РЕШЕНИЕ
№ 2894
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110117625 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Гаранционен фонд, гр. София, ул.
Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от изп.директор и председател на УС Б.М. и С.С.
срещу И. Х. И., ЕГН ********** с адрес ****, иск с правно основание чл.288, ал. 8 и ал.12
вр. ал.1, т.2, б. А КЗ/отм./ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000лева,
частичен иск от целия в размер на 164079,31лева, представляващ част от изплатено
обезщетение за неимуществени вреди и съдебно- деловодни разноски по щета №
210121/03.06.2011г. образувана по заявление на В.В.А., причинени вследствие на ПТП
настъпило на 04.06.2008г. около 19,10ч. в гр. София на бул. „Царица Йоана“ посока жк.
Люлин към Център по вина на ответника като водач на л.а. «Рено клио» с рег. № С 4071 МА
НК управляван без задължителната застраховка «Гражданска отговорност», ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 09.12.2021г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 03.06.2011г. по повод
заявление на В.В.А., като майка и законен наследник на А.В.И. е образувал щета № 210121.
А.И. е загинал като пешеходец при ПТП по вина на ответника. Твърди, че произшествието е
настъпило на 04.06.2008г. около 19,10ч. в гр. София на бул. „Царица Йоана“ посока жк.
Люлин към Център, 69м. преди тунела на двулентов път, по който ответникът е управлявал
л.а. «Рено клио» с рег. № С 4071 МА НК, без наличие на сключена застраховка ГО, без да
има нужната правоспособност и след употреба на алкохол- 2,3промила. При предприемане
1
на маневра, ответникът изпреварвал движещите се в дясната лента два л.автомобила,
навлязъл е рязко в тяхната лента, ударил е един от тях и е продължил движение в посока
към тунела. В това време А.И. е предприел пресичане на пътното платно от ляво на дясно,
като при вида на приближаващия автомобил се завърта и заставайки с дясната си страна към
него е бил ударен от автомобила. По така образуваната щета, ищецът е отказал изплащане
на обезщетение. Несъгласна с отказа, В.А. е подала искова молба, по която е образувано
гр.д. № 7093/2013г. на СГС и гр.д. № 2163/2016г. на САС, по които ответникът е участвал
като трето лице помагач. С влязлото в сила решение по тях са били присъдени сумите- 100
000лева главница, ведно със законната лихва, 3681лева адв. хонорар и 4400лева дължими
държавни такси. На 27.02.2017г. ищецът е платил по сметка на В.А. сумата от 155
998,31лева представляваща главница и законна лихва, на 22.05.2017г. е извършил плащане
на адв. хонорар от 3681лева и на 22.05.2017г. извършил плащане на дължимите държавна
такси в общ размер от 4400лева. Въпреки отправената покана за възстановяване на така
платените от него суми, ответникът не е погасил задължението си. Понастоящем заявява
правата си пред съда, предявявайки частичен иск. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Искът се оспорва
като неоснователен и като погасен поради изтекла погасителна давност. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищецът редовно уведомен не е изразил становище и не
е представляван. Уточнява, че претенцията е формирана като сбор от 4000лева изплатено
обезщетение и законна лихва, 300лева за адв. хонорари и 700лева за присъдени разходи в
полза на СГС и Апелативен съд София.
Ответникът редовно призован не се явява и не е представляван.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки
становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл. 288, ал.8 и
ал. 12 вр. ал.1, т.2, б А КЗ/ отм./, сега чл. 558, ал. 7 КЗ. За да бъде уважен и предвид
правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че на посочената дата е
настъпило твърдяното ПТП и то по вина на ответника; че към датата на ПТП ответник е
управлявал МПС- л.а. «Рено клио» с рег. № С 4071 МА НК без сключена задължителна
застраховка «Гражданска отговорност»; че в резултат на това ПТП е пострадало лицето
А.И.; че са причинени твърдяните неимуществени вреди и техния размер, установени с
влязло в сила решение по гр.д. № 7093/2013г. на СГС, по които ответникът е имал качество
на трето лице помагач; че така определеното обезщетение и разноски са заплатена от ищеца
на твърдяните дати; факти обосноваващи прекъсване/спиране протичане на давностния
срок. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи отговорността
му.
2
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 03.06.2011г. В.В.А. е отправила към ищеца претенция за заплащане обезщетение
за неимуществени вреди търпяни от загубата на сина й А.И., пострадал като пешеходец при
ПТП на 04.06.2008г. на бул. Царина Йоанна“ преди тунела в жк Люлин посока центъра,
причинено по вина на водача на л.а Рено клио с рег. № С 4071 МА И. И..
С влязло в сила решение по гр.д. № 7093/2013г. на СГС, частично отменено с
решение № 327/13.02.2017г. на Апелативен съд София, постановени при участието на И. И.
като трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, ответникът е бил
осъден да заплати на В.А. сумата от 100000лева- обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина й вследствие на ПТП, ведно със законната лихва считано от 03.09.2011г. до
окончателното изплащане на сумата. С решенията ищецът е осъден да плати още 1200лева
държавна такса дължима в полза на Апелативен съд, 3200лева държавна такса дължима в
полза на СГС и 3681лева адв. възнаграждение дължимо в полза на процесуалния
представител на ищцата по реда на чл. 38 ЗАдв.
В изпълнение на влязлото в сила решение и издадени изп. листа, на 27.02.2017г.
ищецът е наредил плащане по банков път към В.А. на сумата от 154531,31лева, а на
22.05.2017г. на сумата от 3681лева адвокатско възнаграждение на процесуалния й
представител, 3200лева държавна такса в полза на СГС и 1200лева държавна такса в полза
на Апелативен съд София.
Настоящата претенция е основана на предвидената в закона /чл. 558, ал. 7 КЗ, респ.
чл. 288, ал.12 КЗ/отм./ суброгация на ищеца, като лице извършило плащане, в правата на
удовлетворения кредитор- увреденото лице в резултат на настъпилото ПТП, срещу прекия
причинител на вредата. Суброгацията обхваща, както изплатеното обезщетение за
неимуществени вреди, така и акцесорните му за лихви и разноски, с изключение на
разноските сторени в изп. производство, каквито в случая не са въведени в предмета на
суброгационния иск. Задължението на Гаранционния фонд в съдебната практика се определя
като вторично и произтичащо от това на делинквента да обезщети причинените вреди,
поради което и отговорността му покрива отговорността на прекия причинител на
увреждането, с изключение началната дата на дължимост на обезщетението за забава /чл.
288, ал.7 КЗ отм/.
Понеже ответникът е взел участие като подпомагаща ответника /сега ищец/ страна в
процеса по гр.д. № 7093/2013г. на СГС, то всичките му възражения срещу основанието и
размера на обезщетението съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК се явяват преклудирани и поради това
недопустими за разглеждане. В отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна
/без значение дали е фактически участвала в производството/ важи задължителната сила на
мотивите относно авторството, протИ.правността на деянието и вината /установени вкл. и от
наказателния съд/, както и относно вредите и причинно- следствената връзка между тях и
деянието, и размера на определеното обезщетение за тяхната репарация. Т.е обхваща всички
3
фактически констатации на съда и правните му изводи.
Въз основа на влязлото в сила решение, ищецът е бил задължен да извърши
плащането, както на присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди, така и на
изтеклите лихви и присъдените разноски за адв. възнаграждение и държавни такси. Това е
така, защото принципно отговорността за обезщетение на вредите е на техния причинител.
По този начин и след извършените плащания, ищецът е встъпил в правата на увредения
срещу ответника- делинквент и разполага с материалната легитимация да търси обратно
платеното от него.
Искът е заявен като частичен и предвид установения размер на извършените от
ищеца плащания, претенцията се явява доказана по основание и размер. Това налага съдът
да се произнесе по направеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност. По същество то е неоснователно.
Съгласно установената съдебна практика- т.14 ППВС 7/77г., решение по т.д. №
455/2009г. Второ ТО на ВКС, решение по т.д. № 192/2009г. на Второ ТО на ВКС и др.,
вземането по регресните права на застрахователите и Гаранционен фонд се погасяват с
общата пет годишна давност по чл. 110 ЗЗД, началото на протичането, на която се поставя
от момента на плащането извършено от тях. Видно е от приетите по делото писмени
доказателства, че изплащането на процесното застрахователно обезщетение е осъществено
на 27.02.2017г. и 22.05.2017г. Искът е предявен на 08.12.2021г., поради което вземането не е
обхванато от погасителната давност.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Искането за
присъждане на такива, в т.ч. юк. възнаграждение е направено още с исковата молба. На
основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал.8 ГПК, съдът
определя юк.възнаграждение в полза на ищеца от 100лева, преценявайки липсата на
фактическа и правна сложност на спора. Дължимо платената за образуване на делото
държавна такса е в размер на 200лева. Така, общо в тежест на ответника следва да се
възложат разноски от 300лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ Гаранционен
фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата от 5000лева, частичен иск от целия в
размер на 164079,31лева, представляващ част от изплатено обезщетение за неимуществени
вреди и съдебно- деловодни разноски по щета № 210121/03.06.2011г. образувана по
заявление на В.В.А., причинени вследствие на ПТП настъпило на 04.06.2008г. около 19,10ч.
в гр. София на бул. „Царица Йоана“ посока жк. Люлин към Център по вина на ответника
като водач на л.а. «Рено клио» с рег. № С 4071 МА НК управляван без задължителната
4
застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска– 09.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.288, ал.8 и ал. 12 вр. ал.1, т.2, б. А КЗ/отм./.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата от 300лева, представляваща направени в
настоящото производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5