Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 28.08.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...……..…… в публично …………….….
заседание
на четиринадесети юли .....................................................………..…….……………….
през
2020/две хиляди и двадесета/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………..
Павлина Петрова, ………….…..………….........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор
Атанасов ...........................
административно
дело №163 по
описа за ..................... 2020 година .........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 и във връзка с чл.117, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена
от Н.Х.Х., с постоянен адрес – ***,
против Решение №Ц2153-08-7 от 09.04.2020 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена,
като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №**/прот.
№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали,
с което разпореждане е изменена личната му пенсия за инвалидност и е определена
в действителен размер, В ЧАСТТА МУ относно определената начална дата на
отпускане на пенсията.
Жалбодателят сочи в жалбата си, че с Разпореждане №**********,
N***/*** за отпускане (изменяне)
на пенсия №**/прот.№*** от *** год. - 1/2020, издадено от ръководител „ПО” при
ТИ на НОИ - Кърджали, му била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, за ** на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане/ от 30.10.2019 год., със срок на инвалидност до 01.10.2022 год., по
чл.74, ал.1 от КСО, в минимален размер, съгласно чл.75, ал.4 от КСО, като в
самото разпореждане било посочено - „до определянето на размера й по реда на
КСО”. С последяващо Разпореждане №**********, N***/*** за отпускане (изменяне)
на пенсия №**/прот. №*** от *** год. - 3/2020, издадено също от ръководител „ПО”
при ТП на НОИ - Кърджали, била изменена личната му пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, за ** на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане/ от 30.10.2019 год., със срок на инвалидност до 01.10.2022 год., по
чл.99, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, във връзка с чл.10, ал.2 от НПОС и съгласно
чл.75 от КСО - в размер на *** лева. Жалбодателят
счита, че последното разпореждане, в частта му, с която административният орган
е определил началният момент на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, от дата 30.10.2019 год., било обжалвано от негова
страна, на основание чл.117 от КСО, пред директора на ТП на НОИ - Кърджали,
който, с оспореното пред съда Решение №Ц2153-08-7 от 09.04.2020 год., отхвърлил
жалбата му, като неоснователна. Счита, че в случая органите на ТП на НОИ -
Кърджали неправилно са приложили закона, като са определили датата 30.10.2019 год.,
като начална дата за изплащане на пенсията му за инвалидност и че същите не са
разграничили условията за придобиване правото на пенсия от правилата за датата
на нейното отпускане. Твърди, че безспорно в случая било, че правото на пенсия
за инвалидност поради общо заболяване придобива съобразно условията на чл.74,
ал.1, т.4 от КСО - загубена работоспособност и осигурителен стаж, придобит до
датата на инвалидизирането, по-голям от 5 години,
като същевременно, в чл.94 от КСО били обособени самостоятелни разпоредби за
датата на отпускане на пенсията и първата от тях касае общо пенсиите и
добавките към тях, като обвързва датата на отпускане на пенсията с определен
срок за подаване на заявлението за пенсиониране от датата на придобиване на
правото на пенсиониране. Твърди също, че за отпускането на пенсии за
инвалидност, обаче, бил регламентиран специален ред за определяне на началната
дата, установен с разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО, в редакцията му.
действала към 16.02.2018 год. -датата, на която подал заявлението си за
освидетелстване в РКМЕ – Кърджали, както счита, че тази разпоредба е специална
но отношение на чл.94, ал.1 от КСО и като такава изключва приложението й. Счита
също, че разпоредбата следва да се приеме за специална и по отношение на чл.74
от КСО, тъй като законодателят изрично и в отклонение от общата хипотеза на
чл.94, ал.1 от КСО, не е обвързал датата на отпускане на пенсията за
инвалидност с датата на придобиване па правото, като сочи, че според чл.94,
ал.3 от КСО, в актуалната му редакция, „Пенсия за инвалидност и добавка за
чужди помощ се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако
необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на
експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).”. С оглед наличието в случая на всички
изискуеми предпоставки на посочената императивна разпоредба на чл.94, ал.3 от КСО, жалбодателят счита, че пенсията му за
инвалидност поради общо заболяване е следвало да бъде отпусната от дата 16.02.2018 год. - датата
на заявлението му до ТКЛК - Кърджали/до РКМЕ - Кърджали/, а не от датата
30.10.2019 год., както неправилно и в нарушение на закона определили органите
на ТП на НОИ – Кърджали, като цитира съдемна практика
в този смисъл. Счита, че като не е съобразил горното и е потвърдил Разпореждане
№**/прот.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали,
директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния
закон, поради което същото се явява неправилно и незаконосъобразно. С оглед
изложеното и на основание чл.173 от АПК, с жалбата моли съда да постанови
решение, с което да отмени Решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали с №Ц2153-08-7
от 09.04.2020 год., като неправилно и незаконосъобразно и да изпрати преписката
на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне, със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание
чл.143 от АПК, моли да му бъдат възстановени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят Н.Х.Х., с постоянен адрес – ***, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ
– град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от упълномощен процесуален представител – юрк.Д. Я., който заявява, че оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение намира за
законосъобразно. От името на директора на ТП на НОИ
– Кърджали, моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата
като неоснователна и
да остави в сила обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като
правилно и законосъобразно. Сочи, че потвърденото
обжалвано разпореждане на пенсионния орган е издадено на основание чл.10, ал.2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, който предвижда определяне на
пенсията в действителния размер и изменението й, в тази връзка, от датата на
нейното отпускане и следователно, когато се издава разпореждане на това
основание, липсва законово основание за определяне на друга дата, различна от
тази, за отпускане на пенсията, което е направено с предходно друго
разпореждане. Сочи също, че в настоящия случай, доводите в жалбата, относно
началната дата за отпускане на пенсия, касаят друг административен акт, чийто
адресат е Н.Х., като освен това, счита, че пенсията е правилно отпусната от
датата на инвалидизиране на лицето, посочена в
Експертно решение от 30.10.2019 год., съобразно действащата разпоредба на
чл.94, ал.3 от КСО, която е в сила от 01.01.2019 год. и според която, пенсия за
инвалидност се отпуска от датата на подаване на документите в ТЕЛК, но не
по-късно от датата на инвалидизиране, ако е спазено
условието за представяне на документи за пенсиониране, в едномесечен срок от
влизане в сила на Експертното решение на ТЕЛК. Освен това, изрично отбелязва,
че от Експертното решение от 30.10.2019 год. е видно, че до датата на
експертизата, лицето е било с **% трайно намалена работоспособност, което не е
основание за определяне на право на пенсия от по-ранна дата. Моли за решение в
този смисъл.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателя
Х. със съпроводително писмо с Изх.№****/*** год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/, като е получено лично от
него, на 27.04.2020 год., видно от приложеното към административната преписка
заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.10/. Жалбата е подадена по
пощата, с препоръчана пощенска пратка, с баркод ***
на „Български пощи” ЕАД ***, на датата 11.05.2020 год., видно от пощенското
клеймо на приложения по преписката плик/л.6/, чрез административния
орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана
в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.3/. От това следва, че жалбата
е подадена по установения ред, точно на 14-ия /четиринадесетия/ ден след
получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ.
в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта.
Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание и от лице - надлежна
страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със
заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.32-л.33/, жалбодателят
Н.Х.Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, като за целта е представил набор от
документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. От приложеното Експертно
решение №*** от *** год. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД
***/л.35/, е видно, че по повод
освидетелстване, на жалбодателя Н.Х.
са
определени **%/** на сто/ трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - 30.10.2019 год. и срок на инвалидността до
01.10.2022 год., за 3 години. С Разпореждане №**/прот.№***
от *** год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали/л.24/, в полза на Н.Х.Х.,
на основание чл.74, ал.1 от КСО, считано от 30.10.2019 год., е отпусната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, съгласно
чл.75, ал.4 от КСО, а именно в размер на *** лева, до определянето на размера й
по реда на КСО.
Впоследствие, с обжалваното Разпореждане №**/прот.№*** от *** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Кърджали/л.16/, на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО, във връзка
с чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на Н.Х.Х. е изменена, считано от
датата на нейното отпускане - 30.10.2019 год., като същата е определена в
действителен размер, а именно – в размер на *** лева.
Това
разпореждане, видно от приложеното към административната преписка заверено
копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.15/, е получено лично от жалбодателя
Н.Х. на датата 20.02.2020 год., като против него е
подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№*** от *** год. на
ТП на НОИ – Кърджали/л.11/. В същата жалбодателят Х. е изразил несъгласие с така постановеното
разпореждане и по-конкретно с това, че пенсията му е актуализирана, считано от 30.10.2020
год. В жалбата са изложени доводи и аргументи, като със същата е поискано,
пенсията да се отпусне от датата, на която са подадени документите на жалбодателя в ТЕЛК, а именно – от 16.02.2018 година.
По повод този жалба е издадено и оспореното Решение №Ц2153-08-7 от 09.04.2020
год., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали/л.8-л.9/, с което е отхвърлена,
като неоснователна, жалбата на Н.Х.Х., против Разпореждане №**/прот.№*** от *** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Кърджали, с което разпореждане е изменена личната му пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, в частта му относно
определената дата на отпускане на пенсията. В това решение
административният орган е изложил подробни мотиви, като в същите е и извод, че при положение, че
пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Н.Х. е отпусната първоначално
с Разпореждане №**/прот.№*** от *** год., считано от
30.10.2019 год., то липсва законово основание същата да се измени и определи в
действителен размер по реда на чл.99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО, считано от
дата, различна от датата, от която същата е била отпусната. Посочил е също
така, че при извършената в хода на производството проверка за законосъобразност
на издаденото Разпореждане №**/прот.№***/*** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, не са установени никакви нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели
до неправилното издаване на обжалваното разпореждане, с което пенсията на Н.Х.Х.
е изменена и определена в действителен размер, считано от датата на нейното
отпускане. В мотивите са изложени и съображения, свързани с преценка на
материалната законосъобразност на обжалваното разпореждане, като е прието, че
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали правилно е
разпоредил отпускане на пенсия за инвалидност на Н.Х.Х., считано от датата на инвалидизиране на жалбодателя -
30.10.2019 год., посочена в ЕР №***/*** год. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ
„Д-р Атанас Дафовски” АД ***.
Предвид
изложеното, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №**/прот.№*** от *** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Кърджали на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на ПОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно,
постановено при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните
писмени доказателства, с оглед на което следва да бъде потвърдено, поради което
и с решението е отхвърлил жалбата на Н.Х.Х. срещу така издаденото
разпореждане, като неоснователна.
При
така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 (доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от
01.01.2020 г.) от
КСО, пенсиите
и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт; разпореждането се издава в срок до 4 месеца от
подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или
данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106; в случаите на прилагане на
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се
издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и
данни. От това следва, че ръководителят на „Пенсионното осигуряване” към ТП на
НОИ - Кърджали е териториално и материално компетентен орган, да издава
разпореждания за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ –
Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност.
Решението
е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
Така,
всъщност, предмет на спора по същество е материалната законосъобразност на
акта, като по отношение на същата, т.е. по отношение съответствието с
приложимите материалноправни норми, съдът намира
следното:
Основният
довод, инвокиран в подадената жалба и поддържан в хода по същество е, че в случая,
че изменената лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на ***
лева месечно, е следвало да бъде актуализирана, т.е. отпусната, считано от
датата на заявлението, подадено от жалбодателя Н.Х. до
ТЕЛК – 16.02.2018 год., а не от датата 30.10.2019 год., от която дата тази
пенсия е била първоначално отпусната и която дата е приета за дата на инвалидизиране и е посочена в Експертно решение №*** от ***
год. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”
АД ***, т.е. спорният въпрос е относно датата, от която следва да се
актуализира и отпусне изменената лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, в размер на *** лева месечно.
По
този въпрос съдът в настоящия състав намира следното:
С
първото посочено по-горе разпореждане - Разпореждане №**/прот.№***
от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, на жалбодателя Н.Х.Х., на основание чл.74,
ал.1 от КСО, е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, за ** на сто трайно намалена работоспособност, в минимален размер -
*** лева, съгласно чл.75, ал.4 от КСО, която в т.3 на същата алинея 4
регламентира, че размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване за
лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, от 50 до
70.99 на сто/, не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по чл.70,
ал.12. В това разпореждане пенсионният орган е посочил, че лицето има навършена
възраст 40 години и 7 месеца и осигурителен стаж към датата на инвалидизиране (30.10.2019 год.) – 8 год., 5 мес. и 00 дни и че пенсията се отпуска и изплаща в
минимален размер, до определянето й по реда на КСО, като в разпореждането
изрично е посочено, че пенсията се отпуска/се изплаща/, от 30.10.2019 год., а освен това, в същото разпореждане е било
указано, че същото може да се обжалва, съгласно чл.117, ал.2 от СКСО, пред
ръководителя на съответното Териториално поделение на НОИ, в едномесечен срок
от получаването му. По делото не са представени абсолютно никакви доказателства
това разпореждане да е било обжалвано, вкл. и по отношение на датата на
отпускане на пенсията, нито има такива твърдения в тази насока, от което
следва, че същото е влязло в законна сила, вкл. и по отношение датата на
отпускане на пенсията, като по този въпрос, всъщност, между страните няма спор.
Оспореното
в настоящото производство Разпореждане №**/прот.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е
издадено на основание чл.99, ал.1, т.2,
буква „д” от КСО, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/НПОС/. С него, личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на жалбодателя Н.Х.Х.
е изменена, като същата е определена в действителен размер от *** лева. В това
разпореждане пенсионният орган е посочил, че лицето има осигурителен стаж към
датата на инвалидизиране (30.10.2019 год.) – 10 год.,
05 мес. и 23 дни, като в същото е посочено, че
пенсията в този размер следва да изплаща от датата 30.10.2019 год., т.е. считано от датата на нейното отпускане - 30.10.2019 год., която дата е определена с влязлото в
сила предходно Разпореждане №**/прот.№*** от
*** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали.
В
тази връзка следва да се отбележи, че посочената, като правно основание за
издаване на Разпореждане №**/прот.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали,
разпоредба на чл.99, ал.1, т.2, буква
„д” от КСО регламентира, че влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО
може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на
органа – когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер, а
нормата на чл.99, ал.2, т.2 от КСО изрично регламентира, че в случаите по ал.1,
разпореждането се изменя или се отменя: по т.2/каквото е и оспореното, което е
издадено на основание ал.1, т.2,
буква „д”/ - от датата на
отпускането или промяната на
пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл.94 от КСО. Анализът на
тези норми сочи, че влезлите в сила разпореждания могат да се изменят на
посочените основания само досежно размера на
отпуснатата пенсия, но не и по отношение началната дата, от която тази пенсия е
отпусната.
Както
бе посочено и по-горе, Разпореждане №**/прот.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с
което е изменена пенсията на Н.Х.Х., е обжалвано единствено
в частта му относно началната дата на изплащането на пенсията. При посочената
по-горе законодателна уредба е ясно, че решаването на този спорен въпрос е
обусловено, съгласно чл.99, ал.2 от КСО, от предпоставките и основанието за извършеното изменение на размера на
пенсията. След като органът по пенсионното осигуряване е приел, че конкретните
фактически обстоятелства обосновават приложението на чл.99, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, а именно - пенсията е била определена в неправилен размер, то предвид влязлото
в сила предходно Разпореждане №**/прот.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, пенсионният орган, при издаването на
оспореното Разпореждане №**/прот.№***
от *** год., е обвързан от разпореденото с предходното
разпореждане и най-вече е обвързан по отношение на датата, считано от която е
отпусната личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По силата на посочения
чл.99, ал.2, т.2 от КСО и чл.12, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж/НПОС/, съгласно която, когато по реда на ал.1, т.е. и на основанията по чл.99
от КСО/чл.12, ал.1, т.4/, се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер,
разликата се изплаща и за минало време, то посоченото правно основание за изменение размера на пенсията на жалбодателя, а именно - чл.99, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, предпоставя единствено възможния извод, че началната дата,
от която следва да се счита за определен и
от която се отпуска новият размер на пенсията, съответно и да се изплати и за
минало време, е датата на отпускането на пенсията – в случая 30.10.2019 год., определен с
предходното, влязло в законна сила, Разпореждане №**/прот.№***
от *** год. ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали.
Ясно
е, че обхватът на проверката от горестоящия орган –
директорът на ТП на НОИ – Кърджали, е бил ограничен, предвид изложеното в
подадената до него жалба, само до законосъобразността на определената в
разпореждането начална дата на изплащане на изменения размер на пенсията за
инвалидност поради общо заболяване, която е в пряка законоустановена
зависимост от основанието, на което е извършено изменението в размера на тази пенсия.
След като с оспореното в настоящото производство решение директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че тази дата правилно е определена в обжалваното Разпореждане№**/прот.№***
от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”
в ТП на НОИ – Кърджали и пенсионният орган не е имал основание за промяна на
същата и съответно е отхвърлил жалбата като неоснователна, е постановил един
материално законосъобразен административен акт, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби на закона.
Така,
с оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира,
че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от
материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
необходимото съдържание, при спазване на установените административнопроизводствени
правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и
издаден в съответствие с целите на закона и не са налице основания за отмяната
му.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба от Н.Х.Х., с постоянен адрес – ***,
против Решение №Ц2153-08-7 от 09.04.2020 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане №**/прот. №*** от ***
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане е изменен размерът на личната му пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, в частта му относно определената дата
на отпускане на пенсията, за неоснователна и
недоказана, поради което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това
решение следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по
въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани
от ответника по жалбата, а и реално, такива не са сторени от него в настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.Х.,
с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********, против Решение №Ц2153-08-7 от
09.04.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата му против Разпореждане №**/прот.
№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали,
с което разпореждане е изменена личната му пенсия за инвалидност и е определена
в действителен размер, В ЧАСТТА МУ относно определената начална дата на
отпускане на пенсията.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/
– дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: