№ 393
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101720 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „*********” ЕАД, ЕИК
************ гр. ********** , представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт
Д. З. против И. А. Т., гражданин на Р., роден на **********г., с адрес: с.
*************. Ищецът претендира да се признае за установено, че ответната
страна дължи сумата от 222.96лева, представляваща сбор от главница в
размер на 221.12лева и лихва в размер на 1.84лева, за доставена, отведена и
пречистена вода за периода 19.05.2015г. до 28.09.2021г., за което са били
издадени фактури в периода 13.10.2021г. до 25.10.2021г. Ищецът сочи, че
между него и ответника е налице валидно правоотношение с предмет на
доставка ВиК услуги. Твърди се, че ответникът е клиент на дружеството и
страна по облигационно правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на
ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в с. *************, с
идентификатор № ***********. Заведена била партида с аб. № ******.
Ищецът счита, че ответникът, като собственик на посочения апартамент, се
явявал „потребител” на предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВИК системи. Съдържанието на облигационните
правоотношения между страните се подчинявало на Общите условия на ВиК
оператора, които били публично известни – публикувани в интернет и
одобрени от КЕВР. Измерването на ползваната от ответника вода ставало
посредством водомер, разположен в жилището му. Отчитането в процесния
период ставало посредством мобилно устройство. За целта се сканирал
баркод, който бил поставен до водомера. Тази дейност се извършвала от
инкасатор, отчитащ обекта. Посочено е, че съществуват няколко записвания
за начина на отчитане, в зависимост от извършените действия от инкасатора
или абоната – „видян”, „служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било
допустимо за обекти, имащи характера на ползвани със сезонен характер,
ползването на услугата да се отчита само два пъти в годината. Ищецът
1
претендира, че след всяко отчитане са издавани данъчни фактури, в които
били посочени съответните реквизити. Конкретно за ответникът в периода
13.10.2021г. до 25.10.2021г. са били издадени два броя фактури, които не са
били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Същите
възлизали на 221,12лева. Върху сумите по фактурите ответникът дължал и
обезщетение за забавено плащане в общ размер на 1.84лева за периода
13.11.2021г. до 17.12.2021г. – датата на подаване на исковата молба, както и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
главницата по делото. Иска се постановяване на решение, с което Т. да бъде
осъден да заплати посочените суми на дружеството. Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът И.
А. Т., гражданин на Р., роден на **********г., с адрес: с. *************,
депозира такъв чрез особения представител адв. Ж. Х., АК гр. Бургас, с адрес:
гр. **********. Ответната стана счита иска за допустим, но неоснователен.
Особеният представител възразява , че от представените писмени
доказателства не се доказвало, че ответникът е клиент, абонат на
дружеството. Представената справка за вписване на сделка, само индикирала
вписана в регистъра информация, но не представлявала документ доказващ
правото на собственост. От представените копия на фактури не се доказвало,
че посочения водомер с № ********** ******* се отнасял за партида с №
******. Особеният представител претендира, че неясно било основанието да
се претендира заплащане за отчетен период от 19.05.2015г. до 19.09.20219г.
със служебно начислени данни, при условие , че ищецът твърдял, че
водомерът се намира на достъпно място и отчитането ставало чрез
електронно устройство. Във фактурата от 13.10.2021г. били посочени три
дължими потребления , всяко по 23куб.м. и се иска отхвърляне на
претенцията за общо 69куб.м. ползвана и незаплатена вода. Ищецът не бил
спазил и собствените си ОУ, като въпреки приетия от него сезонен характер
на ползване на имота, в периода 19.05.2015г. до 19.09.2019г. била издадена
само една фактура. След това бил пропуснат периода 19.09.2019г. до
20.05.2021г., за който имало четири отчитания на показанията, но нямало
издадена фактура. Не било ясно как е изчислена стойността на ползваната
вода, като имало математически несъответствия в стойностите дадени във
фактурата , както и в крайната претендирана сума. Неоснователността на
претенцията за главницата водело и до неоснователност на тази за лихвените
плащания. Неточно било искането за лихва, поради факта, че падежа на
втората фактура бил 24.11.2021г., а началната дата на претенцията била
13.11.2021г. Претендира се отхвърляне на иска. Не се сочат писмени
доказателства. Прави се доказателствено искане.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се взема
становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Ж. Х., АК гр.
Бургас, особени представител. Отговорът на исковата молба се поддържа.
Моли се за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
2
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „*********” ЕАД, ЕИК ************ гр. Бургас и
И. А. Т., гражданин на Р., роден на **********г., с адрес: с. ************* са
се намирали в облигационни взаимоотношения по предоставяне на ВиК
услуги относно водоснабден обект - апартамент, находящ се в с.
*************, с идентификатор № ***********, с абонатен № ******. По
делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ 50, том ***, рег. № *****, н. д. № ****/ 22.10.2013г., от който е видно, че
И. А. Т. е станал собственик на посочения недвижим имот. В имота на
ответника е бил поставен един водомер за отчитане на потребената вода. От
представените писмени доказателства се вижда, че за процесния период,
показанията на водомера са отчитани от ищеца, за което е представена
справка – извлечение. От нея се установява, че водомерът е видян от
инкасатора на имота при всички отчитания. След отчитане на показанията на
водомера са издадени два броя фактури – фактура № **********/ 13.10.2021г.
за сумата от 301.64лева и фактура № ********/ 25.10.2021г. за сумата от
19.48лева. Фактурите са издадени за потребената в имота вода за периода
19.05.2015г. до 28.09.2021г. Вписаните във фактурите показания на
потребената вода отговарят на записаните в справката – извлечение. По
делото не са представени доказателства посочените суми да са били
заплатени, освен по първата фактура, по която има частично плащане за
100.00лева.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че И. А. Т. е абонат на дружеството ищец - „*********” ЕАД, ЕИК
************ гр. Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, Т. е потребител на ВиК
услуги. Това си качество ответната страна е получила с придобиване правото
на собственост върху имота. Между страните няма сключен изричен писмен
договор за извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/
14.09.2004г. това се извършва по силата на Общите условия на дружеството,
които са одобрени от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ,
отчитането на изразходваната вода става чрез поставения в апартамента на
ответника водомер. Следва да се отбележи, имотът е със сезонно ползване,
като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало веднъж през
2019г., веднъж през 2020г. и веднъж през 2021г. След отчитане на
потребената вода, в изпълнение на задълженията си , дружеството е издало
посочените по- горе фактури за ползваните услуги– чл. 33, ал. 1 от ОУ. За Т. е
било налице задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ да заплати в 30 – дневен
срок задължението си, което е в размер на общо на 221.12лева. Както се
посочи имотът е собственик на чужда гражданин, като страните не спорят, че
ползването му е сезонно и Т. не живее постоянно в жилището. Не може да се
приеме възражението на особения представител на ответника, че дружеството
е пренебрегнало задълженията си да отчита регулярно показанията на
водомера. За абоната съществува задължение да осигури достъп до СТИ ,
чрез който да се установят данните за ползваната вода в имота. Това видно от
писмените доказателства не е било сторено. Въпреки това данните от
справката – извлечение кореспондира с данните от фактурите издадени за
ползване на услугите и не може да се смята, че се претендира плащане за
неползвана от ответника услуга. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е посочено, че
3
заплащането на фактурираната вода става в 30 – дневен срок от датата на
фактуриране. По делото няма данни ответната страна да е изпълнила
задълженията си към дружеството, освен посоченото частично плащане по
първата фактура в размер на 100.00лева. Съгласно чл. 44 от ОУ, поради
неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава , съгласно чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. Начислена е сумата от 1.84лева, дължима за периода 13.11.2021г. до
17.12.2021г. – датата на предявяване на исковата молба. Дължи се и законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите. При така изложените доказателства,
настоящият състав намира иска за доказан и следва претенцията да бъде
изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Т., БУЛСТАТ **********, гражданин на Р., роден на
**********г., с адрес: с. *************, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „*********” ЕАД, ЕИК ************ гр.
**********, сумата 221.12лева /двеста двадесет и един лева и дванадесет
стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена
вода за периода 19.05.2015г. до 28.09.2021г., по издадени фактури за периода
13.10.2021г. до 25.10.2021г., сумата от 1.84лева /един лев и осемдесет и
четири стотинки /, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците за периода 13.11.2021г. до 17.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от 17.12.2021г. – датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА И. А. Т., БУЛСТАТ **********, гражданин на Р., роден на
**********г., с адрес: с. *************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „*********” ЕАД, ЕИК ************ гр. **********, сумата от
общо 360.00лева /триста и шестдесет лева/ представляваща деловодни
разноски – 100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за
заплатеното възнаграждение за особен представител и сумата от 100.00лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4