Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І Г.О., 8 с-в в открито заседание на десети март, през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 1003 по описа на състава за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1
от ТЗ вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Ю.Б.“ АД поддържа твърдения, че на
15.04.2008г. сключило с двамата ответници - В.И.Т. и М.М.А. - Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL33769, съгласно който предоставило на кредитополучателите сума в размер на 46 000 евро в равностойност на
75 486 швейцарски франка/CHF/. По съгласие на
страните в кредитното правоотношение, сумата на кредита била
отпусната в швейцарски франкове, но по
курс „купува“ на банката за швейцарски франк към български лев, в деня на
усвояване на кредита. Кредитът бил усвоен на
23.04.2018г. когато „Ю.Б.“ АД захранил кредитната сметка на ответницата В.И.Т. със сума в размер
75 486 швейцарски франка/CHF/, с което изпълнил изцяло задълженията си по
договора за кредит. Върху недвижимия
имот, който бил закупен с отпуснатата на кредит парична сума, била
учредена договорна ипотека в полза на банката- кредитор (ищеца). В последствие, по силата на Договор за цесия от 15.07.2008г.
- ищецът прехвърлил на третото неучастващо в настоящия спор лице „Б.Р.С.“ АД
вземанията си срещу ответниците по процесния Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL33769 от
15.04.2008г. След това, по чрез Договора за
прехвърляне на вземания от 25.02.2015г. първоначалният
цесионер „Б.Р.С.“
АД прехвърлил обратно на „Ю.Б.“ АД всички непогасени вземания срещу
ответниците, които произтичат от процесния договор
за банкова кредит. Кредитополучателите били уведомени
за извършване на цесията, посредством
изпратени до тях нотариални покани. Така ответникът М.М.А. бил уведомен чрез връчването на Нотариална покана с рег.№ 745 том 1 № 79 от
09.11.2017г. на нотариус М.Д.-С.рег.№ 621 и връчването на Нотариална покана с рег.№ 5732 том ІІ, № 23 от
09.11.2017г. на нотариус Е.К.с рег.№ 551 при НК;
а ответницата В.И.Т. била уведомена чрез
Нотариална покана с рег.№6108 том 3 №152 от 03.11.2017г. на нотариус М.Д.-С.с рег.№ 621 при НК. Съдържанието
на чл.6 и чл.7 от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33769
от 15.04.2008г. уреждали изрично
поетото от ответниците задължение да погасяват главницата, лихвите, произтичащи от кредитното правоотношение, като
заплащат равни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Кредитът следвало
да се погасява на уговорения падеж в погасителния план и във
валутата в която бил уговорен, но поради
допуснато от тяхна страна неизпълнение на предвидените
задължения по чл. 6
и чл.7 от договора - непогасяване на вноска с падеж 10.10.2013г. - ответниците
изпаднали в забава спрямо банката. Този факт дал правото на банката-
кредитор да упражни потестативно си право, предвидено в чл.18 от Договора, като
обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение, за
което ответниците били уведомени с нотариални покани, съответно: М.М.А. чрез Нотариална покана с рег.№ 745 том
1 № 79 от 09.11.2017г. на нотариус на нотариус М.Д.-С.рег.№ 621 и Нотариална
покана с рег.№ 5732 том ІІ, № 23 от 09.11.2017г. на нотариус Е.К.рег.№ 551, а В.И.Т.
чрез Нотариална покана с рег.№6108 том 3 №152 от 03.11.2017г. на нотариус М.Д.-С.рег.№621.
Доколкото в клаузата на чл. 10,
т.3 от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33769
от 15.04.2008г. - кредитополучателите
поели задължения да заплащат освен главницата и лихвите, но и разноските,
които са свързани с оценка, предоставяне,
регистриране, вписване и застраховане на обезпечението, както и разноските
по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното
обезпечение- при описаното по- горе неизпълнение на договора, ищецът поддържа тезата, че
ответниците му дължат също и нотариалните такси за обявяване на
предсрочна изискуемост на процесното кредитно задължение и разноските, които са направени за уведомяване на длъжниците за
извършената цесия.
При
така изложените фактически твърдения ищцовото дружество претендира ответниците
да бъдат осъдени да му заплатят солидарно: сума в размер на 54 556, 94 CHF /швейцарски франка/,
представляваща част от дължима главница в общ размер от 72 288, 06 CHF по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33769 от 15.04.2008г., заедно
със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на предявяване на иска на 23.01.2019г. до деня на окончателното
плащане, сума в размер на 1065, 77 CHF/швейцарски франка/, представляваща
част от дължимата сума за договорни такси за периода от 23.04.2016г. до
09.01.2019г., в общ размер на сумата от 1880, 22 CHF/швейцарски франка/, сума
в размер на 66, 19 CHF /швейцарски франка/,
представляваща част от дължима застрахователна премия, за периода от
08.04.2016г. до 09.01.2019г. в общ размер 217, 51 CHF/швейцарски франка/, както и да заплатят
направените финансови разходи за нотариални такси в общ размер
на сумата от 1039, 98 лева. С оглед
очаквания от ищеца благоприятен за него изход от делото – той претендира
и за осъждане на двамата ответници, да му заплатят солидарно направените
съдебни и деловодни разноски
Ответниците
В.И.Т. и М.М.А., които в процеса
са представлявани в хипотезата на чл. 47, ал.6 от ГПК от особен представител АДВОКАТ С.Д.И. от САК - оспорват допустимостта на предявените срещу тях субективно съединени искове, а при условията на
евентуалност – поддържат тезата за неоснователност на претенциите на ищеца. В становище по съществото на спора - ответниците релевират
възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните
вземания, като поддържат тезата, че вземането за главницата е станало
предсрочно изискуемо автоматично изцяло, с
настъпването на падежа на дължимата погасителна вноска.
Чрез допълнителната искова
молба, подадена по реда на чл. 372 от ГПК - ищецът
оспорва доводите на ответниците за изтекъл срок на погасителна давност върху
претендираните вземания и отрича да са настъпили правните последици на давността,
на която се позовава особения представител на ответниците. Релевира твърдение, че процесното вземане било прехвърлено вече на
трето лице - „К.БГ“ АД с ЕИК *******, за чието привличане в качеството на помагач моли да бъде допуснато от съда.
В подадения допълнителен писмен отговор по реда
на чл. 373 от ГПК ответниците поддържат релевираното възражение
за погасителна давност .
Третото лице- подпомагаща страна - „К.БГ“
АД с ЕИК ******* не изразява становище по предявените искове и не сочи
доказателства.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приет като доказателство
Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL33769 от
15.04.2008г. се установява съдържанието на постигнатото съгласие за
възникване на кредитно правоотношение между банката -кредитор „Българска
пощенска банка“ АД /която се идентифицира понастоящем като „Ю.Б.“ АД / и двамата
ответници
- В.И.Т. и М.М.А.. С договора страните са се съгласили за това, банката да предостави кредит до размер на сумата сума в размер
на 46 000 евро в равностойност на 75 486 швейцарски франка/CHF/. По съгласие на страните в кредитното правоотношение, сумата на кредита била
отпусната в швейцарски франкове, но по курс „купува“ на банката за швейцарски франк към
български лев, в деня на усвояване на кредита.
Кредитът бил предназначен за финансиране покупката на недвижим имот.
Задължението включващо предоставената на кредит сума и уговорената
възнаградителна лихва, според съгласието на страните е следвало да бъдат върнати на кредитора - на
равни месечни анюитетни вноски, съобразно приложен към договора погасителен
план. Според договора, сумата следва да бъде усвоена, след като бъде наредена
от кредитора по нарочно открита за целта банкова сметка *** Т.. Страните са
постигнали съгласие относно методологията за определяне на референтния лихвен
процент, относим към конкретния договор. Страните не спорят, че в изпълнение на
договорното съдържание, в полза на банката- кредитор е била учредена договорна
ипотека, върху придобития чрез кредита недвижим имот..
В споменатия договор
за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване на задължение на
кредитополучателя - да заплаща за направените разноски във връзка с управление
на кредита, както и уговорката: в случай на неизпълнение да настъпи предсрочна изискуемост на кредитното задължение. В съдържанието на
договора страните са постигнали съгласие за адреса на връчване на съобщения
помежду им, във връзка с изпълнението на договора, както и за правните
последици от упражняване на това право.
Приетият като
доказателство Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008г.
/стр. 67-68 от делото/мотивира извода, че ищеца „Ю.Б.“ АД /с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД/ и третото неучастващо в настоящия
процес лице - „Б.Р.С.“ АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията,
произтичащи от индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни
кредити, сключени от цедента – банка кредитор на третото лице „Б.Р.С.“ АД в
качеството му на цесионер. В приложението на договора /списък/ се идентифицира несъмнено
и вземанията на банката, произтичащи от процесното кредитно правоотношение.
Приетия като
доказателство Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015г.
/стр. 69-71 от делото/мотивира извода, че ищеца „Ю.Б.“ АД /с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и третото неучастващо в настоящия
процес лице - „Б.Р.С.“ АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията,
произтичащи от индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни
кредити, които третото лице „Б.Р.С.“ АД е
придобило в качеството му на цесионер – обратно на „Юробанк И Еф Джи България“
АД. В приложението на договора /списък/ се идентифицира несъмнено самото
кредитно правоотношение и чрез него- произтичащите от процесното кредитно
правоотношение вземания.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 745, том 1, № 79 на
нотариус М.Д.-С.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на
документа на аресата М.А.. Доказателствената сила на нотариалното
удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, а факта на връчването не се
оспорва от особения представител на ответниците, поради което съдът приема
извод за редовно връчване на посочената от нотариуса дата. Нотариалната покана
съдържа ясно изразено волеизявление относно двукратно извършената цесия,
идентифицира цесионера и цедента, както и източника и размера на цедираното
задължение.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 6108, том 3, № 152 на
нотариус М.Д.-С.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на
документа на аресата В.Т.. Доказателствената сила на нотариалното
удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, а факта на връчването не се
оспорва от особения представител на ответниците, поради което съдът приема
извод за редовно връчване на посочената от нотариуса дата. Нотариалната покана
съдържа ясно изразено волеизявление относно двукратно извършената цесия,
идентифицира цесионера и цедента, както и източника и размера на цедираното
задължение.
Съдържанието на приетата като доказателство Нотариална
покана с рег.№ 5732 том ІІ, № 23 от 09.11.2017г. на
нотариус Е.К.рег.№ 551 с район на действие при РС Козлодуй мотивира извода за
връчване на документа на аресата М.А.. Доказателствената сила на нотариалното
удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, а факта на връчването не се
оспорва от особения представител на ответниците, поради което съдът приема
извод за редовно връчване на посочената от нотариуса дата. Нотариалната покана
съдържа ясно изразено волеизявление относно двукратно извършената цесия,
идентифицира цесионера и цедента, както и източника и размера на цедираното
задължение.
Съдържанието на
приетия като доказателство Договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020г. /стр.
114-136 от делото/мотивира извода, че ищеца „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/ и третото неучастващо в настоящия процес лице - „Б.Р.С.“
АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от
индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, сключени от
цедента – банка кредитор на третото лице, което е конституирано в качеството на
подпомагаща ищеца страна - „Свети Георги
груп“ ЕАД, с настоящо наименование „К.Б.“ ЕАД, в качеството му на цесионер. В
приложението на договора /списък/ се идентифицира несъмнено и вземанията на
банката, произтичащи от процесното кредитно правоотношение.
Приетите като
доказателство преписи- извлечения /стр. 24-42 от настоящото дело/ от
разплащателна сметка *******на В.И.Т., илюстрират счетоводни данни данни за движението
на паричните средства по споменатата банкова сметка, ***чена за обслужване на
процесното кредитно задължение.
Заключението на
приетата без оспорване от страните съдебно- икономическа експертиза, което бе изготвено
от вещо лице С.И. - след проверка на приетите като доказателства документи и
проверка в банковото счетоводство на ищеца, на база приложена в делото справка
по сметка Други вземания от клиенти, аналитичен номер 4984 100 ********* с титулар В.И.Т., дава
заключение в следния смисъл:
- Съгласно представената в делото
извлечение от разплащателна сметка в швейцарски франкове на името на В.И.Т.
BG *******на 23.04.2008г. тази сметка е била заверена със сумата от 75 486 CHF /швейцарски франка/.
- Допусканите просрочия в погасяването
на задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит - в периода
след отпускането му на 23.04.2008г. до датата на внасяне на хронологически
последната сума за погасителна вноска на 20.02.2014г. са както следва: За
падежна дата 23.05.2008г. вноската е внесена на 26.05.2008г. Закъснението
възлиза на два дни. За падежна дата 23.07.2013г. вноската е внесена на
24.07.2008г. Закъснението възлиза на един ден. За падежна дата
23.12.2013г. вноската е внесена на 21.01.2014год. Закъснението възлиза на
двадесет и девет дни
- Съгласно приложеното към делото
извлечение от разплащателна сметка BG **************, чрез която се е обслужвал кредита, последната
вноска е направена на 20.02.2014г., като с нея са
погасени:сумата от 445,28 CHF /швейцарски франка/, представляваща дължими
лихви за м. 01.2014г.; сумата от 57,90CHF/швейцарски франка/,
представляваща част от дължимата главница за м. 01.2014г.; сумата от 0,81 CHF/швейцарски франка/,
представляваща наказателна лихва лихва за просрочие и сумата от 6,24CHF/швейцарски франка/, представляваща такса просрочие за 230 дни.
- Размерът на непогасената главница за
периода 23.01.2014г. до 23.01.2019г. е 72 288,06CHF /седемдесет и две
хиляди двеста осемдесет и осем швейцарски франка и шест сантима/
- Размерът на непогасените договорни
такси, застраховки и нотариални такси за периода от 23.01.2014г. до
23.01.2019г. по процесния договор за кредит са както следва:
- Размерът на непогасените договорни
лихви за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г са в размер на 16
780,59CHF /шестнадесет хиляди седемстотин и осемдесет швейцарски франка и петдесет
и девет сантима/, включващи договорни лихви за периода от 23.01.2016г. до
23.01.2019г. в размер на 15 449,56 CHF /петнадесет хиляди четиристотин
четиридесет и девет швейцарски франка и петдесет и шест сантима/ и
наказателна лихва за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г. в размер на 1
331,03 CHF /хиляда триста тридесет и един швейцарски франка и три
сантима/.
- Размерът на непогасените такси за
управление на кредита за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г. са в
размер на 1 045,60 /хиляда четиридесет и пет швейцарски франка и шестдесет
сантима/. Дължимата сума на нотариални такси за периода от 23.01.2016г. до
23.01.2019г. са в размер на 1 039,98 лева/хиляда
тридесет и девет швейцарски франка и деветдесет и осем лева/.
Съдът кредитира експертното заключение, което бе прието
без оспорване от страните, тъй като счита, че е компетентно и обосновано,
посредством извършените от вещото лице проверки на банкови счетоводни книжа,
при условията на чл. 182 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Събраните в
хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в
процеса е възникнало договорно правоотношение, което носи типичните
характеристики на договор за банков кредит.
Договорът за
кредит е формална търговска сделка, уредена в чл. 430 и сл. от ТЗ, а процесният
договор за кредит е бил сключен при условия, чието съдържание е установено в
хода на съдебното дирене, посредством представените от ищеца и неоспорени от двамата
ответници писмени доказателства.
Дългът е
възникнал при условията на пасивна солидарност и страните в процеса не оспорват
това обстоятелство. Тъй като задължението за връщане на кредита е поето
солидарно от двамата ответници - при разрешаването на спора, то следва да се
разглежда като солидарно, съобразно установените от чл. 121-127 от ЗЗД правила за пасивната солидарност.
Надлежната материална легитимация на ищеца, в
качеството му на кредитор не се оспорва
от ответниците, а събраните в хода на съдебното дирене доказателства –
нотариални удостоверявания за извършеното връчване - установяват от формална страна факта, че е бил
съобщен на длъжниците фактът на извършените цесии между първоначалния кредитор
– банката и третото неучастващо в настоящия процес лице - „Б.Р.С.“ АД.
Като отчита
доказателствената сила на представените писмени доказателства – настоящият
състав на съда приема извода, че двамата ответници са били надлежно уведомени
за извършената цесия, посредством нотариални покани, които следва да се приемат
за надлежно /редовно/ връчени, посредством нормативно уреден способ за
връчване. Нотариалното удостоверяване, въз основа на което се формира извода за
надлежното връчване на нотариалните покани има обвързваща доказателствена сила
на официален удостоверителен документ, която не беше нито оспорена, нито
оборена от страната, която би имала потенциален правен интерес от това.
По изложените
съображения, прехвърлянето на вземания, след като е било съобщено, е породило
правно действие и за двамата длъжници.
Съдът счита, че
след като не оспорват да са усвоили изцяло сумите по отпуснатия им банков
кредит - за бяха събрани убедителни писмени доказателства и този факт бе
установен чрез заключението по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза –
двамата ответници се явяват обвързани от възникналите за тях кредитни задължения.
Именно правните последици на договора предполагат,
двамата длъжници – ответници по иска да
заплатят уговорените анюитенти вноски, в размер и на падеж, предвидени в
съдържанието на погасителния план.
За установяване
на падежа на отделните вноски за погасяване на дълга и за техния размер в хода
на съдебното дирене бяха събрани убедителни доказателства.
Според становището на съдебно- икономическата експертиза,
плащанията,
които са извършени от кредитополучателя - не
отговарят на заложените плащания в погасителният план, а това означава, че кредитополучателите са неизправна страна в кредитното
правоотношение. При липса на доказателства за надлежно (своевременно и пълно) изпълнение
на кредитното задължение и при условие, че ответниците не оспорват самия факт на неизпълнението – съдът приема, че за
кредитора е възникнало потестативното право да обяви предсрочна изискуемост на произтичащите
от договора за кредит задължения за заплащане на главница и лихви.
Предсрочната
изискуемост на кредитните задължения настъпва с упражняване на потестативното
право от страна на кредитора, независимо дали е уговорено тя да настъпва
„автоматично“ при забава на длъжника, тъй като за да настъпят правните
последици на което и да е преобразуващо право, то се нуждае от упражняване. Правото
да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита е било упражнено надлежно от
банката- кредитор, посредством изрично писмено волеизявление /нотариална
покана/, което е достигнало до всеки от длъжниците.
В тази насока няма релевирани от името
на ответниците изрични възражения за ненадлежно връчване – а както вече беше
посочено по- горе в мотивите на настоящото решение - нотариалното
удостоверяване, въз основа на което се формира извода за надлежното връчване на
нотариалните покани има обвързваща доказателствена сила на официален
удостоверителен документ, която не беше нито оспорена, нито оборена от
страната, която би имала потенциален правен интерес от това.
При така
направените изводи, съдът ще обсъди поотделно основателността на предявените
искове.
По предявения иск с правно основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл.
430, ал.1 от ТЗ;
Претенцията се
основава на твърдение за отпуснат на двамата ответници договор за кредит. По
силата на този договор, кредиторът се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
От съдържанието
на приетите като доказателство месечни извлечения, се установява датата на
извършването и вида на извършените от ответниците транзакции за погасяване на
задължения по процесното кредитно правоотношение.
Като съобрази
заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза, което не бе
оспорено от процесуалния представител на ответниците, съдът достигна до извода,
че ответниците не са изпълнили надлежно договорните си задължения на
кредитополучатели и по тази причина - те са неизправна страна в договорното
правоотношение. Надлежното упражняване на правото да се обяви предсрочна
изискуемост на кредита следва да се счита осъществено, от формална страна,
особено като се отчита и факта, че особеният представител на ответниците не е
релевирал възражения в тази насока.
Правните последици
от правомерно упражненото от страна на банката- кредитор потестативно право: да
бъде обявена предсрочна изискуемост на главницата поражда задължение за връщане
на пълния размер на предоставената, но непогасена сума – както онази част,
чиито падеж е вече настъпил, така и частта, с все още ненастъпил към датата на
упражняване на правото падеж за плащане.
По всички изложени
съображения, като кредитира заключението на изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза, чиито изводи не бяха оспорени при приемането й, съдът достигна до
крайния извод за основателност на предявения иск – до пълния предявен размер на
претенцията 54 556,
94 CHF /швейцарски франка/,
представляваща част от дължима главница в общ размер от 72 288, 06 CHF по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33769 от 15.04.2008г. (частичен иск) която отразява, консолидирана предсрочно
изискуема главница по кредита.
Поради
забавата, която длъжниците са допуснали допуснали при изпълнението на своето
парично задължение, върху присъдената сума на главницата следва да бъде
присъдена и претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на предявяването
на иска -23.01.2019г. - до деня на
окончателното плащане на посоченото парично задължение.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;
В договорното
съдържание на договора за кредит, ищецът и ответниците са постигнали съгласие,
за изпълнение на съпътстващи задължения, които ответниците като
кредитополучател е приел да изпълни. Такива са задължението за заплащане на разноски
за обслужване на кредита, включително и нотариални такси.
В
доказателствена тежест на ответниците бе да установи изпълнението на тези свои
задължения, но те не сториха това не стори това. Нещо повече- видно от
изявленията на процесуалния представител на ответниците, фактите, на които се
основава предявения иск за изпълнение на тези задължения не се оспорват, а
размерът на задължението бе установен посредством заключението на приетата
съдебно- икономическа експертиза.
По всички
изложени съображения, като кредитира заключението на изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, чиито изводи не бяха оспорени при приемането й, но
съобрази, че заключението на вещото лице по поставената задача визира периода
23.01.2016г. до 23.01.2019г., а претенцията за плащане на процесните договорни такси,
свързани с управление на кредита визира друг период – считано от 23.04.2016г.
до 09.01.2019г., съдът сам извърши необходимите изчисления и достигна до
крайния извод, че предявеният иск за
присъждане на споменатите договорни такси е частично основателен - тъй като
на база заключението на съдебно- счетоводната експертиза се налага извода, че за
посочения в исковата молба период от 23.04.2016г. до 09.01.2019г. в действителност ответниците дължат сумата от 1059, 85 CHF/швейцарски франка/. Искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, в
частта за разликата над посочената сума и до пълния предявен размер от
1065, 77 CHF/швейцарски франка/, представляваща част от сумата от 1880, 22 CHF/швейцарски
франка/ за договорни такси.
По всички изложени
съображения, като кредитира заключението на изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза, чиито изводи не бяха оспорени при приемането й, съдът достигна до
крайния извод, че предявеният иск за
присъждане на споменатите застрахователни премии е напълно основателен.
Действително, заключението на вещото лице по поставената задача визира периода
23.01.2016г. до 23.01.2019г., а претенцията за плащане на процесните застрахователни
премии се отнася до друг период –
считано от 08.04.2016г. до 09.01.2019г., но застрахователните премии се
начисляват месечно, поради което разминаването в двата споменати периода с
определен брой дни не се отразява върху размера на дължимата застрахователна
премия. По тези съображения и на база заключението на съдебно- счетоводната
експертиза настоящият състав на съда приема, че за посочения в исковата молба
период: считано от 08.04.2016г.
до 09.01.2019г. в
действителност ответниците дължат сумата
от 65, 59 CHF/швейцарски франка/, колкото е посочило вещото лице. Искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен, в частта за разликата над посочената сума и до
пълния предявен размер от 66, 19 CHF/швейцарски франка/,
представляваща част от дължима застрахователна премия, за периода от
08.04.2016г. до 09.01.2019г. в общ размер 217, 51 CHF/швейцарски франка/.
По всички
изложени съображения, като кредитира заключението на изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, чиито изводи не бяха оспорени при приемането й, съдът
приема, че двамата ответници дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца направените от него финансови разходи
за нотариални такси, които възлизат в общ размер
на сумата от 1039, 98 лева.
По направените с отговор на исковата молба
възражения;
Неоснователни са релевираните от ответниците възражения за изтекъл срок на
погасиелна давност, като се отчита датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредитното задължение за главница, лихви и разноски за
обслужване на кредита от една страна /чл.114, ал.1 от ЗЗД/ и продължителността
на предвидените в закона давностни срокове /чл.110 от ЗЗД и чл.111, б. „в“ ат ЗЗД/ от друга страна.
По отношение на претенцията за съдебни разноски:
При този изход
на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни
разноски, съгласно представения списък на разноските/стр.122 от делото/. Общият размер на дължимите разноски, възлиза
на 12080, 84 лева, а ищецът е легитимиран да получи съразмерно с уважената част
от исковете, сумата от 12 080 лева.
Третото лице-
подпомагаща страна - не претендира разноски, но и няма право да получи такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** и В.И.Т. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат
– адв. С.Д.И.,***, да заплатят солидарно
на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******със съдебен адресат – адв. Х.И.,*** следните парични суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33769 от
15.04.2008г. на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ - сумата от 54 556,
94 CHF /петдесет и четири хиляди петстотин петдесет и шест швейцарски
франка и деветдесет и четири сантима/, представляваща част от дължима
главница (частичен иск) в общ размер от 72 288, 06 CHF,
заедно със законната лихва върху присъдената
сума на главницата, от предявяване на иска - 23.01.2019г. до
окончателно плащане, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД – сумата от 1059, 85 CHF/хиляда и петдесет и девет швейцарски франка и осемдесет и пет сантима/представляваща част
от дължима сума (частичен иск) за договорни такси за управление на кредита, начислени за периода
от 23.04.2016г. до 09.01.2019г., в общ размер на сумата от
1880, 22 CHF/швейцарски франка/, сумата
от 65, 59 CHF/шестдесет и пет швейцарски франка и петдесет и девет сантима/ представляваща част от дължима застрахователна премия, за периода от
08.04.2016г. до 09.01.2019г. в общ размер 217, 51 CHF/швейцарски франка/, и сумата от 1039, 98 лева представляваща
направени за сметка на кредитополучателите финансови разходи за
нотариални такси за връчване на
уведомления, по повод изпълнението на кредитното задължение.
като отхвърля предявения частичен иск с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД относно претендираните договорни такси за управление
на кредита - в частта за разликата над присъдената сума от 1059, 85 CHF /швейцарски франка/ и
до пълния предявен размер от 1065, 77 CHF/швейцарски
франка/, представляваща
част от сумата от 1880, 22 CHF/швейцарски франка/.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** и В.И.Т. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат
– адв. С.Д.И.,***, да заплатят солидарно
на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******със съдебен адресат – адв. Х.И.,*** , на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 12080 лева (дванадесет
хиляди и осемдесет лева), представляваща съдебни разноски, направени пред
Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на ТРЕТО
ЛИЦЕ- ПОДПОМАГАЩА ИЩЕЦА СТРАНА
- „К.БГ“ АД с ЕИК ******* със седалище ***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София - в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: