РЕШЕНИЕ
№. 69
гр. Пловдив, 13.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ- ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
При секретаря Костадинка Рангелова и
участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа КАНД №2913/2020 год по описа на Административен съд – град
Пловдив, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава ХII на АПК, вр. чл.63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Пловдив, сектор „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ чрез процесуален представител – ст. юристконсулт Г. Б. против Решение №260096/28.08.2020г. по АНД №2899/2020г. по
описа на ХХ наказателен състав на Районен Съд – Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ №20- 1030-003284/31.03.2020г., издадено от
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.П.П.
ЕГН**********, адрес ***, за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено на основание чл. 184, ал. 3 ЗДвП административно наказание „глоба в
размер 20,00лева“.
Касационният
жалбоподател оспорва решението с
доводи,
че неправилно ПРС е приел, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочва, че събраните доказателства са достатъчни по своя обем,
категорични и безспорни и доказват вината на С.П.П. и обуславят административно
– наказателната му отговорност. Иска се отмяна на обжалваното решение като
неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, както и да бъде
потвърдено, издаденото Наказателно постановление. Претендира направените
разноски по настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
Касационният ответник С.П.П., редовно призован, не се явява и не се
представлява. С писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна.
Счита, че издаденото съдебно решение е законосъобразно, а наведените с жалбата
доводи неотносими към събраните по делото доказателства. Моли касационната
жалба да бъде отхвърлена, а съдебното решение потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не претендира разноски.
Контролиращата
страна – Прокурор при Окръжна прокуратура – град Пловдив, поддържа становище,
че касационната жалба е основателна, като предлага първоинстанционното решение
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а издаденото СНП да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът, след като прецени становищата
на страните, провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните за това
съображения:
От
фактическа страна е установено, че Акт за установяване на административно
нарушение с бланков № 775449 от 11.03.2020г., на 11.03.2020г., съставен от
свидетеля П. , е издаден спрямо С.П., като той е привлечен като нарушител за
административно нарушение на чл.114 т.4 от ЗДвП, изразило се в обстоятелствата,
че на 11.03.2020г. в гр.Пловдив, на ул. „Иван Перперлиев“ №6, около 11:00 часа като
пешеходец е пресичал внезапно платното за движение, в посока на запад. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, поради възражения,
че обстоятелствата в него са неверни. Отказът е удостоверен с подписа на свидетеля Щ. . Въз основа на съставения АУАН
е издадено наказателно постановление, в което административнонаказващият орган
възприел залегналата в акта фактическа обстановка, която и преповторил в
обстоятелствената му част, като подвел нарушението под нормата на чл.114,
т.1 от ЗДвП и определил административната санкция „глоба” в размер от 20,00лв.
въз основа разпоредбите на чл.184, ал.3, ЗДвП. За да отмени издаденото НП,
първоинстанционният съд е приел, че деянието е установено без съществени пороци
на проведения административно- наказателен процес, но в конкретния случай се касае
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Приел въз основа на приложения
болничен лист, че жалбоподателят е бил болен на процесната дата и поради това
се е наложило излизането му на пътното платно, макар и не по най - безопасния
начин, с цел закупуването на лекарства. Ватиз връзка обосновал, че се касае за
случай с по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни
случай, което налага да не бъде търсена отговорност от нарушителя, я само да
бъде предупреден, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Решението
на районният съд е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон, следи служебно. В настоящият случай Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което
прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил
пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях
безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в
наказателното постановление е извършено от касатора. С оглед конкретната
фактическа обстановка, изяснена в рамките на пъроинстанционното производство,
настоящата касационна инстанция не споделя правните изводи на съда, че макар и
формално да са осъществени признаците на административното нарушение, визирано в
нормата на чл. 114, т.1 ЗДвП, деянието покрива признаците на маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН. С оглед препращащата норма на чл. 11 ЗАНН,
разпоредбите на общата част на Наказателния Кодекс са приложими в
административно – наказателния процес. Съгласно легалното определение,
предвидено в чл. 93, т.9 от НК, трансформирано за нуждите на административните
нарушения, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От установените факти и
обстоятелства от първоинстанционния съд е видно, че в конкретния случай
административното нарушение е извършено в непосредствена близост до пешеходна
пътека, на място с ограничена видимост, което създава предпоставки за
настъпването на пътноотранспортно произшествие. Тези обстоятелства в конкретния
случай изключват функционалната необходимост от неправомерно внезапно навлизане
на пешеходци на платното за движение, която необходимост да обуславя по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
По делото няма спор, че
санкционираното лице е осъществило визирания състав на административно
нарушение по чл. 114, т.1 ЗДвП. Като се взема предвид гореизложеното,
касационния съд, не възприема фактическите изводи на Районен съд – Пловдив,
относно обстоятелството, че нарушението е извършено, поради необходимостта да
се закупят лекарства. Наведените в тази връзка доводи касаят лични съображения
на дееца, които той противопоставя на обществения интерес от защита на
безопасността на движението по пътищата. В този смисъл общественоопасните
последици дори са по- високи в сравнение с други подобни случай, защото
неправомерно поведение от лице във влошено здравословно състояние представлява
повишен риск за безопасността на движението по пътищата в населени места. Същото
не може да бъде възприето като смекчаващо вината обстоятелство, което да обуславя
квалифицирането на деянието като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Още повече, дееца след извършване на деянието не е имал необходимата критичност
към неправомерното си поведение и общественоопасните последици от деянието,
свързани с пряко и непосредствено застрашаване на живота и здравето на гражданите. Следва да се
вземе предвид и, че законодателят отчита характерно ниската степен на
обществена опасност на нарушения от съответния вид посредством, предвидения
нисък размер на налаганата санкция – глоба в размер на 20,00 лева, която е
законосъобразно определена. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението
на районния съд е незаконосъобразно, като при постановяването му са допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила при формиране изводите на съда за
квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен случай“,
поради което същото следва да бъде отменено, като вместо това се издаде друго,
с което атакувания административен акт да бъде потвърден
Твърдените
възражения в отговора на касационната жалба, са допустими, но неоснователни, до
колкото в жалбата действително е посочено, местоизвършване на нарушението,
различно от установеното в рамките на първоинстанционното производство. Като се
отчете обстоятелството, че предмет на касационната проверка е съдебното
решение, постановено от Пловдивски Районен Съд, то фактическата грешка,
допусната в касационната жалба, не въвежда в заблуждение, отностно фактите и
обстоятелствата, установени в първоинстанционното съдебно производство.
По отношение
на направеното искане за присъждане на разноски, то с оглед изхода на спора, по
силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН такива се дължат за две съдебни инстанции на
касационният ответник, като те следва да се определят по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП) и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80
лева за всяка съдебна инстанция, общо 160 /сто и шестдесет/ лева.
В
предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.1 АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр II-ро ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260096/28.08.2020г. издадено по АНД №2899/2020г. по описа на Районен
Съд – Пловдив-ХХ наказателен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №20-1030-003284/31.03.2020г., издадено от
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.П.П.
ЕГН**********, адрес ***, за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено на основание чл. 184, ал. 3 от ЗДвП административно
наказание „глоба в размер 20,00лева“.
ОСЪЖДА С.П.П. ЕГН********** *** да заплати на ОД на МВР гр.Пловдив направените по
делото разноски в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.