Решение по дело №387/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 581
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120200387
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

 581                                        15.05.2019г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,       наказателно отделение, XII-ти състав

На седемнадесети април                                                       година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Мариана Колева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 387 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „А. 777“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище в гр.София, ****** представлявано от Татяна Попова - управител срещу НП №02-0002081/10.01.2019г., издадено от Директор  на Д“ИТ“ Бургас, с което за нарушение на чл. 264, вр. чл. 154 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“, в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят изпраща надлежно упълномощен процесуален представител. Моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи доказателства.

Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и законосъобразно. Не се сочат нови доказателства.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

При извършена проверка на 13.11.2018 г. Бургас от К.К. - инспектор в Дирекция “ИТ“ – Бургас в Дирекция „Инспекция по труда” по спазване на трудово законодателство от страна на „А. 777“ ЕООД, ЕИК ******, били поискани документи, в това число график за работно време за месец септември 2018г; отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец септември 2018г; платежна ведомост за заплати за месец септември 2018г. и др. Проверяващите установили, че „А. 777“ ЕООД, ЕИК ******, в качеството си на работодател, считано до 05.10.2018 г, (съгласно Вътрешните правила за работна заплата на дружеството), не е изплатил със съответното увеличение, в размер не по-малко от удвоения размер на уговореното трудово възнаграждение, положения труд на 22.09.2018 г. (официален празник) от лицето Д. Н. Ч., ЕГН **********, работил в обект - Магазин „Аванти“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“,******, стопанисван от дружеството-жалбоподател.

За горепосоченото нарушение, бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който правната квалификация на административното нарушение била посочена по чл. 264, вр. чл. 154 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписало без възражения. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, не постъпили писмени възражения по акта.

Като взел предвид акта и след проверка на неговата законосъобразност, АНО издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 264, вр. чл. 154 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството-жалбоподател била наложена „имуществена санкция“, в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.  

Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото доказателства. Административнонаказателното производство е образувано в сроковете по чл. 34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не били са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 264 КТ, „За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение“. В съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател са разпитани свидетелите К. и Ч. – към момента служители в магазин „Аванти“, стопанисван от дружеството-жалбоподател и св. Ч. – бивш служител в магазин „Аванти“. До колкото е налице служебна зависимост на свидетелите, Съдът прецени, че показанията им следва да бъдат преценени внимателно, в съвкупност със събраните по делото доказателства. Свидетелката К. заявява, че графика за работещите служители, се утвърждава от управителя на дружеството, която го подписва. На въпросния ден – 22.09.2018г, същата заявява, че не е била на работа, но е минала през магазина на обяд, когато на работа е била св. Ч.. Този факт се потвърждава от последната, което не изключва възможността следобед, на работа да е бил св. Ч.. Двете свидетелки заявяват, че по график е било определено друго лице, но не са възприели непосредствено това обстоятелство. По отношение показанията на св. Ч., съдът намира същите за колебливи и несигурни, като същият първоначално заявява, че не помни какво точно е правил на въпросната дата, но после заявява, че „помни“, че не е бил на работа. С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството, че въпросният график се подписва от управителя и същата може във всеки момент да го променя и да представя „актуалния“ по своя преценка, съдът намира твърдението за недоказано нарушение като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.

Съдът намира, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател е извършило нарушението, за което му е съставен акт и съответно издадено наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.

За извършеното нарушение, в санкционната норма на чл. 414, ал. 1 КТ се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Посочената санкционна норма правилно е била приложена от АНО като относима към настоящия случай и на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в минимален размер от 1500 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

По делото не са установени обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Не може да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 415 в от КТ, както правилно е приел административният орган, тъй като до приключване на проверката, нарушението не е било отстранено. Нарушението извършено от работодателя има тежки последици, тъй като своевременното изплащане на трудово възнаграждение за положен труд на официален празник е източник на доходи за работника, който е вложил своя труд.   

Съдът намира, че правилно и законосъобразно, наказващият орган е наложил административно наказание - имуществена санкция, в размер на 1500лв., която е минимално предвидената, поради което не може да бъде намалена от Съда.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно, наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложените доводи и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд,

 

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 02-0002081/10.01.2019г., издадено от Директор  на Д“ИТ“ Бургас против „А. 777“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище в гр.София, ****** представлявано от Татяна Попова - управител, с което за нарушение на чл. 264, вр. чл. 154 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“, в размер на 1500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                             

 

 

                                                                 СЪДИЯ: / п /

 

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.К.