Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В. , 07.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав,
в публично заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Т.
при
секретаря Х. И. , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2734
по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл.318 и сл. от ГПК.
Предявен е брачен иск с правно
основание чл. 49 от СК от А. М. К., с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника ѝ адв.С. А. – АК В. срещу В.Г.К., с ЕГН ********** *** за
прекратяване на сключеният между страните на 25.09.1993г. брак, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, обективно кумулативно
съединен с небрачни искове с правно основание чл.59, ал.2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. В. К., с ЕГН **********
на майката, при предложен от ищцата режим на лични отношения на детето с
бащата, с правно основание чл.59, ал.2 СК за определяне местоживеене на децата при майката, при предложена месечна
издръжка в полза на детето в размер на 120 лева, считано от датата на завеждане на иска, както и иск с
правно основание чл.149 СК за осъждане ответника да заплати в полза на детето Д.
В. К., чрез нейната майка и законен представител издръжка за периода от 01.06.2016г.
до 28.02.2017г. в общ размер на 1080 лева – по 120 лева за всеки месец.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 25.09.2993г. в гр.Г. , Р. област, Р. Ф.
. От брака имали две родени деца – М. В. К., роден на ***г. и Д. В. К., родена на ***г.
– малолетна. Ищцата твърди, че в началото брака вървял нормално, но постепенно
отношенията между съпрузите охладнели, влошили се и те започнали да се
отчуждават един от друг. Твърди се още, че от 01.02.2016г. съпрузите живеели
във фактическа раздяла, като ответника не осигурявал средства за издръжка на
детето Д. В. К.. Всички финансови и възпитателни задължения свързани с детето
били поети от ищцата. Детето Д. К. щяло
да бъде ученичка в първи клас и се нуждаела от месечна издръжка в общ размер на
400 лева, като справедливо било ответника да поеме 2/3 от същата, а именно да
осигурява 270 лева месечно за издръжка на детето. Месечните доходи на ответника
надвишавали 2000 лева, същия бил физически здрав, нямал други деца или
семейство, което да издържа и исканата издръжка от 270 лева нямало да го
затрудни. Поддържа, че настъпилото разстройство на брака е пълно и непоправимо
и моли за прекратяване на брака.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, в
който не оспорва настъпилото дълбоко и непоправимо на брака между страните и не
възразява същият да бъде прекратен с развод. Ответника твърди, че фактическата
раздяла между съпрузите е настъпила през
м.Юли 2016г. Оспорва да получава доходи в размер над 2000 лева месечно.
Приходите на ответника били в размер на 38.96 лева за периода от 01.01.2016г.
до 31.03.2017г., като получавал и инвалидна пенсия в Русия в размер на 7346.66
рубли месечно, с левова равностойност около 235 лева и още 1402.36 рубли
месечно /44.88 лв./ за лекарства и санаториум. Това били единствените приходи
на ответника, като въпреки желанието му не успял да си намери работа на територията
на Република България, въпреки регистрацията си в Бюро по труда – В. .
Ответника поддържа, че има възможност да изплаща месечна издръжка в полза на
детето Д. в минималния предвиден от
закона размер, а не дължал издръжка за минал период, тъй като повече от година
ищцата управлявала собственият му магазин без да заплаща наем за това или да му
дава половината от печалбата под предлог, че средствата се разходват за дъщеря
му Д. .
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с проц.
представител и заявява, че поддържа исковата молба. Ответника се явява лично и
заявява, че не възразява брака да бъде прекратен, както и срещу претендираните
период и размер на издръжка. Производството не е трансформирано в охранително
по прекратяване на брака по взаимно съгласие на съпрузите, тъй като ищцата не е
дала такова съгласие, а заявява, че желае производството да продължи по исков
ред. Дирекция „Социално подпомагане“ гр.В. не изпраща представител, в писмена молба
постъпила преди съдебното заседание изразява становище за основателност на
исковите претенции.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по
делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
представеното от ищцата удостоверение за сключен граждански брак, придружено с
превод на български език на 25.09.1993г. в гр.Гуково, Ростовкса област, Р. Ф. страните са сключили граждански брак, за което
е на същата дата е направен запис № 459, като предбрачното фамилно име на
ищцата е Шушпанова /л.8, 20-22/.
Съпрузите
са родители на едно ненавършило пълнолетие дете – Д. В. К., родена на ***г.,
както се установява от представеното с исковата молба надлежно заверено за
вярност копие от удостоверение за раждане /л.9/.
По
делото са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите
Калина Вескова Стаменова и Оксана Гуз.
В
показанията си св.Гуз заявява, че съпрузите са разделени от м. юни 2016г.,
както и че непосредствените грижи за детето Д. са поети от майката след това.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите доколкото са дадени от незаинтересовани от
изхода на спора лица, под страх от наказателна отговорност и неоспорвани от
страните.
Не
съществува спор между страните, че в интерес на ненавършилото пълнолетие дете Д.
В. К. е родителските права по отношение на същата да бъдат предоставени за упражняване
на майката А.К.. Страните са постигнали съгласие и по отношение на дължимата от
бащата в полза на децата месечна издръжка, дължимата издръжка за минал период и
режима на осъществяване на лични контакти между бащата и децата, като съдът намира,
че постигнатото съгласие не противоречи на закона, на добрите нрави и не
нарушава интереса на ненавършилите пълнолетие деца, поради което и съгласието
между страните следва да бъде зачетено от съда при постановяване на решението.
По
делото са представени доказателства за установяване нуждите на детето от
изплащане на издръжка и възможностите на родителите да осигуряват такава, които
съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани след като липсва спор между
страните по дължимата издръжка, а и предвид възрастта на детето и претендирания
размер близък до законоустановения минимум на дължимата месечна издръжка.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По
отношение на предявения иск за прекратяване на брака между страните поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, съдът намира иска за
основателен, като от събраните по делото доказателства се установи продължителния
период на фактическа раздяла между съпрузите, липсата на опити за заздравяване на брака в продължителен
период от време, като съществуването на брака е само формално и същият е лишен
от смисъл и съдържание. Доколкото страните не са направили искане по въпроса за
вината, съдът не следва да се произнася по същата.
В
исковата молба ищцата изрично заявява, че не желае произнасяне по въпроса за
вината.
Не
се спори между страните, че в интерес на ненавършилото пълнолетие дете Д. е родителските права по отношение на тях да
бъдат предоставени на майката, при дължим размер на месечна издръжка от страна
на бащата в размер на 120 лева и режим на осъществяване на лични контакти между
бащата и детето, съобразно договореното между страните и отговарящо на обичайно
определяните в практиката режими на лични контакти.
В
полза на ищцата следва да бъде присъдена и претендираната издръжка за минал
период, доколкото се установи, че съпрузите са във фактическа раздяла считано
от м. юни 2016г. и след раздялата непосредствените грижи за детето Д. са полагани от майката А.К..
Ищцата
не е направила искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради
което същото не следва да бъде променяно и след прекратяване на брака
ответницата да носи брачното си фамилно име – К..
Семейното
жилище след прекратяване на брака следва да се предостави за ползване на
съпругата, с оглед, че тя ще упражнява родителските права по отношение на
родените от брака и не навършили пълнолетие деца.
На
основание чл.329, ал.1, изр. второ ГПК направените от съпрузите разноски в
производството следва да останат в тежест на всеки от тях, както са ги
направили.
На
основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва
да бъде заплатена по равно от страните. Предвид постигането на споразумение
между страните по отношение размера на дължимата от бащата месечна издръжка в
полза на ненавършилото пълнолетие дете и на основание на чл.7, т.2 от същата
тарифа ответника В.Г.К. следва да заплати и държавна такса по споразумението за
издръжка в размер на 2% от тригодишните падежи и върху издръжката за минал период – 108 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между А. М. К., с ЕГН ********** и В.Г.К.,
гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. сключен на 25.09.1993г. в гр. Гуково, Р. област, Р. Ф. , на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето Д. В. К., родена на ***г. на майката
А. М. К., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето Д. В. К., родена на ***г. при майката А. М. К., с ЕГН ********** на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти на бащата В.Г.К., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. с детето Д. В. К., родена на ***г., както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 09:00 часа до 19:00 часа, както и един месец
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА В.Г.К.,
гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д. В. К., родена на ***г., чрез нейната майка
и законен представител А. М. К., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер от 120 /сто и двадесет/ лева, за всяко от децата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.03.2017г., с падеж до 5-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на задължението за издръжка, на основание чл. 143 от СК.
Постановява
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.К.,
гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Д. В. К., родена на ***г., чрез нейната майка
и законен представител А. М. К., с ЕГН **********
сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, представляваща издръжка за периода от
01.06.2016г. до 28.02.2017г. в размер на 120 лева за всеки от месеците, на
основание чл.149 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, представляващо апартамент №39, находящ се в гр.В.
, бул. „Сливница“, бл.93 на съпругата А. М. К..
СЛЕД прекратяване на
брака съпрузите няма да си дължат издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака съпругата А. М. К.
да носи брачното си фамилно име - К..
ОСЪЖДА А. М. К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 20 /двадесет/ лева,
представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.К.,
гражданин на Р. Ф. , роден на ***г*** ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС сумата от 20 /двадесет/ лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от 108 /сто и
осем/ лева, представляваща държавна такса върху определения размер на дължимата
месечна издръжка, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: