Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. Кубрат, 02.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П.Петрова и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията АНД № 89 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0290-000013/ 20.03.2019 г. на началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г., на С.Г.Г., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл.179, ал.2 ЗДвП, за това, че на 16.01.2019 г. в 15.05 часа в село Севар, община Кубрат на улица „Христо Смирненски“ в посока ул. „Цар Симеон“, като водач на товарен автомобил „Рено”, модел „Клио” с рег. № В 8617 ВР, собственост на „ДСК – Оперативен лизинг“ – ЕООД – клон Варна, ЕИК 2033376330025, на ляв завой не е избрал скоростта на движение, съобразно метеорологичните условия, а именно на заледен участък от пътя, и се е блъснал в бордюр по посока на движението, вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети, поради виновно извършено нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Недоволен от така издаденото НП е останал С.Г., който го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност. Не е извършил нарушението, за което е санкциониран. Като признава, че на посочената дата и място е управлявал посоченото МПС – служебен автомобил, по маршрут, който изпълнявал два пъти месечно, преминавайки през село Севар, по добре познат за него пътен участък, който бил покрит с дебел слой лед, при ляв завой, въпреки ниската скорост, с която се движил – около 30 км/ч, при ограничение 50 км/ч, автомобилът станал неуправляем, в следствие на което се ударил в бордюр с предната дясна джанта. За да бъде извозен авариралия автомобил и за да бъде възстановена щетата по застраховка „Автокаско“, в съответствие с изискванията на застрахователя, имал нужда да бъде установено ПТП с протокол, поради което сам уведомил за пътния инцидент с позвъняване на телефонен номер 112; дошлите на място служители на РУ МВР – Кубрат, макар и лично да се уверили в изключително лошото състояние на пътя, съставили по отношение на него АУАН като приели, че той се е движел с несъобразена скорост. Като твърди, че причина за ПТП не е неговото поведение като водач на товарния автомобил, а единствено непочистения равномерно път и попадането му в единичен заледен участък, както и в условията на евентуалност заявява възражения, че извършеното от него съставлява маловажен случай, моли за отмяна на издаденото срещу него НП.
Въззиваемата страна поддържа издаденото срещу жалбоподателят наказателно постановление и счита същото за правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Безспорно, чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Ал. А. и и Г. Г., се установи, че на посочената дата, време, и място – в село Севар, община Кубрат на улица „Христо Смирненски“ в посока ул. „Цар Симеон“, жалбоподателят е управлявал описаното моторно превозно средство, както и че в движение, завивайки наляво, автомобилът, на който гумите са попаднали на заледен участък, се е отклонил от пътя и се е блъснал в бордюр по посока на движението, а водача е преустановил движението му. Денят е бил снежен, а пътното платно почистено, но не равномерно. Видно от показанията и на двамата свидетели, те в длъжностното си качество – първият е автоконтрольор, по постъпил в управлението на МВР – Кубрат сигнал са посетили настъпило пътнотранспортно произшествие на главен път. На мястото на произшествието установил самоличността на единственото участвало лице, от огледа на място, св. А. приел, че жалбоподателя, като не е избрал подходяща с оглед метеорологичните условия, виновно е извършил нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и в следствие на това е причинил ПТП с материални щети. Съставил АУАН серия Д № 023671/ 16.01.2019 г., с който повдигнал обвинение по отношение на жалбоподателя за констатираното нарушение и го предявил, като водача вписал, че има възражения, но не изложил конкретни факти и обстоятелства, както и не представил в 3-дневния срок писмени възражения. Актосъставителят регистрирал съставения от него АУАН с № 15/ 17.01.2019 г. и го предал на Началника на РПУ на МВР – Кубрат за произнасяне, след като в указания на нарушителя 3-дневен срок не са постъпили изходящи от него допълнително обяснения или възражения. В резултат на сезирането, упълномощения надлежно с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г. Началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, е издал атакуваното в настоящото производство НП, с което е приел, въз основа на изложената в АУАН фактическа обстановка, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, и наложил размера на административното наказание, предвидено в разпоредба на чл.179, ал.2 ЗДвП - “глоба” в размер на 100.00 лв..
От събраните по делото гласни – показанията на св. Ал. А. и св. Г. Г., и писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1566846/ 16.01.2019 г., се установява, че в участък преди сблъсъка на превозното средство в бордюр, е имало единичен заледен участък на обработения с оглед зимните условия път, който като цяло е бил почистен и опесъчен; не се твърди и не се установява наличието на ограничителни скоросотта на движение или забранителни движението на превозни средства пътни знаци, бариери и пр.; не се твърди и не се установява действителната скорост на движение на автомобила, избрана от водача, да е измерена с техническо средство или установена с помощта на автотехническа експертиза, поради което съдът не може да приеме за установено по несъмнен начин, че единствена причина за произшествието е виновно поведение на водача, произтичащо от неизбирането от него на подходяща скорост на движение, съобразно метеорологичните условия.
Въз основа на така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът, в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица.
От друга страна, констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно: АУАН, и издаденото въз основа на него НП, не отговарят на формалните изисквания, предвидени в нормите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие. В обжалваното НП административнонаказващият орган приел и описал като нарушение това, че с действията си жалбоподателят е нарушил посоченото по-горе задължение, като при избиране скоростта си на движение не се съобразил с единичен заледен участък. Посочил, че в резултат от това възникнало описаното по-горе ПТП с материални щети.
С НП на жалбоподателя е наложена санкция по чл. 179, ал.2 ЗДвП, за нарушение разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като в обстоятелствените части на акта и НП липсва описание на съществен елемент от визираното в нормата нарушение - не става ясно каква е действителната скорост на движение на автомобила, управляван от наказаното лице, за да се приеме, че тя не е съобразена с метеорологичните условия, от които е посочен само заледен участък на пътя. При изслушването му в о.с.з. актосъставителят дава подробно обяснения, че не е изследвал с техническо средство скоростта на движение, както и че прави извод за несъобразена скорост единствено с оглед на несъмнено установения резултат – отклонение от избраната от водача посока на движение на автомобила и сблъсък между автомобила и пътния бордюр, в който момент водача успял да спре, т.е. да преустанови неконтролируемото движение на превозното средство. До сблъсък между управлявания от жалбоподателя и бордюр на пътя, е логично да не се стигне, ако пътят е почистен добре - еднакво и равномерно.
Посочването на тези обстоятелства – обективно установена скорост на движение, връзката на същата и наличните в участъка пътни знаци, пътна маркировка и другите средства за сигнализиране, описанието на т.нар. с метеорологичните условия, от които е посочен само заледен участък на пътя, без да се изясни общото му състояние, не позволяват да се направи извод относно причинната обусловеност – „поради”, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.2 ЗДвП, между твърдяното като извършено от него нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, и несъмнено настъпилото ПТП с материални щети, което е задължителен елемент от индивидуализацията на нарушението, за да е налице съставомерно административно нарушение по чл. 179, ал.2, във вр. с чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Допуснато нарушение е съществено, съответно е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, доколкото препятства организирането на защитата на нарушителя, който трябва да има пълна яснота относно фактите, срещу които се брани.
С оглед приетата по горе за установена фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон, доколкото АНО е наложил санкция за нарушение по ЗДП, без да посочи пълно и съотнесе фактите към хипотезата на правната норма. С оглед на изложено по-горе, съдът счита, че не се установява по делото от административнонаказващия орган по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 179, ал.2, във вр. с чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което обжалваното НП се явява издадено в нарушение на материалния закон.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0290-000013/ 20.03.2019 г. на началник група към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г., с което на С.Г.Г., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл.179, ал.2 ЗДвП, за това, че на 16.01.2019 г. в 15.05 часа в село Севар, община Кубрат на улица „Христо Смирненски“ в посока ул. „Цар Симеон“, като водач на товарен автомобил „Рено”, модел „Клио” с рег. № В 8617 ВР, собственост на „ДСК – Оперативен лизинг“ – ЕООД – клон Варна, ЕИК 2033376330025, на ляв завой не е избрал скоростта на движение, съобразно метеорологичните условия, а именно на заледен участък от пътя, и се е блъснал в бордюр по посока на движението, вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети, поради виновно извършено нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /П/ Д. Петрова- Енева