Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.02.2022г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI - ви състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4643 по
описа на ВРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.247 от ГПК съдът може по собствена инициатива или по молба
на страните да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки.
На
13.01.2022г. е постъпила молба от адвокат К.Т., в която е обективирано искане
за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по
делото Решение № 261591 от 12.05.2021 г., изразяваща се в призсъждане на
разноски в полза на ищцата, а не на адвоката, който е предоставил безплатна
правно помощ.
Препис
от молбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК,
не е депозирала отговор.
За
да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:
Молбата
е подадена от лице с правен интерес и липсва преклузивен срок за искането за
отсраняване на очевидна фактическа грешка в съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С
Решение № 261591 от 12.05.2021 г. по делото настоящият състав е приел, че в
полза на ищеца В.К.Р. следва да се присъди сумата в размер на 455.55 лв.,
представляваща разноски съответно на прекратената част от иска, който е
предявен поради поведението на ответното дружество.
При
присъждане на разноски в полза на ищцата съдът е приел, че същите са в общ
размер на 750 лева съобразно приетия по делото списък с разноски /л.77/.
В
същият е посочено, че разноските за ищцата В.К.Р. включват заплатена държавна
такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева,
като не е посочено, че за част от разноските искането е да бъдат присъдени в
полза на процесуалния представител.
В
разпоредбите на чл.247 ГПК и чл.248 ГПК е предвидена възможност съдът да
отстрани свои пропуски, които е допуснал при постановяване на решението.
Различни са пропуските в двете хипотези, като са различни и предпоставките и
срока за отстраняването им. В хипотезата на чл.247 ГПК е допуснато
несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и
отразяването на тази воля в диспозитива му. Такъв пропуск може да се изразява и
в присъждане на разноски в полза на страната, вместо в полза на процесуалния
представител, който е предоставил безплатна правна помощ по реда на чл.38 от
Закона за адвокатурата.
При
изменение и допълване на решение в частта му за разноските по реда на чл.248 ГПК съдът може да е допуснал грешка по отношение на лицето, в чиято полза
присъжда разноски. В този случай грешката е допусната в мотивите на акта и
липсва несъответствие между волята на съда в мотивите и отразяването на тази
воля в диспозитива на акта. При този вид грешка на съда при присъждане на
разноски по делото, страните разполагат с възможност да поискат изменение на
решението само в частта по разноските, но в предвидения за това преклузивен
срок.
Искането
за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок
за страните и няма пречка да бъде направено и уважено дори след влизане в сила
на решението и преминаването му през институционален контрол. Възможността да
се иска изменение и/или допълване на решението в частта за разноските, от своя
страна, е ограничена със сроковете посочени в чл.248, ал.1 ГПК. Законодателят
не е предвидил възможност за безсрочно изменение на съдебния акт при допусната
грешка в разпределянето на разноските, когато е налице съответствие между
мотиви и диспозитив на акта.
Според
правната теория очевидна фактическа
грешка представлява всяко несъответствие
между формираната воля на съда в
мотивите на съдебното решение и нейното изразяване в диспозитива на съдебния
акт, както и допуснати технически грешки от съда в съдебното
решение. Очевидна фактическа грешка представляват и допуснати технически греши от съда в мотивите или в дизпозитива на
съдебния акт - погрешно посочване
имената на страните, границите на имота, размера на присъдената сума, погрешни
пресмятания на суми и т. н.
В
постановеното по делото решение липсва такова несъответствие между формираната
воля на съда в мотивите и диспозитива на решението, поради което и искането на
адв. К.Т. *** за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№ 261591 от 12.05.2021г. постановено по гр.д. № 4643/2020г. по описа на ВРС се
явява допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 13.01.2022г. от адв. К.Т. *** за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 261591 от
12.05.2021г. постановено по гр.д. № 4643/2020г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: