Р Е
Ш Е Н
И Е
град С. , 11.05.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, 19 състав в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и
шестнадесета година, в състав :
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 13 341 по
описа на 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1 , пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът Д.Ц.В., излага в исковата
молба, че на 15.07.2008 год. сключил с ответника предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот в груб строеж, а впоследствие с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт 133, дело 1156/2008 г. на Нотариус М.И. закупил
недвижим имот, представляващ апартамент 25, на пети жилищен етаж, находящ се в
гр. С., район „Л.”, в жилищната сграда, построена в УПИ с площ от 518,
представляващ УПИ I-316, кв. 34 по плана на гр. С., местност „Л. *”, със застроена площ от 81,
48 кв.м., заедно с мазе № 13 с площ от 9,28 кв.м. В исковата молба са изложени
твърдения, че по документи апартаментът следвало да има тераса от 32.10 кв.м.,
но вместо нея на място имало декоративна козирка, която разделя терасата на две
по- малки части с обща площ от 15,10 кв.м. и така от апартамента му реално
липсвала площ от 17 кв.м. Твърди, че съгласно предварителният договор
заплатената от него продажна цена възлизала на 90 000 евро. С оглед, на
което са изложени твърдения, че е заплатил на ответника сума в размер на
16 864 евро с левова равностойност от 32 983 лева, които претендира
за възстановяване като недължимо платени. В исковата молба са изложени
твърдения, че съгласно нотариалният акт е закупил и мазе, което реално било
продадено освен на него и на още двама собственици на имоти в жилищната сграда
/собствениците на ап. 13 и ап. 23/. При тези фактически твърдения ищецът
претендира възстановяване на сума в размер на 18 004, 63 лв.,
представляващи левовата равностойност на 9205, 76 евро, стойността на мазето,
което реално не притежава. При тези фактически твърдения е мотивиран правен
интерес и е сезирал съдът с искове за осъждане на ответника да му възстанови
като платена без основание сумата от 50 987, 63 лв. Претендира и сторените
по делото разноски.
Ответникът „Х.” ЕООД, редовно уведомен, не изразява становище по исковете.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 15.07.2008 г. от „Х.” ЕООД, като продавач, и Д.Ц.В.,
като купувач. Предмет на договора е покупко-продажбата на апартамент 25,
разположен на пети жилищен етаж, находящ се в гр. С., район „Л.”, в жилищната
сграда, построена в УПИ с площ от 518, представляващ УПИ I-316, кв. 34 по плана на гр. С.,
местност „Л. *”, със застроена площ от 81, 48 кв.м., състоящ се от входно
антре, баня с тоалетна, кухня, студио, тераса за сумата от 90 000 евро,
платима на две части – 2 000 евро – капаро, при подписване на
предварителния договор и окончателно плащане при изповядване на нотариалната сделка
/чл. 1 и чл.2 от договора/.
По делото е представен договор за покупко-продажба, сключен на 08.10.2008
г., и обективиран в нотариален акт 133, дело 1156/2008 г. на Нотариус 260 – М.И.,
с район на действие – СРС. От съдържанието на същия се установява, че „Х.” ЕООД
е продал на Д.Ц.В. апартамент *, разположен на пети жилищен етаж, находящ се в
гр. С., район „Л.”, в жилищната сграда, построена в УПИ с площ от 518,
представляващ УПИ I-316, кв. 34 по плана на гр. С., местност „Л. *”, със застроена площ от 81,
48 кв.м., състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, кухня, студио, тераса,
заедно с мазе 13 с площ от 9,28 кв.м за сумата от 20 090 евро.
По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице Л.Б.Й.. В заключението
си вещото лице е обосновало извод, че реалната застроена площ на апартамент 25
възлиза на 64, 68 кв.м. като разликата между застроената площ по архитектурен
проект и реалната такава се дължи на факта, че одобреният проект не е
реализиран на място. Обоснован е извод, че върху част от терасата, фигурираща
по проект, на място е изпълнен покрив с дървена конструкция и битумни керемиди
като подпокривното пространство е затворено плътно и е неизползваемо. Обоснован
е извод, че терасата по архитектурен проект е от 33, 64 кв.м., а изпълнената на
място е с площ от 18.00 кв.м. като върху част от нея е изграден покрив, който
не е декоративен и е с площ от 15,68 кв.м. Обоснован е извод, че в
ценообразуването към апартамент 25 не е включено мазе като мазе № 13, продадено
на ищеца, с площ от 9, 28 кв.м. е вписано към апартамент 13.
По делото е изслушана и ССчЕ, изготвена от вещото лице М.В.В., приета по
делото като неоспорена от страните. В заключението си вещото лице е обосновало
извод, че изчислено на база заплатената продажна цена по предварителен договор
за 16, 8 кв.м. ищецът е заплатил сума в повече в размер на 36 293, 75
лева, а изчислена на база продажна цена, вписана в нотариалният акт заплатената
в повече цена възлиза на сума в размер на 8 101, 57 лв.
При тези ангажирани от страните доказателства и с оглед приетият доклад по
делото съдът прави следните правни
изводи:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът намира, че е
сезиран с искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
С оглед изложените по делото и неоспорени фактически твърдения, съдът
приема, че страните по делото са били в облигационни отношения, по повод сключен
между тях предварителен договор за покупко – продажба, а впоследствие и
окончателен такъв, обективиран в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма
за неговата действителност. С оглед неоспорените в исковата молба фактически
твърдения съдът приема, че действителната продажна цена, уговорена от страните
по двата договора е тази, вписана в предварителния такъв, а именно 90 000
евро. Не се спори между страните, че купувачът – ищец е заплатил изцяло същата.
Видно от представените по делото писмени доказателства предмет на
облигационната връзка между страните е било правото на собственост върху
недвижим имот с площ от 81, 84 кв. м. и мазе с площ от 9, 28 кв.м. От
изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена безспорно се установява, че е налице неизпълнение на одобрения
архитектурен проект от страна на строителя – продавач /настоящ ответник/,
изразяващо се в обстоятелството, че терасата, част от имота, предмет на
договора, не е изпълнена на място в параметрите и вида, уговорен в договора и
съгласно архитектурния проект. Установено по делото е, че на място е изграден
покрив с битумни керемиди, който значително отнема от площта на предвидената по
проект и заплатена като квадратура, включена в площта на имота, от ищеца.
Вещото лице е установило, че се касае за разлика от 16, 8 кв.м., които не
съставляват тераса и са реално неизползваеми. Вещото лице е установило, че в
ценообразуването на жилищната сграда към апартамента на ищеца не е включено
прилежащо обслужващо помещение /мазе или таван/, въпреки, че продавачът –
ответник е продал такова помещение - мазе на ищеца с площ от 9,28 кв.м.
Стойността на мазето е включена в продажната цена на имота, видно от
съдържанието на нотариалния акт, представен по делото.
До приключване на съдебното дирене по делото и при негова доказателствена
тежест ответникът не е установил респ. не е ангажирал доказателства, че частта
от продажната цена, съответна на частта от площта на терасата, която е реално
неизползваема с оглед неизпълнението на архитектурния проект, както и частта от
продажната цена, съответна на стойността на прилежащото продадено помещение, в
което ищецът не е въведен и същото по ценообразуване е отредено за друг имот
респ. е продадено на друг правен субект е възстановена на ищеца респ. да е
оборил твърденията на ищеца като установи, че тази цена се следва.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът
приема , че се установи по несъмнен начин, че имуществото на ищеца е обедняло
със сума в размер на 36 293, 75 лв. /съобразно заключението на вещото
лице/ платени без основание с оглед неизпълнената на място тераса във вида, в
които е закупена от ищеца, както и със сумата от 18 004,
63 лв., /изчислена от съда при условията на чл. 162 от ГПК с оглед глобалния
размер на заплатената продажна цена и площта на имота/ и представляваща
стойността на закупеното от ищеца мазе, което не е отредено за имота, продаден
на него и принадлежащ на ап. 13. Ищецът е заявил претенция за
възстановяване на сума в размер на 32 983 лева, досежно стойноста на заплатената в повече пазарна цена
на имота с оглед неизпълнената на място тераса. Предвид диспозитивното начало в
процеса и непредприето увеличение на ищцовата претенция при условията на чл.
214 ал.1 от ГПК съдът намира, че това е сумата, която следва да му бъде
присъдена.
В тази връзка исковете с правно основание чл. 55 , ал. 1
, предл. 1 от ЗЗД са основателни и
доказани и следва да се уважат.
Ищецът не е заявил претенция за заплащане на законна
лихва, поради което съдът намира, че такава не следва да бъде присъждана.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следва и сума в размер на 550 лв. – депозити за експертизи. В пълномощното
/стр.4/ е вписано само договорено възнаграждение без данни същото да е реално
заплатено, поради което и с оглед задължителната съдебна практика съдът намира,
че разноски за адвокатско възнаграждение не се следват.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС ДТ в размер на 2039, 48 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Х.” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на Д.Ц.В., ЕГН **********,*** – адв. Е.Д.
сумата от 32 983 лева – недължимо платена, представляваща част от
продажната цена на тераса към ап. 25, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.” *, в
сградата, построена в УПИ I-316, кв. 34 по плана на гр. С., местност „Л. *” и неизградена на място,
както и сумата от 18 004, 63 лв. – недължимо платена, представляваща
продажната цена на мазе 13, както и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от
550 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Х.” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 2 039, 48 лв. –
дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните , че е изготвено.
СЪДИЯ :