Определение по дело №466/2022 на Административен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 434

 

гр.Враца, 11.08.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, троен състав, в закрито заседание на 11.08.2022 г. през  две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                             КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ Чкад № 466 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по ЧАСТНА ЖАЛБА от К.Д.И.,*** против ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 28.06.2022 г., постановено по исково адм. дело № 366/2022 г. по описа на АдмС – Враца. В частната жалба същият прави искане за отмяна на процесното определение, в частта му относно  оставеното без уважение искане да му бъде назначен служебен защитник.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се назначаване на служебен защитник, който дори изрично е посочен, явяване лично по делото в съдебното заседание пред първоинстанционния съд и освобождаване от д.т. по частната жалба.

Частната жалба е процесуално ДОПУСТИМА.

Определението е съобщено на жалбоподателя лично на 07.07.2022 г. Против него е постъпила частната жалба, заведена с вх. № 2284/13.07.2022 г. по описа на АдмС – Враца, която жалба е с дата 08.07.2022г. и същата е изпратена по пощата с писмо, с клеймо на пощенския плик от 12.07.2022 г.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, относно искането за назначаване на служебен защитник, по следните съображения:

С Определение от 28.06.2022г.  постановено по исково адм. дело № 366/2022 г. по описа на АдмС – Враца, съдът е освободил от заплащане на д.т. в размер на 10 лв. и е оставил без разглеждане искане от ищеца К.И. да му бъде назначен служебен защитник. Насрочил е делото и е конституирал страните. За да приеме, че не са налице условията в закона за допускане на правна помощ и назначаване на служебен защитник, съдът се е мотивирал, че искането за назначаване на служебен защитник по делото, с мотив на ищеца К.И., че няма юридическо образование и не може да се защитава сам е неоснователно. Приел е, че искането е неоснователно, тъй като съгласно чл.23, ал.3 ЗПП, освен липсата на финансова възможност, за  предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство следва да е налице и друга кумулативна предпоставка, а именно интересите на правосъдието да налагат това. Приел е, че в конкретния случай характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита по ЗИНЗС и/или  АПК, като  се претендира лихва върху присъдено обезщетение с влязло в сила съдебно решение, като казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. Не са налице предпоставките за предоставяне на  безплатна правна помощ по преценка на съда, поради което на ищецът К.И. следва да бъде отказано предоставянето на правна помощ и е оставил без уважение искането за назначаване на служебен защитник.

        Съдът намира този извод на първоинстанционния съд за ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Като е взел в предвид цитираните текстове на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП първоинстанционния съд правилно е приел, че в конкретния случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват предпоставките - 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това. Относно средствата за заплащане на адвокат, от една страна, действително с оглед ниските приходи на ищеца жалбоподател, данни за имущества, възрастта и здравословно състояние, както и желанието му да има такъв, са налице изискванията по чл.23 ал.2 пр.1-во от ЗПП, поради което и същия е освободен от заплащане на д.т. по делото. От друга страна обаче правилно е преценено, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. Не са налице изискванията за задължителна защита, безплатна правна помощ съгласно чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство. Правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето и искането за правна помощ се явява необосновано. Претендира се лихва върху присъдено обезщетение с влязло в сила съдебно решение, като казусът не се отличава с фактическа и правна сложност.

Първоинстанционния съд след като е анализирал относимите правни норми и представените във връзка с искането доказателства е приел правилно, че в случая искането на ищеца жалбоподател К.И. следва да бъде оставена без уважение и следва обжалваното определението се остави в сила.

По отношение искането в частната жалба за лично присъствие в съдебната зала в съдебното заседание по делото, първоинстанционния съд се е произнесъл и в тази част определението е необжалваемо, поради което касациония състав на съда  не следва да се произнася.

По отношение искането за освобождаване от д.т. по частната жалба. Жалбоподателя К.И. е освободен от заплащате на д.т. от първо-инстанционния съд и не следва изрично касационния състав да се произнася за  освобождаване и от заплащането на д.т. по настоящето дело.

 

 

Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК във вр. с чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, касационен състав на Административен съд гр.Враца,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 28.06.2022 г. по исково адм.д. № 366/2022г. по описа на АдмС-Враца, в обжалваната част, в която е оставеното без уважение искане да му бъде назначен служебен защитник.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

На основание чл. 138 от АПК на страната да се изпрати препис от настоящото определение.

 

                                                                                                                                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                2.