Р Е Ш
Е Н И Е
№ 28
гр.
Силистра, 26 юни 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова и с участието на окръжния прокурор Теодор
Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 14 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на З.Т.М. с ЕГН– ********** *** против Решение № 206 от 17. 12. 2019 г. на Районен съд гр. Тутракан,
постановено по АНД № 182 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 18-45/30.11.2018г., издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА).
Касаторът, действащ чрез адв.
Д. Н. ***, прави оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Акцентира, че първата инстанция се е позовала на
факта, че не притежава валидно разрешително за стопански риболов и регистрация
по чл. 25 от ЗРА, като твърди, че за да притежава тези документи, би следвало
да се установи, че е извършил стопански риболов. Счита, че деянието, за което е
санкциониран, е несъставомерно. Посочва, че съдът не е изследвал всички
релевантни факти относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на
съдебното решение и отмяна на оспореното
наказателно постановление.
Ответната страна Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури не е представила отговор на касационната
жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Окръжният прокурор дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на З.Т.М. против НП № 18-45/30.11.2018 г., издадено
от Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което за нарушение на
чл. 39а, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл. 81а
от ЗРА му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв., като
на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата пет броя
сребристи каракуди.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
съдът е установил, че на 19.10.2018 г. служители на РУ на МВР Тутракан, при
изпълнение на служебните си задължения по
осигуряване на безопасността на движение по път II – 21 Силистра – Русе до
бензиностанция „Петрол“, спрели за проверка лек автомобил „***“, управляван от З.Т.М.. При
проверката на оборудването в багажното отделение на лекия автомобил
полицейските служители установили чували с рибарски мрежи и малко количество
риба, за което уведомили ИАРА-Русе. На сигнала се отзовал актосъставителят, в
качеството му на главен инспектор „РК“ към ИАРА Русе, който констатирал
намиращите се в багажното отделение на автомобила пет риби от вида „сребриста
каракуда“ и три броя риболовни мокри хрилни мрежи. Въз основа на установеното и
в присъствието на нарушителя и полицейските служители, в качеството на
свидетели, съставил акт за установяване на административно нарушение № В
0009720 от 19.10.2018 г., който е подписан без възражения от нарушителя. Въз
основа на съставения АУАН
административно наказващият орган – началника на сектор „Рибарство и
контрол-Централен Дунав” гр. Русе, е издал и атакуваното наказателно
постановление № 18-45 на 30.11.2018 г., като е приел, че с действията си Зл. М.
е нарушил забраната за пренасяне и превозване на мрежени риболовни уреди,
установена в чл. чл. 39а, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите, и че нарушителят
не попада в изключенията на чл.39а, ал. 3 от ЗРА, поради което на основание чл.
81а от ЗРА му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и
на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е отнел в полза на държавата 5 бр. сребриста
каракуда. Съдът е коментирал, че актосъставителят и АНО са действали в рамките
на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете
на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса
факти и обстоятелства, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 39а ал. 2
от ЗРА, забраняваща пренасянето и превозването на мрежести риболовни
уреди. Коментирал е, че нарушителят не притежава валидно разрешително за
стопански риболов по чл.17 от ЗРА за 2018 г. или регистрация по чл.25 от ЗРА,
които биха му дали правото да превозва с лекия си автомобил мрежести риболовни
уреди, поради което изключенията на чл. 39а, ал. 3 ЗРА не са налице. Съдът е счел, че наложеното наказание в
минимален размер е съобразено със законово установените критерии за
индивидуализация на наказанието съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и не са налице
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения е потвърдил
оспорения акт.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран
дееца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че първата инстанция е следвало да установи, че касаторът е
извършвал стопански риболов. Както и първата инстанция е коментирала в конкретния
случай не е необходимо да се доказва, че нарушителят е извършвал стопански
риболов. Наличието на валидно разрешително за стопански риболов по чл.17 от ЗРА
за 2018 г. или регистрация по чл. 25 от ЗРА са обстоятелства, които съгласно чл.39а,
ал. 3 от ЗРА обуславят изключения от общата забрана на ал. 2 на посочения текст
за пренасяне или превозването на мрежени
риболовни уреди. В случай, че жалбоподателят беше навел довода, че попада в
изключенията по чл. 39а, ал. 3 ЗРА и не следва да носи отговорност за
нарушението на ал. 2, то установяването на този факт е в негова тежест, тъй
като не може да се изисква от АНО да доказва
отрицателния факт, включен във фактическия състав ,въз основа на който е
ангажирана отговорността на лицето, че изключение не е налице.
Несъстоятелно е и твърдението на жалбоподателя,
че преценката на факта за наличие на обстоятелства, даващи основание да се
приеме, че нарушението е маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, е следвало
да се извърши след претегляне на рибата и измерване на намерените мрежи. Разпоредбата
на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, постановяваща забрана за пренасянето и превозването
на мрежени риболовни уреди, не установява минимален размер на уредите, под
който пренасянето и превозването им са допустими. В този смисъл размера на
уредите е неотносим към преценката на тежестта на нарушението, както е
неотносим и размера на уловената риба. При условие, че са се превозвали три
броя хрилни мрежи, следва да се приеме, че нарушението е типично за вида си и
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид. Ето защо настоящият състав намира, че преценката на районния съд,
че деянието не е маловажно, е правилна.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна
състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния съд, както
за установеност и доказаност на нарушението, така и относно индивидуализацията
на наказанието. Ето защо следва да се приеме, че решение на РС – Тутракан не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради
което следва да бъде оставено в сила
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
206 от 17. 12. 2019 г. на Районен съд
гр. Тутракан, постановено по АНД № 182 по описа на съда за 2019 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.