РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Шумен, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630101254 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Делото е образувано по искова молба, подадена М. Г. Р. с ЕГН ********** от гр.
Шумен, действаща като законен представител на малолетното дете Н. Н.М.а с ЕГН
**********, срещу Н. Е. М. с ЕГН ********** от гр. Търговище. В исковата молба се
твърди, че с решение № 92 от 14.02.2017 г. по гр.д. № 2445/2016 г. на ШРС ответникът е
осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 150 лв. Счита, че от определянето на
издръжката до този момент е изминал голям период от време и са настъпили съществени
изменения на обстоятелствата, при които предходната издръжка е определена. По тази
причина моли съдът да измени определената издръжка като я увеличи на 250 лв., платима на
10-о число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на изплащането на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законовите
предпоставки за нейното прекратяване или изменение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа всичко
изложено в исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Обръща внимание, че
след като майката на детето е безработна, полага грижи за собствената си майка, докато
бащата не е доказал, че страда от заболявания, които препятстват възможността му да
работи, нито се е регистрирал в Бюрото по труда. Счита, че детето се нуждае от по-висока
издръжка, тъй като в момента двамата й братя се налага да помагат на майката за
издръжката на детето.
В законовия едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника, въпреки че съдът
1
с разпореждане от 09.06.2022 г. му е указал правото да подаде отговор, какво трябва да
съдържа той и какви са последиците, ако не подаде такъв.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че не може да си позволи
да заплаща издръжка, тъй като доходите му от собствения бизнес в Нидерландия са спрели.
Първо пандемията от коронавирус спряла поръчките, а после заради влязла в сила присъда,
по която му е наложено наказание пробация, не могъл да получи предвидените помощи за
фирмата.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представеното Удостоверение за раждане, издадено от Община Шумен въз основа
на Акт за раждане № **** от 30.10.2013 г. се установява, че детето Н. Н.М.. с ЕГН
********** е с родители М. Г. Р. и Н. Е. М..
Родителите на детето не живеят заедно. Същите не са имали граждански брак, но са
живели на съпружески начала. Разделили се няколко години след раждането на детето.
Между страните не се спори, че с решение № 834 от 13.11.2017 г., постановено по гр.
д. № 732/2017 г. на ШРС на майката са предоставени родителските права над детето. С
решение № 92 от 14.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2445/2016 г, на ШРС е определена
издръжка, която бащата да заплаща за детето в размер на 150 лв. месечно чрез майката до
настъпване на законови причини за изменението или отмяната на издръжката.
Ц. е на почти 9 години и ще бъде 3 клас в СУ „В. Л.“, гр. Шумен. Тя посещава уроци
по карате. Иска да учи английски допълнително извън училище, но засега не майката не
може да си позволи този разход. От събраните гласни доказателства се установи, че майката
живее с детето и съжителят си на квартира под наем, с наемна цена от 200 лв. Полага грижи
за своята майка. Наскоро е останала без работа. Има двама по-големи сина, които са вече
пълнолетни и работят. Когато се налага, те й помагат в грижите за Н. и най-вече за нейното
издържане.
Няма доказателства бащата да е давал суми за необходимите разходи на детето освен
дължимата издръжка. Дори и нея е заплащал рядко, което довело до осъждането му за
престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК (неплащане на издръжка, за която е осъден с влязло в
сила съдебно решение като деянието е извършено повторно). С присъдата му е наложено
наказание пробация, която той е изтърпял през м. април 2022 г. В последните години
ответникът живял и работил в Нидерландия, където имал собствена фирма, която се
занимава със строителство. В началото на пандемията от коронавирус работата намаляла,
заради което правителството на Нидерландия отпуснали 72 000 евро помощ за фирмата. Той
не успял да вземе тези помощи, тъй като заради присъдата и наложеното наказание
„пробация“ трябвало да остане в България. Не се доказаха твърденията му, че страда от
заболявания, които препятстват възможността му да работи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
2
По иска с правно основание чл. 150 от СК:
За да уважи иск за издръжка по чл. 150 от СК, съдът следва да установи следните
обстоятелства:
че ищецът е непълнолетно дете на ответника;
че ответникът е осъден да заплаща издръжка за детето си с влязло в сила решение;
че са налице изменение на обстоятелствата, при които предходната издръжка е
определена, което налага нейното увеличаване;
че се нуждае от средства в определен размер;
че майка му поема част от тази издръжка;
че ответникът е в състояние да заплаща издръжката, която се претендира.
От доказателствата по делото се установи, а и между страните не се спори, че са
налице първите три предпоставки, а именно: че ищеца (детето) е непълнолетно дете на
ответника; че ответникът е осъден да заплаща издръжка за детето си с влязло в сила
решение.
Разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК регламентират правилото, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката се дължи в
размер, съобразно с възможностите и материалното състояние на родителите.
Съдът намира, че за издръжка на детето са необходими около 420 лв. Сумата е
съобразена с виждането на законодателя за необходимата издръжка за едно дете. Ако
дължимата минимална издръжка от един родител е в размер на ¼ от минималната работна
заплата, то минималната издръжка, която двамата родители общо дължат на детето е в
размер на ½ от минималната работна заплата – 355 лв. Това обаче е необходимата издръжка
само за основните потребности като храна, отопление, вода, ток, дрехи. Тук съдът е
съобразил и възрастта на детето, фактът, че е ученичка и има нужда от учебни пособия,
както и че детето има и допълнителни интереси. Затова съдът намира, че реално на същото
са необходими около 420 лв. месечна издръжка.
Безспорно майката следва да поема тази част от разходите за детето, които съвпадат с
общите разходи за домакинството – вода, отопление, ток, наем. Майката не работи.
Същевременно обаче тя е в работоспособна възраст и може да потърси и да намери работа,
от която да получава доход в размер поне на минималната работна заплата. Същевременно
обаче тя се грижи и за своята майка.
По делото няма данни бащата да има алиментни задължения към други лица. Няма
доказателства да има пречки да започне работа и да получава поне минималната работна
заплата.
Предвид горните обстоятелства съдът счита, че майката може да поема около 220 лв.
от средствата необходими за издръжка на детето. По-голямата част от тази издръжка
съвпада с общите средства за отопление, електричество, вода, наем и др. подобни. Така
ответникът следва да заплаща остатъкът необходимата издръжка, т.е. сумата в размер на 200
3
лв.
Този размер на издръжката е по-голям от определения размер с решение № 92 от
14.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2445/2016 г, на ШРС, с което бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето си Н. Н.М.а в размер на 150 лв. Това категорично
налага изменение на издръжката до посочения по-горе размер.
С оглед на това, съдът намира, че искът се явява частично основателен до размера от
200 лв. Издръжката следва да се заплаща по банков път по посочената в исковата молба
банкова сметка, считано от датата на подаване на исковата молба на 09.06.2022 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване. До пълния претендиран размер от 250 лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството за издръжка,
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, които следва да бъдат платени по сметка на ШРС – в
размер на 288 лв.
С оглед изричното искане на страните за произнасяне досежно разноските, съдът
намира, че следва да осъди ответникът да заплати част от адвокатското възнаграждение
съобразно уважената част от иска за издръжка, а именно 240 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да постанови и
предварително изпълнение по иска за издръжката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, във вр. с чл. 143 от СК определената с решение № 92
от 14.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2445/2016 г, на ШРС, издръжка, която Н. Е. М. с
ЕГН ********** от гр. Търговище, ДА ЗАПЛАЩА ежемесечно на непълнолетното си дете
Н. Н.М. с ЕГН **********, действаща чрез майка си М. Г. Р. с ЕГН ********** от гр.
Шумен, от 80 лв. на 200 (двеста) лв., която следва да се заплаща чрез нейната майка и
законен представител, считано от 09.06.2022 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК до пълния предявен
размер от 250 (двеста и петдесет) лв. като недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА Н. Е. М. с ЕГН ********** от гр. Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса за
производството, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК – в размер на 288 лв. (двеста осемдесет и
осем) за разгледания иск с правно основание чл. 150 от СК.
4
ОСЪЖДА Н. Е. М. с ЕГН ********** от гр. Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Р. с
ЕГН ********** от гр. Шумен, действаща като законен представител на Н. Н.М. с ЕГН
**********, сумата в размер на 240 лв. (двеста четиридесет лева), представляващи разноски
по делото, съобразно уважената част от иска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в
четиринадесетдневен срок, който на основание чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 316 от ГПК,
започва от 15.08.2022 г.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5