№ 10492
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110107722 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД, против
Н. * Ш..
Ищецът „***“ ЕООД е предявил установителен иск срещу Н. Д. Ш., ЕГН
********** за общата сума от 7994,91 лв., от които сумата от 4219,95 лева
/четири хиляди двеста и деветнадесет лева и 95 стотинки/ представляваща
главница, сумата от 1381,16 лева /хиляда триста осемдесет и един лева и 16
стотинки/ представляваща договорно възнаграждение, дължимо от 05.07.2020
г. до 03.07.2021 г., сумата от 693,62 лева /шестстотин деветдесет и три лева и
62 стотинки/ представляваща мораторна лихва, дължима от 06.05.2020 г. до
03.07.2021 г., сумата от 1700,18 лева /хиляда и седемстотин лева и 18
стотинки/ представляваща законна лихва, дължима от 03.07.2021 г. до
30.10.2023 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Със същата искова молба ищецът е предявил и осъдителен иск срещу
ответника, с който иска последният да бъде осъден да заплати на „***“
ЕООД, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1176,20 лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева и 20 стотинки/, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Обосновава интересът си с обстоятелството, че на основание чл. 411. ал. 2.
ГПК съдът е оставил искането за издаване на заповед за изпълнение без
уважение за сумата в размер на 1176,20 лв., представляващ закупен пакет от
1
допълнителни услуги.
С исковата молба ищецът излага твърдения, че на 10.01.2020 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № *** между „***” ЕООД като кредитор и
Н. Д. Ш. като длъжник, при следните параметри: Сума на кредита: 5000 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 305,59 лв.; Годишен процент
на разходите (ГПР): 49,07 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен
процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:. 7334,01 лв. Твърди се,
че ищецът закупил пакет от допълнителни услуги в размер на 1500,00 лв.,
както и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 62,50 лв.
Така общото задължение със закупените пакети възлизало в размер на
8834,01 лв., общият размер на месечната вноска по договора - 368,09 лв.,
който следвал да се погасява на 5-тия ден от месеца.
Сочи се, че е изготвен погасителен план с определени 24 вноски, от които
всяка по 368,09 лева с падежна дата всяко 5-то число на месеца. Твърди, че
Погасителният план е получен от длъжника на 10.01.2020 г., заедно с
Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация.
Твърди се, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения.
Посочва се, че е извършил следните плащания по заема на съответните дати:
-На дата 30.01.2020 г. са били платени 368,09 лева;
-На дата 14.02.2020 г. са били платени 368,09 лева;
-На дата 20.03.2020 г. са били платени 368,09 лева;
-На дата 19.06.2020 г. са били платени 400,00 лева;
-На дата 10.09.2020 г. са били платени 400,00 лева.
Поддържа, че общата сума на направените плащания по ДПК № *** е в
размер на 1904,27 лева. Твърди се, че с тези плащания е погасена сума в
размер на 1851,75 лева., съгласно задължението по погасителен план - 5
пълни вноски. Сочи, че има частично плащане в размер на 11,60 лева по 6-та
вноска. Твърди, че поради забава в плащанията, са начислени лихви за
просрочие на вноските по погасителен план - 746,14 лева за периода от
06.05.2020 г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2021 г. -
датата на предсрочна изискуемост, които към момента са заплатени частично
- 52,52 лева, а остатъкът на задължението е в размер на 693,62 лева.
Твърди се, че поради неизпълнение на договорните задължения ответникът
е изпаднал в забава и съгласно уговореното и прието в чл. 12.3 от Общите
условия към ДПК, договорът е прекратен, а задълженията по него са обявени
за предсрочно изискуеми на дата 03.07.2021 г. Сочи, че във връзка с
прекратяването на договора ответникът е бил уведомен чрез Уведомително
писмо.
Поддържа, че след датата на обявяване на предсрочна изискуемост е
започнало начисляване на обезщетение за забава съобразно уговореното в чл.
2
12/12.1 от ОУ. Моли съда в условията на евентуалност, в случай, че
ответникът не е бил уведомен редовно за прекратяването на договора, да
приеме, че същият е редовно уведомен с получаването на препис от исковата
молба.
Твърди, че след прекратяването на договора размерът на задълженията
става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да
заплати всички дължими суми по процесния договор, поради което
оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една последна
погасителна вноска , чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната
изискуемост.
Изтъква, че с оглед на извършените плащания от страна на ответника и
обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 03.07.2021 г.,
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника е в размер
на 1381,16 лева., дължимо за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2021 г.
Заявява, че след отразяване на направените плащания, се дължат следните
суми:
-остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница - 4219,95 лева.
-непогасено договорно възнаграждение в размер на 1381,16 лева, дължимо
за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2021 г;
-възнаграждение за закупена услуга ** в размер на 1176,2 лева;
-лихва за забава в размер на 746,14 лева, дължима за периода от 06.05.2020
г. до 03.07.2021 г.
-законна лихва (мораторна) в размер на 1700,18 лева, дължима за периода
от 03.07.2021 г. до 30.10.2023 г.
Сочи се, че от представения по делото ДПК е видно, че същият е сключен
в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени в Искане за
отпускане на потребителски кредит ***. Посочва, че с оглед на принципа за
свобода на договаряне (чл. 9 от ЗЗД), страните са се съгласили да сключат
договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „**“ и „**“.
Твърди, че закупуването на тази услуга е изцяло по желанието на ответника.
Посочва, че ответникът дължи възнаграждение на ищеца за това,че се е
възползвал от първата услуга - приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит - „**“, като не е избрал втората услуга „**и“.
Поддържа, че процедурата по сключване на Договора за потребителски
кредит е описана в чл. 3 от ОУ, видно от която още при подписване на
искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума
по ДПК.
Твърди се, че ответникът е имал възможността да се откаже от договора,
за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото
преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на
3
усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата. Сочи,
че ответникът не се е възползвал и от правото си да измени договора чрез
предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК. Твърди, че вместо
това, ответникът е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение
на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на процесното вземане в полза на „***“
ЕООД срещу Н. Д. Ш..
Моли съда да постанови решение с което да осъди длъжника Н. * Ш. да
заплати дължимите суми за възнаграждение за закупена услуга „**“ в размер
на 1176,20 лева, ведно със законната лихва.
Ответникът в срока за отговор депозира отговор на искова молба, с
който заявява, че законът не допуска в полза на кредитора присъждане на
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и управлението
му. Твърди, че с допълнителната услуга „**“ се заобикаля разпоредбата на чл.
19 ЗПК, като по този начин индиректно се увеличава размера на главницата,
върху която се начислява договорната лихва. Посочва, че услугата „**“ е в
нарушение на чл. 10а от ЗПК. Твърди, че вземането се основава на
неравноправна клауза и не е индивидуализирано. Поддържа, че предсрочната
изискуемост не е настъпила. Твърди, че с фиксираният годишен лихвен
процент в размер на 41,00 % се нарушават добрите нрави и се внася
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността , поради
което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.
Изтъква, че ГПР по договора надвишава петкратния размер на
законната лихва. Твърди, че с оглед на приетото в С-427/22, заявителят не
представлява кредитна институция, доколкото той не събира депозит и на
това основание липсва материална легитимация на кредитора, който дава заем
и го търси.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните нямат спор и е видно от договор за потребителски кредит с № №
***/10.01.2020г., че между „*** ЕООД и Н. Д. Ш. е подписан договор за заем,
според който ищецът предоставя в заем на клиента сумата от 5000 лв.; Срок
на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 305,59 лв.; Годишен процент на
разходите (ГПР): 49,07 % %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен
процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:. 7334,01 лв. Твърди се,
че ищецът закупил пакет от допълнителни услуги в размер на 1500,00 лв.,
както и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 62,50 лв.
Така общото задължение със закупените пакети възлизало в размер на
4
8834,01 лв., общият размер на месечната вноска по договора - 368,09 лв.,
който следвал да се погасява на 5-тия ден от месеца.
Не се спори и това се установява от Общите условия към договора, че
страните са постигнали споразумение за предоставяне на допълнителен пакет
услуги изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой вноски по
погасяването; възможност за намаляване на техния брой като и за смяна на
падежа и най-накрая улеснена процедура по получаване на допълнителни
парични средства.
Страните нямат спор, а и това се установява от представеното и
неоспорено извлечение от сметката на длъжника по потребителския кредит с
дата от 12.02.2024г., че към датата на подаване на исковата молба ответната
страна е осъществявала плащания по договора в общ размер на 1904.27 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени: положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1
ЗПК.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение,
възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит №
***/10.01.2020г.; кредиторът да е предоставил, сумата по отпуснатият договор
за кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на
уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на
задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките,
уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна
изискуемост/; наличието на валидно постигната договореност между страните
за връщане на кредита с надбавка (лихва); че в договора е уговорено
възнаграждение за закупен пакет от услуги и предоставянето на тези услуги
от кредитора на длъжника; размерът и изискуемостта на претендираните
суми. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи пълно и главно възникването на главен дълг и
забава в погасяването на същия за процесния период. Във връзка с
възражението на ответника, съдът е съобщил на страните, че ще се произнесе
по евентуален неравноправен характер на клаузите за допълнителен пакет от
услуги, поради което е дал възможност на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства. В тежест на ответника е
разпределено да докаже, че е заплатила претендираните суми.
Потребителският кредит е самостоятелен договор, предмет на уредба по
ЗПК, като съгласно чл.9, ал.1 ЗПК потребителски е договорът, въз основа на
който кредиторът предоставя потребителски кредит под формата на заем с
5
разсрочено плащане. Чл.10, ал.1 ЗПК съдържа изисквания за форма, а
съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора.
Съдът приема за установено, че между страните е сключен валиден договор за
заем, по силата на който е предоставен заем в размер на 5000лв., който следва
да се върне в рамките на 24м, при размер на погасителната вноска от
305,59лв., при ГЛП от 41.00% и ГПР 49.07%. Към договора е сключено
допълнително Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, за който пакет се дължала сумата от 1500 лв. с размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 62,50 лв., като общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на
8834,01 лв. с размер на вноската от 368,09 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че споразумението към момента на
сключване на договора противоречи на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр.
чл.19, ал.4 ЗПК, които са императивни, поради което цялото споразумение е
нищожно. Това е така, защото в чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е уредена забрана
да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а включените в пакета допълнителни
услуги (приоритетно разглеждане на потребителския кредит) представляват
именно услуга във връзка с усвояване и управление на кредита, поради което
не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение. На следващо
място, същото по размер превишава два пъти размера на договорената
възнаградителна лихва, т.е. е сключена при изначална липса на
еквивалентност на престациите и има за цел единствено да постави в
неблагоприятно положение икономически по-слабата страна, съответно
заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, водещо до кумулиране на възнаграждение
наред с погасителните вноски по кредита (видно и от разсрочване на вноските
по пакета в основния договор наред с вноските по главница и
възнаградителна лихва), което води до скрито оскъпяване на кредита. На
следващо място, съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите,
които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на
възнаграждението по пакета за допълнителни услуги се постига
заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно
настоящият съд, анализирайки договореното споразумение стига до извод за
неравноправния характер на споразумението относно цената на отпуснатия
кредит. При включване на възнаграждението, размерът на ГПР нараства и по
размер нарушава чл.19, ал.4 ЗПК, следователно с оглед чл.19, ал.5 ЗПК,
предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни, то е налице нищожност на споразумението за
допълнителен пакет от услуги. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за
6
потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин, т.е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно
посочване, което ще е такова, ако съответства на параметрите на
договореното във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и
косвени разходи. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до
последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е.
договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита (така и Решение № 265461 от 17.08.2021 г. по в. гр. д. № 10792 / 2019
г. на Възз. III-в състав на Софийски градски съд; Решение № 262416 от
06.04.2021 г. по в. гр. д. № 11890 / 2019 г. на Възз. IV-a състав на Софийски
градски съд; Решение № 262316 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 1799 / 2020 г.
на Възз. IV-a състав на Софийски градски съд и др.). Обстоятелството, че
договорът е изменен с Анекс № 1/01.04.2020г. не санира нищожността на
споразумението (така и Решение №150/ 20.03.2020 ВКС, ТК, т.дело №
279/2019 г. и Решение № 141/ 27.02.2020г. ВКС т.д.№2245 / 2018г.). В този
смисъл претендираните суми в размер на 1381,16 лева, представляваща
договорно възнаграждение, дължимо от 05.07.2020 г. до 03.07.2021 г., сумата
от 693,62 лева, представляваща мораторна лихва, дължима от 06.05.2020 г. до
03.07.2021 г., сумата от 1700,18 лева, представляваща законна лихва,
дължима от 03.07.2021 г. до 30.10.2023 г., както и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1176,20 лв., следва да се отхвърлят
като неоснователни.
С оглед правото на съда служебно да следи за действителността на
договора за потребителски кредит (т.1 и т.3 на ТР1/09.12.2013г. по т.д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС), съответно е длъжен да се произнесе в мотивите
на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от
тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (така и
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК), настоящият състав намира, че договорът
за кредит е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на
основание чл.23 ЗПК се дължи връщане от потребителя само на чистата
стойност на кредита. Доколкото ответникът – потребител е заплатил на ищеца
сумата от 1904,27 лв., след като се дължи чистата стойност на кредита от
5000 лв., то искът за главница следва да е основателен до размера от 3095,73
лева, като за разликата до пълнопредявения размер от 4219.95 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на направеното от ответника възражение, че не му е била
надлежно съобщена предсрочната изискуемост, настоящият съдебен състав
7
намира следното. По делото е налице представено уведомително писмо от
ищеца, от 05.07.2021г., в което е инкорпорирано изявление до ответника, с
което обявява сключения между страните договор за потребителски кредит №
***/10.01.2020г., за предсрочно изискуем. По делото не са налице писмени
доказателства уведомлението да е получено от ответника. Същевременно
обаче е настъпил крайният падеж на вземанията на 05.01.2022г. Съгласно
задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. ВКС излага в мотивите на решението, че
дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може
изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по
отношение на вече падежираните вноски. С оглед изложеното съдът намира
възражението на ответника, с което сочи, че претендираната сума не следва
да се присъжда, поради необявяването на предсрочната изискуемост по
кредита, за неоснователно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съдът
съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ намира, че следва да му се присъди такова в размер именно на 100,00
лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски по
настоящето производство в размер общо на 95,67 лв., както и разноски в
заповедното производство в размер на 122,67 лв., съразмерно на уважената
част на исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
8
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. Ш., ЕГН
**********, че дължи на „***“ ЕООД, с ЕИК***, по предявения иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД сумата от 3095,73 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/10.01.2020г., падежирал на 05.07.2021г. ведно
със законна лихва от 31.10.2021г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с.
чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 3095.73 лева, до пълно предявения размер от 4219,95 лева
/четири хиляди двеста и деветнадесет лева и 95 стотинки/ представляваща
главница, сумата от 1381,16 лева /хиляда триста осемдесет и един лева и 16
стотинки/, представляваща договорно възнаграждение, дължимо от
05.07.2020 г. до 03.07.2021 г., сумата от 693,62 лева /шестстотин деветдесет и
три лева и 62 стотинки/ представляваща мораторна лихва, дължима от
06.05.2020 г. до 03.07.2021 г., сумата от 1700,18 лева /хиляда и седемстотин
лева и 18 стотинки/ представляваща законна лихва, дължима от 03.07.2021 г.
до 30.10.2023 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД предявен от „***“ ЕООД, с ЕИК *** срещу Н. Д. Ш., ЕГН
**********, с който се иска последният да бъде осъден да заплати на „***“
ЕООД, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1176,20 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 31.10.2021г., до окончателното изплащане на вземането,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ ***/10.01.2020г.
ОСЪЖДА Н. Д. Ш., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕООД, с
ЕИК***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 95,67 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от
122,67 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 60003/2023г. на СРС,
66 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9