Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                          04 .04. 2022 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,         гражданско  и търг.отделение,

На шестнадесети март                                           2022 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Ирина В.,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

гр.д.№ 50,   по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Ц.Ц. и Р.В.,***, брат и сестра, с която искат да се обяви за нищожна прехвърлителна сделка – продажба, извършена от техния починал баща Ц.К., на брат им Х.Ц., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави – противоречие с морала.

При условията на евентуалност искат сделката да се обяви за недействителна поради привидност – продажбата прикрива дарение, по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Сделката касае множество на брой недвижими имоти – земеделски земи, извършена с нот. акт № 117, том VI, дело 599/ 2019 г. на нотариус Полина Д. от гр. Попово. Имотите са продадени на ответника Х.Ц.Ц., еднокръвен брат на ищците.

Подробно се развити в исковата молба и в съдебно заседание доводите на ищците, в обстоятелствената част на исковата молба и в изявленията на техния адвокат.

В съд.зас. искът се поддържа чрез упълномощените адвокати Б.Б. и Н.Б., като се иска и заплащане на направените по делото разноски.

От ответника Х.Ц. постъпи отговор в законния срок, чрез адвокат В.Д. ***. В него се посочва, че искът, в частта, в която съдът е дал ход е допустим, но неоснователен. Исковете са оспорени по основание, като се иска да бъдат отхвърлени. Имотите са продадени по данъчна оценка, сумата е преведена на продавача. Няма нарушаване на добрите нрави, защото това е сделка между роднини по права линия и целта не  е била печалба. В съд. зас. този отговор се поддържа и се иска заплащане на направените по делото разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:  страните не спорят, че са наследници на Ц.Ц.К., б.ж. на гр. Опака, област Търговище и на гр. Варна. Наследодателят е починал на 18.02. 2020 г. в гр. Опака, като ищците са деца от прекратения му брак, а ответникът е негов син, роден от съвместно съжителство с друга жена.

Бащата на страните е имал развит бизнес като строителен предприемач и имуществото му е на голяма стойност, като включва недвижими имоти от различен вид и в различни населени места,  предприятие на едноличен търговец, ЕООД, техника и други. Няколко години преди смъртта си, той се разболява от рак, лекува се, преживява ремисия, но в последствие болестта се завръща и това е причината за смъртта му. До последно той е бил в кондиция, като са били ограничени в последните 2-3 месеца преди да почине, само физическите му възможности. Тези факти са служебно известни на съда, с оглед на това, че съдията е докладчик и по друго дело между страните – гр.д. № 329/ 2020 г. на ОС – Търговище, което е с предмет нищожност и унищожаемост на завещание, както и по делото, с което се иска намаляване на завещателни разпореждания. Служебно известен на съда факт е и това, че наследодателят е завещал цялото си имущество на ответника, сина си Х., а завещанието е приложено и като доказателство по настоящото дело. То е с дата 09.10. 2019 г.

 С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 117, том VI, peг. № 4501, дело № 599/ 2019 г., на нотариус Полина Ненова от гр. Попово, наследодателят Ц.К., на 04.11. 2019 г., е продал на сина си Х.Ц. общо 76 на брой поземлени имоти – земеделски земи, в землището на село Горско Абланово, община Опака, област Търговище, за сумата от 30 758,21 лв. Толкова е и данъчната оценка на земята.

  Видно от извлечението на банковата сметка на наследодателя Ц.К., л. 323 и 324 от делото, в банка „Уникредит Булбанк“ АД гр. София, завършваща с цифрите 386, тази сметка е открита на 30.09. 2019 г. За периода от 04.11. 2019 г., до 18.02. 2020 г. са отбелязани следните транзакции: на 07.11. 2019 г. по нея е постъпила сумата от 30 758,21 лв. от Х.Ц.Ц., с правно основание „покупка на земя“. В същия ден наследодателят като физическо лице е прехвърлил на собственото си ЕООД сумата от 249 000 лв. като заем. Има още няколко операции, но няма преводи от неговата сметка в полза на сина му Х. за този период. 

По делото беше назначена техническа експертиза за пазарна оценка на недвижимите имоти, предмет на процесната сделка. Според първоначалната експертиза, стойността на всички 76 на брой земеделски имоти е в размер на 331 272 лв. Повторната експертиза, която трябваше да отчете до каква степен цената се влияе от това, че се продават за някои имоти идеални части, а не имотът като цяло, да се отчете категорията на земята и как това влияе на индивидуални коефициенти, даде пазарна оценка към момента на сделката в размер на 362 716 лв. Т.е. цената, на която реално са се продавали имотите, е поне 10 пъти по-висока от тази по нот. акт.

През 2014 г. наследодателят Ц.К.е учредил право на пожизнено ползване върху апартамент от 98 кв.м. в полза на дъщеря си Р., при цена от 1000 лв. На сина й Никола продава същия апартамент със съответно складово помещение и идеални части от земята. Данъчната оценка е в размер на 97 698 лв., а цената е  44 778 лв. През 2014 г. наследодателят е продал на „Керев билд“ ЕООД  с управител сина му Ц.Ц., апартамент от 87,82 кв.м. в гр. Варна и идеални части от земята, върху която е построена сградата, за сумата от 60 948 лв. Данъчната оценка е в размер на 121 031 лв. На следващата година апартаментът е прехвърлен на друго дружество, притежавано от ищеца Ц.Ц..

  При така описаните факти, съдът прави следните изводи: по иска за прогласяване на нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави.

Добрите нрави са общоприети и неписани етични правила, които обществото е приело, че се прилагат в определени житейски ситуации и които повечето хора считат за валидни. Те могат да съвпадат с понятието за добро и зло, но във всеки случай накърняването им се преценява винаги конкретно от съда.

Каква е конкретната житейска ситуация по делото. Бащата на страните е бил изключително предприемчив човек и е изградил успешен бизнес като строителен предприемач. Това му е позволило да разполага  с много добър материален ресурс. Той е бил разведен с майката на ищците, но връзката му с тях очевидно не е била прекъсвана. В същото време, от последваща връзка той има доста по-млад от ищците син, който получава добро образование в чужбина. За съжаление бащата на страните са разболява тежко, но въпреки това продължава да работи. С мисъл за бизнеса и децата си, той решава да ги осигури материално, като на ищците и техните семейства прехвърля жилища, чрез продажба, на двойно по-ниска цена от данъчната оценка, като няма данни каква е действителната цена на тези жилища. Това става пет-шест години преди да почине.

Вече в по-напреднала фаза на болестта си, той решава да остави цялото си имущество и бизнеса си на най-младия син, на когото е възлагал надежди да продължи професионалния му път. Затова и в средата на м. октомври съставя саморъчно завещание, с което завещава всичко притежавано от него, на ответника Х.Ц.. Около две седмици по-късно е извършена и сделката за продажба на земеделските имоти, на цена поне 10 пъти по-ниска от реалната пазарна оценка, но е равна на данъчната оценка.

Като един от аргументите за нарушаване на добрите нрави, ищците сочат именно това съотношение между продажната цена и реалната пазарна цена на имотите.

Като цяло съдът счита, че продажбата на имот, на по-ниска от пазарната оценка, не може да се тълкува като накърняване на добрите нрави. В случая обаче продажната цена е десет пъти под действителната пазарна цена и именно това може да породи съмнения.

В конкретната житейска ситуация обаче, ответникът купува от баща си земя, която така или иначе щеше да получи по силата на завещанието, а ако земята беше продадена на друг, на по-висока цена, щеше да наследи парите. В случая не може да има каквото и да е неморално по отношение на наследодателя, защото той очевидно е искал да се разпореди още приживе със земята и няма нищо лошо в това да я продаде на сина си, на цената на данъчната оценка. Това е сделка между роднини и няма как обществото да счита, че това е неморално, защото интересите на наследодателя не се накърняват. Както е видно, той е притежавал достатъчно имущество, което му е позволявало да води много добър живот, имал е достатъчно парични средства и за лечението си. Не е изпитвал материални затруднения и със собствените си средства е финансирал търговската си дейност, давайки си заем. По същия начин наследодателят се е разпоредил със свое имущество в полза на ищците и внука си, син на дъщеря му, като им е продал жилища на двойно по-ниски цени от данъчната оценка.

От друга страна никой родител не е морално задължен да оставя на наследниците си каквото и да било имущество. На кого, какво ще остави е негова преценка и няма каквито и да било доказателства, че тя е била повлияна от нечии незаконни и неморални действия, както по отношение на процесната сделка, така и на предходните, извършени в полза на ищците.   

Твърденията в исковата молба, че сделката е извършена заради неправомерно влияние върху наследодателя от страна на ответника, не бяха потвърдени. А само по себе си влошеното здраве на прехвърлителя не е доказателство, че той не е бил в състояние да преценява добре постъпките си. Това обаче е коренно различно основание за недействителност, което няма нищо общо с предявеното основание и не е предмет на настоящото производство.

С оглед на това, искът за прогласяване на нищожност поради накърняване на добрите нрави, е неоснователен.

Предвид на това съдът  следва да се произнесе по следващото въведено основание за нищожност, поради привидност на сделката, която прикрива дарение.

В тази връзка, от събраните по делото доказателства се установи, че продажната цена е била заплатена по банков път на прехвърлителя. Сумата от продажбата е постъпила по банковата му сметка, като плащането е направено по банков път, от страна на ответника. Няма каквито и да било доказателства, че волята на наследодателя е била той да извърши дарение в полза на сина си Х.. Още повече, той две седмици по-рано прави универсално завещание в негова полза. От всички събрани по делото доказателства за съда е безспорно, че действителната воля на наследодателя е именно тази, отразена в нот. акт и тя е за продажба на земята по данъчна оценка.

Искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските: предвид изхода от делото, на ответника следва да бъдат заплатени направените по делото разноски, в размер на 3500 лв., за което ищците следва да бъдат осъдени солидарно.

  По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес *** и Р.Ц.В., ЕГН          **********, с адрес ***, представлявани от  адвокат Б.Б. и адвокат Н.Б. ***, против Х.Ц.Ц., ЕГН **********,***5, тел. 0899 919423, представляван от адв. В.Д. ***, тел. 052 612526, e-mail **********@********.***, искове за обявяване нищожност на договор за продажба на земеделска земя, по нот. акт № 117, том VI, дело 599/ 2019 г., от 04.11. 2019 г., на нотариус  Полина Ненова – № 680, от гр. Попово, извършена между Ц.Ц.К.и Х.Ц.Ц., на основание противоречие с добрите нрави и евентуално поради привидност на сделката, която прикрива дарение, като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА  Ц.Ц.Ц. и Р.Ц.В., двамата с посочените по-горе лични данни и адреси, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Х.Ц.Ц., с посочените по-горе данни, сумата от 3500 лв., направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: