РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Велико Търново, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20234110103536 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. М., в която се излагат твърдения, че
се намира в трудово правоотношение с ответника, като заема длъжността *. Излагат се
твърдения, че със заповед *на директора на училището, на ищеца незаконосъобразно е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” поради неизпълнение
на трудови задължения на 29.06.2023г., изразяващо се в агресивно поведение и
пренебрежително отношение към негов колега. Изтъква се, че служителят не е извършил
описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина като се навеждат доводи, че
ответникът не е спазил императивните изискванията на закона свързани с определяне на
вида и срока за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед гореизложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което оспорената заповед на работодателя да бъде
отменена и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявения иск. Признава съществуването на трудовото
правоотношение, съгласно което ищецът заема горепосочената длъжност, както и
налагането на дисциплинарно наказание с оспорената заповед. Заема становище, че с
негативното си отношение към *, ищецът не е изпълнил описаните в заповедта задължения
съгласно Правилника за дейността на училището, Правилника за вътрешния трудов ред,
Етичния кодекс и длъжностната си характеристика като при изпълнение на процедурата по
налагане на наказанието е спазил законовите изисквания. С оглед гореизложеното се отправя
искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 357, вр. чл. 188, т. 2 от КТ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните съществува трудово правоотношение, съгласно което ищецът е назначен на
длъжността *. През учебната 2022/2023 година М. М. бил класен ръководител на*като на
29.06.2023г. установил, че *не е нанесъл срочна оценка за втория учебен срок на ученика от
класа му *. Ищецът констатирал, че на ученика следва да се постави срочна оценка тъй като
има две текущи изпитвания за срока *като с оглед изучаването на предмета по два учебни
часа седмично е приложима Наредба №11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите от
обучението на учениците. Същият уведомил директора на училището за неизпълнение на
задължението на *, който от своя страна провел телефонен разговор * като бил информиран,
че на ученика не може да се постави срочна оценка поради неизпълнение изискванията на
Наредба №3 от 15.04.2003г. за системата за оценяване. Директорът не предприел никакви
последващи действия за спазване на нормативните изисквания като уведомил ищеца за
становището на учителя *. Това възмутило М. М., който около 12:50 часа на същия ден
влязъл ядосан в кабинет * на училището, където с*. Той заявил на колегата си, че веднъж
завинаги ще се разбере с него, след което изискал обяснение защо не е поставил срочна
оценка на ученика. Учителят *изложил становище, че съгласно Наредба №3 от 15.04.2003г.
ученикът следва да има три текущи оценки и да не е отсъствал над 25 % от часовете по
учебния предмет, а в разглеждания случай има две текущи оценки и множество отсъствия.
Това още повече разгневило ищеца, който изложил становище, че е приложима Наредба №11
от 01.09.2016г. и на ученика може да се постави срочна оценка. Липсата на разбирателство
при възникналия спор провокирало М. М. на висок тон да се кара на своя колега, наричайки
го с думите „празноглав” и „че няма нищо в главата си”. Действията му били съпроводени с
ръкомахания и удари по масата, пред която с*, което предизвикало страх и безпокойство *.
Конфликтната ситуация продължила около три минути, била възприета от намиращите се
ученици в коридора пред училищната стая и записана от устройство за видеонаблюдение. На
следващия ден учителят * подал жалба до директора, че е станал жертва на психически
тормоз на работното място от страна на ищеца. Последвала проверка по случая от комисия в
училището, при която е извършен преглед на видеозаписа от камерата в кабинет *.
Комисията достигнала до извод, че при възникналия спор ****** на Наредба №3 от
15.04.2003г. за системата за оценяване, която е отменена от Наредба №11 от 01.09.2016г. за
оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и че М. М. е извършил
нарушение по глави „Морални отговорности” и „Лично поведение към колегите” на
Етичния кодекс на *. С доклад от 04.07.2023г. комисията предложила на директора да се
проведе разговор със страните в конфликта като ищецът се извини за неетичното си
поведение на колегата си. Последвало изискване на писмени обяснения от ищеца на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ, във връзка с поведението му на 29.06.2023г. В указния срок
М. М. представил изложение, в които изтъкнал, че с действията си е защитил интерес на
2
ученик и не е извършил нарушение на Етичния кодекс. След запознаване с обясненията,
работодателят достигнал до извод за липса на причини, оправдаващи нарушенията на
трудовата дисциплина, и констатирал безкритично отношение на служителя към
извършеното, в резултат на което издал заповед от 16.10.2023г. С нея е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за неизпълнение на конкретни
трудови задължения, описани в посочени разпоредби от длъжностната характеристика, от
Етичния кодекс на училището, от Правилника за вътрешен трудов ред и от Закона за
училищното и предучилищно образование, свързани с избягване на конфликтни ситуации,
недопускане на поведение, накърняващо достойнството и правата на отделната личност и
уронване престижа на училището. По делото са събрани доказателства, че **********.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го признаци
от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Само при конкретно
описание на горепосочените обстоятелства съдът може да извърши проверка относно
спазване на императивните изисквания на чл. 193 и 194 от КТ, както и преценка по
същество за наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения и за правилното
прилагане на критериите за определяне на наказанието. Безспорно е установено
съществуването на трудово правоотношение и че с оспорената заповед на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. При проверка
законосъобразността на заповедта се установява, че тя е издадена от компетентен орган и в
срока по чл. 194, ал. 1 от КТ. Под „откриване на нарушението” съгласно посочената
разпоредба следва да се разбира узнаване от субекта на дисциплинарна власт на
нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът
на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи
признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение. В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, работодателят
следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване
на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работникът или служителят или да приеме
писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да
наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за
дисциплинарно наказание на работника или служителя. В разглеждания случай
работодателят е узнал за всички обективни и субективни белези на твърдяното нарушение
още в деня следващ неговото извършване – на 30.06.2023г., когато се е запознал със жалбата
на *, поради което преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание е следвало
да изтече на 30.08.2023г. При изчисляване на срока, обаче приложение намира чл. 194, ал. 3
от КТ, защото за периодите от 07.07.2023г. до 17.07.2023г. и от 21.07.2023г. до 01.09.2023г.
ищецът е ползвал 38 дни платен годишен отпуск. След като е възникнало основание за
спиране на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, в неговите рамки след съответната дата на втория
месец, следва да се прибавят разрешеният като отпуск брой работни дни, без включване на
3
почивните и празничните дни, обхванати от периода, в който работникът или служителят е
бил в отпуск, тъй като това не се предвижда от разпоредбата на закона. Поради изложеното
от откриване на нарушението – 30.06.2023г. до налагане на дисциплинарното наказание –
16.10.2023г., срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ не е бил изтекъл /същият изтича на 20.10.2023г./.
Заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и е редовно връчена на ищеца на
16.10.2023г. В нея подробно са описани както извършените от служителя нарушения на
трудовата дисциплина, времето на осъществяването им и моментът на тяхното установяване
от работодателя. Нарушенията се доказват както от събраните гласни и писмени
доказателства, така и от съдържанието на видеозаписа, които съвкупно и по несъмнен начин
установяват непристойното и грубо поведение на ищеца към негов колега, представляващо
неизпълнение на задължения по длъжностната характеристика, Етичния кодекс на
училището, Правилника за вътрешен трудов ред и Закона за училищното и предучилищно
образование. Преди да наложи дисциплинарното наказание, ответникът е спазил и
процедурата по чл. 193 от КТ като е изискал от служителя конкретни обяснения за
описаното нарушение в процесната заповед.
При определяне на наказанието, обаче работодателят не е спазил изискванията на чл. 189,
ал. 1 КТ, като не е съобразил правилно обстоятелствата, при които то е извършено и
поведението на ищеца. Причината за извършване на нарушението, изразяващо се в
неспазване на морално-етични норми на поведение от ищеца към свой колега, е възникнал
спор за прилагане на нормативната уредба относно формирането на срочна оценка. Наредба
№3 от 15.04.2003г. за системата за оценяване, на която се е позовал учителят * е отменена с
Наредба №11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците.
Предметът * се изучава 36 часа през втория учебен срок, който е с продължителност 18
учебни седмици и приключва на 30.06.2023г. При тези условия е приложима разпоредбата
на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 01.09.2016г. като са задължителни две текущи
изпитвания за срок. Ученикът * е изпитван * два пъти за втория учебен срок като
допуснатите от него отсъствия не обуславят приложение на чл. 22, ал. 5 от Наредба №11 от
01.09.2016г. Учителят *е имал задължение да познава и прилага действащата нормативна
уредба при изпълнение на трудовите си задължения както и да формира срочна оценка на
ученика не по-рано от една учебна седмица и не по-късно от два учебни дни преди
приключване на съответния учебен срок - чл. 22, ал. 8 от Наредба №11 от 01.09.2016г.
Ищецът е имал задължение да следи за въвеждането на данни в електронния дневник,
включително и за оценките на учениците от класа си. Той е констатирал неизпълнение на
задължението на колегата си след изтичане на горепосочения срок, в резултат на което е
уведомил директора за това. Последният е следвало да се запознае подробно с фактите и да
установи, че учителят * не е изпълнил трудовите си задължения, с което се накърняват
интересите на ученик, да предприеме действия относно формиране на оценка за втория
учебен срок или за констатиране на нарушение на трудовата дисциплина и реализиране на
дисциплинарна отговорност. Вместо да направи това, директорът е бездействал като е
станал причина ищецът да се опита да разреши спора сам, реагирайки емоционално чрез
нарушаване на нормалните правила за общуване между учители, предвид наближаващия
4
край на учебната година. Липсата на самокритичност след нарушението е свързана с
убеждението на ищеца, че първопричина за конфликта е неправомерното поведение на
неговия колега при изпълнение на служебните задължения както и че е действал в защита
интересите на ученик. *. От изложеното се достига до извод, че М. М. не е дал повод за
възникване на конфликта, което не е оправдало неправомерното му поведение при общуване
с *. С оглед критериите по чл. 189 от КТ адекватното наказание в случая е било „забележка”,
а наложеното такова е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца
сумата от 80 лв. за платена държавна такса.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Признава за незаконно наложеното на М. А. М. с ЕГН: ***********, дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” и отменя като незаконосъобразна Заповед ***.
Осъжда *, да заплати на М. А. М. с ЕГН: ********** *, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5