РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на
прокурора от
ВОП , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1985 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр.
чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба от Л.Й.К.
от гр. Варна, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0436-000006/19.04.2019 г. на Началника на ІІ РУ към
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. а) от Закона за движението по пътищата е
прекратена регистрацията на пътно превозно средство мотоциклет „Ямаха“ с рег. №
В **** В, собственост на К..
В жалбата се твърди, че в
производството са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
адресатът не е уведомен за започналото производство, освен това не са налице
фактическите основания за издаване на заповедта. По-конкретно жалбоподателят
твърди, че не е извършил административно нарушение, че в заповедта липсват
съществени реквизити и мотиви, че в хода на производството не са изяснени
всички обстоятелства от значение за случая и неправилно е приложен материалният
закон. Иска отмяна на заповедта.
Ответникът в
производството, Началник на ІІ РУ към ОД на МВР – Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна и
моли същата да бъде потвърдена, като в полза на дирекцията бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0436-000006/19.04.2019 г. на Началника
на ІІ РУ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.
Съгласно
мотивите на обжалваната заповед, на 19.04.2019 г. срещу К. е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата около
14,30 ч в гр. Варна, по ул. „***“ в посока ул. „***“ е управлявал собствения си
мотоциклет с рег. № В **** В без да притежава свидетелство за управление на
МПС. Въз основа на справка от автоматизираните информационни системи на МВР е
установено, че К. не е придобивал правоспособност и не е притежавал
свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства административният орган е
приел като достатъчно предпоставки за налагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата, поради което на
това основание е прекратил регистрацията на описаното ППС за срок от 6 месеца.
Към
административната преписка са представени акт за установяване на
административно нарушение от 19.04.2019 г., съставен срещу К. за три нарушения
по ЗДвП, сред които и по чл. 150 от ЗДвП, Наказателно постановление №
19-0436-000099/07.05.2019 г., издадено въз основа на акта, справка за
нарушител/водач, както и заповеди относно компетентността на административния
орган. В хода на производството от страна на административния орган са
представени допълнително справка и заповеди за компетентност. От страна на
жалбоподателя доказателства не са представени.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник на районно управление при ОД на МВР – Варна, на когото съгласно т. 1.7 от Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г.,
изменена със Заповед № 365з-4340/01.11.2017 г. е възложено издаване на заповеди
за налагане на принудителни административни мерки по цитирания текст от ЗДвП. Заповедта
за делегиране на правомощия е издадена от Директора на Областната дирекция на
МВР – Варна, който има качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП
по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в съответствие със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за
писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в
достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.
Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта. Актът е издаден
едновременно с установяването на административното нарушение в момента на
извършването му и е обоснован с неговото прекратяване, за да се осигурят
животът и здравето на хората, в хипотезата на чл. 34, ал. 4 от АПК. Освен това
уведомяването на заинтересованите страни за започналото административно
производство има за цел да гарантира тяхното участие и съдействие при събирането
на доказателства и установяването на всички релевантни обстоятелства, в отсъствието на които
крайният резултат от производството би бил различен. В случая твърденията за нарушения на
процесуални права, които, ако не бяха допуснати, крайният акт би бил с различно
съдържание, не се конкретизират. Не са посочени
доказателствата, които биха били събрани в резултат от участието на К. в
производството по издаване на обжалваната заповед, и които биха обосновали
различен извод по същество. Такива твърдения и доказателства не са представени
и в съдебното производство, поради което съдът намира, че допуснатите
процесуални нарушения се изразяват в неизлагането на изрични мотиви по чл. 34,
ал. 4 от АПК, но не могат да се считат за повлияли изхода от производството.
Твърденията за материална незаконосъобразност
на обжалваната заповед също са неоснователни.
Правното
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. чл. 171, т. 2а, б. а) от ЗДвП, съгласно който се налага принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач или не притежава свидетелство за правоуправление за категорията, към която
спада управляваното от него МПС.
Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че към момента на установяване на фактите – 19.04.2019 г., той
не е придобивал правоспособност да управлява МПС и не е притежавал свидетелство
за правоуправление на МПС. Това обстоятелство се установява от справка за
нарушителя, изведена от информационната система на МВР, според която не му е
издавано никакво свидетелство за правоуправление, и по-специално такова от
категория А2, към която спада притежаваният от него мотоциклет, видно от
данните за регистрацията на МПС, изведени от информационната система на МВР.
Ето защо съдът приема за безспорно
доказани обстоятелствата, предвидени в хипотезата на правната норма, а именно,
че К. има качеството собственик на превозното средство, управлявал го е,
въпреки че не е правоспособен водач. Това прави обосновани и законосъобразни
изводите на административния орган, довели до налагане на обжалваната мярка.
Не се твърди и не се установява и
противоречие на мярката с целта на закона. Прекратяването на регистрацията на
МПС на собственик, който го управлява без да е правоспособен водач, и съответно
представлява опасност за живота и здравето на останалите участници в
движението, изпълнява посочената в чл. 171 от ЗДвП цел за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата.
По гореизложените съображения съдът намира,
че обжалваната заповед е обоснована и законосъобразна, поради което жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход от производството и предвид
направеното искане, в полза на областната дирекция следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр.
второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Й.К. от гр. Варна, ЕГН **********,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0436-000006/19.04.2019
г. на Началника на ІІ РУ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Варна.
ОСЪЖДА Л.Й.К. от гр. Варна, ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 100 (Сто) лева.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата решението не подлежи на обжалване.
Съдия: