№ 4401
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПН.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110212759 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Н. Б., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление (НП)
№42-0001982 от 02.08.2021г., издадено от директор на РД „Автомобилна администрация“, с
което жалбоподателят е санкциониран както следва:
1. На основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 18, т. 5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници;
2. На основание чл.178в, ал. 5, предл. 1 от Закона за движение по пътищата му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 18, т. 4, пр. 1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
В подадената жалба се излагат съображения, че лекият автомобил, с който се е движел
жалбоподателят не е таксиметров такъв поради липса на съответно оборудване и
обозначение, поради което Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници е
неприложима спрямо него. Също така посочва, че твърдените с АУАН и НП нарушения не
са категорично доказани, тъй като няма данни, че жалбоподателят е получил парична сума
за извършения от него превоз. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изразява становище
по подадената жалба.
Въззиваемата страна – РД „Автомобилна администрация“ редовно призована, не се явява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.02.2021г. А. С. на длъжност „инспектор“ при РД „Автомобилна администрация“ гр.
София осъществявал служебните си задължения. В изпълнение на това в гр. София на бул.
„Ген. Скобелев“ №2, А. С. спрял за проверка лек автомобил марка „К.“, модел С.“ с рег.
№ХХХХ, тъмен на цвят, без лепенки по същия, управляван от жалбоподателя. В автомобила
се намирали и още две неустановени по делото лица, заедно с едно дете. Посоченият лек
автомобил бил собственост на жалбоподателя. От пътниците в автомобила били поискани
обяснения, като същите заявили, че жалбоподателят осъществявал таксиметров превоз на
пътници от /АДРЕС/ срещу заплащане от 10 лв.
В хода на проверката лицето А. С. установил, че жалбоподателят не разполага с
удостоверение за водач на лек автомобил, както и с удостоверение за психологическа
годност.
Поради констатираното А. С., в присъствието на свидетеля Б. Б. на длъжност „инспектор“
при РД „Автомобилна администрация“ съставил на жалбоподателя АУАН № 286048 от
05.02.2021г. Същият бил съставен в присъствието на жалбоподателя и му бил връчен срещу
подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт не постъпили писмени
възражения.
При идентична фактическа обстановка въз основа на съставения акт било издадено
процесното наказателно постановление (НП) №42-0001982 от 02.08.2021г., издадено от
директор на РД „Автомобилна администрация“, с което жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 18, т. 5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници и на основание чл.178в, ал. 5, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 18, т. 4, пр. 1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 14.08.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел очевидец на установяване на
2
нарушението Б. Б.. Показанията на свид. Б. съдът кредитира относно обстоятелствата,
свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал. В своя разпит пред настоящия съдебен състав свидетелят Б. заявява, че
автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил черен или тъмно син на цвят, а също така
че е бил без обозначителни лепенки по него.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, серия А-2020,
бланков № 286048, който е съставен от компетентен орган- инспектор при РА "Автомобилна
администрация", оправомощен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по Закона за автомобилните превози, по силата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр и чл.
49 от Наредбата. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган-
директор на регионална дирекция "Автомобилна администрация", изрично оправомощен по
силата на т. I. 6 от Заповед № РД08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, издадена на основание чл. 92, ал. 2 ЗАвтПр.
На следващо място при съставянето на АУАН са спазени правилата за участие на свидетели,
за предявяване на акта, връчване на препис от същия, като АУАН и НП отговарят на
изискванията за форма и съдържание, като съдържат всички предвидени, съответно в чл. 42
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на
жалбоподателя и в този смисъл да се явяват основание за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намира, че жалбоподателят е бил
привлечен към административно наказателна отговорност за извършени от него две на брой
нарушения, изразяващи се в непритежаване от него на удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил и непритежаване на удостоверение за психологическа годност-
съответно на разпоредбите на чл. 18, т. 5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници и на чл. 18, т. 4, пр. 1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници.
Съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, водачът
на лек таксиметров автомобил следва успешно да е положил изпит по теми, определени с
тази наредба, и да притежава валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил"
3
за съответната община, на чиято територия се извършват превозите (приложение № 7), а
разпоредбата на чл. 18, т. 4, пр. 1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници водач на таксиметров автомобил трябва да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
Съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗАПр " Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността
от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел.
Вземайки предвид посочената по- горе легална дефиниция на понятието, настоящата
съдебна инстанция счита, че не би могло да се определи, че жалбоподателят е осъществявал
таксиметров превоз на пътници, доколкото по делото не се събраха доказателства същият да
е регистриран превозвач или водач, извършващ дейността от името на регистриран
превозвач. В този смисъл са и показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел очевидец на констатираното нарушение Б. Б., който заявява, че по управлявания от
жалбоподателя лек автомобил не е имало никакви обозначителни лепенки, от които да може
да бъде направен извод, че жалбоподателя е извършвал дейността от името на регистриран
превозвач.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАПр " Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция намира, че дейността на
жалбоподателят Б. би могла да бъде определена като обществен превоз, но не и като
таксиметров такъв. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че спрямо
жалбоподателя са неприложими разпоредбите на Наредба №34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници, доколкото същият няма задължение за спазване на
разпоредбите на същата.
В този смисъл, настоящата съдебна инстанция намира, че по делото остана недоказано
извършеното от жалбоподателя нарушение и предвид на това обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна, като необосновано такова.
Съдът счита за нужно да отбележи, че тежестта на доказване в настоящото производство
лежи върху АНО, който следва да докаже твърденията посочени в наказателното
постановление, а не жалбоподателят да доказва отрицателни за себе си факти. От събраните
по делото доказателства освен, че не се доказа жалбоподателят да е извършвал таксиметров
превоз на пътници, то същото обстоятелство се опровергава от разпита на свидетеля Б.,
който заявява, че управляваният лек автомобил не е имал обозначителни знаци, което
обстоятелство навежда на мисълта, че същият не е бил регистриран като превозвач и не е
извършвал дейността от името на регистриран превозвач.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се
4
солидализира с направеното от жалбоподателя възражение относно недоказаност на
извършените нарушения. По изложените по-горе съображения настоящата съдебна
инстанция намира жалбата от Д. Н. Б. за основателна, поради което и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №42-0001982 от 02.08.2021г., издадено от
директор на РД „Автомобилна администрация“, с което жалбоподателят е санкциониран
както следва:
1. На основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 18, т. 5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници;
2. На основание чл.178в, ал. 5, предл. 1 от Закона за движение по пътищата му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 18, т. 4, пр. 1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5