Р Е Ш Е Н И Е
№ 3164/15.7.2020г.
гр. Варна, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично
заседание на тридесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при участието на
секретаря Антоанета А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15082 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на Етажна собственост
на собствениците на обекти
в сграда с адм. адрес: *, чрез управителя на етажната
собственост „*, действащ чрез адв. К.Й.А. от ВАК, съдебен адрес ***, против: * В.К., ЕГН: **********,***, с която е предявен иск с правно
основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с
искане да бъде признато за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 553,00 лв., представляваща периодично плащане на
такси към етажната собственост, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с
№3129 oт 17.04.2019г.,
връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК по ч.гр.дело №5889/2019г. на ВРС, 39-ти
състав против длъжника в полза на заявителя.
В исковата молба
ищецът Етажна
собственост на собствениците на обекти в сграда с административен адрес: *, твърди, че ответницата
ползва апартамент №* в жилищна сграда на адрес: град *. Сочи,
че на проведените общи събрания на етажната собственост били приети решения за
избор на управител, определяне на такси за консумативни разходи, фонд ремонт и
обновление, такси за поддръжка и управление па етажната собственост, текущи
проблеми, ремонт и подобрения. Съгласно приетите решения етажите собственици били
задължени да заплащат приетите от общото събрание суми. Счита, че тъй като
протоколите за проведените общи събрания не били обжалвани в законоустановения
срок по чл.40 ЗУЕС, същите са задължителни за всички собственици и ползватели на самостоятелни обекти
в сградата. Заявява, че от м.ноември 2012г. до м.март 2019г. включително за
ползвания от ответницата К. апартамент №42. т.е за периода от 77 месеца, е начислена сума в общ размер на 553,00лв.,
съгласно приети решения на общи събрания на етажната собственост, свързани с
разпределението на месечните такси, дължими към етажната собственост от всички
собственици ползватели и обитатели на
сградата. Твърди, че месечната такса
включва следните суми: сума за поддръжка и управление на етажната
собственост, разпределена по равно на всички апартаменти - 4лв.
месечно на апартамент; такса за консумативни разходи, разпределена съобразно
броя обитатели в апартамент, като за 1 бр. обитател се дължал 1.00лв. месечно, (а през
претендирания период апартамента на ответницата бил обитаван от двама души);
такса за фонд ремонт и обновление в размер на 2.00 лв.
месечно от апартамент.
Сочи, че размерът на месечните дължими такси към
етажната собственост е определен в Решение на общо събрание на етажната
собственост, проведено на 01.09.2012г., като в т. 1 и т.2 от протокола,
съставен от събранието, са обективирани решения за начина на разпределение на
таксите към етажната собственост, фонд ремонт и обновление, такса за управление
и поддръжка. Таксите за консумативни разходи били определени съобразно броя на
обитателите в апартамент, като за 1 бр. обитател се дължала сума в размер на 1лв.
на месец; фонд ремонт и обновление бил определен на 2лв. на апартамент на
месец; такса за управление и поддръжка -по 3лв. на апартамент на месец. На общо
събрание на
етажната собственост, проведено на 31.07.2018г. в т. 2 от приетите решения било
обективирано решение сумата за фонд ремонт и обновление да бъде
4лв. на апартамент на месец. Твърди, че ответницата за посочения период не е
заплатила дължимите суми към етажната собственост, поради което на общо
събрание на етажната собственост, проведено на 31.07.2018г. било взето решение
да се образува заповедно производство за задълженията на ответницата.
На 17.04.2019г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение чл.
410 от ГПК за посочените суми, по което било образувано ч.гр.д.№5889/2019г. по
описа на РС-Варна и била издадена заповед за изпълнение. С определение на съда
по заповедното производство ищецът бил уведомен, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като заповедния съд дал указания на Етажната
собственост да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията. Това
породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.
Съобразно
изложеното ищецът моли за уважаване на
предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, от страна на ответницата НЕ
Е
депозиран писмен ОТГОВОР НА ИСКОВАТА
МОЛБА.
В
съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата претенция и моли съда да уважи
исковата молба, така както е била предявена, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Ответницата, редовно уведомена, не се явява и
не се представлява.
Подадената искова молба отговаря на процесуалните
изисквания на закона и се явява допустима.
От
изложените в исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен
спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е основателна, по следните съображения:
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото копие от Протокол за
проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.*, с 15 бр. апартаменти и 14 бр.
собственици (л.10), ответницата по делото е собственик на обект в посочената
сграда, а именно-апартамент №*, както и на 0,5574% идеални части от общите
части на сградата. Посоченият протокол не е оспорен от ответницата и няма данни
обективираните в него решения да са били атакувани по
съдебен ред. От същия протокол се установява, че Общото събрание на етажната
собственост в проведено на 01.09.2012г. събрание е приело решение таксите към
етажната собственост да са в следния размер: сума за поддръжка и управление на етажната собственост,
разпределена по равно на всички апартаменти - 4лв. месечно на апартамент; такса
за консумативни разходи, разпределена съобразно броя обитатели в апартамент,
като за 1 бр.
обитател се дължал 1.00лв. месечно; такса за фонд ремонт и обновление в размер
на 2.00 лв. месечно от апартамент.
Приложен
е и протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от 31.07.2018г.,
на което е взето решение да се образуват производства по чл.410 от ГПК срещу
неизправни длъжници, чрез управителя, включително и
срещу ответницата, за задължения към етажната собственост.
От
приложеното ч.гр.д.№ 5889/2019г. на ВРС се установява, че във връзка с
постъпило заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, в
полза на ищеца е издадена Заповед № 3129/17.04.2019г. с която съдът е разпоредил длъжникът * В.К. да заплати на
заявителя
Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда с административен адрес:
град * сумата от 553,00 лв., представляваща неизплатени месечни такси /разноски
по поддръжка и управление, консумативни разходи, фонд ремонти и обновление/ към
Етажната собственост за
апартамент № 42, за периода от месец ноември 2012 г. до месец март 2019г.,
съгласно Решение от заседание на Общото събрание на Етажната собственост, обективирано в Протокол от 01.09.2012 г. и Протокол от
31.07.2018 г., както и сумата от 225,00 лв., представляваща сторени в
заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса от 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение от 200,00
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което е обусловило подаването на
процесната искова молба.
По делото липсват доказателства за плащане на сумата,
обективирана в посочената заповед за изпълнение, поради
което съдът приема, че към момента на образуване на
заповедното производство претендираната с исковата молба сума действително не е
била заплатена на ищеца.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
В полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на ответницата по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил
установителен иск за вземането. Вземането по заповедта е идентично на заявеното
с иска по чл. 422 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен
интерес от провеждане на настоящото производство и искът се явява допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен, по следните съображения:
За успешното провеждане на предявения
иск, съобразно
правилата на чл.154 от ГПК, ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че ответницата е собственик на обект – апартамент № 42 в
етажната собственост, че по надлежния ред са определени разходите за поддръжка
на общите части и управление на Етажната собственост и вноски във фонд „Ремонт
и обновяване”, включително, че са взети посочените в исковата молба решения на
общото събрание на етажната собственост. Ищецът следва да установи вземанията
си и по размер.
В
тежест на ответницата е да установи (при
условие, че ищецът докаже посочените по-горе обстоятелства) точното си във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на претендираните суми.
Не е спорно по делото, че в сградата, находяща се в гр. *, са налице
повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици,
поради което приложение намира уредбата в ЗУЕС по аргумент от чл.3 от същия
закон.
Съгласно
разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС, собствениците на обекти в режим
на етажна собственост имат задължение да заплащат вноските, определени за фонд
"Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части,
както и разходите за поддръжката и управлението на общите части. Разпоредбата
на чл. 48, ал.8 ЗУЕС също посочва, че за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или
с решение на общото събрание. Следователно задължение за поддържане на общите
части на имоти, намиращи се в режим на Етажна собственост имат собствениците,
ползвателите и обитателите, които следва да правят съответни ежемесечни вноски.
Основанието за заплащането на тези ежемесечни вноски е валидно взето решение на
Общото събрание или правилник за вътрешния ред- според нормите на чл. 11, ал.
1, т. 5 и 7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да
определя размера на паричните вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване",
както и за разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост.
Общото събрание се свиква, провежда и взема решения
по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред
поради незаконосъобразност /неспазване на процедурата и императивни правни
норми/ по реда на чл.40 ЗУЕС в едномесечен преклузивен
срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са
задължителни за етажните собственици, включително за тези, които не са
присъствали на събранието.
С оглед
цитираната нормативна уредба и доколкото в преклузивния
едномесечен срок ответницата не е оспорила решенията, взети на проведено на 01.09.2012г.
общо събрание, на което е присъствала лично, съдът счита, че същите имат обвързваща
етажните собственици (сред които е и ответницата) сила и пораждат задължение за
заплащане на съответните ежемесечни вноски. Ето защо съдът приема, че предявеният
иск е доказан по основание. Доколкото размерът на дължимите месечни вноски за
процесния период е определен чрез изчисления, за които не са необходими
специални знания, след извършената съответна проверка съдът приема и че същият
е определен правилно. Както беше посочено по-горе, по делото липсват
доказателства за плащане на претендираните с исковата молба суми както към
момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
така и към настоящия момент. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест ответницата е следвало да докаже
изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите ежемесечни вноски. При липсата на твърдения от
страна на ответницата за заплащане на тези задължения и ангажиране на
доказателства в тази насока, съдът
приема, че същата действително не е изпълнила задълженията си към етажната
собственост за процесния период.
Предвид всички изложени съображения
съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Доколкото
ответницата е станала причина за завеждане на иска и с оглед изхода на делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК същата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените от него разноски в настоящото производство. От представените
по делото доказателства е видно, че реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 325 лева, от които 300 лева- адв. възнаграждение и 25 лева- платена ДТ. Така, с оглед
изхода на спора, в тежест на ответницата следва да се възложат разноски в
размер на 325лева.
В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 225,00лв., от които
25,00лв.-държавна такса и 200 лева -адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на
спора и предвид отправеното от страна на ищеца
искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сторените в заповедното производство разноски в посочения
размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата
*
В.К., ЕГН:
**********,***, дължи
на ищеца Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда с административен
адрес: град *, сумата
от 553,00 лв.
(петстотин петдесет и три лева), представляваща неизплатени
месечни такси /разноски по поддръжка и управление, консумативни разходи, фонд
ремонти и обновление/ към Етажната собственост за
апартамент № *, за периода от месец ноември 2012 г. до месец март 2019г.,
съгласно Решение от заседание на Общото събрание на Етажната собственост, обективирано в Протокол от 01.09.2012 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение с №3129 oт 17.04.2019г.
по ч.гр.дело №5889/2019г. на ВРС, 39-ти състав.
ОСЪЖДА * В.К., ЕГН:
**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Етажна собственост
на собствениците на обекти
в сграда с административен адрес: град * сумата от 325,00 лева (триста двадесет и пет лева), представляваща сторени в
исковото производство за първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА * В.К., ЕГН:
**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Етажна собственост
на собствениците на обекти
в сграда с административен адрес: град * сумата от 225,00 лева (двеста двадесет и пет лева), представляващи направени в производството по ч.гр.д. № 5889/2019г.
по описа на ВРС съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: