О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 04.10.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, VI въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Манолова ВНЧД № 3279 по описа на съда за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от подсъдимия Х.К.В., чрез упълномощения му
защитник – адвокат Н.В., срещу определение от 17.06.2019г., постановено по НОХД
№ 21494 от 2018г., 97-ми състав по описа на Софийски районен съд, в частта, с която решаващия съд е оставил без
уважение искането на защитата за прекратяване на наказателното производство.
В
частната жалба, определението на първостепенния съд, в атакуваната му част е оценено
като неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон, както и необосновано. Настоява се, че подсъдимият В. е бил санкциониран
по административен ред, тъй като е вписан като нарушител в съставен АУАН,
изтърпял е наложените му принудителни административни мерки, поради което същия
следва да се третира като фактически наказан, независимо дали е издадено
наказателно постановление, дали е връчено, обжалвано и влязло в сила.
Претендира се наличието на идентичност между наложените и изтърпени
принудителни административни мерки с административната санкция по ЗДвП, поради
което се сочи, че подсъдимият не може да носи и наказателна отговорност, тъй
като ще е налице нарушение на принципа „ne bis in idem“. Отказът на съда да прекрати
наказателното производство се определя като заобикаляне на закона, което от
своя страна накърнява правото на защита на подсъдимия. В заключение се иска
определението на СРС в обжалваната му част да бъде отменено.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, в настоящият състав, след
като се запозна с изложеното в частната жалба и с материалите по делото, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред първата инстанция е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу Х.К.В., за това, че на
22.08.2018г. около 22.20 часа в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“ срещу
комплекс „Корали“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към с.
Кокаляне, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „А 200“ с регистрационен номер № СА 5558 ТК след употреба на
високорискови наркотични вещества – амфетамин и метаамфетамин, съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, установено с техническо средство „DRUG CHEK
3000“, валиден до месец май 2019г. –
престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК.
Видно от
приложеното НОХД № 21494/2018г. на СРС, по делото е било проведено
разпоредително заседание на 17.06.2019г., в хода на което защитникът на
подсъдимия В. – адв. В., при вземане на становище по въпросите, които се
обсъждат в същото е направила искане за прекратяване на наказателното
производство, поради това, че за деянието, предмет на обвинителния акт на
подсъдимия е съставен АУАН, като се е позовала на правилото „ne bis in
idem“. С обжалваното определение
решаващият съд е оставил без уважение искането за прекратяване на
производството по делото, тъй като съставения АУАН не ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия, същия не е наказан за вмененото му деяние и не е
налице дублиране на наказателни процедури, поради което и на основание чл. 248,
ал. 5, т. 4 от НПК е насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото по същество.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че подадената частна жалба срещу определението на
съда, с което е отказал да прекрати наказателното производство е недопустима,
поради това, че е депозирана срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
На първо място следва да се
отбележи, че обжалваемостта по реда на глава двадесет и втора е предопределена
от изричното й предвиждане в отделни процесуални разпоредби, отнасящи се до
съответно определение или разпореждане постановено в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото /арг. от чл. 341, ал. 2 т НПК/. Разпоредбите
на чл. 249, ал. 3 от НПК и чл. 251, ал. 5 от НПК изрично повеляват, че на обжалване
по реда на глава XXII от НПК подлежи определението на първоинстанционния
съд, постановено в хода на разпоредително заседание, с което решаващия съд се
произнася по въпросите: допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници,
относно взетите мерки за процесуална принуда, в случаите по чл. 248, ал. 5, т. 4
от НПК, когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт,
както и в частта му, с която съдът постановява отказ да допусне частен обвинител
или в случай, че постанови спиране на наказателното производство. Видно от
посочените разпоредби, отказът на съда да уважи искане за прекратяване на
наказателното производство не е сред изрично предвидените хипотези на
обжалваемост на определението, поради което същото не подлежи на инстанционна
проверка по този ред. Същевременно не сме изправени и пред хипотезата на чл.
250, ал. 4 от НПК и чл. 341, ал. 1 от НПК, според които на обжалване по реда на
глава двадесет и първа подлежи определението и разпореждането за прекратяване
на наказателното производство, доколкото с процесното определение, районният
съд е отказал да прекрати производството по делото, поради което същото не
прегражда по нататъшния му път и следователно то не подлежи на проверка по реда
на глава двадесет и първа.
С оглед
на изложеното, следва да се приеме, че атакуваното определение спада към категория
първоинстанционни актове, извън визираните в чл. 341, ал. 1 и ал. 2 от НПК, за
които е известно, че не подлежат на самостоятелно обжалване и протест, а се
проверяват заедно с присъдата /чл. 341, ал. 3 от НПК/. Тези съдебни актове не
са посочени като необжалваеми, но съставляват предвидени от закона елементи на
допустимите процесуални действия, осъществявани от съда при първоинстанционното
разглеждане на делото.
Водим от
горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от Х.К.В.,
чрез защитника му – адв. Н.В. срещу определение от 17.06.2019г., постановено по
НОХД № 21494 от 2018г., 97-ми състав, по описа на Софийски районен съд, в
частта, с която решаващият съд е оставил без уважение искането на защитата за
прекратяване на наказателното производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
настоящето дело и ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.