№ 268
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330109755 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от „Бътерфлай – 2003“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу
Национална агенция по приходите, гр. София, с която се предявява отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 550,83 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществена ***** защита, за която е издаден
изпълнителен лист от 26.11.2012 г. по адм. дело № 420 /2010 г. на Административен съд
Пловдив, въз основа на който е образувано изп.дело № ***** по описа на ЧСИ *****, район
на действие Окръжен съд Пловдив, като погасена по давност.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 26.11.2012 г., издаден по адм. дело № 420
/2010 г. на Административен съд Пловдив е осъден да заплати на Дирекция „Обслужване и
управление на изпълнението“ гр. Пловдив при НАП – Пловдив сумата от 550,83 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществена ***** защита. Сочи, че въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № ***** г. на ЧСИ *****, по което
взискател бил НАП София, в качеството си на юридическо лице на бюджетна издръжка.
Излага твърдения, че вземанията в полза на ответника били погасени по давност, тъй като
от влизане в сила на решението по административното дело до момента на подаване на
исковата молба в съда били изминали повече от 10 години. Предвид изложените твърдения
предявява настоящия иск. Моли за неговото уважаване и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище
за неоснователност на иска. Ответникът твърди, че преди изпълнително дело № ***** г. на
ЧСИ ***** е било образувано изпълнително дело № ***** г. на държавен съдебен
1
изпълнител при Районен съд Пловдив, с което вече била прекъсната давността, а на
изпълнителния лист било отбелязано последното изпълнително действие от 05.05.2016 г.
Изпълнителното дело при ЧСИ ***** било образувано на 05.05.2021 г. в рамките на
петгодишния давностен срок. Сочи, че делото при държавния съдебен изпълнител също
било образувано преди изтичане на петгодишния давностен срок от влизане в сила на
решението на административния съд, по което са присъдени процесните вземания. С
молбата за образуване на делото е поискан изпълнителен способ - запор на банкови сметки,
като запорното съобщение е връчено на 06.04.2016 г. Намира, че в случая следвало да
намери приложение разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и
преодоляване на последиците от него. Извънредното положение продължило до 13.05.2020
г., до когато давностен срок не е текъл. Поради това намира, че давността не е изтекла към
датата на образуване на новото изпълнително дело. Изтъква, че процесното вземане
представлявало частно държавно вземане, за което се прилагал общия ред - правилата на
ГПК и общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Предвид изложените съображения моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията
на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В случая, процесното вземане е за разноски в полза на ответника – Национална
агенция по приходите, присъдени с решение № 739/ 02.05.2011 г., постановено по адм. дело
№ 420/ 2010 г. на Административен съд Пловдив. Същото е частно държавно вземане, по
смисъла на чл.162, ал.4 ДОПК и се събира по общия ред – чл.163, ал.2 ДОПК. Поради това
вземането се погасява с общата петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД. По делото липсват
данни за датата на влизане в сила на решението, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист от 26.01.2012 г. Доколкото същото е постановено на 02.05.2011 г., а
листът е издаден на 26.01.2012 г., то датата на влизането му е сила е между тези две дати. От
момента на влизане в сила на решението е започнала да тече общата 5-годишна давност, с
изтичането на която вземането се погасява.
При преценка изтекла ли е давността следва да се съобразят задължителните
2
указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да
се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не
иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие по принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе
си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му
са предприети от ЧСИ. В този смисъл е и трайната практика на различните състави на
Пловдивски окръжен съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав
на Окръжен съд – Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX
състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г.
на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. №
2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в.
гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив.
3
В цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от
взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от
извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От
значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде
санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено
по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на
посочения изпълнителен способ.
По делото е прието като писмено доказателство копие от изпълнително дело № *****
г. на ДСИ към РС Пловдив, което е образувано по молба на ответника, в качеството му на
взискател, за принудително събиране на процесните вземания. Делото е образувано с молба
от 30.03.2016 г., в която взискателят е посочил изпълнителен способ. Съдът приема, че от
момента на влизане в сила на решението, въз основа на което е издаден изпълнителен лист
(който момент, както се посочи, не се установи категорично по делото, но е най-рано на
02.05.2011 г.) до датата на образуване на изпълнителното дело не е изтекла 5-годишната
давност и вземането не се е погасило. От 30.03.2016 г. давността е прекъснала и е започнала
да тече нова давност. С налагане на запора на 06.04.2016 г. – датата на получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице (л.69 от делото), давността отново е била
прекъсната, като съдът приема това изпълнително действие за последно, преди
изпълнителното дело да се е перимирало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Отбелязването, извършено от съдебния изпълнител на гърба на изпълнителния лист,
че последното валидно изпълнително действие е от дата 05.05.2016 г. не обвързва съда и не
се възприема като правилно. На посочената дата е конституирана държавата като взискател
за публични вземания съгласно удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки. В действителност, съгласно цитираното ТР действията по
присъединяване на взискател водят до прекъсването на давността, но не такъв е случаят. Не
би могло да се приеме, че присъединяване на друг взискател за друго вземане, различно от
процесното, ще доведе до прекъсване на давността за него. Не такъв е разумът на закона и
смисълът на дадените задължени указания от ВКС в ТР. Поради това последното валидно
извършено изпълнително действие по изп.дело № 7050/ 2016 г. е налагането на запор от
06.04.2016 г. От този момент е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
На 05.05.2021 г. взискателят е образувал ново изпълнително дело № ***** г. на ЧСИ
*****, рег. № ***, за процесното вземане. Съдът намира, че макар за периода от 06.04.2016
г. до 05.05.2021 г. формално да са изтекли повече от 5 години, вземането на ответника не се
е погасило по давност. Това е така, тъй като течението на срока е бил прекъснат с
приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците от него. Съгласно чл. 3, т.2 от Закона за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
4
извънредното положение (13.05.2020 г.) спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват и придобиват права от частноправни субекти. Поради това, доколкото
за периода от 2 месеца давността не е текла, вземането на ответника не се е погасило преди
образуването на второто изпълнително дело на 05.05.2021 г. С подаването на молбата за
образуване, в която е посочен изпълнителен способ, давността е прекъсната.
Всяко едно от изброените изпълнителни действия е довело и до прекъсване на
погасителната давност, като не е изтекъл изискуемият от закона петгодишен давностен срок
вземането. Поради това съдът приема, че процесното вземане не е погасено по давност,
поради което е дължимо, а предявеният отрицателен установителен иск за признаване на
неговата недължимост следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК има
ответникът, който се представлява от юрисконсулт, поради което следва да се определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Бътерфлай – 2003“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36, ет.5, офис 4 против
Национална агенция по приходите, гр. София, бул. „Дондуков“ № 52, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 550,83 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществена ***** защита, за която е издаден
изпълнителен лист от 26.11.2012 г. по адм. дело № 420 /2010 г. на Административен съд
Пловдив, въз основа на който е образувано изп.дело № ***** по описа на ЧСИ *****, район
на действие Окръжен съд Пловдив, като погасена по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Бътерфлай – 2003“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36, ет.5,
офис 4 да заплати на Национална агенция по приходите, гр. София, бул. „Дондуков“ № 52
сумата от 100 лв. (сто лева) – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5