Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 12.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №14297 по описа за 2020
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението ЗД „Е.“ АД срещу постановление от 18.11.2020 г. на
съдебния изпълнител по изп. дело № 20207900402161 по описа на ЧСИ Р.М.с peг. №790 с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение възражение против разноските за
адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно
е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г., тъй като не са извършени такива действия и прави евентуално възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК. Твърди се, че адвокатски хонорар е завишен и с оглед фактическата
и правна сложност на делото. На следващо място - счита определената
пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за прекомерна, тъй като
неправилно е начислена след включването на адвокатското възнаграждение в
завишения му размер, поради което след намаляването му и размера на таксата
следва да се намали.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение с вх.№23070/21.12.2020 г., с което моли жалбата
да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване
на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК,
вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че адвокатското
възнаграждение е определено и за извършени след образуване на изпълнителното
дело действия по посочен от взискатял способ на изпълнение, чрез който е
събрана дължима сума и затова се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от
Наредбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението),
поради което е допустима. Жалбата се подава против
акт на съдебния изпълнител, с който се е
произнесъл по искане на длъжника за
изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
разноските за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от Тарифата
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд,
за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от взискателя, чрез адв.И.И.-С.от САК, против Застрахователно
дружество „Е.“ АД за принудително
събиране на парично вземане в размер на 641, 70 лв. съставляващо регресно
плащане на застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 07.06.2019 г. до окончателното й погасяване до окончателното й
изплащане и разноски в размер на 560 лв., възоснова на изпълнителен лист от 04.08.2020
г. изд. по гр.дело № 32434/2019 г. на СРС, Първо ГО, 165 състав.
С молбата по чл.426 от ГПК е посочен начин
на изпълнение запор на вземания по банкови сметки на длъжника. С молбата за
започване на изпълнението са претендирани и разноски в изпълнителното
производство за платени такси и адвокатско възнаграждение и е представен
договор за правна помощ и съдействие от 27.10.2020 г. с упълномощения адвокат.
Уговореното в договора възнаграждение е в размер на 432 лева и е заплатено по
банков път, видно от фактура и платежно нареждане от 29.10.2020 г. С покана за
доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 10.11.2020 г. е бил поканен да
заплати сумата по изпълнителния лист, както и 560 лв. разноски в изпълнителното
дело и 339, 89 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ. Със запорно съобщение от
03.11.2020 г. е наложен запор на взимания по банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк“ АД и на 16.11.2020 г. е постъпила сумата от 2067, 89 лв. В срока за
доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение до съдебния изпълнител с вх.
№ 20546 от 16.11.2020 г. и на основание чл.78, ал.5 ГПК, е поискал да се намали
размера на адвокатския хонорар на взискателя да му определи такъв само до
минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. – 200 лв., както и да
бъде съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Длъжникът е поискал
ЧСИ да намали съответно и размера на дължимата се такса по т.26 от ТТЗЧСИ. С
обжалваното разпореждане ЧСИ е оставил възражението на длъжника без уважение.
С оглед на изложеното, Софийският градски
съд прие от правна страна следното:Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени
от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи
се дължат разноски по изпълнението. Отговорността за разноски е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК.
Спорът в настоящото производство е за
това дали в конкретния случай се дължат разноски и по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни действия от
процесуалния представител на взискателя, извън подаването на молба по чл.426 от ГПК, така и налице ли е прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване
на адвокатското възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени
изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя и такива са
извършени в хода на делото. Настъпилото плащане е в резултат на наложения запор
на вземане.
Взискателят по образуваното изпълнително
делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения размер
за образуване и осъществяване на процесуално представителство по изпълнително
дело. Видно от договор от 27.10.2020 г. същото е било уговорено и заплатено по
банков път – т.2 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012
на ВКС, ОСГТК. Ето защо, съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ. При
съобразяване с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно
Наредба № за образуване на изпълнително
дело – 200 лв. (т.1) плюс ½
от съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2, т. 4 – 1772, 73 лв., или 586, 36 лв., като общият размер от 432
лв. (с начислено ДДС) на уговореното и
заплатено възнаграждение не ги надвишава и не могат да присъдени по-малко от така
определените минимални размери за адвокатско възнаграждение (арг. от чл.78,
ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв).
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
в минимални размери и по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява
неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Жалбата, в частта срещу определените
разноски за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ е неоснователна. Това е така, защото съгласно т.26,
б. "в" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това, правилно съдебния изпълнител е приел, че тези разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и при съобразяване на размер на
вземането по изпълнителния лист и размера на разноските за заплатеното адвокатското
възнаграждение.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от ЗАД „Б. В. И. г.“
с ЕИК ******* срещу постановление от 18.11.2020 г. на съдебния изпълнител по
изп. дело № 20207900402161 по описа на
ЧСИ Р.М.с peг. №790 с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
възражение против разноските за адвокатско възнаграждение и размера на таксата
по т.26 от ТТРЗЧС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.