РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330106708 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обективноевентуално съединени искове по чл.
26, ал. 1 от ЗЗД от Н. П. ХР., с ЕГН **********, с адрес гр. *********, ул. *********** №
*** чрез адв. И. срещу „Неткредит” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 3, ет. 10 представлявано от И. Х.-С. за прогласяване нищожността на клауза от договор за
потребителстки кредит от 09.08.2019г., предвиждаща заплащане на неустойка, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 09.08.2019 г.
за 2000 лева, при фиксиран лихвен процент - 40,70%, годишен процент на разходите -
49,22% и срок за погасяване: 6 месеца, с размер на месечна погасителна вноска 374,00 лева.
В чл.4, ал. 3 договора е предвидено предоставяне на обезпечение. В случай на неизпълнение
се дължи неустойка в размер на 1254 лева, дължима разсрочено заедно с погасителната
вноска. Заемната сума е усвоена. Налице са нарушения на ЗПК. Фиксирания лихвен процент
в размер на 40,70% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като
уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради това нараства
и стойността на годишния процент на разходите. Налице е скрита печалба. Нарушен е
принципа за добросъвестност, което води до нищожност на договора. В настоящият случай
договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение,
1
установени в обществото, на основание на това, че тя не отговаря на действителните
параметри на договора, тъй като към нея се кумулира уговорената в договора неустойка.
Предвидената неустойка в размер на в размер на 1254,00 лева е загубила присъщите за
неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на
реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на законовите
разпоредби.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем № *************** от 09.08.2019
г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 2000 лв.
дължима до 10.02.2020 г. В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено предоставяне на банкова
гаранция. При неизпълнение на задължението съобразно чл. 6, ал. 1 от договора следва
неустойка в размер от 1254 лв. на месец. Договорената годишна лихва е 40,70%, ГПР-49,22
%. Общата дължима сума е 2244 лв. Същата се дължи на вноски –6 месечни от по 374 лв.
От изготвеното заключение от 30.11.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че размерът на
ГПР по договора от 49,22 %. включва само възнаградителната лихва. Ако се включи и
неустойката от 1254 лв. оскъпяването ще е 62,7%.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От представения писмен договор се установява, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че не са спазени
изискванията към него, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Посочения размер от 49,22 %
не отговаря на действителния размер, защото включва само възнаградителаната лихва.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора
уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца
основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите
2
нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора, като обезпечението следва да отговаря на
конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал. 3 от договора/, като при неизпълнение са
предвидели неустойка във фиксиран размер от 1254 лв. Така, както е уговорена, неустойката
е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и
срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и
добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и
евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за
които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с
ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 6 ал. 1 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 6, ал. 1 от договор за паричен заем поради противоречие с
3
добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-50,16 лв. и 150 лв. за възнаграждение на
вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите на чл. 7,
ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора,
следва да се определи възнаграждение в размер от 317 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 6, ал. 1 в договор за
паричен заем № *************** от 09.08.2019 г. сключен между Н. П. ХР., с ЕГН
**********, с адрес гр. *********, ул. *********** № *** и „Неткредит” ООД, ЕИК
*********, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10 представлявано от И. Х.-С., като
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10
представлявано от И. Х.-С. да заплати на Н. П. ХР., с ЕГН **********, с адрес гр.
*********, ул. *********** № ***, сумата от 50,16 лв.(петдесет лева и 16 ст.) за разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10
представлявано от И. Х.-С. да заплати на адвокат Е.Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. ********, ********** № ***, сумата от 317 (триста и седемнадесет) лева за
адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
4