№ 90
гр. Кърджали , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200658 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002543 от 23.04.2021 г., издадено от
и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „***” ЕООД гр.Пловдив, район ***, с ЕИК ***, в качеството му на
работодател, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят „***” ЕООД гр.Пловдив намира издаденото наказателно
постановление неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че било
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно, моли
съдът да приеме, че се касае за маловажен случай, както и да му присъди направените в хода
на производството разноски. Сочи, че през 2019 г. в дружеството работели между 250 и 290
работника, като били наемани и освобождавани множество лица и с това се занимавали
служители на фирмата. Д.П. бил назначен на трудов договор в дружеството през месец юни
2019 г. На 18.11.2019 г. той подал лично молба, за напускане по негово желание от
следващия ден. След проведен разговор с П., била издадена заповед за прекратяване на
договора му, даден му бил и екземпляр от същата. Жалбоподателят сочи, че на Д.П. била
плащана заплата и след месец 11.2019 г., тъй като при напускане не си бил взел
документите. Излага съображения, че договорът с това лице бил прекратен на 19.11.2019 г.
по негова молба с издадена заповед, която му била връчена. Затова моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят в съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Чрез
1
упълномощен адвокат е депозирал писмено становище по делото, в което поддържа жалбата
и моли за отмяна на атакуваното постановление, като претендира и за разноски по делото.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „ГИТ“.
Процесуалният представител е депозирал и писмена защита по делото, в която излага
подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 06.11.2020 г. свидетелите К.С. и И.С. – инспектори в Д„ИТ” гр.Кърджали,
извършили последваща проверка за спазване на трудовото законодателство по документи на
обект на контрол – шивашки цех, находящ се в гр.Кърджали, ул.„Дарец“ № 9, промишлена
зона Б. Обектът се стопанисвал от жалбоподателя „***” ЕООД гр.Пловдив. Проверявано
било изпълнението на предписания, дадени с Протокол изх. № ПР2025107/08.10.2020 г. С
предписание под т.22 в протокола, работодателят „***” ЕООД бил задължен да издаде
заповед или друг документ, с който да се удостовери прекратяването на трудовото
правоотношение с Д.М. П. с ЕГН ********** от момента на получаване на писменото
изявление за прекратяване на договора, а именно 24.08.2020 г. – на основание чл.128а, ал.3
от КТ. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 13.10.2020 г. Служителите
на Д„ИТ” гр.Кърджали установили, че горепосоченото предписание не е изпълнено от
жалбоподателя в срок. До приключване на проверката не бил представен документ за
прекратяване на трудовото правоотношение с работника въз основа на молбата от 24.08.2020
г. По повод установеното нарушение на 04.12.2020 г. срещу „***” ЕООД гр.Пловдив бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът
бил съставен в Д„ИТ” гр.Кърджали в присъствието на надлежно упълномощено от
дружеството лице, което го подписало и получило без възражение. На 23.04.2021 г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ наложил на „***” ЕООД гр.Пловдив административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.415,
ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията
на свидетелите К.С. и И.С.; Акт за установяване на административно нарушение от
04.12.2020 г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ не бе оборена;
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2025107/08.10.2020 г.; Протокол за извършена
проверка с изх.№ ПР2032889/19.11.2020 г.; Сигнал от 06.11.2020 г.; копие на трудова
2
книжка; Преводни нареждания; Фишове за заплати; Справки от Регистър на уведомления за
трудови договори; Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; Пълномощно с нотариална заверка
рег.№ 1287 от 02.12.2020 г.; Заповед № ЧР-336/15.04.2021 г.; Справка за деловодни
документи от Информационна система на ИА „ГИТ“. При анализа на гласните
доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на К.С. и И.С., тъй като са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те дават подробни сведения за
извършената проверка и установяват кога и по какъв начин са констатирали неизпълнението
на предписанието от страна на жалбоподателя да издаде заповед или друг документ за
прекратяване на трудовото правоотношение с работника Д.П. по повод негово писмено
изявление за прекратяване на договора от 24.08.2020 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание на
„***” ЕООД гр.Пловдив за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Цитираната разпоредба, в
редакцията към датата на деянието, предвижда, че който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно
нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая на
„***” ЕООД гр.Пловдив е било дадено задължително предписание да издаде заповед или
друг документ, с който да се удостовери прекратяването на трудовото правоотношение с
Д.М. П. с ЕГН ********** от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора, а именно 24.08.2020 г. Това негово задължение е следвало от
разпоредба на трудовото законодателство, а именно от чл.128а, ал.3 от КТ. Даденото
предписание не е било изпълнено в срок, жалбоподателят не е издал заповед или друг
документ за прекратяване на трудовото правоотношение с работника Д.П., което се
установява от показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства.
Законосъобразно е определено, че „***” ЕООД гр.Пловдив е субект на нарушението, тъй
като видно от протокола за извършената предходна проверка именно то е било адресат на
предписанието. Предписанието не е оспорено по реда на чл.405 от КТ и от него за
жалбоподателя е възникнало задължението да го изпълни в определения срок, което не е
сторил. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма
правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са
3
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в
хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма. Не са допуснати и съществени
процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и
наказателното постановление. Нарушението се явява безспорно установено, предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че договорът с Д.П. бил прекратен на 19.11.2019 г. с издадена заповед, която
му била връчена. Това е така, защото по делото са представени две заповеди за прекратяване
на трудовото правоотношение с Д.П. от дата 19.11.2019 г., издадени на едно и също
основание, които са с различен номер – Заповед № 126/19.11.2019 г. и Заповед №
70/19.11.2019 г. С първата се прекратява трудовото правоотношение на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, считано от 19.11.2019 г., а с втората заповед – считано от 20.11.2019 г.,
отново на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Нито една от двете заповеди не е подписана от
работника, не му е връчена и не опровергава извода за извършено от работодателя
нарушение. Тези актове не удостоверяват прекратяване на трудовото правоотношение с Д.П.
по повод неговото изявление от 24.08.2020 г. Не на последно място, дружеството по
никакъв начин не е оспорило предписанието по т.22, дадено с Протокол изх. №
ПР2025107/08.10.2020 г. и за него е следвало задължението да го изпълни в дадения срок до
13.10.2020 г. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане
на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с
нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по
охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на
гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността
му вредни последици не са необходими, а й конкретно извършеното не се отличава по
степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Предвид това, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
4
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град
София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва
да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски, за каквито и не са представени доказателства да са сторени
в производството.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002543 от 23.04.2021 г.,
издадено от и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „***” ЕООД гр.Пловдив, район ***, с ЕИК
***, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „***” ЕООД гр.Пловдив, район ***, с ЕИК ***, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5