№ 777
гр. Бургас, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201387 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Р. Й. П., ЕГН ********** с адрес ***
против наказателно постановление № НП-819/17.03.2023г., издадено от Заместник Кмет на
Община Бургас, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП на основание чл.
189, ал.12 и чл. 178е от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП. В АУАН неправилно било прието, че е извършено
нарушение, а се касаело за принудително спиране по смисъла на чл. 97, ал. 2, предл. второ
от ЗДвП. Автомобилът не бил с целия си обем върху тротоара, а цялата му дясна страна
била върху платното за движение, тъй като поради повредата не успял да го придвижи по-
навътре, нямало как да остави автомобила изцяло на пътното платно, тъй като улицата била
еднопосочна и тясна и щяло да се блокира напълно. Оспорва да е извършено нарушение и от
субективна страна. Срещу АУАН било подадено и възражение. Моли да се отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган в първо съдебно заседание се явява юрк. Н.,
която оспорва жалбата, а в следващо, последно съдебно заседание наказващият орган,
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено на жалбоподателя на
30.03.2023г., а жалбата е подадена в РС Бургас на 04.04.2023г., поради което същата е
депозирана в срока по чл. 59 ЗАНН, срещу акт, който подлежи на обжалване и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира следното:
На 17.01.2023г. около 09:00 часа св. И.А. помогнал на жалбоподателя да преместят
1
негов автомобил пред офиса му, след което си тръгнал, отишъл до сервиз да вземе
инструменти. След като се върнал на място, автомобилът бил придвижен до сервиз на
собствен ход.
Междувременно около 09:16 часа била извършена проверка от служителите на
Дирекция УКОРС при Община Бургас от свидетелите С. С. и К. Ц., които забелязали
автомобил „***“ с рег. № ***, който бил разположен върху тротоар на ул. ***, извън
определените от администрацията места. Автомобилът бил разположен на тротоара като
едното колело – задното дясно колело не било върху тротоара, нямало обозначения по
автомобила, не бил с включени аварийни светлини, нито имало поставен триъгълник, нито
отворен капак.
Съставен бил в отсъствие на собственика от св. С. С. на Р. Й. П. фиш за това, че МПС
„***“ с рег. № *** бил паркирал в гр. Бургас, ул. *** в 09:16 часа на тротоар в нарушение на
чл. 94, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 186, вр. чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50 лева.
На автомобила било залепено на предно ляво стъкло на водача уведомление за МПС с
рег. № *** за това, че е паркирано на тротоар в нарушение на чл. 94, ал. 3, за което на
основание чл. 186 вр. чл. 178е е наложена глоба в размер на 50 лева и било залепено на
предно ляво стъкло, от страната на водача, в което били посочени мястото и времето на
нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й
заплащане. Съставен бил и протокол Ф-5298.
Постъпила декларация на 19.01.2023 от Р. Й. П., че на 17.01.2023г. управлявал МПС с
рег. № *** марка *** като вписал, че спрял принудително в гр. ***.
Още на 17.01.2023г. било подадено в Община Бургас възражение от Р. П., с което
посочил, че не е паркирал на тротоар, а спрял принудително и моли да се отмени издадения
фиш.
Наказващият орган намерил подадено възражение за неоснователно съгласно отговор
изх. № 94-01-1849/1/18.01.2023г. и на Р. П. била връчена покана за съставяне на АУАН на
19.01.2023г. На 19.01.2023г. бил съставен АУАН от св. Р. Д. и в присъствието на
свидетелите В. Д. и М. Б. и в присъствието на Р. П. за това, че на 17.01.2023г. около 09:16
часа е извършена проверка, описана в протокол, съставен от С. С. специалист в Дирекция
УКОРС, при която е установено, че МПС с рег. № ***, марка ***, собственост лична на
водача, е паркирано на ул. ***, върху тротоар, който е извън определените от
администрацията места, с което е нарушил чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който вписал възражение, че не е
съгласен, а било подадено и писмено такова, че не се касае за паркиране, а за блокиране на
ходовата част на автомобила, а отделно автомобилът не бил с целия си обем на тротоара.
Наказващият орган намерил възражението срещу АУАН за неоснователно, тъй като от
доказателствата се установявало нарушението, позовал се на разпоредбата на чл. 189з ЗДвП,
позовал се е на фактите в АУАН и издал обжалваното НП, с което приел, че за нарушение на
чл. 94, ал. 3, предл. второ ЗДвП на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 178е ЗДвП на Р. П. следва
да се наложи административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства като кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът констатира известни противоречия в показанията на св. И.А., който
заявява първо, че МПС било „пробутахме колата пред офиса му“, а след това заявява, че на
снимки не може да разпознае дали се касае за офиса на жалбоподателя, защото рядко ходел
там, заявява, че автомобила бил „паркиран малко по-отдолу, една идея отгоре“, което внася
съмнение как и къде точно е бил паркиран автомобила. Въпреки известните противоречия
2
като цяло съдът счита, че може да се довери на този свидетел, че помогнал да се премести
автомобила на жалбоподателя, което преместване самият свидетел определя като
„паркиран“.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на
общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и
спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата
за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални
електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на
правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за
тяхната охрана.
Ето защо АУАН е издаден от компетентно лице съгласно Заповед № 1453/15.06.2015г.
на Кмет на Община Бургас. Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Предвид
посоченото НП е издадено от оправомощено за това лице съгласно представената Заповед №
416/26.02.08г. на Кмет на Община Бургас.
Предвид представените заповеди съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, в предвидените от закона правомощия. АУАН и НП са издадени в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Спазени са разпоредбите на чл. 186, ал. 3 ЗДвП като фиш за неправилно паркирано
моторно превозно средство е издаден в отсъствие на нарушителя. Към моторното превозно
средство е било закрепено уведомление, в което са посочени мястото и времето на
нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й
заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за
връчване на фиша.
Установено е лицето, което е оставило МПС на тротоар съгласно изрична декларация в
тoзи смисъл и предвид оспорване на фиша в присъствие на нарушителя е бил съставен
АУАН с участието на двама други свидетели, въпреки, че е бил налице и официален
документ – протокол от 17.01.2023г.
АУАН е издаден при спазване на процесуалните правила и съдържа реквизитите по чл.
42 ЗАНН. Наказващия орган е издал наказателното постановление при спазване на чл. 52,
ал. 4 ЗАНН и е взел становище по депозираното възражение срещу АУАН.
НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и според съдебния състав не са налице
формални основания за отмяна на НП.
Съгласно чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
Съгласно § 6, т.6 от ДР на ЗДвП, „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци. С оглед на дадената от закона изрична дефиниция в
настоящия случай мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил следва да бъде
определено именно като тротоар, което е видно и от представените снимки и разпитаните
3
по делото свидетели.
В конкретния случай обаче не е налице нито една от кумулативните предпоставки,
даващи право да се осъществи паркиране или престой – нито може да се приеме, че откъм
страна на сградата остава разстояние най-малко 2 метра, а отделно от това изобщо мястото
на паркирането на процесния автомобил не е определено за паркиране от администрацията.
От приложения към административната преписка снимков материал ясно се вижда, че
мястото, където автомобилът е бил паркиран представлява тротоар и то не е обозначено с
пътен знак, пътна маркировка или надпис, указващи условията на паркиране, за да се
приеме, че паркирането е допустимо. Освен начинът на паркиране на автомобила,
включително и изискуемото разстояние от 2 метра от сградата, задължително условие е
тротоарът да е бил определен за паркиране от администрацията, а е видно, че не е
определено от администрацията място за паркиране.
Нормата важи с еднаква сила както за автомобили, които са „паркирани“, както и за
тези, които са в „престой“ – поради което и е без практическо значение, в кое от двете
състояния е бил установен автомобила.
В конкретния случай автомобилът е бил върху тротоар, макар и с дясна задна гума да е
бил на платното за движение, което по мнение на съдебния състав създава още по-голяма
опасност за участниците в движението, тъй като освен на тротоар автомобилът е и на
платното за движение, където също няма разрешение да престоява или да паркира.
Съдът, доверявайки се на св. А., че е помогнал за преместването на автомобила на
жалбоподателя на тротоара, намира, че повредата не е била такава, че да препятства
придвижването на автомобила до безопасно за движението място, където да бъде
отстранена. Очевидно, че автомобилът е бил придвижен след това и на собствен ход до
сервиз.
Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 2 ЗДвП на път в населено място водачът на
недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е
длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или извън
платното за движение. Нормата задължава водача да измести МПС незабавно на място,
където е разрешено паркирането, или извън платното за движение. Последната хипотеза
касае случаите, когато липсват места, където е разрешено паркирането. Жалбоподателят е
бил длъжен да премести автомобила на такова място, на което е разрешено да паркира или
да престоява, но не го е направил, нито пък е освободил платното като дясното колело,
както се сочи не е било на тротоара.
Ако действително всички разрешени за паркиране места са били заети, както твърди
жалбоподателят и не е можел да премести МПС, то той е бил длъжен да обозначи, че се
касае за повреда на МПС и в този смисъл чл. 97, ал. 3 ЗДвП предвижда в случаите по ал. 1 и
2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно
средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин,
така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни
средства.
Съгласно чл. 74а ЗДвП аварийният сигнал може да бъде включван за предупреждаване
на останалите участници в движението за различни опасности, когато моторното превозно
средство е спряло поради повреда или има участие в пътнотранспортно произшествие и не
може да бъде отстранено веднага и се явява препятствие за другите участници в движението.
В конкретния случай жалбоподателят по никакъв начин не е сигнализирал да има
повреда на МПС нито е било с включени аварийни светлини, нито е бил поставен
триъгълник, а го е паркирал в нарушение, макар и да е имало повреда. Соченото, че бил
поставил листче с телефонен номер на таблото на предно стъкло не е достатъчно, за да се
приеме, че е обозначено повредено МПС, паркирано на неразрешено за целта място.
4
Сочената „бележка“ видно и от снимката се касае за две отделни листчета, които по-скоро
биха могли да се приемат като „скъсана бележка“ и звучи „несериозно“ по такъв начин да се
обозначи, че МПС е повредено и по мнение на състава не отговаря на изискването на закона
да се обозначи повреденото МПС по друг подходящ начин. Така чл. 97, ал. 5 ЗДвП дава друг
алтернативен начин за обозначение на повредено пътно превозно средство, че може да се
използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини.
Ето защо според този съдебен състав правилно наказващият орган е приел, че
нарушение е налице и МПС е паркирало на тротоар извън определените от администрацията
места и правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Авторството на
деянието е установено, както и се установи, че деянието е извършено виновно като следва
да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН за разлика от НК, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи.
Жалбоподателят е бил длъжен да паркира МПС на определените от администрацията
места и като не го е направил, е допуснал нарушение на чл. 94, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 178е от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 50 до 200
лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки,
площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места. Правилно наказващият орган е определил тази норма и според
съдебния състав напълно е съобразил всички обстоятелства и санкцията е определена в
минимален размер от 50 лева. По мнение на съдебния състав наложеното наказание глоба е
съобразено с обстоятелствата и с това, че нарушението е за първи път.
Следва да се посочи, че не се касае за маловажен случай от една страна, защото чл.
189з от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания, а от друга страна и конкретното нарушение
не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност.
Всичко изложено кара този съдебен състав да приеме, че НП е законосъобразно и
правилно, нарушението е доказано от обективна и субективна страна и следва да се
потвърди.
Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед потвърждаване на НП право на
разноски има само наказващия орган, който не претендира заплащането на такива, поради
което не се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-819/17.03.2023г., издадено от
Заместник Кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3, предл. второ от
ЗДвП на основание чл. 189, ал.12 и чл. 178е от ЗДвП на Р. Й. П., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5