Номер 28013.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 13.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин С. Пенгезов
Членове:Десислав С. Любомиров
Атанаска И. Китипова-Янева
като разгледа докладваното от Десислав С. Любомиров Въззивно частно наказателно
дело № 20201000600716 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Д. П., САК,
защитник на осъдения М. Н. К. , срещу протоколно определение от
15.05.2020г., постановено по ЧНД №790/2020г. по описа на Софийски
градски съд НО, 4-ти състав, с което съдът е отхвърлил молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка в размер на една година десет месеца и десет дни от
наказанието лишаване от свобода за срок от 9 година при
първоначален „ОБЩ" режим . В жалбата се твърди, че изводът на съда
за липса на трайно поправяне на осъдения, както и отчитането на
наказание от 2015 г. са необосновани. Видно от затворническото досие,
както и от изготвения за делото първоначален доклад, след налагането
през 2015 г. на наказание осъждания бил многократно награждаван за
поведението си. Не било без значение и обстоятелството, че до
наложеното на 16.04.2020 г. наказание всички оценки за личността му
били трайно положителни. Това обстоятелство обуславяло извод, че
наложеното му наказание е за инцидентно нарушение, което не
повлиява на извода за трайно поправяне и за успешното изпълнение на
плана на присъдата и целите на наказанието. Иска се отмяна на
определението и уважаване на молбата за условно предсрочно
освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки
наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода М. Н. К. е постъпил в затвора гр. София на
11.12.2014г, когато е приета за изпълнение присъдата постановена по
НОХД № 5136/2013г. на СГС, с която му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 9 /девет години/, при първоначален
„общ" режим, за извършено престъпление по чл. 343, ал.4,вр.ал.3, пр.1,
б.“а“ и б.“б“, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК. До момента на
постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял
фактически от това наказание 5 /пет/ години, 5 /пет/ месеца и 7/седем/
дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на една година
десет месеца и десет дни, тъй като от работа са му зачетени 1/една/
години 8/осем/ месеца и 20/двадесет / дни. Обективно верни са
констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл.
70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното
наказание за извършено престъпление. Въззивният съд приема, че не е
налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за
поправяне на осъдения. Данните от оценката на лишеният от свобода
М. Н. К. по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в ниски
стойности, като тя е променена няколко пъти от постъпването му в
затвора, когато е отчетена на 22 т., включително и завишавана веднъж
на 24 точки за допуснато дисциплинарно нарушение. При наличните
данни правилно първоинстанционния съд е счел не е налице втората
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след
настаняването на осъдения в СЦЗ същият е имал съобразено с
положението му на лишен от свобода поведение. Наказван е за
последен път със заповед №57 от 16.04.2020г.на Началника на СЦЗ,
като същевременно е поощряван многократно.
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащия
удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се
перспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице
добро поведение, което по същността си представлява изпълнение на
задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните
условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването
на задълженията му на лишен от свобода, само по себе си не означава,
че по отношение на М. Н. К. „отдавна са били налице основания за
условното му предсрочно освобождаване“, както неоснователно се
твърди в частната жалба. Превъзпитателния процес продължава през
целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като
необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при
постановяване на присъдата. Именно поради това евентуалното
предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно. Необосновано е
да се твърди, че целите на наказанието са изпълнени преди изтичане
срока на наказанието, още по-малко, че осъденият се е поправил,
защото,“ е многократно награждаван за поведението си“. Поведението
на осъденото лице не се отличава с „изключителност“ и в случая не
позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно
освобождаване е основателна. Напротив, видно от посочената по-горе
заповед, осъденият е наказан заради поведение драстично влизащо в
разрез с ограниченията при които се изпълнява наказанието лишаване
от свобода. На 28.03.2020г.при извършена проверка на работното му
място е намерена парична сума от 1920 лева и 40 евро. Първоначално
осъденият е твърдял, че сумата е от неотчетени поради технически
проблем суми на ДП“ФЗД“. По-късно е обяснил, че парите са негови.
Нарушението и опита да бъде прикрито, сочат на сериозно
пренебрегване от страна на осъдения на режимните ограничения и е
доказателство за начина по който същият е злоупотребил с
възможността да работи. Това нарушение закономерно е довело до
коригиране на оценката от риска от рецидив относно две от
проблемните зони-управление на финанси и доходи, поради наличието
на данни за реализирани незаконни доходи от осъдения в МЛС и
умения за мислене.
Поради това въззивният съд приема, че действително осъдения К. е дал
признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за
необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора е довел
до снижаване на риска от рецидив, но същевременно е бил съпътстван
с поведение, което е дало основание и за наказването му. Не може да се
приеме за основателно твърдението в частната жалба, че последното
нарушение е „изолирана проява“, доколкото е видно, че не е единствено
от постъпването му в затвора. Същевременно, въпреки многократните
поощрения се наблюдава негативна промяна в част от наличните
проблемните зони, поради което корекционната работа с осъдения би
следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи
модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на
живот. При изпълнението на наказанието затворническата
администрация има възложени функции за оказване на съдействие на
лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините
за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с
общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между
осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното
заведение и средата там. Осъзнаването на ценностите към които
осъдения следва да се превъзпита е продължителен процес, който
изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната
ситуация на изолиране от обществото и причините за това. Именно
това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода
и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост
от промяна на ценностната му система, за което следва да има и
обективен израз в поведението му. В случая съдът правилно е отделил
внимание на променената оценка за риск от рецидив в резултат на
допуснато дисциплинарно нарушение и на наличните проблемни зони.
Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно
поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат
постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са
показателни, че М. Н. К. не е постигнал нужната промяна в ценностната
си ориентация и не се е поправил.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента
наказанието наложено на осъдения са съобразени от
първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е
формулиран правилен по съществото си извод, че не е налице втората
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Правилно молбата за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е
оставена без уважение, въпреки, че съдът неправилно се е позовал на
наложено наказание през 2015г.. От изложеното по-горе е видно, че
осъденият не е дал с поведението си достатъчно доказателства за
поправянето си, поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.05.2020г., постановено по ЧНД №790/2020г. по
описа на Софийски градски съд НО, 4-ти състав, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения М. Н. К. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________