№ 41561
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110117566 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 24.04.2024 г. от особения представител на ответника с
искане за изменение на мотивите на постановеното по делото решение, като се посочва, че
съдът е допуснал технически несъответствия.
Съдът е сезиран и с молба 18.07.2024 г. от ищеца с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъдят и сторените от
ищеца разноски в производството по обжалване на допуснатото обезпечение на бъдещ иск
по в. ч. гр. д. № 7665/2023 г. на СГС. Сочи се, че съгласно ТР № 6 от 06.11.2014 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТ на ВКС отговорността за разноски в обезпечителното производство
следва да се реализира в развилия се впоследствие исков процес.
Съдът намира молбата по чл. 247 ГПК за неоснователна, а тази по чл. 248 ГПК за
основателна по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 247 ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по
искане на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
С разпоредбата на чл. 247 ГПК законодателят е предвидил ред за отстраняване на допуснати
очевидни фактически грешки в решенията по граждански спорове единствено в тяхната
диспозитивна част, но не и на мотивите им. Това е така, защото в чл. 236, ал. 1 ГПК са
посочени задължителните реквизити на решението. Според ал. 2 на цитираната разпоредба
към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на
страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на
съда. Следва извод, че мотивите на решението не са част от съдебното решение, респ.
същите не подлежат на поправка. На поправка по реда на чл. 247 ГПК подлежат единствено
удостоверителната част и диспозитивът на постановения съдебен акт, които единствено
съдържат пряката разпоредителна воля на правораздавателния орган. Поради това всяка
молба за поправка на очевидна фактическа грешка в мотиви на съдебен акт е генерално
1
лишена от основание /определение № 519/31.07.2013 г. по ч. гр. д. № 707/2012 г. на ВКС/. В
този смисъл е и правната доктрина, която възприема, че мотивите не са част от решението,
макар и да са материализирани в един и същ писмен документ, тъй като решението е правен
акт, който в качеството му на волеизявление коренно се различава от съображенията
/мотивите/, поради които то е предприето. Правилата, уреждащи възможностите, за
поправка на очевидни фактически грешки, за тълкуване на решението, на постановяване на
допълнително решение, важат само за решението, но не и за мотивите към него.
По изложените съображения искането на особения представител на ответника за
поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение от 11.04.2024 г. на СРС, 82
състав, следва да се остави без уважение.
В мотивите на решение от 11.04.2024 г. съдът не е присъдил разноски, доколкото е
приел, че такива се дължат на ответниците, които с били представлявани от особен
представител. По гр. д. № 11674/2023 г. на СРС, 52 състав, с определение от 07.03.2023 г. е
било допуснато обезпечение на бъдещ иск, който е бил разгледан впоследствие от 82 състав,
на СРС. По в. ч. гр. д. № 7665/2023 г. на СГС, образувано по частна жалба на М......., .......,
П.... М... Б... и С... е потвърдено определението от 07.03.2023 г. Съгласно т. 5 от ТР № 6/2012
г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайният му изход.
С оглед цитираното ТР на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството по обжалване на допуснатото обезпечение разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Доколкото това производство е било
инициирано само от част от етажните собственици, то разноските следва да се присъдят в
тяхна тежест.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 11.04.2024 г. по гр. д. № 17566/2023 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 248 ГПК, като
ОСЪЖДА М......., ЕГН **********, ......., ЕГН **********, П.... ЕГН **********,
М... ЕГН **********, Б... и ..... - етажни собственици в ЕС в гр. София, ул. ..., да заплатят на
А. П. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400 лева – разноски,
сторени в производството по в. ч. гр. д. № 7665/2023 г. на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответника ЕС в гр.
София, ул. ..., за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение от
11.04.2024 г. по гр. д. № 17566/2023 г. на СРС, 82 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните пред Софийски
2
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3