№ 30216
гр. София, 29.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20231110108022 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК на 20.03.2023 г. в полза на Т. И. М. и Г. И. М. срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт.,
действащ чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България, КЧТ. В срока по чл. 414 ГПК
длъжникът е подал възражение, в което е посочил, че е погасил процесните вземания в
хода на заповедното производство, като е приложил платежно нареждане за
извършеното плащане. С последваща молба, наименована „възражение“, дружеството
е представило и доказателства за заплащане на присъдените със заповедта за
изпълнение разноски. Във връзка с дадена от съда възможност за становище,
заявителят е депозирал молба с вх. № 158705/06.06.2023 г., в която сочи, че са погасени
процесните задължения за главница в размер на 500,00 лева, законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на
450,00 лева – за държавна такса и адвокатски хонорар. В последваща молба с вх. №
203888/17.07.2023 г. заявителят е отправил искане за допълване на заповедта за
изпълнение в частта за разноските, тъй като със същата бил присъден адвокатски
хонорар за един, вместо за двама заявители.
Като взе предвид доводите на страните, както и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира следното:
Молбата за допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските се
явява процесуално допустима, но неоснователна. В случая не са налице основания за
присъждане на втори хонорар за безплатно оказаната от процесуалния представител на
двамата заявители правна помощ, тъй като е налице идентитет между вземанията,
1
претендирани като дължими от тях. Подадено е общо заявление за издаване на заповед
за изпълнение в полза на двамата, като правопораждащите вземанията факти и
обстоятелства са едни и същи. Поради изложеното, съдът намира, че липсват
основания за определяне на двоен размер на дължимото се адвокатско възнаграждение,
като следва да се съобрази още, че минималният размер на дължимото такова се
определя от цената на претенцията, която в случая е общо 500,00 евро.
В настоящото производство длъжникът е навел твърдения, че е заплатил
претендираните със заповедта за изпълнение вземания. Постъпило е становище от
заявителя, съгласно което процесните задължения са изцяло погасени. Предвид
изложеното, издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в цялост, а
производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на заявителите Т. И. М. и Г. И. М., обективирано в
молба с вх. № 203888/17.07.2023 г., за допълване в частта за разноските на издадената
по делото заповед за изпълнение, като неоснователно.
ОБЕЗСИЛВА в цялост Заповед № 8345 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена на 20.03.2023 г. в полза на Т. И. М. и Г. И. М. срещу „Уиз
Еър Унгария“ Црт., действащ чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България, КЧТ по ч.
гр. д. № 8022/2023 г. по описа на Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, поради
заплащане на процесните задължени, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2