търговеца,
предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова
дейност. За да се приложи изключението на
сочената разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
следва предварително да е получил
информация как търговецът/Б.та/ може
едностранно да промени цената, за да може да реагира по-най уместния
начин/решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да
допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при
съмнение има право да тълкува тези
клаузи по благоприятен за потребителя
начин /чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира
да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /. С настоящото
съобразявайки задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл.290
от ГПК, съдът отстъпва от позиция заявена в други съдебни актове за приложимост
на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП./
Недействителните клаузи са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните. Ето защо
извършеното изменение на лихвения процент от страна на Б.та едностранно не е
обвързващо за кредитополучателя, а събраните въз основа на нищожна клауза суми
са платени без основание.
По иска с пр.осн.чл.55, ал.1 пр.1
от ЗЗД за сума в размер на 10000лв., за периода от 04,02,2008год. до
25,01,2012год.
В процесната хипотеза задълженията на длъжника по
договор за кредит от 04,02,2008год., с оглед установените неравноправни клаузи,
настоящия състав намира, че следва да се определят съобразно първоначалния
погасителен план, предвид последващото изменение на лихвата основано на нищожна
клауза и без да бъде съобразено капитализиране на лихвата към главницата.
Договорените клаузи в допълнително
споразумение от 18,03,2010год. и от 21,02,2011год., с които се постига
съглашение за капитализиране на лихвата, съдът намира за нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли
лихви става съобразно наредбите на Българската народна Б.. Договора
за ипотечен кредит е сключен на 27,11,2006год., към който момент е била
действаща Наредба № 9 от
19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за загуби от обезценка /обн.
с ДВ, бр.2/07,01,2003год./, в която в чл.16, ал.1 изрично е посочено, че банките не могат да
начисляват лихви върху лихви , освен когато с първоначалния договор е
предвидена възможност за това. В процесния договор не съществува договорка в
подобен смисъл. Към датата на сключване на допълнително споразумение от
03,02,2010год. и 02,07,2013год. действаща е била Наредба №9/03,04,2008год. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен
риск-/ДВ, бр.38/11,04,2008год., в сила от 11,04,2008год./, в която въобще
липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на Наредба № 9 от 2008г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск, издадена
от управителя на Българска народна Б., /обн.,
ДВ, бр. 40 от 13.05.2014г./, приета с Решение № 42 от 24
април 2014 г. на Управителния съвет на Българската народна Б. горната
Наредба №9/2008год. е отменена. Т.е. и
към настоящия момент липсва нормативна възможност за извършване на соченото
капитализиране на лихвата. Ето защо настоящия състав приема,
че към момента на сключване на допълнителните споразумения към договора за
кредит не е съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на
законовата делегация на чл.10, ал.3 от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия
момент. Налице е действаща материално
правна норма, която следва да бъде съобразена. Неоснователни са доводите за
допустимост на подобна уговорка съобразно чл.9 от ЗЗД. За разлика от
търговското право и нормата на чл.294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци лихва се дължи, освен
ако е уговорено друго и възможността предвидена в ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена, то в
правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена.
Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е
търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ
е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща отношения между търговци /при кредитополучател-търговец/,
в хипотезата на страна по сделката
физическо лице е приложима общата гражданско правна норма на чл.10, ал.3
от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между двете разпоредби, то
съгласно §1 от ДР на Закона за защита на потребителите при
противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите. Кредитополучателя и
длъжник безспорно има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП,
поради което спорното правоотношение следва да се регулира от по-благоприятната
гражданско правна норма на чл.10, ал.3 ЗЗД.Следва да бъде отчетено съглашението
за промяна на изискуемостта, доколкото е
договорено между страните.
За релевирания период от 04,02,2008год. до 25,01,2012год. не е спорно, че е престирана процесната сума
в размер на 10000лв. Спорно е дали същата е надплатена месечна вноска,
съобразно горните мотиви за недействителност на договорните клаузи за изменение
на лихвата и капитализиране на същата. За определяне на размера на задължението
по реда на чл.162 от ГПК, съдът следва
да съобрази задължението по първоначален погасителен план, без извършено
капитализиране на лихвата и съобразно договорения гратисен период. За периода
от сключване на договора 04,02,2008год. до пълното погасяване на задължението
на 25,01,2012год. дължимата сума от кредитополучателя, ведно с начислените дължими
такси е 167,145,01лв. / формирана от
дължимата сума 47112,77лв., както и предсрочно изискуемото задължение в размер
на 120032,24лв./. Реално платената сума по кредита е в размер на 179682,19лв.,
която включва платената от кредитополучателя сума в размер на 34685,85лв.,
както и погасената в периода от 11,01,2012год. до 25,01,2012год. сума от
144996,34лв. Т.е. разликата надплатени в повече месечни вноски е в размер на
12537,18лв. Съобразно изложеното исковата претенция е изцяло основателна.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва за забава от датата
на исковата молба до изплащане на вземането.
По разноските
С оглед изхода от спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2037,00лв., от които 787,00лв.- д.т., 250,00лв.-в.л.
и 1000,00лв.- адв.хонорар/ за който са налице доказателства за извършено
плащане/.
С оглед изхода от спора на ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК не се
дължат разноски.
Водим от горното Софийски граД.и съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по предявените от
Д.К.И., с ЕГН **********, с
адрес ***, със съд.адрес *** срещу „Б. Д.“ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес: *** искове с пр.осн.чл.146, ал.1
от ЗЗП, вр.чл.143 от ЗЗП на следните клаузи:
-чл.14 от договор за ипотечен кредит от 04,02,2008год., „кредиторът има
право да извършва изменения или
допълнение на общите условия и тарифата
които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна
кредиторът уведомява кредитополучателя, чрез съобщения поставени на
видно място в салоните на Б.та“, в частта за „кредиторът има право да извършва изменения или допълнение на общите условия и тарифата които стават задължителни за
кредитополучателя.
-чл.25,3 от Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,
в частта „Кредиторът има право
едностранно да променя БЛП и таксите, за което уведомява кредитополучателя по
подходящ начин“.
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за недействителност на чл.20,2 от ОУ като неоснователна.
ОСЪЖДА „Б. Д.“ЕАД,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес: ***
да заплати на Д.К.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, със съд.адрес ***, пр.1 от
ЗЗД сумата от 10000,00лева, представляваща внесени без основание суми по договор
за банков кредит сключен на 04,02,2008год., за периода от 04,02,2008год. до 25,01,2012год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -27,04,2012год. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Б.
ДСК“ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес: *** да заплати Д.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***, със съд.адрес *** осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер
на 2037,00лв. -разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: