№ 92
гр. Разград, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330101150 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба от „Виваком България” ЕАД (с
предходно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД),
наричано за краткост „Виваком“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе” № 115 И,
представлявано от изпълнителния директор Н.А., чрез пълномощника
юрисконсулт Я.И., срещу С. М. М. с ЕГН ********** от село Манастирци,
община Лозница, ***. Ищцовата страна моли съда да признае за установено,
че ответника дължи на ищеца: 854,73 лв. (осемстотин петдесет и четири лева
и седемдесет и три стотинки), състоящо се от: а. 505,19 лв. – главница,
формирана от месечни задължения за ползвани услуги по гореописаните
договори; б. неустойка в общ размер 343,90 лв., формирана от следните суми:
63,90 лв. за обезщетение за предсрочно прекратяване на гореописаните
договори; 280,00 лв. – стойност на невърнато оборудване, собственост на
Виваком; 5,64 лв. – лихви за забава. Претендира разноски. След указания за
заплащане на ДТ, ищецът се е отказал от претенцията си за лихва за забава.
Съдът е прекратил на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК производството в частта
му, в която е предявен иск за установяване на вземане за дължими 5,64 лв.,
представляващи лихви за забава върху падежирали и неплатени месечни
задължения, начислена за периода от настъпване на всяко задължение,
считано от 15.06.2021 г. за първото и за всяко следващо до 14.10.2021 г. във
връзка със сключени между страните Допълнително споразумение №
1426376522072019-47240590 от 22.07.2019 г., Договор №
**********28102015-35161733 от 28.10.2015 г. и Договор №
1426376522112019-48086178 от 22.11.2019 г., поради оттегляне на иска. Това
определение обаче не е влязло в сила към момента.
1
Ищецът твърди, че с ответника имат сключени следните договори:
1. Допълнително споразумение № 1426376522072019-47240590,
сключено на 22.07.2019 г., със срок на действие 24 месеца за предоставяне на
мобилна гласова услуга с номер ********* на тарифен план Smart М,
мобилна гласова услуга с номер ********* на тарифен план Smart L,
телевизионна услуга VIVACOM TV L и интернет услуга VIVACOM Net 20.
След изтичане на минималния 24 месечен срок договорът ставал безсрочен. С
договора на длъжника е предоставен на лизинг SAMSUNG GALAXY GSM
SAMSUNG GALAXY A20, сериен номер 358360104117979, съгласно
Договорни условия за лизинг № **********. Мобилните услуги били
прекратени предсрочно поради пренос в мрежата на друг оператор на
08.07.2021 г., а телевизията, интернета и лизинга - били прекратени след
изтичане на срока на договора. Телевизионната услуга била предоставяна
посредством два комплекта оборудване - за основен и за допълнителен
приемник, собственост на Виваком. Оборудването било инсталирано от
Виваком и предадено на длъжника с констативни протоколи от 23.10.2012 и
от 23.03.2015 г.
2. Договор № **********28102015-35161733, сключен на 28.10.2015 г. с
минимален срок на действие 24 месеца за предоставяне на фиксирана гласова
услуга с номер 84752090 на тарифен план Инвалиди 160. След изтичане на
минималния 24 месечен срок договорът ставал безсрочен. Твърд се
прекратяване поради неплащане на 08.10.2021 г.
3. Договор № 1426376522112019-48086178, сключен на 22.11.2019 г. със
срок на действие 24 месеца за предоставяне на мобилна гласова услуга с
номер ********* на тарифен план SMART L. След изтичане на минималния
24 месечен срок договорът ставал безсрочен. С договора било предоставено
устройство на лизинг SAMSUNG GALAXY NOTE 10 със сериен номер
357452106359815, съгласно Договорни условия за лизинг № **********.
Твърди се предсрочно прекратяване на 08.10.2021 г. поради неплащане.
На 15.07.2021 г. ищецът издал Фактура № ********** с падеж
02.08.2021 г. за предоставени на ответника услуги в размер на 146,73 лв. На
15.08.2021 г. ищецът издал Фактура № ********** с падеж 01.09.2021 г. за
предоставени на ответника услуги в размер на 177,33 лв. На 15.09.2021 г.
ищецът издал Фактура № ********** с падеж 04.10.2021 г. за предоставени
на ответника услуги в размер на 61,59 лв. Твърди се, че ответникът
преустановил плащанията за ползваните услуги и съгласно условията на
договорите, същите са прекратени от Виваком поради неизпълнение на
отсрещната страна. На 15.10.2021 г. ищецът издал Фактура № ********** с
падеж 01.11.2021 г., с която са начислени неустойки. Ищецът начислил
неустойка в размер на 63,90 лв., дължима след предсрочното прекратяване на
предоставяне на услугите. Според ОУ, ако споразумението бъде прекратено
преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване абонатът дължал на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките на абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на
2
оставащия срок на договора. Подробна разбивка на начислената неустойка по
отделните тарифни планове и услуги се съдържала на страница 2, поле Други
корекции от кредитна сметка №**********/15.10.2021 г., приложена към
ИМ. Относно неустойката в размер на 280 лв. за невърнато оборудване,
начислена предвид факта, че въпреки прекратяването на предоставянето на
телевизионната услуга по допълнително споразумение № 1426376522072019-
47240590, длъжникът не върнал на Виваком оборудването, поради което тази
сума била начислена въз основа на уговореното условие в споразумението,
съдържащо се на страница № 11, а именно:„Ако БТК ЕАД е предоставило на
абоната оборудване, той се задължава да го върне в добър търговски вид в
срок 30 дни от датата на прекратяване на споразумението в магазин на БТК
ЕАД, като се подписва приемно-предавателен протокол, удостоверяващ
състоянието на оборудването към момента на връщането му. Ако
оборудването не бъде върнато в срока или в добър търговски вид, абонатът
дължи неустойка в размер на цената на оборудването по ценовата листа на
БТК ЕАД“. Стойността на неустойката за отделните комплекти невърнато
оборудване е определена в Ценовата листа на БТК: за два комплекта
оборудване за използване на Vivacom IPTV (телевизионна услуга) - 2 х 140 лв.
(280 лв.).
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника било
образувано ч. гр. д. № 1678/2022 г. по описа на Районен съд Разград. В хода на
образуваното производство била издадена заповед за изпълнение, като
съобщението за издаването и е връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, предвид което съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок.
В срока за писмен отговор ответника не изразява становище.
Съдът съобразявайки горното, счита че са налице законовите
предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, включително неподаването на писмен отговор на исковата
молба и неявяването му в съдебно заседание. Указания в този смисъл са
дадени с разпореждането на съда за връчване на исковата молба по реда на чл.
131 от ГПК и в съобщението, които ответникът е получил. Впоследствие
предупреждение за горните последици се съдържа в определението на съда от
за насрочване на делото в публично с.з. и в призовката, изпратена на
ответника за насроченото съдебно заседание, която му е връчена лично.
Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Ето
защо съдът счита, че са изпълнени условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в
исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото
писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу
ответника, произтичащи от възникналото договорно правоотношение с
ответника. При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на
други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че
може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на
исковете, предявени на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 за съществуване на претендираните от
3
ищцовото дружество срещу ответника парични вземания, за които на
10.10.2022 г. съдът е издал Заповед № 899 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по Частно гражданско дело № 1678 по описа на
за 2022 г. Районен съд – Разград. Искът за установяване на парично вземане
при условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповедта на 10.10.2022 г., считано от
която дата е дължима и претендираната от ищеца в заповедното производство
законна лихва за забава върху задълженията до окончателното му погасяване
(арг. чл. 86 от ЗЗД).
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени изцяло направените и претендирани от ищеца
съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и
тези по заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, както
следват: 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева) за заплатената държавна такса
по образуване на делото, от тях 25,00 лева – заплатени при образуване на
заповедното производство и 150,00 лв. (двадесет и пет лева) – доплатени при
образуване на исковото производство и 250,00 (двеста и петдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение, от които 100,00 лева по заповедното, както
и 150,00 (сто и петдесет) – по исковото. Тези разноски следва да бъдат
разграничени, както следва: общо 125,00 лв. (сто двадесет и пет лева) по
заповедното производство и общо 300,00 лв. (триста лева) по исковото
производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответникът С. М. М. с ЕГН ********** от село Манастирци, община Лозница,
***, дължи на ищеца „Виваком България” ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, общ. Столична, обл. София
(столица), бул. „Цариградско шосе” № 115 И, представлявано от Н.С.А.,
следните суми във връзка с издадената 10.10.2022 г. срещу ответника Заповед
№ 899 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно
гражданско дело № 1678 по описа на за 2022 г. Районен съд – Разград: 187,82
лв. (сто осемдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки),
представляващи незаплатени електронни съобщителни услуги по договори за
далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата; 317,37 лв. (триста и седемнадесет лева и тридесет и седем
стотинки), представляващи незаплатени лизингови вноски, по договори за
лизинг; 63,90 лв. (шестдесет и три лева и деветдесет стотинки) ,
представляващи неустойки, поради предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги; 280,00 лв. (двеста и осемдесет лева),
представляваща неустойка, поради невърнато оборудване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. М. М. с ЕГН
********** от село Манастирци, община Лозница, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Виваком България” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1784, общ. Столична, обл. София (столица), бул. „Цариградско
4
шосе” № 115 И, представлявано от Н.С.А.:
- 125,00 лв. (двеста и пет лева) за направени разноски по заповедното
производство, а именно по Частно гражданско дело № 1678 по описа на за
2022 г. Районен съд – Разград и
- 300,00 лв. (триста лева) за направени разноски по настоящото исково
производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от
ГПК). Решението не подлежи на въззивно обжалване, като на основание чл.
240, ал. 1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу решението – може
да иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.
Делото да се докладва след влизане в сила на определението за
частично прекратяване на исковото производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 1678 по описа на за 2022 г. Районен съд – Разград с оглед
на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5