Решение по дело №1459/2018 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 04.09.2023 г. Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1459 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно съединени искове, които ищецът е квалифицирал по чл.128, т.2 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.224 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от С.П.Б., ЕГН: **********,*** и съдебен адрес:***, офис * – адв. Е.М. против „О.с.“ ЕООД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Н.К..

Ищцата твърди, че от 16.09.2015 г. била страна по Договор за управление на „О.с.“ ЕООД ***, на основание чл. 141, ал.7 от ТЗ във вр. с чл.21, ал.1, т.9 от ЗМСМА и решение №2422, взето с протокол №52 от заседание на О. с. – К., проведено на 27.08.2015 г. Твърди, че престирала труд съгласно договореното.

Със Заповед № К - 207 от 02.02.2017 г. на Кмета на О. К. правоотношението на ищцата с „О.с.“ ЕООД *** било прекратено поради избор на нов управител, считано от 21.12.2016 г., за което били регистрирани съответните промени в Търговскя регистър по регистрацията на ответника.

Ищцата твърди, че съгласно посочената заповед било уточнено, че на нея ѝ се дължат на основание чл.14 и чл.18 от договора за възлагане на управлението на „О.с.“ ЕООД ***.09.2015 г. обезщетение в размер на 50 дни платен годишен отпуск за 2015 г. – 20 дни, за 2016 г. – 30 дни или общо в размер на 50 дни. Независимо от наличието на посоченото волеизявление, ответникът по делото не ѝ изплатил дължимото.

Освен това, ответникът не изплатил и дължимото на ищцата трудово брутно възнаграждение за месец октомври 2016 г. в размер на 1270 лева. Такова се дължало на основание чл.245, ал.1 и 2 КТ във вр. чл. 128, т.2 от КТ, чл. 220 ал.1 КТ, чл.224 от КТ,

Ищцата твърди, че Договор за управление на „О.с.“ ЕООД *** бил сключен съгласно чл.12 за срок от 3 години и влиза в сила след вписването му в Търговския регистър.В пункт VI, чл.13 т.4 страните договорили, че прекратяването на Договора следва да се осъществи с писмено предизвестие, направено от някоя от страните по договора. Срокът на предизвестието бил 3 месеца и започвал да тече от деня на получаването му от съответната страна.

Заповед № К - 207 от 02.02.2017 г. на Кмета на О. К. за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника била издадена при неспазване на договореното между страните предизвестие от 3 месеца, поради което на основание чл. 220 ал.1 КТ, ищцата претендира за изплащане на брутното трудово възнаграждение за 3 месеца, поради неспазено предизвестие.

Ищцата заявява, че претендира възнаграждения и дължими обезщетения като трудови такива, тъй като в действащо законодателство, разрешение на тези въпроси били уредени в КТ, макар отношенията между страните в случая да не са трудовоправни. Допуснатата празнота при уреждане на отношенията следвало да се отстрани чрез прилагане по аналогия разпоредбите на КТ, независимо, че не ставало въпрос за трудов договор, а за договор за възлагане на управление, съдържащ характеристиките на договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД. Счита, че няма пречка след като страните не са уредили метод за определяне на договореното плащане, по аналогия да се приложат разпоредбите на КТ, в случая на чл. 177 КТ. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС – Решение по т.д. № 1127/2009г. I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Ищцата твърди, че многократно правила опити да решат с ответника създалия се спор и да ѝ се заплати дължимото, но безрезултатно. Поради изложеното, за нея възниквал правен интерес да предяви настоящите искове.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди „О.с.“ ЕООД *** да ѝ заплати:

- сумата от 1270 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 г., до окончателното плащане.

- мораторна лихва в размер на 225.08 лв. считано от датата на падежа – 01.12.2016 г., до датата на предявяване на претенцията – 12.02.2018 г.;

- сумата от 3500 лева представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск 50 дни, от които 20 дни за 2015 г. и 30 дни за 2016 г. или по 70 лева обезщетение на ден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 г., до окончателното плащане;

- сумата от 4000 лева представляваща сбор от три месечни брутни възнаграждения дължими от ответника за неспазване на договорения между страните срок за предизвестие от 3 месеца, съгласно пункт VI, чл.13 т.4 от Договор за управление на „О.с.” ЕООД ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 г., до окончателното плащане.

Претендират се и разноските по делото.

В хода на делото, с протоколно определение от 04.09.2023 г., е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, като същият се счита предявен за следните суми:

- сумата от 1191.98 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 г., до окончателното плащане;

- сумата от 145.36 лева, представляваща мораторна лихва върху неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2016 г., считано от датата на падежа – 01.12.2016 г., до датата на предявяване на претенцията – 12.02.2018 г.;

- сумата от 398.29 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 г., до окончателното плащане;

- сумата от 43.04 лева, представляваща мораторна лихва върху неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2016 г., считано от датата на падежа – 19.01.2017 г., до датата на предявяване на претенцията – 12.02.2018 г.;

- сумата от 2340.61 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск 50 дни, от които 20 дни за 2015 г. и 30 дни за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 г., до окончателното плащане;

- сумата от 252.92 лева, представляваща мораторна лихва върху неизплатеното обезщeтение за неползван платен годишен отпуск за периода от 19.01.2017 г. до 12.02.2018 г.;

- сумата от 3575.94 лева, представляваща сбор от три месечни брутни възнаграждения дължими от ответника за неспазване на договорения между страните срок за предизвестие от 3 месеца, съгласно пункт VI, чл.13 т.4 от Договор за управление на „О.с.” ЕООД ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 г., до окончателното плащане.

Ответникът „О.с.“ ЕООД ***, чрез адв. Е.П. оспорва исковете. Твърди, че те били неоснователни по основание, тъй като между ищцата и ответното Дружество, респективно – О. К., не бил налице трудов договор с произтичащите от това права и задължения за страните по него. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства било, че между ищцата и О. К. е сключен Договор за възлагане управлението на ответното дружество, който договор съгласно трайната съдебна практика се квалифицирал, като договор за поръчка. Със своя уточняваща молба с вх. № 11709/31.10.2018 г. по настоящото дело относно приложимостта на разпоредбите на КТ към настоящия казус ищцата се позовала на Решение № 159 от 09.12.2010 год. по т.д. № 1127/2009 год. на I ТО на ВКС. Тя обаче била пропуснала да отбележи, че претенцията на ищеца по цитираното дело произтича от клауза в договора му за възлагане управлението на ответното дружество, която клауза предвижда дължимост на обезщетение за неизползвани неприсъствени дни. Представеният с исковата молба Договор № 156/16.09.2015 г. за възлагане управлението на ответното Дружество не съдържал клауза, предвиждаща дължимост на обезщетение за неизползвани неприсъствени дни.

С исковата молба била представена Заповед № К - 207/02.02.2017 г., която предвиждала на ищцата да бъде изплатено обезщетение за „неизползван платен годишен отпуск“. Доколкото ищцата по делото не е била страна по трудово правоотношение, то същата нямала право на обезщетение за такъв отпуск и Заповедта на Кмета на О. К. в тази ѝ част била с невъзможен предмет. Ето защо претенцията по чл.224 КТ била неоснователна, включително и по отношение на претендирания размер. Ако на ищцата се дължало обезщетение за неизползвани неприсъствени дни за 2016 г., то техният брой следвало да бъде изчислен пропорционално до 20.12.2016 г., включително – датата, на която бил вписан настоящият управител на Дружеството.

Неоснователен бил и искът за заплащане на трудово възнаграждение. Между страните не било налице трудово правоотношение и нямало как да се претендира трудово възнаграждение.

Според ответника неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 3 месеца. В сключения между страните Договор за възлагане управлението на ответното дружество се предвиждали 4 основания за неговото прекратяване. В случая той бил прекратен на основание раздел VI, чл.13, т.2. По отношение на този иск следвало да се има предвид разпоредбата на чл.141, ал.4 от Търговския закон, съгласно която овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и същият да бъде заличен от ТР. Освен това следвало изрично да бъде разграничена хипотезата на прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие и от друга страна прекратяването на договор за възлагане на управление на търговско дружество с предизвестие. Клаузата на чл.13, т.4 от представения договор за възлагане на управлението на ответното Дружество препращала към хипотезата на чл.141, ал.5 от Търговския закон, поради което същата била абсолютно неприложима към настоящия случай.

Доколкото били неоснователни претенциите по трите предявени иска, неоснователни били и претенциите за лихва

След освобождаването на ищцата от длъжността управител на ответното Дружество, същата отказала да се яви и да предаде по надлежния ред поверените ѝ за пазене стоково-парични ценности. Тъй като това препятствало работата на Дружеството, била назначена комисия от страна на Кмета на О. К., която да извърши инвентаризация на Дружеството, както и да извърши предаване на настоящия управител.

При извършената проверка на ДМА, КМА, налична документация, инвентаризация на наличните хранителни продукти и наличните парични средства, била констатирана липса от касата на Дружеството в размер на 18 326,56 лв. (осемнадесет хиляди триста двадесет и шест лева и петдесет и шест стотинки). Единственият отговорен за тази липса била ищцата по настоящото дело. В качеството си на управител същата била създала практика ежедневно касиерът на фирмата да отчита на нея постъпилите парични средства. Ищцата в качеството си на Управител на Дружеството съхранявала и се разпореждала с паричните средства. Били отправени множество покани до нея да възстанови тази сума, но без резултат и до настоящия момент. По случая било образувано досъдебно производство. С представеното с отговора на исковата молба Решение № 423 взето с Протокол № 15 от заседание на О. с. К., проведено на 17.11.2016 г., ищцата била освободена от длъжността Управител на ответното Дружество „без да я освобождава от отговорност“.

Ето защо и в случай, че някоя от претенциите на ищцата по настоящото дело бъде уважена, на основание чл.104 и следващите от ЗЗД ответникът прави възражение за прихващане на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях.

Претендира разноските по делото.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на неплатено възнаграждение за престиран труд, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за заплащане на обезщетение за неспазване на договорения между страните срок за предизвестие, както и лихвите върху тези суми.

По делото са представени като доказателства заверени преписи на Договор за управление на „О.с.“ ЕООД ***; Заповед № К-207 от 02.02.2017 г. на Кмета на О. К.; Решение №423 взето с Протокол №15 от заседание на О. с. К., проведено на 17.11.2016 г.; ведомост за заплати зам. октомври 2016 г.; писмо вх. №93-00-198/24.01.2017 г. на О. с. К.; Констативен протокол от 30.12.2016 г. с приложени 3 бр. инвентаризационни описи; оборотна ведомост за 2016 г.. Изготвени са съдебно-счетоводна експертиза, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза.

От писмените доказателства се установява по несъмнен начин, че от 16.09.2015 г. ищцата е страна по Договор за управление на „О.с.“ ЕООД ***, на основание чл. 141, ал.7 от ТЗ във вр. с чл.21, ал.1, т.9 от ЗМСМА и Решение №2422, взето с Протокол №52 от заседание на О. с. – К., проведено на 27.08.2015 г. Правоотношението е прекратено със Заповед № К - 207 от 02.02.2017 г. на Кмета на О. К., считано от 21.12.2016 г., поради избор на нов управител,

Първият релевантен по делото въпрос е за правната същност на сключения между страните договор за длъжността „Управител“ в ответното търговско дружество. Отговор е даден с Решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 1387/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, в което се приема, че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество възниква от избора на управителя. Това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл.141, ал.7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен – договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуск, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово дори когато договорът е озаглавен „трудов” /в този см. Решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 983/2014 г., IV г.о., Решение № 226 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2012 г. и др./.

От изложените факти в исковата молба и формулирания петитум, съдът извлича точното правно основание, въз основа на което решава конкретния правен спор. Ето защо, независимо от дадената от ищеца квалификация на предявените искове, настоящият съдебен състав приема, че характеристиката на договора за управление и поетите с него права и задължения имат облигационен характер и по отношение на него са приложими общите правила на гражданското и търговското право, а не нормите на трудовото законодателство. Доколкото договорът за възлагане на управлението на търговско дружество създава мандатно правоотношение между търговското дружество и неговия управител, споровете за заплащане на възнаграждения и обезщетения по този договор не са трудови, а предявените искове са осъдителни с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

По предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД:

Предявеният главен иск е основан на твърдения, че ищцата е престирала труд в качеството на управител на „О.с.“ ЕООД *** – факт, който е безспорен по делото. Претендира се дължимо възнаграждение за месец ноември 2016 г. – 1191.98 лева и за месец декември 2016 г. – 398.29 лева, мораторната лихва върху тези суми – съответно 145.36 лева и 43.04 лева, считано от датата на падежа – 01.12.2016 г., до датата на предявяване на претенцията, както и законната лихва до окончателното плащане. Тези претенции съдът намира за доказани както по основание, така и по размер, доколкото кореспондират с изводите на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът от своя страна не ангажира доказателства за извършено плащане, а и не навежда такива твърдения.

По предявения иск по чл.224 КТ:

Обезщетение за неползван отпуск се дължи по силата на закона – Кодекса на труда, при прекратено трудово правоотношение. В случая ищецът е бил освободен от длъжността „управител“ на О.с.“ ЕООД със Заповед № К - 207 от 02.02.2017 г. на Кмета на О. К., считано от 21.12.2016 г., на основание раздел VI, чл.13, т.2 от договора за възлагане на управлението – поради избор на нов управител. Регламентираните в КТ основания за възникването и прекратяването на трудовите правоотношения са неприложими относно управителя и сключения между него и дружеството мандатен договор за възлагане на управлението. Както вече се посочи по-горе, няма пречка страните по договор за възлагане на управление да уговорят право на управителя при прекратяване на договора да получи парично обезщетение съразмерно с времето,през което не е ползвал отпуск, но в случая не се установява такова право да е уговорено. По изложените съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По предявения иск по чл.220, ал.1 КТ:

Със същите аргументи следва да бъде отхвърлен и този иск – регламентираните в КТ основания за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие са неприложими относно управителя и сключения между него и дружеството договор за възлагане на управление. В договора няма изрична уговорка в този смисъл, поради което претенцията е неоснователна.

По възражението за прихващане:

Без уважение следва да се остави възражението за прихващане с насрещно вземане на „О.с.“ ЕООД *** към ищцата в размер на 18 326,56 лева, представляващи причинена от С.Б. на дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този размер.

От приложеното в настоящото производство ДП № 170/2017 год. по описа на ОСлО – П. се установява, че е било образувано на 27.09.2017 г. за престъпление по чл.201 НК – за това, че за времето от 01.01.2016 г. до месец декември 2016 г. в гр. К. е присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер на 10 000 лева, собственост на „О.с.“ ЕООД ***, поверени му да ги управлява. Впоследствие наблюдаващ прокурор при ОП П. е приел, че разследването следва да се води за престъпление по чл.219, ал.1 НК – безстопанственост. Производството е прекратено с влязло в законна сила Постановление от 11.10.2021 г. на О. п. – П..

На съда е служебно известно, че в РС К. е на производство гр. д. №504/2023 г. по описа на РС К., образувано по иск на „О.с.“ ЕООД, ЕИК: ********** против С.П.Б., ЕГН: **********, за осъждане на ответницата да възстанови на ищцовото дружество сумата от 15 743.45 лв., явяваща се причинена на дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този размер, които липси са резултат на неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й като управител на ищцовото дружество, произтичащи от сключения Договор за управление и действащото законодателство. Претендира присъждане на мораторната лихва за забава считано от 01.01.2017г. до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 9 865.94 лв., както и законната лихва за забава считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

С Определение №640/08.06.2023 г. гр. д. №504/2023 г. по описа на РС К. е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по гр. д. №1459/2018 г. по описа на РС К..

От изложените от ответната страна обстоятелства и формулирания петитум, настоящият съдебен състав приема, че възражението за прихващане е с правно основание чл.145 ТЗ. От значение за квалификацията на деянието като управленски деликт, а не като общ гражданскоправен деликт по чл.45 ЗЗД, е твърдението, че констатирани липси са резултат поведението на С.Б. като управител на „О.с.“ ЕООД ***. Следователно претенцията е, че действията, респ. бездействията на Б. се явяват в нарушение на задълженията й като управител, произтичащи от закона, дружествения договор и договора за възлагане на управление – да ръководи и организира дружествените работи с грижата на добър търговец, така че да запази имуществото на дружеството.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на така предявения иск /възражение за прихващане/, е наличието на решение на едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ за ангажиране отговорността на управителя /Решение № 129/02.09.2016г. по т.д. № 1002/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 188/20.12.2016г. по т.д. № 1525/2015г. на ВКС, II т.о, Решение № 152/13.01.2017г. по т.д. № 2795/2015г. на ВКС, I т.о и др./. Тя е от категорията на онези процесуални предпоставки, за наличието на които сезираният със спора съд е длъжен да следи служебно и без да е необходимо надлежно направено от ответника по иска възражение за отсъствие на взето решение на общото събрание на съдружниците за реализиране на отговорността на бившия управител на дружеството с ограничена отговорност.

В случая решение по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ не е представено, не се твърди, че е взето такова, поради което възражението за прихващане следва да се остави без разглеждане като недопустимо. Изразената в представеното протоколно решение воля е обща и се установява само, че легитимираният орган на дружеството не освободил С.Б. от отговорност за дейността й като управител, като липсва изразена воля за вида и размера на отговорността й и за предмета на бъдещите искове.

По разноските:

На ищцата следва да бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената претенция или 290.94 лева.

На ответнотодружество следва да бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената претенция или 815.14 лева.

По компенсация, следва ищцата да заплати на ответното дружество разноски по делото в размер на 524.20 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „О.с.“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Н.К. да заплати на С.П.Б., ЕГН: **********,***:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на С.П.Б., ЕГН: **********,*** за осъждане на „О.с.“ ЕООД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление:*** да й заплати:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМО възражението за прихващане с насрещно вземане на „О.с.“ ЕООД *** към С.П.Б., ЕГН: ********** в размер на 18 326,56 лева, представляващи причинена на дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този размер, които липси са резултат на неизпълнение от страна на С.П.Б. на задълженията й като управител на „О.с.“ ЕООД ***.

ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН: **********,*** да заплати на „О.с.“ ЕООД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Н.К. сумата от 524.20 лева – разноски по делото по компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните. ЦЧ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260008
Дата:	4 октомври 2023 г.
Съдия:	Владимир Стоянов Иванов

Дело:	20185320101459
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	17 октомври 2018 г.

Решение по дело №1459/2018 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта Свали акта